Р Е Ш
Е Н И Е
№.............град Шумен, 10.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря Св.Атанасова
и с участие на прокурор Я.Николова
от ШОП,
като разгледа докладваното от Председателя
Кр.Борисова адм. д. №59 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.186, ал.2, във вр.с чл.191, ал.2, във вр.с чл.196,
във вр.с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по протест от П.В.-прокурор при Окръжна
прокуратура-гр.Шумен срещу чл.9 ал.1 т.8 от Наредбата за поддържане и опазване
на обществения ред в община Каспичан,приета с решение№610 по Протокол№50 от
20.12.2018год. на Общински съвет-Каспичан.
В протеста се
релевират доводи за незаконосъобразност на протестираната подзаконова
разпоредба,поради постяновяването й в противоречие с материалноправни
разпоредби на нормативен акт от по-висока степен. Чл.9 ал.1
т.8 от оспорената Наредба предвижда ,че „производствени дейности,складова и
шумна търговска дейност в жилищните сгради се разрешават само след писмено
съгласие на съседите“.Цитираната разпоредба противоречи на чл.3 ал.2 от Закона
за ограничаване на административното регулиране и административния контрол
върху стопанската дейнсот /ЗОАРАКСД/,според който „при административно
регулиране и административен контрол върху стопанската дейност държавните
органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат
изисквания,ограничения и тежести,които водят до ограничаване на
конкуренцията“.Протестиращият излага,че изискването за разрешаване на търговска
дейност след писмено съгласие на обитатели на жилищни сгради води до
ограничаване на конкуренцията,тъй като по този начин се улеснява извършването
на стопанска дейност от субекти,получили писмено съгласие от обитателите,докато
други субекти /неполучили такова/ се ограничават без законово основание. В тази
връзка релевира довод,че общинският съвет е излязъл извън рамките на своята
компетентност,поради което вносителят на протеста моли съда да обяви нищожността
на атакуваната разпоредба, както и да му присъди направените по делото
разноски.
Ответната страна Общински съвет град Каспичан, чрез пълномощника и си и
процесуален представител-адв.Р.Т.А.в съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на протеста и моли същият да бъде отхвърлен. Депозирал е и писмен отговор с рег.№ДА-01-705/07.03.2019год.
по описа на ШАДмС и писмено становище, с което оспорва депозирания протест като
неоснователен,като излага подробни съображения по съществото на спора,свеждащи
се до липса на твърдяното от вносителя на протеста противоречие на
протестираната подзаконова разпоредба на чл.9 ал.1 т.8 от Наредбата за
поддържане и опазване на обществения ред в община Каспичан на нормативен акт от
по-висока степен.Излага съображения,че протестираната разпоредба от наредбата
не противоречи на чл.3 ал.2 от ЗОАРАКСД,доколкото общинският съвет не целял
ограничаване извършването на стопанска дейност , а е приел разпоредбата в
съотвествие с разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОАРАКСД с оглед осигуряване
спокойствието и безпрепятственото упражняване на правото на собственост на
живущите в жилищни сгради на територията на община Каспичан и е съобразил
текста на същата със Закона за собствеността /ЗС/,Закона за управление на
етажната собственост /ЗУЕС/ и Закона за устройство на територията /ЗУТ/.Релевира
и доводи,че при приемане на протестираната разпоредба е спазена законово
регламентираната процедура,тъй като проектът на наредбата е бил публикуван на
интернет страницата на общината,предоставен е 30-дневен срок за становища и
предложения на граждани и заинтересовани лица и преди приемането му е обсъден
от постоянните комисии на ОбС.В този смисъл и по изложените съображения моли
оспорването по внесения протест да бъде отхвърлено като неоснователно и
недоказано.Претендира и присъждане на направените деловодни радзноски съгласно
представения списък.
Представителят на Окръжна прокуратура - Шумен поддържа протеста на
основание, изложените в него съображения и моли съда да отмени посочената
разпоредба.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
С Решение №610 по Протокол №50/20.12.2018 г. на ОбС Каспичан, е приета
Наредба за поддържане и опазване на обществения ред в община Каспичан ,съгласно
Приложение№1 и е отменена Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред
в община Каспичан,приета с Решение№219 по Протокол№12/02.08.2012год.Видно от
Протокол№50 от проведеното заседание на ОбС град Каспичан на 20.12.2018 г., от общо
13 общински съветника са присъствали 11 съгласно прил. списък, а при приемане
на процесната наредба 11 общински съветници са гласували «за» приемането на
наредбата. Решението е прието при необходимия кворум и мнозинство, с гласовете
на 11 общински съветници, съобразно чл.27 от ЗМСМА. По делото е приложена и
докладна записка от Кмета на общината вх.№ВОС-311/10.12.2018 г., съдържаща мотиви
и предложение за приемане на Наредбата, както и проект на самата наредба. Видно
от Протокола от заседанието на ОбС град Каспичан на 20.12.20128 г., както и от
приложените протоколи№38 от 18.12.2018год. за провеждане на заседания на постоянните
комисии към ОбС град Каспичан, проектът на Наредбата е била обсъден от ПК
–Социалната комисия,Икономическата комисия и от Комисията по ТСУ. При разглеждане на проекта във всички
комисии е нямало възражения или допълнения и проектът за решение е бил приет
единодушно от всички комисии.Видно от прил. уведомление и констативен протокол
от 10.12.2018год. проектът на Наредбата за поддържане и опазване на обществения
ред в община Каспичан,както и мотивите за вземане на решението са публикувани
на интернет страницата на община Каспичан,секция Общински съвет,раздел
проекто-наредби на 09.11.2018год.,като е предоставена възможност на
заинтересованите лица да направят своите предложения и становища в 30-дневен
срок от публикуване на обявата,но до изтичането на срока –до 10.12.2018год. не
са получени предложения и становища във връзка с публикувания проект на
наредбата.
Атакуваната в настоящото
производство норма на чл.9 ал.1 т.8 от Наредбата за поддържане и опазване на
обществения ред в община Каспичан ,приета с решение№610 по
Протокол№50/20.12.2018год. на ОбС-Каспичан не е била предмет на изменение или
допълнение от приемането й до настоящия момент.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване е разпоредбата на чл.9 ал.1 т.8 от Наредбата за
поддържане и опазване на обществения ред в община Каспичан,приета с решение№610
по Протокол№50 от 20.12.2018год. на Общински съвет-Каспичан- подзаконов
нормативен акт по смисъла на чл.75 ал.1 от АПК, подлежащ на проверка за законосъобразност. Протестът е подаден
от прокурор, който съгласно чл.186 ал.2 АПК разполага с правомощието да оспори пред настоящия съд текстове
на Наредбата, приета от ОбС Каспичан, като това оспорване, според чл.187 ал.1
от АПК, не е ограничено със срок. Предвид изложеното, оспорването е допустимо.
Разгледан по
същество и след проверка на административния акт, съгласно чл.168 ал.1 от АПК във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема, че протестът се явява неоснователен
по следните съображения:
Съгласно чл.9
ал.1 т.8 от оспорената наредба „производствени дейности,складова и шумна
търговска дейност в жилищните сгради се разрешават само след писмено съгласие
на съседите“.Според изложеното в протеста, нормата на чл.9 ал.1 т.8 от
оспорената наредба е материално незаконосъобразна, като противоречаща на разпоредбата
на чл.3 ал.2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и
административния контрол върху стопанската дейнсот /ЗОАРАКСД/,според който „при
административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност
държавните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат
изисквания,ограничения и тежести,които водят до ограничаване на конкуренцията“.В
тази насока протестиращият излага доводи,че изискването за разрешаване на
търговска дейност след писмено съгласие на обитатели на жилищни сгради води до
ограничаване на конкуренцията,както и че
без законово основание се ограничават субектите,неполучили писмено
съгласие от съседите. В тази връзка релевира довод,че общинският съвет е
излязъл извън рамките на своята компетентност,поради което протестираната
подзаконова разпоредба се явява нищожна.
Законодателят обаче в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОАРАКСД е предвидил ,че „ държавните органи и
органите на местното самоуправление осъществяват административно рагулиране и
административен контрол върху стопанската дейност с цел защита на личните и
имуществени права на гражданите и юридическите лица“,поради което
протестираната подказонова разпоредба на чл.9 ал.1 т.8 от Наредбата за
поддържане и опазване на обществения ред в община Каспичан е приета в
съответствие с разписаните в чл.2 ал.1 т.2 от ЗОАРАКСД правомощия на органите
на местното самоуправление по осъществяване на административен контрол и
административно рагулиране на стопанската дейност в защита на личните и
имуществени права на гражданите.Твърдяното от вносителя на протеста
противоречие с нормативен акт от по-висока степен е следствие на неправилно
тълкуване на закона.Протестираната подзаконова разпоредба на чл.9 ал.1 т.8 от
наредбата визира жилищни сгради.Съобразно
дадената в пар.5 т.29 от ДР на ЗУТ легална дефиниция „Жилищна сграда е сграда,предназначена за
постоянно обитаване и състояща се от едно или повече жилища,които заемат
най-малко 60 на сто от нейната разгърната застроена площ“.Следователно,изхождайки
от основното предназначение на жилищните сгради,изведено от легалната дефиниция
на закона,използването на помещения от
такива сгради за нежилищни нужди
,каквито съставляват производствените дейности,складова и шумна търговска
дейност е изключение,което не би следвало да пречи и да препятства гражданите
при използване на тези сгради съобразно основното им предназначение.Осъществяването
на производствена дейност,независимо от сферата на производството предполага
определена степен на замърсяване с остатъчни материали,които с оглед характера на дейността биха били в различна
степен вредни за здравето на живущите в сградата.От друга страна спокойствието
на обитателите на жилищни сгради също би било нарушено при осъществяване на
шумна търговска дейност,както и при извършването на непрекъсната производствена
или сладова дейност,генериращи високи нива на шум и замърсяване.От своя страна
складовата дейност представлява използването на помещения с цел съхранение на
определени суровини или материали,обусловени по вид и размер от характера на
извършваната дейност,изискващо за някои от тях специфични условия,което също би
застрашило здравето и безопасността на обитателите на сградата.В този смисъл
разпоредбата на чл.9 ал.1 т.8 от наредбата кореспондира напълно с разпоредбата
на чл.6 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/,в която са
инкорпорирани задълженията на собствениците,ползвателите и обитателите на
сгради в режим на етажна собственост.Именно с оглед осигуряване нормалната
експлоатация на жилищните сгтради ,съобразно тяхното основно предназначение и с
оглед защита на личните и имуществени интереси на гражданите общинският съвет,в
протестираната подзаконова разпоредба е предоставил преценката дали определена
стопанска дейност би нарушила установените в сградата правила, на самите
обитатели на жилищни сгради-в случая на съседите,които са непосредствено
потърпевши от осъществяваните в сградата производствени дейности,складова и
шумна търговска дейност.
Доколкото не във всички жилищни
сгради има обособени помещения,предназначени за нежилищни нужди,а дори и при
наличието на такива е възможно същите да не съответстват на нуждите на
субектите,осъществяващи стопанска дейност,с оглед визираните в чл.9 ал.1 т.8 от
протестираната наредба дейности /производствена,складова и шумна търговска
дейност/ е възможно да възникне необходимост от преустройство на определени
помещения в жилищната сграда и промяна на предназначението им, за да приведе
фактическото положение в съответствие с нормативните изисквания.В тази насока
процесната подкаконова разпоредба е съобразена и напълно съответства и на
разпоредбите на чл.185 ал.1 и ал.2 от ЗУТ,според които се изисква решение на
общото съобрание на собствениците,взето по установения ред и изрично писмено
съгласие на всички собственици-непосредствени съседи обекта при преустойства на
собствени обекти,помещения или части от тях,когато се променя предназначението
им;се отнемат общи помещения и площи или части от тях и се променя
предназначението им;се изменят съществено общи части на сградата;се променя
предназначението на обекти,разположени в жилищни сгради;се свързват вътрешни
инсталации с общи мрежи,които не отговарят на условието да преминават през или
до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос;се
прекарва нова инсталация през обща част,която засяга помещения на отделни
собственици;преустройството не се извършва при условията на чл.38 ал.5 и ал.6.В
случаите на завземане на общи части ,съгласно цитираните по-горе разпоредби се
изисква съгласието на всички собственици,изразено с нотариална взаверка на
подписите.
С оглед гореизложеното съдът счита за недоказано от страна на
протестиращия твърдението за наличието на противоречие на протестираната
подзаконова разпоредба с
материалноправни разпоредби на множестно нормативни актове от по-висока
степен.Недоказан и в този смисъл неоснователен е и релевирания от вносителя на
протеста довод за противоречие на чл.9 ал.1 т.8 от Наредбата за поддържане и
опазване на обществения ред в община Каспичан с разпоредбата на чл.3 ал.2 от
ЗОАРАКСД,доколкото същата не цели ограничаване извършването на стопанска
дейност в жилищни сгради и в този смисъл не води до ограничаване на
конкуренцията,а е приета в унисон с разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОАРАКСД с
оглед осигуряване спокойствието и безпрепятственото упражняване на правото на
собственост на живущите в жилищни сгради на територията на община Каспичан и в
защита на техните лични и имуществени интереси и е съобразена с цялостната
нормативна уредба и относимите в случая
ЗС,ЗУЕС и ЗУТ.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че протестираната норма на чл. чл.9 ал.1 т.8 от Наредбата за
поддържане и опазване на обществения ред в община Каспичан,приета с решение№610
по Протокол№50 от 20.12.2018год. на Общински съвет-Каспичан не е материално
незаконосъобразна, защото е в съответствие с чл.2
ал.1 т.2 от ЗОАРАКСД.
Съдът намира, че
при приемане на процесната Наредба не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, водещи до отмяна на атакуваната
разпоредба на чл.9 ал.1 т.8 от Наредбата, поради следните съображения:Общински
съвет-Каспичан е приел протестираната Наредба за поддържане и опазване на
обществения ред в община Каспичан ,черпейки права от нормата на чл.8 от ЗНА.В
този смисъл подзаконовият акт е приет от компетентнет орган,от законно избран
състав на Общинския съвет.При вземане на решение№610 по
Протокол№50/20.12.2018год. органът е
спазил всички разпоредби касещи законово
раглементираната процедура-проектът на наредбата,заедно с мотивите,видно от
събраните писмени доказателства по делото е бил публикуван на интернет
страницата на Община Каспичан,предоставен е 30-дневен срок на гражданите и на заинтересованите лица за
предложения и становища и преди приемането му е бил обсъден и гласуван от
ресорните постоянни комисии на общинския съвет,заседанието е проведено при
наличие на необходимия кворум,а решението за приемане на наредбата е взето при
наличието на необходимото мнозинство.
За да е законосъобразен един акт е необходимо да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните изисквания и да съответства на целта на закона. Липсата на
която и да е от горните предпоставки води до незаконосъобразност на оспорения
акт и е основание за отмяната му.
Атакуваната пред
съда разпоредба на чл.9 арл.1 т.8 от общинската наредба е приета при спазване
на визираната за това процедура, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и от надлежен орган, в кръга на
неговата компетентност, като е спазена и изискуемата писмена форма. Оспорената разпоредба
е и законосъобразна, тъй като съответства на нормативен акт от по-висок ранг, а
именно на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОАРАКСД, тъй като по смисъла на чл.7 ал.2 от
ЗНА наредбата представлява нормативен акт, който се издава за
прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от
по-висока степен – процесната Наредба е приета в изпълнение на чл. чл.2 ал.1 т.2 от ЗОАРАКСД. Чл.8 от ЗНА
и чл.76 ал.3 от АПК предвиждат, че всеки общински съвет може да издава наредби, с
които да урежда съобразно нормативните актове от по - висока степен неуредени
от тях обществени отношения с местно значение.Същата съответства и на целта на
закона-защита на личните и имуществени права на гражданите.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че разпоредбата на чл.9 ал.1 т.8 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред в
община Каспичан,приета с решение№610 по Протокол№50 от 20.12.2018год. на
Общински съвет-Каспичан е материално законосъобразна, а протестът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода
на спора и а носно.чл.143 ал.4 от АПК,в
тежест на протестиращия следва да се възложат реално направените от ответната страна възноски за
адвокат,възризащи на общо 300лв.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ Протеста на прокурор при Окръжна прокуратура град
Шумен срещу чл. 9 ал.1 т.8 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения
ред в община Каспичан,приета с решение№610 по Протокол№50 от 20.12.2018год. на
Общински съвет-Каспичан.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура-Шумен да заплати на Общински
съвет-Каспичан РАЗНОСКИ по делото в размер на 300лв./триста лв/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р
България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.................... ЧЛЕНОВЕ: 1. ........................
2.
.......................