№ 407
гр. ..., 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110132647 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от ЗЕАД „...“ срещу „...“ АД за сумата от 3 241,85 лева, представляваща изплатено по
застраховка „...” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 31.08.2021 г. в гр.
..., между застрахован при ищеца товарен автомобил марка „... ... ..., с рег. № ..., и
застрахован при ответното дружество лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., ведно със
законната лихва от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 103,56 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2022 г. до 15.06.2022 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „...” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 3216,85 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на делинквента, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. Поддържа, че след покана
ответникът не е заплатил сумата, поради което претендира изплащането на регресното
вземане в пълния му размер и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата
на плащането до датата на исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва описания от ищеца
механизъм на процесното ПТП, както и наличието на противоправно поведение у водача на
застрахования при него автомобил. Оспорва, че е налице вина, като излага доводи, че е
налице случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК, поради невъзможност на водача да
предвиди, че в участъка на ПТП автомобилът му ще бъде блъснат от друго МПС и не е бил
длъжен да предвиди общественоопасните последици от поведението си. Счита, че
заплатеното от ищцовото дружество обезщетение е завишено по размер, тъй като не
обезщетява действителни вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и твърдените настъпили вреди. Излага, че изплатеното застрахователно
обезщетение е недължимо, тъй като процесното ПТП не представлява покрит риск по
1
смисъла на застрахователната полица и общите условия към нея. Моли за отхвърляне на
исковете и претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно
средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата
на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното
превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между
увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение
за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) отговорността на виновния водач да е
обезпечена чрез сключване с ответното дружество на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По делото не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че на
31.08.2021г., около 09:00ч., в гр. ... на територията на частен паркинг на ул. „...“ ..., е
настъпило ПТП между товарен автомобил „... ... ... с рег. № ..., управляван от М. Г. и л. а. „...“
с рег. № ..., управляван от П. С.. За товарния автомобил „... ... ... е имало сключена
имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество, която е покрила настъпилите
увреждания по автомобила. Не е спорно и от представеното платежно нареждане / на л. 25
от делото/ се установява, че ищецът е заплатил сумата от 3216,85 лв. на доверен сервиз за
възстановяване на причинените на товарния автомобил имуществени вреди. Също така не е
спорно, че за л. а. „...“ е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество към момента на настъпване на събитието.
За ПТП между страните е съставен двустранен констативен протокол, представен по
делото, в който е описано, че съприкосновението между двата автомобила е настъпило при
навлизането на товарния автомобил „... ... ... в паркинг, частен терен, черен път, при което е
ударил отворената предна лява врата на намиращия се пред него от дясната му страна л. а.
„...“ с предната дясна част на товарния автомобил. В резултат от ПТП, в протокола са
описани настъпили повреди в предната лява врата на л. а. „...“, респ. преден десен калник,
десен мигач и предна дясна врата на застрахования при ищеца товарен автомобил. В
двустранния протокол участниците са посочили, че виновен за инцидента е водача на л. а.
„...“.
За изясняване обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, са разпитани
2
двамата участници в него и е изслушано експертно заключение по САТЕ.
В показанията си св. Г. посочва, че ПТП е настъпило на паркикнга на търговско
дружество „...“ с адрес на ул. „ ...“. Свидетелят разказва, че в паркирано състояние получил
указания за рампата, на която следва да разтовари, при което погледнал в дясното огледало
и предприел маневра движение назад. В този момент се чул шум от уар от дясната му
страна, при което свидетелят установил, че „закачил“ спрелия от дясната му страна л. а.
„...“, който бил с отворена предна дясна врата. Сочи, че автомобилът бил паркиран в т.нар.
„мъртва точка“, към която нямал видимост към момента на предприемане на маневрата.
В показанията си св. С. посочва, че пристигнал на паркинга на търговско дружество
„...“ с адрес на ул. „ ...“ по работа - за да укаже на спрелите там товарни автомобили рампата,
на която да разтоварят. Паркирал л. а. „...“ от дясната страна успоредно на паркиралия
товарния автомобил „... ... ... и оставил вратата отворена. След като упътил шофьора на
товарния автомобил „... ... ... да продължи направо чул удар. Разказва, че шофьорът на
товарния автомобил предприел маневра завой надясно, при което ударил с кабината
отворената предна лява врата на спрелия на около 1,5-2м. л. а. „...“.
В заключението си по САТЕ вещото лице е посочило, че ПТП е настъпило така, както
е описано в двустранния протокол, но по делото няма данни къде точно на паркинга на ул.
„...“ ... е настъпило съприкосновението между двата автомобила. Дало е заключение, че
водачът на влекач „... ... ... е имал възможност да предотврати произшествието при
навлизането на паркинга на ул. „...“ ... при осигуряване на безопасна странична дистанция
при разминаването на двете МПС-та.
За да направи извод чие противоправно поведение е довело до настъпване на ПТП,
съдът съобразява всички писмени и гласни доказателства и изслушаното и прието експертно
заключение.
Съставеният между страните двустранен констативен протокол в частта досежно
отбелязването, че и двете страни са виновни за настъпване на произшествието, не обвързва
съда и следва да се цени с оглед всички обстоятелства по делото, тъй като представлява
изявление на самите участници в ПТП, които не са страни в настоящото производство.
Същият не притежава и характеристиките на официален документ по смисъла на чл. 179, ал.
1 ГПК, за да се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно тези спорни
обстоятелства.
Съгласно правилото на чл. 95, ал. 1 ЗДвП водачът и пътниците могат да отварят
врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за
престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите
участници в движението. В чл. 25, ал. 1 пък е предвидено задължението на водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока
и скорост на движение.
Свидетелите еднопосочно възпроизвеждат обстоятелството, че вратата на паркирания
лек автомобил л. а. „...“ вече е била отворена при извършване на маневрата от шофьора на
влекача „... ... .... По делото не е доказано л. а. „...“ да е бил паркиран в нарушение на ЗДвП.
Установяването на противоправното поведение на този водач е в тежест на ищцовото
дружество съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В случая, от събраните доказателства и
доказателствени средства, не може да се направи категоричен извод в тази насока. Поради
това, съдът счита, че противоправно се явява единствено поведението на другия участник в
ПТП – водачът на влекача „... ... ..., който е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като е
предприел маневра без да съобрази паркирания от дясната му страна лек автомобил с
3
отворена предна лява врата. Самите показания на св. Г. сочат същото – „впоследствие се
оказа, че този човек е бил спрял в така наречената „мъртва зона“ и вратата на колата му е
била отворена“.
От изложеното следва, че липсва един от елементите, за да възникне в полза на
ищцовото дружество претендираното притезателно регресно право за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение и извършените ликвидационни разноски.
Недоказването на този спорен факт от сложния фактически състав, правопораждащ
процесното субективно право, налага на съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск с правно основание чл. 411 ГПК като неоснователен.
Тъй като искът за заплащане на лихва за забава е акцесорен, зависим от резултата по
иска за главното вземане, то следва, че този иск също подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на присъждане на
сторените разноски има ответникът, който е доказал, че е сторил такива в размер на 50лв. –
депозит за свидетел, 200 лв.- депозит за вещо лице и претендира юрк. възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 200лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗЕАД „...“, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., ... срещу „...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ...,
искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
3241,85лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за
ПТП, настъпило на 31.08.2021г. в гр. ... между товарен автомобил марка „... ... ..., с рег. № ...
и лек автомобил марка „...“ с рег. № ... и направените ликвидационни разноски, и за сумата
от 103,56 лв., представляваща лихва за забава върху главното вземане за периода
21.02.2022г.-15.06.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗЕАД „...“, ЕИК ..., да заплати на „...“ АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ... сумата от 450,00лв. за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4