№ 101
гр. Никопол, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Галя В. Наумова
при участието на секретаря Вероника С. Бебенова
като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело №
20224420100200 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Производството пред НРС е образувано по предявен от „***” ЕООД срещу М. Ц.
К. от с.***, общ. Никопол иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за
установено, че ответника дължи сумата от общо 4 112.27лв., от които сумата от 3 872.60лв.
главница и сумата от 239.67лв. – договорна лихва, за периода от 25.07.2020г. до 01.02.2022г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 57/2022 г.
на НРС.
В исковата молбата ищецът твърди, че на 08.08.2018г. е сключен Договор за
потребителски кредит между „***“ ЕАД, в качеството на кредитор, и М. Ц. К. в качеството
на кредитополучател, по силата на който кредиторът отпуснал на длъжника кредит в размер
на 5 000 лв., със срок на издължаване 72 месечни вноски, считано от 21.08.2018г. с краен
срок 21.07.2024г. Кредитът е усвоен в пълен размер. След усвояване на кредитния лимит,
кредитополучателят е извършвал плащания на част от месечните си вноски, след което е
преустановил плащанията си, след което останало, непогасеното задължение по кредита в
общ размер на общо 4 112.27лв., от които сумата от 3 872.60лв. главница и сумата от
239.67лв. – договорна лихва. Кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, за което
ответника бил уведомен лично на 21.07.2024г. На 19.01.2021 г. е сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „***“ ЕАД и „***" ЕООД, по силата на който
задължението, произтичащо процесният договор за кредите , е изкупено от „***" ЕООД. В
изпълнение на чл. 99 от ЗЗД длъжникът е уведомен лично с писмо – уведомление на
11.05.2021г., за цедирането на дълга му. С оглед неизпълнението на длъжника ищецът се е
снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която
1
ответникът е депозирал възражение, поради което претендира за съдебно установяване на
вземанията си.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответника, чрез адв. Д.М. от АК –Пловдив, оспорва
иска по основание и размер, за което развива подробни доводи. Моли иска да се отхвърли,
като неоснователе и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За успешното провеждане на установителният иск с правно основание чл. чл.415, ал.1
от ГПК, вр.чл.99, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта, че е
приобретател по силата на договор за цесия на съществуващо и изискуемо вземане на
цедента срещу ответника, произтичащо от договор за заем, по което цедентът е изправна
страна.
В разглеждания случай по делото безспорно се установява наличието сключен
между „***“ ЕАД и ответника , договор за потребителски кредит на 08.08.2018г. за сумата
от 5 000 лв., с ГПР в размер на 14.14 % , фиксиран ГПЗ в размер на 9.99% ; за срок от 72
месеца и първа вноска на 21.08.2018г. – 10.06.2018г.
Формалната доказателствена сила на представения договор не е оспорена, поради
което следва да се приеме, че същият е обвързващ за страните.
Фактът на усвояване на заемната сума от кредитополучателя е установен от ССчЕ,
което не е оспорено от страните, поради което съдът намира същото за вярно. От
заключението на ВЛ се установява още, че съгласно счетоводните записвания при
ответника, по процесният договор за извършени частични плащания, с последно плащане
на 21.06.2020г., които след като се съобразят, се установява, че неизплатения остатък по
същият е в размер на главница - 3 155.18лв., и договорна лихва в размер на 239.67лв.
Банката е обявила предсрочната изискуемост на вземането, за което ответника е
бил уведомен, лично с писмо изпратено му с обратна разписка по пощата, връчено му на
11.05.2021г. със същото, му е било и надлежно съобщено за извършената цесия съобразно
изискванията на чл.99 ал.4 ЗЗД, видно от представеното известие за доставяне, приложено
на л.8 по делото.
В хода на съдебното дирене ответника не е ангажирал доказателства,
установяващи факта на погасяване на задължението му по процесният договор в
претендираният размер, поради което иска като основателен и доказан следва да бъде
уважен. Съгласно разпоредбата на чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводни книги, които са
водени редовно, могат да служат за доказателство на лицето или организацията, които са
водили книгите.
При този изход на делото, ответника дължи на ищеца, сумата от 82.25лв., за
заплатена ДТ, представляваща направените разноски по ч. гр. дело № 57/2022г. на НРС.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да заплати на ищеца и направените в
настоящото исково производство разноски в размер на общо 482.25лв. лв., заплатена д.т., в
размер на 82.25 и 400лв. заплатено възнаграждение за ВЛ.
Водим от горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , между страните, че М. Ц. К. с ЕГН
**********, дължи на „***” ЕООД гр. София, с ЕИК ***, сумата от общо 4 112.27лв., от
които сумата от 3 872.60лв. главница и сумата от 239.67лв. – договорна лихва, за периода от
25.07.2020г. до 01.02.2022г., дължими по Договор за потребителски кредит от 08.08.2018г.,
ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
01.02.2022г., до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр. д. № 57/2022 г. на НРС.
ОСЪЖДА М. Ц. К. с ЕГН **********с ЕГН ********** да заплати на “***” ЕООД,
сумата от 82.25лв., разноски по ч. гр. дело № 57/2022г. на НРС, както и сумата от общо
482.25лв., представляваща направените разноски по настоящото исково
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
3