Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 29.05.2019 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ Е въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР Л. САНТИРОВ
РАДМИЛА
МИРАЗЧИЙСКА
като
разгледа докладваното от младши съдия Миразчийскав. ч. гр. дело № 3017 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Инициирано е с частна жалба, депозирана
от Г.Ф., длъжник по изп. дело № 20197880400026 при ЧСИ М.К., против разноските
по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ. В жалбата се твърди, че
процесуалният представител на взискателя е извършил единствено процесуалното
действие образуване на изпълнителното дело без да е извършил процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело. Аргументира се,
че делото не е с фактическа и правна сложност. Обосновава се, че следва да се
намали размерът на адвокатското възнаграждение, съобразно което следва да се
измени и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Постъпил е отговор на частната жалба от
взискателя М.Н., с който оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че
ЧСИ П.правилно е определил размерът на дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително
дело е образувано въз основа на молба на М.Н. от 25.01.2019 г., чрез адв. Любен
Д., въз основа на изпълнителен лист от 21.01.2019 г., издаден на М.Н. срещу Г.Ф.за
сумата от 11 510,02 лв. Взискателят претендира принудителното събиране на
сумата, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., отправил е
искане съдия – изпълнителят да връчи покана за доброволно изпълнение на
длъжника и ако същият не изпълни доброволно задължението си да наложи запор
върху банковите му сметки.
Към молбата е
приложено пълномощно в полза на адв. Д.., който да осъществява процесуално представителство
на взискателя в изпълнителното производство и договор за правно съдействие, в
което е уговорено възнаграждение в размер на 200 лв. за образуване на
изпълнителното производсвто и 800 лв. за процесуално представителство, защита и
съдействие, като е заявено, че хонорарът е заплатен в брой при подписване на
договора и същият служи и като разписка, удостоверяваща плащане.
На 25.01.2019
г. ЧСИ М.К. е постановил, че приема разноски по изпълнителното производсвто,
сред които 1000 лв. адвокатско възнаграждение и 1164,73 лв. с вкл.
ДДСпропорционална такса по т. 26.
На 25.01.2019
г. до длъжника по изпълнението Г.Ф.,
която е връчена на същата дата. В поканата е посочено, че длъжникът
следва да заплати сумата от 11510,02 лв. – присъдено неолихваемо вземанем 1000
лв. – разноски по изпълнителното дело и 1212,73 лв. такси от Тарифата към ЗЧСИ.
На длъжника е определен двуседмичен срок, в рамките на който да изпълни
доброволно задължението си. В случай, че не стори това, ЧСИ е предупредил длъжника,
че ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК.
С възражение от 29.01.2019 г. длъжникът Г.Ф.е
отправила искане към ЧСИ К.за намаляване на адвокатското възнаграждение до 200
лв. поради прекомерност и пропорционално намаляване на размерът на таксата по
т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
С постановление от 04.02.2019 г. ЧСИ М.К. е уважил искането
на длъжника за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до сумата от
637,51 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Настоящият
въззивен състав намира, че частната жалба е допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна
длъжник в законоустановения едноседмичен срок от съобщаването и срещу подлежащ
на обжалване акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Взискателят в
изпълнителното производство има право на разноски за един адвокат. Съгласно
нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева. В случая към момента на постановяване на
обжалвания акт извършените от взискателя действия се свеждат до образуване на
изпълнително дело № 20197880400026. С оглед на това на взискателя се дължи заплащането
на адвокатско възнаграждение в посочения размер от 200 лева.
Нормата на
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от този акт. В разглежданото изпълнително производство
след връчване на поканата за доброволно изпълнение не е налице извършване на
друго изпълнително действие, включително не е наложен от ЧСИ запор. На
основание чл.426, ал.2 ГПК в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
следва да посочи начина на изпълнението. СЛедователно обстоятелството, че в
молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е посочил
начина на изпълнението, не може да се възприеме като действие по водене на
изпълнителното дело. Ето защо не е налице основание за присъждане на адвоктско възнаграждение
в размер на още 437,51 лв.
По изложените
съображения съдът счита, че дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение
за образуване на процесното изпълнително дело възлиза на 200 лв.
В тежест на
длъжника се възлага пропорционална такса за изпълнение на парично вземане по т.
26 ТТРЗЧСИ. Размерът на събраната сума по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се определи
като сбор от всички вземания, включително и за адвокатско възнаграждение, което
в случая е за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв. Съгласно
т. 26, б. „г” от Тарифата към ЗЧСИ дължимата пропорционална възлиза на 1107,12
лв. с вкл. ДДС
По изложените
съображения съдът счита, че дължимите от Г.Ф.разноски в изпълнителното
производство към момента на постановяване на обжалваното в настоящото производство
постановление възлизат на 200 лв. адвокатско възнаграждение и 1107,12 лв. с
вкл. ДДС такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Ето защо
обжалваното постановление следва да се отмени за сумата над 1 107,12 лв.
до пълния начислен размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 1 164,73 лв.,
както и да се отмени за сумата над 200 лв. до пълния начислен размер на адвокатското
възнаграждение от 637,51 лв.
Воден от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ М.К. от 04.02.2019 г., с което е
отказал да измени постановлението за разноски в частта, с която са определени в
тежест на длъжника Г.Ф., по изп. д. № 20197880400026, по описа на същия, разноски по изпълнението за
разликата над сумата от 1 107,12 лв. (хиляда сто и седем лева и дванадесет
стотинки) – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ до пълния начислен размер от
1 164,73 лв., както и за сумата над 200 (двеста) лева – адвокатско
възнаграждение, до пълния начислен размер от 637,51 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 437, ал.
4, изр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.