Решение по дело №405/2020 на Районен съд - Хасково

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260030                                   28.08.2020 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,

на двадесет и девети юли  две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия:Даниела Николова

 

секретар: Галя Ангелова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 405 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Ж.И. ***,чрез адв.Т. Ч.  срещу Наказателно постановление № 19-1253-001881/от 25.02.2020 г. на Началник  група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание  чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП на жалбоподателя  е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева. В подадената жалба се релевират подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалния  и процесуалния закон .Оспорва извода на наказващия орган,че автомобилите ,участници в ПТП са се движели по равнозначни пътища и е следвало на кръстовището ,образувано от тях да се спазва правилото на дясностоящия . Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателката , редовно призована, се явява, като лично и чрез пълномощника си по делото – адв.Т.Ч.  от АК - Хасково, заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива аргументи за нейната основателност.Моли и за присъждане на направените по делото разноски за адвокат.

            Административнонаказващият орган - Началника на група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.В придружително писмо излага становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

            ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

            На 16.11.2019 г. в 11.30 часа  в гр. Хасково, жалбоподателката Ж.И.И. управлявала  лек автомобил марка „Ауди **”, с рег. № *******, собственост на С. В. С. от гр.Х. , по ул. „Днепър   ” в посока бул.“Илинден “. В същото време по ул. „Гоце Делчев  ” се движел лек автомобил марка „Митцубиши *****” с рег. № ***** управляван от Н. П.Ж.  от гр.Х. При достигане на кръстовището, образувано при пресичането на ул. „Днепър  ” с ул. „Гоце Делчев ” водачът на лекия автомобил    „Митцубиши *******” навлязъл в кръстовището и в този момент последвал удар между двете превозни средства, като управлявания от жалбоподателката   лек автомобил бил ударен в  в  предната си дясна   част  . Двамата водачи на ПС спрели, за да установят последиците от транспортното произшествие и  били  сигнализирани  органите на полицията. Пристигналите на място полицейски служители – свидетелите А.К.А. и К.М.М.  и двамата на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР – Хасково установили самоличността на водача на лекия автомобил „Ауди ** ”,  в лицето на жалбоподателката  и на водача на другото превозно средство  и извършили оглед на местопроизшествието. Констатирано било, че на кръстовището, образувано при пресичането на ул. „Днепър  ” с ул. „Гоце Делчев  ” липсвали пътни знаци,светофарна уредба , както и пътна маркировка, указващи на предимство за преминаване. С оглед тези констатации, контролните органи, след като приели, че кръстовището на ул. „Днепър  ” с ул. „Гоце Делчев  ” е образувано от равнозначни пътища, достигнали до извод за допуснато от водача на лек автомобил марка „Ауди ** “, с рег. № ******** нарушение по чл. 48 от ЗДвП, поради което на жалбоподателката Ж.И.  е съставен в нейно   присъствие от св. А.  А. Акт за установяване на административно нарушение серия GA №104169 , който жалбоподателката подписала. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателката  на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока. В законоустановения срок са депозирани и писмени възражения срещу съставения АУАН,по които е извършена проверка и са приети за неоснователни.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, поради което наложил на жалбоподателката , като водач на превозно средство административно наказание.  

          Изложената  фактическа обстановка се установява  от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните  в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.А. и К.М.    относно обстоятелствата, свързани с действията, развили се след тяхното пристигане на мястото, където е възникнало ПТП, констатациите им относно разположението на превозните средства едно спрямо друго и спрямо околните обекти и тези, свързани със съставянето на АУАН.

          От приетото по делото писмо от 02.07.2020г. на Кмета на Община Хасково е видно,че   пространството пред жилищната сграда с административен адрес „Гоце Делчев“ №2-4 не е улица ,а е територия към парк,публична общинска собственост.Пресичането на ул.“Днепър“ с  пространството пред жилищната сграда не е кръстовище с равнозначни пътища по смисъла на чл.48 от ЗДвП,като ул.“Днепър“ и ул.“Гоце Делчев“  са различен клас улици.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл. 48 от Закона за движението по пътищата На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение. Според чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП  наказва се с глоба в размер на  150 лева , който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. По силата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на  200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание принципно е обявено от закона за наказуемо.

          При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответната форма и съдържа необходимите по ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е и е връчен лично като му  е дадена възможност за възражения, от която той  се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, но по съдържанието си не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити и конкретно на т. 6 от ал. 1 на цитираната разпоредба, поради следните съображения:

          Следва най – напред да бъде отбелязано, че вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е словесно описано съобразно  обуславящите  го от обективна страна признаци и по този начин индивидуализирано в степен, позволяваща и да разбере в какво деяние е обвинена и срещу какви конкретно фактически твърдения да се защитава. Независимо от това обаче в конкретната хипотеза е накърнено правото и на защита, тъй като след даденото описание на твърдяното нарушение, а именно неизпълнение на задължението за пропускане на приближаващото се от откъм дясната му страна превозно средство , прието за причина за настъпване на процесното ПТП, като квалификация на извършеното нарушение е посочена разпоредбата на чл. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 - то ЗДвП, без обаче да е съобразено, че предл. 1 –во на цитираната норма е неспазване на предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, второто предложение се отнася до неспазване правилата за предимство, третото, визирано от АНО - за разминаване, четвъртото касае правилата за изпреварване и петото - за заобикаляне. Т.е. позовавайки се на предл. 4 – то на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП наказващият орган е следвало да опише най – напред деяние, което се отнася до нарушение на правилата за изпреварване , каквито твърдения в случая липсват, а пък неспазването на правилата за предимството се квалифицира като нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 2 – ро ЗДвП, с което е допуснато процесуално нарушение. Жалбоподателят следва да знае всички факти, които се отнасят до елементите от обективната и субективната страна на деянието, в противен случай същият е поставен в невъзможност да организира своята защита. Така също посочването на факти, обосноваващи правна квалификация, различна от посочената в наказателното постановление, респ. непосочването на обстоятелства, даващи основание да се приеме, че е налице съответната правна квалификация, представлява съществено процесуално нарушение. Нарушава се правото на защита на жалбоподателя да научи за какво точно се обвинява, т.е. за неспазване на които точно правила се цели да бъде ангажирана отговорността му и това нарушение не може да бъдат санирано в съдебната фаза на производството. Изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не е самоцел и се отнася до задължението за наказващия орган да посочи не каква да законова разпоредба, а тази, която именно е била виновно нарушена и която е всякога единствено възможна. Правната квалификация на административното нарушение следва да е релативна на описаните фактически твърдения и същите да се намират в логическо и правно единство, за да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. Нещо, което в случая не е било изпълнено, поради което визираното процесуално нарушение е от категорията на съществените и съставлява основание за отмяна на санкционния акт. На това място, съдът  следва да отбележи, че действително квалификацията на деянието би била пълна и релевантна на описаната фактическа обстановка и без да се конкретизира кое предложение на разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП има предвид наказващият орган. След като обаче АНО се е ангажирал с конкретна алтернатива на цитираната разпоредба, а именно предл. 4 - то на чл. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, към която препраща нормата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, е следвало да изложи конкретни фактически твърдения за съответните елементи от състава на нарушение, съобразно приложимата санкционна разпоредба от ЗДвП, респ. ако не отправя такива твърдения - да приведе правната квалификация в синхрон с изложените обстоятелства в постановлението, което не е сторено.

          За пълнота на изложението се налага да бъде направен и  анализ на обосноваността на изводите на актосъставителя и наказващия орган в рамките на изложените фактически твърдения. В тази насока от материалноправна страна, констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение в частта относно факта, че е настъпило пътно – транспортно произшествие, в което участници са жалбоподателката  и водачът на лек автомобил  „Митцубиши ********” с управляваните от тях пътни превозни средства се потвърждават. Потвърждават се и фактическите констатации на пристигналите полицейски служители – свидетелите А.   относно обстоятелствата, свързани с действията, развили се след тяхното пристигане на мястото, където е възникнало ПТП, констатациите им относно разположението на превозните средства едно спрямо друго и спрямо околните обекти, за тяхното състояние и тези, свързани със съставянето на АУАН.Не се доказа обаче от събраните в хода на съдебното следствие доказателства,че мястото,където е настъпило ПТП  съставлява кръстовище с равнозначни пътища по смисъла на чл.48 от ЗДвП,в която насока съдът кредитира писмото на Община Хасково. В този смисъл незаконосъобразни са  изводите на наказващия орган  за  вмененото на жалбоподателката   нарушение на правилото  за движение по пътищата,регламентирано  в чл.48 от ЗДвП ,а оттам и възприетия   механизъм  за настъпване  на транспортното произшествие и виновното поведение на жалбоподателката за неговото причиняване.

          С оглед тези съображения подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното с нея НП, като незаконосъобразно и неправилно, поради необоснованост на изводите в него относно въпросите, касаещи отговорността на жалбоподателя - отменено.

  По разноските:

  С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение  е 200  лева, което следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 19-1253-001881/ 25.02.2020 г. на Началника на група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.

          ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково , с адрес: гр. Хасково ,бул. „България“ №85, да заплати на Ж.И.И. ,ЕГН-********** *** сумата в размер на 200 лв.- разноски по делото – адвокатско  възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

           Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия:          /п/ не се чете

 

 

            Вярно с оригинала!

            Секретар: Е. Д.