Р
Е Ш Е
Н И Е №422/7.6.2019 г.
гр.Ямбол........7.06........2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На...................................тринадесети...май……........................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 4331
за 2018
година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова
молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр.София, с която
се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответницата В.А.Г.,
че дължи на ищеца 1 216,63 лв. главница, 62,65 лв. договорна лихва за
периода от 23.09.2017 г. до 21.01.2018 г., 545,97 лв. неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, лихва за забава върху непогасената главница в размер 68,36
лв. за периода 22.01.2018 г. – датата на последната погасителна вноска на
паричния заем до 19.07.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, както и законната лихва до окончателното изплащане на
сумите, за които суми съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС. На Г. съобщението за издадената заповед е
връчено при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, което води до необходимостта от
предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и В.Г. е сключен договор за паричен заем № ***г. за сумата 1 500 лв., от
които В.Г. е извършила плащания в общ размер 783 лв.. Въз основа на рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. и
Приложение към него от 01.06.2018 г. между заемодателя на ответницата и ищеца
„АКПЗ“ ЕООД е сключен договор, по силата на който вземането е прехвърлено в
полза на Агенцията изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Към момента ищецът твърди, че дължимата главница е в размер на 1 216,63
лв., а освен това Г. по силата на договора за паричен заем дължи и посочените
договорна лихва, неустойка и лихва за забава. Тъй като сумите не са изплатени
се претендира заплащане по реда на чл. 410 от ГПК, а уведомлението за цесията
се желае да бъде връчено на Г., заедно с преписа от настоящата ИМ и
доказателствата.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата чрез
назначеният й особен представител – адв. И.С. ЯАК е депозирала отговор, с който
оспорва изцяло предявения иск като го счита за недопустим и неоснователен.
Ответницата счита, че не може съобщаването за цесия да бъде извършено по
искания от ищеца начин – с ИМ, тъй като тя е представлявана от особен
представител и не може ищецът поради това да бъде страна в настоящия процес.
Ако искът бъде приет за допустим, се желае отхвърлянето му като неоснователен,
тъй като от твърденията по иска не става ясно как е разпределена постъпилата
като частично плащане сума и какъв е остатъка от задължението на ответницата,
договорът за паричен заем съдържа нищожна клауза, във връзка с уговорена
неустойка - ако в тридневен срок от сключване на договора, заемателят не
представи банкова гаранция или две ФЛ поръчители. Още повече, ищецът претендира
неустойка в по – малък размер, което води изцяло до неоснователност на
претенцията в тази част. В последното съдебно заседание бяха наведени
възражения за нищожност на договора за заем поради неизпълнение на изискванията
на чл.11 ал.1 т.7, 9а, 12 и 20 от ЗПК.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не
изпраща представител, а депозирал писмена молба, с която желае уважаване на
иска.
Ответницата редовно призована чрез особения си
представител поддържа в съдебно заседание възраженията си по писмения отговор.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е образувано по
заявление, депозирано на 30.07.2018 г. от “АКПЗ“ ООД гр.София, с което се желае
да бъде разпоредено длъжникът В.А.Г. *** да му заплати сумите 1216,63 лв.
главница; 62,65 лв. договорна лихва за периода 23.09.2017 г. до 21.01.2018 г.; неустойка
за изпълнение на задължение 545,97 лв.; законна лихва в размер 68,36 лв. за
периода 22.01.2018 г. до 19.07.2018 г. и законната лихва, считано от подаване
на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът
е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на
заявителя въз основа на Договор за паричен заем № *** от 21.08.2017 г.
В настоящото производство за установяване на
претенциите си ищецът е представил Договор за паричен заем № *** от 21.08.2017 г.,
по който „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател е предоставил на В.А.Г. като заемател
сумата 1500 лв. Срокът на издължаване на заема е уговорен на 5 месеца, 5
погасителни вноски по 330,60 лв. с първа вноска на 23.09.2017 г. и последна на
21.01.2018 г. Общата сума за връщане от заемателката е 1653,30 лв., като
кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент, който е 40 % годишно
или 0,11 % на ден, а годишният процент на разходите е 47,09 %. Съгласно чл.4 от
договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечение: две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на конкретни
изисквания или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за заетата сума. При
неизпълнение на задължението си за предоставяне на гаранция, заемателят дължи
неустойка в размер 909,95 лв., която се заплаща заедно с всяка погасителна
вноска, към която се добавя сумата 181,99 лв. В чл.7 от догова са посочени
правата на заемателя, сред които са във всеки един момент от одоговора да
получи информация за заема от заемодателя си – погасителен план за извършените
и предстоящи плащания; може предсрочно да погаси частично или изцяло заема като
по този начин намалява разходите по заема; може да упражни правото си на отказ
от договора в 14 дневен срок от сключването му без да дължи обезщетение или
неустойка. Съгласно чл.8 от договора е уговорено, че при забава на плащането на
някоя от погасителните вноски заемателят дължи законна лихва върху забавената
сума за всеки ден забава. В чл. 11 от договора е посочено, че с подписването му
заявява, че е съгласен по електронната поща да му се предостави преддоговорна
информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано
решение за сключване на този договор за кредит, погасителен план и др.
С исковата молба е представен рамков договор за
покупко – продажба на вземания /цесия/, сключен на 30.01.2017 г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ищеца по делото „АКПЗ“ ООД, с който са прехвърлени ликвидни
и изискуеми вземания индивидуализирани в приложения. Към този договор е
приложено приложение № ***г. със заличени данните, от който се установява, че
сред прехвърлените вземания е и това на В.А.Г. по договор № *** от 21.08.2017 г.
като вземането е в размер 1216,63 лв. с лихви 62,65 лв., неустойка 545,97 лв. и
лихви за забава 57,84 лв. към момента на прехвърляне на вземането. Към договора
за цесия е представено пълномощно, с което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
упълномощило „АКПЗ“ ООД да уведоми от името на дружеството всички длъжници по
вземанията, които са цедирани съгласно рамков договор за покупко – продажба на
вземания /цесия/, сключен на 30.01.2017 г. Данни за уведомяване на длъжника
съгласно чл. 99 ал.3 от ЗЗД липсват, а към исковата молба ищецът е приложил
уведомление до В.Г. за извършеното прехвърляне на вземането.
В настоящото производство по искане на ищеца бе назначена, изслушана
и оспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата дава
заключение, че по Договор за паричен заем № 3019075/21.08.2017 г. са извършени плащания
в размер на общо 783 лв., отразени по сметките на „Изи Асет Мениджмънт"АД. След
16.04.2018 г. плащанията са преустановени. Сумите по претендираните вземания за
главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение на задължение и законна
лихва за забава не са платени. С получената сума в размер на 783 лв. са погасени вноска №
1 -изцяло и част от вноска № 2 от погасителния план, както следва: главница- 283,37 лв.; възнаградителна лихва за
периода 21.08.2017 г. - 23.10.2017 г. - 90,65 лв.; неустойка по чл.4, ал.- 363,98 лв. И такси разходи по чл.9-
45,00 лв. При погасяване на задълженията е спазен договореният между страните
ред за погасяване на дължимите суми по договора, спрямо разбивката по погасителния
план за всяка една вноска в следната поредност: разходи за събиране на
вземането, неустойка, възнаградителна лихва и главница. Лихвата за забава,
изчислена върху остатъка от непогасената главница 1 216,63 лв., дължима за периода,
посочен в исковата молба от 22.01.2018 г. до 19.07.2018 г. е общо 60,50 лв.
Размерът на изчислената при експертизата лихва за забава в размер на 60,50 лв. се различава от претендираната лихва за същия период, която е 68,36 лв. Разликата е 7,86 лв. по-малко от претендирания размер. Дължимите суми от В.А.Г., произтичащи от Договор за паричен заем № *** г., като са съобразени извършените погасителни плащания, са в размер на общо 1 885,75 лв.: Главница- 1216,63 лв.; Договорна лихва за периода 24.10.2017 г.-21.01.2018 г. - 62,65лв.; Неустойка за неизпълнение на договорно задължение- 545,97 лв. и Лихва за забава за периода 22.01.2018 г. - 19.07.2018 г.-60,50 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Съдът намира предявеният иска за допустим, тъй
като е предявен като установителен за вземане по реда на чл. 422 от ГПК след
възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за
изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира иска за частично
основателен по следните съображения:
С оглед
представените по делото писмени доказателства безспорно е установено, че
ответницата Г. е сключила договор за стоков заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
който договор съдът въпреки възражения й приема за действителен и перфектен, с
изключение на частта за уговорена неустойка по чл.4 ал.2. Неоснователни са
възраженията на Г., направени чрез особеният й представител относно
действителността на договора за заем поради неизпълнение на изискванията на
чл.11 ал.1 т.7, 9а, 12 и 20 от ЗПК. Съобразно чл.11 ал.1 т.7 от ЗПК общия
размер на кредита и условията за усвояването му са посочени в чл.2 от договора
за заем. В настоящия случай не е нужно да бъде прилагана към договора за заем
методика за изчисляване на референтен лихвен процент съобразно чл.11 ал.1 т.9а
от ЗПК, тъй като съгласно съгласно чл.2 т.6 от договора за заем лихвеният
процент е фиксиран. Информацията, дължина на заемодателя съобразно чл.11 ал.1
т.12 от ЗПК е уговорена за получаване по чл.7 от договора за заем, където е
уговорена и възможността на заемателя-потребител да направи отказ от договора
съобразно чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК.
Що се отнася до клаузата по процесния договор за
заем за задължение за неустойка от страна на заемателя съгласно чл.4 ал.2 от
договора, съдът намира същата за нищожна като противоречаща на добрите нрави –
чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. Както се посочи по-горе в тази клауза на договора
страните са договорили неустойка в размер 909,95 лв., дължима разсрочено към
всяка погасителна вноска, в случай, че заемателят не изпълни задължението си в
срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечение: две физически лица-поръчители, всяко
от които да отговаря на конкретни изисквания или банкова гаранция с бенефициер
– заемодателя за заетата сума. Така уговореното задължение за неустойка
отговаря на критериите за нищожност, определени в ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д.№
1/2009 г. на ОСТК на ВКС – неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговорената неустойка в
случай, че заемателят не предостави обезпечение за заемателя си в тридневен срок
от сключване на договора в размер 909,95 лв. многократно надвишава неговата
печалба по договора – възнаградителната лихва в размер 153,30 лв. По този начин
съдът счита, че процесната неустойка излиза извън своето предназначение и
функции, както и че неизпълнението на вторичното задължение за предоставяне на
обезпечение, не води до претърпяване на вреди. При установената нищожност на
уговорката за неустойка не е породено задължение за нейното заплащане, поради
което искът в тази част се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изложеното съдът приема, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател е сключило
действителен договор за заем, с изключение на клаузата за неустойка, с В.Г. за
предоставената й сума 1500 лв., но лисват данни заемателят да е върнал всички
дължими суми по договора. При това положение е налице едно изискуемо вземане,
което дружеството в качеството си на цедент е продала по договор за цесия на
ищеца в настоящото производство „АКПЗ“ ООД в качеството му на цесионер. Налице
са доказателства за това, че сред вземанията по рамковия договор за цесия е и
вземането, което цедента има към кредитополучателя В.Г., т.е. последната след договора
за цесия вече е длъжник на цесионера на вземането. Действително няма данни
въпреки пълномощното между страните по цесията за това цесионерът, а не цедента
да е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне, но съдът приема, че същото е
надлежно направено с връчването на уведомлението за това, приложено към
преписите от доказателствата на настоящата искова молба. Налице е съдебна
практика, която се възприема изцяло от настоящия състав за това, че
получаването на уведомленията за цесията в съдебно производство по предявен иск
за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Неоснователно е възражението и за това, че уведомлението не
може да бъде прието за надлежно връчено в настоящото производство, тъй като на
ответницата е назначен особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл.94 ал. 1 и чл. 99 ал. 1 от ЗГР настоящият адрес е
адресът, на който лицето живее, респ. всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да
заяви промяната в настоящия си адрес. В случая, за да се стигне до назначаване
на особен представител на ответницата, същата не е намерена нито на постоянния,
нито на настоящия адрес, поради което й е залепено уведомление. Посочените
норми на ЗГР са създадени в публичен интерес най-вече за осигуряване на
обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответницата
не е изпълнила вменените й от този закон задължения за оповестяване на
настоящия си адрес, то същата не следва да се възползва от това свое поведение.
При наличието на тази хипотеза законодателят е предвидил защита на ответника
чрез института на особения представител, който от своя страна може да извършва
широк кръг от процесуални действия извън тези, за които е необходимо изрично
пълномощно. Въз основа на дадените му по ГПК правомощия, особеният представител
е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба,
включително и такива за извършена цесия.
В обобщение на всичко изложено до тук за съда е
безспорно установено, че е налице неизплатено и до момента задължение на
ответницата спрямо ищеца за следните суми в размер 1216,63 лв. с лихви 62,65 лв.
и лихви за забава 60,50 лв. към момента на прехвърляне на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което предявеният
установителен иск следва да бъде уважен в тази част. По отношение на вземането
за лихва за забава над размера на 60,50 лв. до размера на 68,36 лв., както и за
неустойка в размер 545,97 лв. искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото основателни са исканията
на ищеца за присъждане на разноски, които в заповедното производство са в
размер на 88,44 лв. съразмерно с уважената част, а в настоящото исково
производство същите са в размер 463,20 лв. също съразмерно с уважената част от
иска.
На
основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД, че „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, гр.София, бул.“Васил Левски“ №
114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К. има вземане, дължимо от В.А.Г.,
ЕГН ********** ***, както следва: 1 216,63 лв. главница, 62,65 лв.
договорна лихва за периода от 23.09.2017 г. до 21.01.2018 г., лихва за забава
върху непогасената главница в размер 60,50 лв. за периода 22.01.2018 г. –
датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 19.07.2018 г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и
законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 по ч.гр.д.№ ***г. по описа на ЯРС, като искът за лихва за забава в
разликата над 68,36 лв. до размера на 60,50 лв., както и по отношение на иска
за неустойка в размер 545,97 лв. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В.А.Г. с посочени данни да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, гр.София направените в
заповедното производство разноски в размер 88,44 лв.
ОСЪЖДА В.А.Г. с посочени данни да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, гр.София направените в
настоящото производство разноски в размер 463,20 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните
пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: