Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр. В.
Търново, 19.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав в открито
съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
в присъствието на секретаря М.Н.и
с участието на прокурора от ВТОП ИЛИАН БЛАГОЕВ
разгледа
докладваното от съдията Дабкова касационно АНД
№ 10 318/2020г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от името на РУ Свищов при ОД на МВР Велико Търново, представлявано
от началника на същото.
Обжалва се Решение № 260022/28.10.2020г., постановено
по АНД № 83/2020г. по описа на Районен съд Свищов. С този съдебен акт е отменено, изцяло, Наказателно
постановление № 20-0352-000098/06.02.2020г. на началник РУ Свищов към ОД на МВР – В. Търново, с което на И.И.Т.
с ЕГН ********** за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по
пътищата, на основание чл. 174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/
е наложено наказание „глоба“ в размер на
1 000 лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца и за
нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 20лв.
В касационната жалба се твърди неправилност на
съдебното решение поради неправилно приложен материален закон. Касаторът изтъква,
че при извършената на водача проверка за алкохол с техническо средство дрегерът
е отчел стойност 0,81 промила. Резултат, който не е оспорен от водача и същият
не се е възползвал от издадения талон за медицинско изследване. Същият не е
съгласен с извода на РС, че АНО е допуснал съществено процесуално нарушение
като не е приложил в намаление максимално допустимата грешка при работа с това
техническо средство. Счита недопустимо съдът да вменява на АНО задължения,
каквито законът не предвижда. Освен това това грешката е възможна както в минус
така и в плюс на измерения резултат,
който би бил между 0,75 до 0,87 промила.
При това положение касационният жалбоподател счита, че логиката на съда би
довела до ситуация, при която концентрацията на алкохол в кръвта на водача
винаги ще бъде неустановена, с отклонение +/- 8 процента. Настоява на довода,
че в случая след като водачът не е използвал талона за медицинско изследване,
то показанията на дрегера не са оборени по допустимия от закона начин. Не е налице
основание за приспадане на толеранс в размера на грешката от резултата на
водача. Касаторът оспорва и извода на съда, че незаплащанетона глобата по
обикновен фиш не попада в хипотезата на чл.190, ал.3 от ЗДвП. Счита, че същите
имат сила на НП и АНО правилно е посочил нарушената материалноправна
разпоредба. Заключава, че по безспорен начин било установено нарушението и
самоличността на нарушителя. По тези съображения се претендира отмяна на решението на районния
съд, в цялост и потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
В открито с.з. касаторът редовно призован не се явява
и не се представлява.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител.
Упълномощеният адвокат е депозирал писмено становище за правилност на
постановеното от РС решение. Обръща вниманието на съда върху това, че допустимата
при измерване грешка има значение само в такива гранични стойности, както в
случая. Грешката е нормативно определена и АНО е следвало да я приложи.
Алтернативно моли за преквалификация на нарушението по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и определяне на санкция по този текст, който е по-благоприятен за
нарушителя.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага
решението на РС да бъде оставено в сила, т.к. действително не може да се
приеме, че концентрацията на алкохол в кръвта е в този размер, за който лицето
е санкционирано.
Административният съд – В. Търново, в посочения
касационен състав, прецени допустимостта на жалбата и основателността на наведените
в нея касационни основания. Извърши и дължимата служебна проверка, съгласно чл.
218, ал.2 от АПК, която разкри следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество КЖ е частично ОСНОВАТЕЛНА при
следните съображения по фактите и правото:
РС е установил от фактическа страна, че НП е издадено
за това, че на 27.01.2019 г. в 22:35 часа в гр. Свищов служители на МВР извършили
проверка на водача И.Т.. С помощта на техническо средство - Алкотест Дрегер 7410+ установили, че същият
шофира след употреба на алкохол в кръвта. Уредът отчел резултат от 0,81
промила, който водачът не оспорил, което изрично отразил върху издадения талон
за медицинско изследване – „приемам“/вж. л.7/. Освен това, полицейските органи
установили, че водачът не е заплатил глоба в размер на 20лв. по издаден фиш.
Съставен бил АУАН, а впоследствие и НП. Нарушенията били квалифицирани
съответно по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата, на основание
чл. 174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено наказание „глоба“ в размер на 1
000 лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца и за
нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 20лв.
За да отмени НП РС приел следното:
Относно първи пункт от НП приел, че при издаването му
е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Защото АНО не приложил допустимата грешка според разпоредбите на средствата за
измерване – чл.781 от същата. Тъй като стойността от 0,81 промила алкохол в
кръвта на водача била гранична/между
нарушенията по т.1 и т.2 на чл.174, ал.1 от ЗДвП/. При което твърдяното
нарушение не било доказано по безспорен
и несъмнен начин. Ако се приложи грешката резултатът би бил 0,75 промила, която
стойност е несъставомерна по точка 2-ра на посочената разпоредба, а наказващият
орган е приложил неправилно санкционната разпоредба.
Относно точка втора от НП РС приел, че разпоредбата на
чл.190, ал.3 от ЗДвП се отнася само до НП и електронни фишове, а процесният бил
обикновен такъв. Поради което и това нарушение е несъставомерно по чл.185 от ЗДвП, а АНО неправилно приложил санкцията.
Касационната инстанция намери Решението на РС за
правилно постановено в частта относно санкцията по чл.185 от ЗДвП и неправилно
постановен относно нарушението, санкционирано по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съображенията за този резултат от касационната проверка са следните:
Нормата на чл.190, ал.3 от ЗДвП гласи, че наложеното
наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила
на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. Същата разпоредба урежда срок за доброволно
изпълнение на така наложеното наказание, а не диспозитивна норма, която при
неизпълнение на дължимото поведение да се обвърже със санкция в хипотезата на
чл.185 от ЗДвП. Този извод се налага не просто, защото в случая не се касае за
електронен фиш, а защото законодателят не е предвидил заплащането на глобата
след срока да се осъществява чрез нова глоба. Органът по изпълнение на наложеното
наказание разполага с други процесуални средства - да пристъпи към принудително изпълнение или
да приложи принудителна административна мярка. Изпълнението на наказанието
глоба, чрез налагане на последващи глоби е правен нонсенс. Липсата на логика в
този подход означава, че законът е тълкуван и приложен неправилно от АНО.
Поради което решението на РС в тази част като правилно следва да бъде оставено
в сила като се имат предвид и настоящите
допълнителни аргументи.
Решението на РС е неправилно в частта, в която е
отменено наказанието за шофиране след употреба на алкохол. Поради допуснати
съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, обусловили
неправилното приложение на материалния закон. Аргументите за този извод са
следните:
Не е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
при описание на вмененото деяние, тъй като и в констативния и в санкционния акт
ясно и недвусмислено е описано извършеното нарушение и обстоятелствата, при
които същото е осъществено. Не са налице предпоставки за приспадане на
определена стойност от показанията на техническото средство след извършения
тест с техническо средство, поради възможност за допустима грешка, поради
следното:
Нормата на чл.3, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози предвижда, че при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, както в случая. Като не се оспорва, че това
техническо средство е от одобрен тип и е преминало метрологична проверка.
Напротив водачът собственоръчно е записал, че приема показанията на дрегера.
Според чл.3а от посочената Наредба, когато лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или не приема показанията на техническото средство, или физическото
му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство, то установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Видно от данните по делото
водачът не се е възползвал от издадения талон за медицинско изследване, т.е.
има данни само от полевия уред относно концентрацията на алкохола в кръвта на
водача, който не оспорва, че е употребил такъв преди да седне зад волана.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, концентрацията на алкохол в кръвта
се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето
да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок
на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор
и/или за даване на проби за изследване.
При тази нормативна регламентация очевидно в случая
ангажирането на отговорността по чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП на водача Ив. Т.,
управлявал пътно превозно средство под въздействие на алкохол и не е изследван
с доказателствен анализатор и не е дал кръв за медицинско изследване, е
следвало да се извърши именно въз основа на резултата от направения на водача тест с техническо средство "Алкотест
Дрегер 7410+" с фабричен № ARSM-0072. В този
смисъл административнонаказващия орган няма задължение (а и право, по аргумент
от чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.), да прилага разпоредбите от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
касаещи максимално допустима грешка. При условие, че нито при извършената от
контролните органи проверка, нито в хода на административнонаказателното
производство, водачът на МПС е оспорил отчетения с техническото средство
резултат за концентрация на алкохол в кръвта и при изричната правна
регламентация по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., абсолютно
неоснователно да се извършва припадане на отчетената от техническото средство
стойност на концентрацията на алкохол в издишвания въздух.
Във връзка с допустимите грешки на анализатори за
алкохол в дъха за пълнота следва да бъде посочено и следното: възприетата в
решението на районния съд възможност за допускане на грешка в показанията на
анализатора за алкохол, с който е извършена проверката в разглеждания случай,
не се отнася за сочените разпоредби от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Съгласно чл. 773, ал. 1 от тази Наредба
"анализаторът за алкохол в дъха трябва да показва резултата от измерването
в mg/l", а според ал. 2 на същия текст – "анализаторът за алкохол в
дъха може да показва резултата от измерване в промили %., съгласно приложение №
39". В разпоредбата на чл. 781 от Наредбата са предвидени максимално
допустими грешки на анализатори за алкохол в дъха при последваща проверка, но
за тези анализатори, които измерват в mg/l. Резултатът на Т. е отчетен в
промили (%.), следователно максимално допустимите грешки на анализатори за
алкохол в дъха при последваща проверка, предвидени в чл. 781 от
Наредбата не са приложими за настоящия случай, тъй като се касае за отчетен
резултат в промили (%.), а не в mg/l, във вр. с §1, т.5 от ДР на Наредба
№1/19.07.2017г. Поради което резултатът, посочен от съда – 0,75 промила е
некоректен и като изчисления, а фактологически е неверен.
При положение, че техническото средство е отчело
резултат 0,81 промила алкохол, която стойност нито е оспорена, нито е оборена
по предвидения процесуален ред, необоснован е изводът на РС, че обвинението не
е доказано и не е следвало да бъде квалифицирано по точка втора от чл.174, ал.1
от ЗДвП. Мотивите на съда освен това са и вътрешно противоречиви, защото след
като приема стойност 0,75 промила не изменя НП и не преквалифицира деянието
като по-леко наказуемо нарушение. Но това в случая е без практическо значение.
Защото деянието и неговият автор са безспорно доказани.
В производствата по чл.59 от ЗАНН РС действа като
въззивна инстанция и води процеса по реда на НПК. Нормата на чл.303 от НПК
установява принципа, че присъдата не може да почива на предположения като ал.2
на с.р. изисква обвинението да е доказано по несъмнен начин, за да постанови
съдът присъдата си и признае подсъдимия за виновен. Тежестта на доказване лежи
върху обвинението и тук намира приложение принципът in dubio pro reo - всяко
съмнение при изследване на фактите следва да се тълкува в полза на обвиняемия.
В конкретния случай обаче не са налице никакви съмнения, които да се тълкуват в
полза на нарушителя.
На основание чл.84 от ЗАНН в това производство РС
прилага НПК, но това приложение е субсидиарно, доколкото няма особени правила в
ЗАНН. Следователно това приложение е съответно, т.е. трябва да се съобрази
спецификата на административно наказателното производство и в частност специалния установен процесуален ред за
доказване на употребата на алкохол от водачите на МПС. Основополагащ правен
принцип е този, че специалният закон изключва приложението на общия. В
конкретната хипотеза законодателят е създал нарочна уредба за установяване на
алкохол в кръвта на водачите на МПС. Посочената по-горе Наредба определя кои са
средствата за това и кои резултати са определящи. Как се действа при съмнение в
резултата, отчетен от полевия уред и
т.н. При това никъде няма законово основание за редуциране на отчетения от
дрегера резултат с допустимата грешка при измерване с уреда.
По така изложените мотиви, като съобрази действително
установените факти от значение за случая и приложимия закон, касационната
инстанция намери, че следва да отмени решението на РС, в тази му част и да
потвърди НП, в същата част, т.к. допуснатите от РС нарушения не налагат връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При служебно дължимата проверка АСВТ установи, че делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав, действащ в границите на вменената му компетентност, като за
заседанието на първата инстанция е съставен протокол. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието. В заключение, настоящата инстанция намери, че РС е постановил
валиден и допустим, но частично неправилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, в частта относно отмяната на
т.2 от НП и отменен, в частта, с която е
отменено наказанието за шофиране след употреба на алкохол, а самото НП
потвърдено в тази му част.
Мотивиран така
и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът, действащ в настоящия касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260022/ 28.10.2020 г., постановено по АНД № 83/2020 г. по описа на Районен съд Свищов, в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 20-0352-000098/ 06.02.2020 г. на началник РУ Свищов при ОД на МВР Велико Търново, в частта, с която на И.И.Т. с ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП – "глоба" в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0352-000098/ 06.02.2020 г. на началник РУ Свищов при ОД на МВР Велико Търново, в частта, с която на И.И.Т. с ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП – "глоба" в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260022/ 28.10.2020 г.,
постановено по АНД № 83/2020 г. по описа на Районен съд Свищов, в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :