Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр.София, 21.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в съдебно заседание
при закрити врата, проведено на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
разгледа
търговско дело № 7226 по описа за 2016г. и взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба на „Л.С.“ ЕООД за откриване на производство по
несъстоятелност на „С.С.Х.Х.“ АД поради неплатежоспособност, евентуално поради
свръхзадълженост на дружеството.
Като
основание на легитимацията на „Л.С.“ ЕООД като кредитор по търговска сделка с
ответника са заявени вземания по договор за заем от 09.02.2016г. в общ размер
5 872 166,66 лв. (от който сумата 5 500 000,00 лв. –
главница, сумата 165 000,00 лв. – лихва, а сумата 201 666,66 лв. –
неустойка).
С
определение от 23.02.2017г. „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) е конституирана
като присъединен кредитор в производството по делото.
Като
основание на легитимацията на „К.т.б.“ АД като кредитор по търговска сделка с
ответника са заявени вземания на банката в общ размер 41 680 604,21
лв. (от който сумата 2 023 746,83 лв., дължима по договор за кредит
от 24.03.2011г., сумата 2 415 485,21 лв., дължима по договор за
кредит от 31.05.2012г., сумата 1 208 513,04 лв., дължима по договор
за кредит от 29.10.2013г., сумата 10 395 920,75 лв., дължима по
договор за кредит от 28.11.2013г., а сумата 25 636 938,19 лв.,
дължима по договор за встъпване в дълг от 20.03.2012г.).
Ответникът
„С.С.Х.Х.“ АД оспорва молбата на „Л.С.“ ЕООД с възражения, че суми по договора
за заем от 09.02.2016г. не са превеждани по сметката на заемателя, а молбата на
„К.т.б.“ АД с възражения, че договорът за встъпване в дълг от 20.03.2012г. е
нищожен, тъй като е сключен в нарушение на чл. 236, ал. 2, т. 3 ТЗ, вземанията
на банката по договорите за кредит са частично погасени чрез прихващания с
насрещни вземания на дружеството към банката в общ размер
7 063 629,72 лв., а финансовото му състояние позволява изпълнение на
непогасения остатък от вземанията на банката в краткросочен план и без опасност
за интересите на кредиторите.
По
легитимацията на кредитора „Л.С.“ ЕООД:
Представеният
към молбата на кредитора договор за заем от 09.02.2016г. установява възникнали
облигационни правоотношения между дружеството и ответника, по силата на които „Л.С.“
ЕООД се задължава да предостави на „С.С.Х.Х.“ АД заем в общ размер до 5 500 000,00
лв. срещу задължение на заемателя за връщане на заетите суми в срок до
31.12.2016г., плащане на договорна лихва в размера, уговорен в чл. 1, ал. 2 от
договора, а при забава – и неустойка в размера, уговорен в чл. 11 от договора.
С
клаузата на чл. 1, ал. 4 от договора е предвидено, че предоставянето на заема
може да бъде извършено и чрез плащане от заемодателя по нареждане на заемателя
на суми за погасяване на задължения към кредитори на заемателя.
Доказателства,
но и твърдения за пряко усвояване на парични средства от заемателя по цитирания
договор не са ангажирани в производството по делото.
Твърденията
в молбата по чл. 625 ТЗ на кредитора „Л.С.“ ЕООД са, че заемът е предоставен
чрез плащане от заемодателя на задължения на заемателя към трети лица (тоест в
хипотезата на чл. 1, ал. 4 от договора за заем), но доказателства в подкрепа на
тези твърдения също не са ангажирани в производството по делото.
Обстоятелства,
които да покриват хипотезата на чл. 1, ал. 4 от процесния договор за заем, не се
установяват и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото.
Констативната
част на заключението съдържа данни, че в счетоводството на ответника са
записани задължения към „Л.С.“ ЕООД в размер на 320 000,00 лв. с посочено
основание „заем“ (таблица 2 на страница 5 от заключението), но и изрични
констатации, че претендираните от „Л.С.“ ЕООД вземания по договора за заем от
09.02.2016г. в общ размер 5 872 166,66 лв. (в това число главница в
размер на 5 500 000,00 лв., лихви в размер на 165 000,00 лв. и
неустойка в размер на 201 666,66 лв.) не са отразени в счетоводството на
ответника (страница 12, абзац 2 от заключението).
В
приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 621 ТЗ съдът дължи да приеме, че молителят „Л.С.“ ЕООД не е кредитор на
вземанията, с които е обосновал потестативното си право по чл. 625 ТЗ да иска
откриване на производство по несъстоятелност на ответника, поради което и
молбата, подадена в упражняване на това право подлежи на отхвърляне.
Различни
изводи не следват от цитираните констатации в заключението на експертизата
относно признати в счетоводството на ответника задължения към „Л.С.“ ЕООД в
размер на 320 000,00 лв., тъй като по гореизложените съображения не може
да се приеме, че тези констатации касаят задължения по процесния договор за
заем, а задължения на ответника към молителя, които не са заявени с молбата по
чл. 625 ТЗ като основание за упражняване на правото на кредитора да иска
откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, е недопустимо да
бъдат разглеждани в производството по тази молба.
По
легитимацията на кредитора „К.т.б.“ АД:
Представените
към молбата на кредитора от 10.10.2016г. договори установяват основанията на
вземанията, с които е обосновано правото на банката да иска откриване на
производство по несъстоятелност на ответното дружество, а представените към
същата молба заповеди за изпълнение и изпълнителни листове установяват и
допускането до незабавно изпълнение на същите вземания по реда на чл. 417 ГПК
до размерите, за които вземанията са заявени с молбата на кредитора по чл. 629,
ал. 4 ТЗ.
Представените
с молбата на кредитора от 22.05.2017г. покани за доброволно изпълнение пък установяват
връчване на цитираните заповеди на длъжника, а при липса на ангажирани
доказателства, а и твърдения от ответника за подаване на възражения срещу тези
заповеди в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, следва да се приеме, че същите се
влезли в сила (изключение са две от заповедите за изпълнение, по отношение на
които обаче с молбата от 10.10.2016г. са представени доказателства, че са
влезли в сила след постановяване на съдебни решения за установяване на
вземанията, за които са издадени, по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК).
Подробни
съображения по отношение на цитираните доказателства не е и необходимо да бъдат
излагани в случая, тъй като както се посочи по-горе ответникът не оспорва
основанията и размерите на вземанията на банката (с изключение на основанието
на вземанията по договора от 20.03.2012г. за встъпване в дълг), а възраженията
му срещу молбата на банката за откриване на производство по несъстоятелност са
мотивирани с частично прихващане на тези вземания и възможността за изпълнение
на непогасената част от вземанията след извършеното прихващане.
Следва
да се отбележи, обаче, че съгласно правилото на чл. 424, ал. 1 ГПК след
влизането в сила на заповедите за незабавно изпълнение на вземанията на банката,
възражения на длъжника срещу въпросните вземания поначало могат да бъдат
допустимо релевирани в съдебно производство само ако са мотивирани с новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на цитираната
разпоредба.
Това
означава, че в пряко приложение на чл. 424, ал. 1 ГПК недопустимо е
разглеждането по същество на възражението на ответника за нищожност на договора
за встъпване в дълг от 20.03.2012г., мотивирано с нарушение на чл. 236, ал. 2,
т. 3 ТЗ при сключване на договора, но въпреки това съдът намира необходимо да
посочи, че възражението се явява неоснователно и само при съобразяване на
разпоредбата на чл. 236, ал. 4 ТЗ.
Фактите,
с които ответникът основава възраженията си за прихващане на вземанията на
банката с насрещни свои вземания до общия размер от 7 063 629,72 лв.,
не се оспорват от банката, което означава, че заявените за прихващане вземания
са ликвидни по смисъла на чл. 103, ал. 1 ЗЗД и последиците от изявленията за
прихващане са настъпили с достигането им до представителите на банката.
Б.та
оспорва действието на самите прихващания с възражения за недействителност по
чл. 59, ал. 3 ЗБН, но тези възражения съгласно чл. 59, ал. 7 ЗБН са допустим
предмет на разглеждане в производство по иск с правно основание чл. 59, ал. 3
ЗБН.
Установява
се от доказателствата по делото, но и от извършената служебна справка от съда,
че за разглеждане на предявени от синдиците на „К.Т.Б.“ искове за обявяване на
недействителни на процесните прихващания по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на банката е образувано т.д. №7407/2016г. на СГС, ТО, VІ-14
с-в, което е висящо към датата на откритото съдебно заседание, в което е
приключено съдебното дирене по настоящото дело, но и към датата на
постановяване на настоящото решение (следващото открито съдебно заседание по
цитираното дело на СГС, ТО, VІ-14 с-в е насрочено за 06.02.2018г.).
Цитираното
висящо дело не представлява процесуална пречка по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по
отношение на настоящото дело, тъй като макар и предметът на доказване в
настоящото производство да включва фактите относно основанието и размера на
вземанията на кредиторите с искане за откриване на производство по
несъстоятелност, което означава и фактите относно извършени прихващания с тези
вземания, предметът на настоящото производство, респективно предметът на
обективните и субективни предели на последиците от решението в това
производство, е наличието или липсата на основания за откриване на производство
по несъстоятелност на ответника.
По-съществено в случая е, че искът по чл. 59, ал. 3 ЗБН е
конститутивен, тоест уважаването му предпоставя правна промяна (конкретно по
отношение на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН правната промяна се изразява в заличаване
на последиците на извършено прихващане по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на банката), която правна промяна обаче може да настъпи едва
след влизане в сила на съдебното решение.
Именно конститутивният характер на иска по чл. 59, ал. 3
ЗБН предпоставя, че при липса на постановено решение по предявените от банката
искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН последиците от извършените
прихващания следва да се считат настъпили в отношенията между страните по
делото.
В пълна степен това се отнася за настоящото производство,
в което основният въпрос от предмета на доказване е дали ответникът е в
състояние да изпълни паричните си задължения в размера, в който тези задължения
са изискуеми към датата на откритото съдебно заседание, в което е приключено
съдебното дирене по делото.
По изложените съображения и при съобразяване на
последиците от изявленията на ответника за прихващане на задълженията му към
банката с насрещни вземания към нея (признати и от самата б. дори само с
предявяването на конститутивните искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН) съдът приема, че
към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело размерът на
изискуемите и неизпълнени парични задължения на ответника „С.С.Х.Х.“ АД към „К.Т.Б.“
АД възлиза на сумата 34 616 974,49 лв. (разликата между установения по
делото общ размер от 41 680 604,21 лв. на изискуемите вземания на
банката по процесните договори за кредит и договор за встъпване в дълг и общия
размер от 7 063 629,72 лв. на насрещните вземания на ответника,
заявени за прихващане с уведомления до банката по чл. 59, ал. 1 ЗБН, но и с отговора
срещу молбата на банката за откриване на производство по несъстоятелност).
По делото не са ангажирани доказателства, които с
изискуемото от процесуалния закон пълно и главно доказване да установяват други
погашения на задълженията на ответника към банката (в това число доказателства
за принудително събрани суми в изпълнителните производства, образувани като
последица от издадените заповеди по чл. 417 ГПК в полза на банката срещу
ответника, както и доказателства за влизане в сила на постановленията за
обявяване на б.та за купувач на публични продани на имоти на ответника срещу
прихващане на вземанията й като взискател по издадените срещу ответника
изпълнителни листове).
Ето защо и при останалите изложени по-горе мотиви съдът
приема доказана легитимацията на „К.т.б.“ АД като кредитор по чл. 625 ТЗ с
право да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника „С.С.Х.Х.“
АД с установен по делото общ размер на изискуеми и неизплатени вземанията на
кредитора от 34 616 974,49 лв.
По основанията за откриване на производство по
несъстоятелност:
Както с молбата на „Л.С.“ ЕООД, за чието разглеждане е
образувано производството, така и с молбата на присъединения кредитор „К.т.б.“
АД наличието на неплатежоспособност на ответника е заявено като главно
основание за откриване на производство по несъстоятелност на ответното
дружество, а наличието на свръхзадълженост на дружеството е заявено като
евентуално основание, което в приложение на чл. 6, ал. 2 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ
предпоставя, че при постановяване на решение по делото съдът дължи изследване
на въпроса налице ли е неплатежоспособност на ответника по смисъла на чл. 608,
ал. 1 ТЗ и началната дата, на която е настъпила, а само в случай, че състояние
на неплатежоспособност на ответника не бъде установено по делото, дължи
произнасяне по искането на кредиторите (в частност на кредитора „К.т.б.“ АД с
установена по делото легитимация по чл. 625 ТЗ) за откриване на производство по
несъстоятелност поради свръхзадълженост на ответника.
Самият факт, че ответникът има изискуеми и неплатени
задължения към „К.т.б.“ АД в установения по-горе размер от
34 616 974,49 лв. съгласно чл. 608, ал. 3 ТЗ предполага неплатежоспособност
на дружеството.
Неплатежоспособност
на ответното дружество в случая се презюмира и в приложение на чл. 608, ал. 2 ТЗ с оглед установеното по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТР
обстоятелство, че по партидата на дружеството не са обявени годишни финансови
отчети за последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност (последният обявен в търговския регистър отчет на
дружеството е за дейността му през 2012г.).
Различни изводи не
следват от обстоятелството, че от записите по партидата на дружеството в
търговския регистър се установяват подадени заявления за обявяване на годишни
финансови отчети за дейността на ответника в годините след 2012г., тъй като по тези
заявления са постановени влезли в сила откази на длъжностно лице по
регистрацията, което предпоставя, че задълженията на търговеца за обявяване на
годишните финансови отчети за посочените години не са изпълнени надлежно, тоест
по същество липсва заявяване на отчетите за обявяване по смисъла на чл. 608,
ал. 2 ТЗ.
Не на последно място
неплатежоспособност на ответника се презюмира и в приложение на чл. 608, ал. 4 ГПК, тъй като както се посочи по-горе по делото не са събрани доказателства за
доброволно или принудително удовлетворяване на вземанията на „К.т.б.“ АД по
издадените срещу ответника изпълнителни листове в предвидения в разпоредбата
шестмесечен срок от връчване на поканите за доброволно изпълнение на
вземанията, за които са издадени изпълнителните листове.
Презумпциите на чл.
608, ал. 2, 3 и 4 ТЗ не се опровергават от събраните по делото доказателства.
Тъкмо напротив - от
заключението на счетоводната експертиза по делото се установява, че според
данните в баланса на дружеството към 31.12.2016г. краткотрайните активи на
дружеството не са достатъчни за покриване на краткосрочните му паричните
задължения, а коефициентите на обща, незабавна и абсолютна ликвидност за
отчетните периоди 2015г. и 2016г. са все величини под приетите от
икономическата наука минимално необходими за поддържане на финансова
устойчивост и платежоспособност на дружеството.
Според изчисленията
на експертизата въз основа на данните в балансите на ответника за 2015г. и
2016г. коефициентите на бърза ликвидност са в размери 0,7607, съответно 0,8474,
тоест надхвърлят приетата от икономическата наука референтна стойност от 0,7,
но следва да се отбележи, че сам по себе си добрият коефициент на бърза
ликвидност при останалите данни за финансовото състояние на дружество
(включително и най-вече данните за висока стойност на обороти на краткотрайните
материални активи на дружеството) не са достатъчни да опровергаят презумпциите
по чл. 608, ал. 2, 3 и 4 ТЗ.
По-съществено в
случая е, че от заключението на експертизата се установява, че в баланса на
дружеството на първо място не са отразени всички изискуеми парични задължения
към „К.Т.Б.“ АД (според данните на страница 12 от заключението в счетоводството
на ответника са записани задължения към банката в размер на
16 195 000,00 лв., а установеният по делото размер на задълженията
към б.та възлиза на сумата 34 616 974,49 лв.), освен това в
краткосрочните вземания на дружеството според счетоводните му записи са
включени вземане от продажба на Х.„Галиция“ в размер на 3 361 000,00
лв. (чието условие – заличаване на вписани възбрани в полза на „К.т.б.“ АД, при
установените данни по делото очевидно не е настъпило към уговорения условен
падеж на вземането – 25.02.2017г.), както и вземания от продажби на финансови
активи в общ размер 12 659 000,00 лв. (чиято събираемост, а и въобще
документална обоснованост според заключението на експертизата, но и според
изготвен одиторски доклад за дейността на дружеството не може да бъде
потвърдена от данните в счетоводството му).
При преизчисляване на
коефициентите на ликвидност с включване на допълнителни краткосрочни задължения
на дружеството наред с отразените в баланса към 31.12.2016г. и изключване на
част от отразените в баланса краткосрочни вземания в посочените в предходния
абзац размери, коефициентите добиват още по-ниски величини, което се отнася и
до коефициента на бърза ликвидност, който също С.да под референтната стойност
от 0,7 и представлява допълнителен аргумент за неплатежоспособност на
дружеството, която при липса на доказателства за подобряване на финансовото
състояние на дружеството съдът приема, че продължава и към настоящия момент.
При липса на
достатъчно данни за конкретната дата, на която е настъпила
неплатежоспособността на ответното дружество в рамките на календарната 2015г.,
началната й дата следва да бъде определена към края на посочения отчетен
период, в който данните за финансовото състояние на дружеството обосновават
извод за възникнала неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Обстоятелството, че ответникът
не е заявил надлежно обявяване в търговския регистър на годишни финансови
отчети за последните три години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ,
предпоставя че първо събрание на кредиторите му не следва да се свиква по реда
на чл. 630, ал. 1, т. 5 ТЗ, тъй като съгласно чл. 669, ал. 3, т. 1 ТЗ в
посочената хипотеза първо събрание на кредиторите не се провежда.
В приложение на чл.
628, ал. 4 ТЗ за временен синдик на ответното дружеството следва да бъде
назначено лицето, посочено с писмена молба от 02.11.2017г., подадена от
кредитора „К.т.б.“ АД с установена по делото легитимация по чл. 625 ТЗ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Л.С.“ ЕООД с ЕИК ***********
за откриване на производство по несъстоятелност на „С.С.Х.Х.“ АД с ЕИК *******.
ОБЯВЯВА по молба на „К.Т.Б.“ АД (в
несъстоятелност) с ЕИК ************ неплатежоспособността
на „С.С.Х.Х.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността
на „С.С.Х.Х.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** датата
31.12.2015г.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на „С.С.Х.Х.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***.
НАЗНАЧАВА В.П.М.с
ЕГН ********** и адрес: ***, телефон: *******, електронен адрес: ********@abv.bg за
временен синдик на „С.С.Х. Х.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ текущо месечно възнаграждение
на временния синдик в размер на 600,00 лв.
ОПРЕДЕЛЯ тридневен срок от съобщението
за встъпване в длъжност на назначения временен синдик.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в
търговския регистър по реда на чл. 622 ТЗ.
Решението да се съобщи на назначения временен синдик.
СЪДИЯ: