№ 5603
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110169944 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. С. П., с която срещу „******" АД
е предявен иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на сумата 3563,80 лева
- главница, сумата 832,22 лева - лихва за забава за периода 04.01.2012 г. - 30.03.2016 г.
и сумата 267,92 лева - разноски, за които в полза на ответника е бил издаден
изпълнителен лист от 03.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 2517/2016 г. по описа на РС - ****** и е
образувано изпълнително производство № ******/2022 г. по описа на ЧСИ ******, с
район на действие СГС.
Ищецът твърди, че срещу него е бил издаден изпълнителен лист и въз основа на
същия през 2016 г. е било образувано изпълнителното производство за събиране на
вземанията по листа, по което последното действие е било извършено на 29.12.2016 г.,
след което същото е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Постановление за
прекратяването му е било издадено на 15.07.2022 г. През м.08.2022 г. въз основа на
същия лист е било образувано делото по описа на ЧСИ ******, за което производство
ищецът узнал едва през 2024 г. Развива подробни съображения, че по отношение на
процесните вземания е изтекъл срокът на погасителната давност, с оглед което и се е
погасило правото на принудително изпълнение на същите. Моли съда да уважи иска и
да присъди сторените разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Ц., надлежно упълномощен, е
подал писмен отговор, с който признава предявения иск. Заявява възражение по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с
правна квалификация чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно
и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по
1
което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес
от провеждане на исковете.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти,
на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения
и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
Ответникът надлежно е признал предявения иск, с което се е отказал от правото
си на защита. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на решение
по този процесуален ред. Ето защо и искът следва да бъде уважен със съдебното
решение, постановено в съответствие с направеното признание.
По разноските:
Ищецът претендира разноски, като е представил списък по чл. 80 от ГПК, видно
от който, е направил разноски за внесена държавна такса и за адвокатско
възнаграждение. Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по
производството се възлагат на загубилата делото страна. Ответникът е заявил
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото съдът, като прецени липсата на фактическа и правна
сложност на спора, признанието, направено от ответника, срочното разглеждане на
делото в едно съдебно заседание без участие на представители на страните, намира за
основателно. Ето защо и тези разноски следва да се намалят до сумата 400 лева, като в
полза на ищеца се присъди сумата от общо 586,56 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. С. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ******, срещу „******“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. ******, ******, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че е
погасено правото на принудително изпълнение с изтичане на предвидения в закона
давностен срок за сумата 3563,80 лева – главница за периода 01.11.20211 г. –
29.06.2016 г., сумата 832,22 лева - лихва за забава за периода 04.01.2012 г. - 30.03.2016
г. и сумата 267,92 лева - разноски, за които в полза на ответника е бил издаден
изпълнителен лист от 03.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 2517/2016 г. по описа на РС - ****** и е
било образувано изпълнително производство № ******/2022 г. по описа на ЧСИ
****** ******, рег. ****** в регистъра, воден от КЧСИ, с район на действие СГС.
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
******, ****** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Т. С. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ******, сумата 586,56 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2