РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Сандански, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Валентина Евг. Томова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20211250100690 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1, т. 2
от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и е образувано, въз основа на иск,
който е предявен от „И******“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София,
представлявано от управителя Д.В.Д. против С. М. Л. от гр. Сандански.
Ищецът сочи, че на 09.10.2020 г. между него и ответника по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕП,
ЗПК е бил сключен договор за потребителски кредит по силата на който на ответника е бил
предоставен кредит в размер на 800 лева срещу задължението му да го върне заедно с
договорна лихва, разсрочено в срок до 26.12.2020 г. на 6 месечни погасителни вноски.
Ищецът твърди, че е превел сумата по банковата сметка на ответника. Твърди ,че на
10.12.2020 г. е обявил кредита за предсрочно изискуем заради изпадане на ответника в
забава. Твърди, че от страна на ответника няма извършени плащания по договора. Твърди,
че поради изпадането му в забава е начислил и лихви за забава. Твърди, че за получаване на
неплатените задължения е подал заявление пред РС Сандански по реда на чл. 410 от ГПК,
по което е било образувано ч.гр. дело и срещу ответника е била издадена заповед за
изпълнение. Твърди, че заповедта е била връчена чрез залепване, поради което е бил
уведомен от заповедния съд, че следва да предяви иск за установяване на вземането.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 800 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит от 09.10.2020 год., сумата от 30, 56 лева,
1
неизплатени договорни лихви за периода от 26.11.2020 год. до 26.12.2020 год., сумата от 8,
67 лева, мораторни лихви за периода от 27.11.2020 год. до 04.01.2021 год., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски и тези в заповедното производство.
Ответникът, чрез особения представител подава отговор на исковата молба. Оспорва
иска. Оспорва наличието на договорни отношения между него и ищеца. Твърди, че
ответникът не е сключвал описания в исковата молба договор. Твърди, че той не е усвоил
сумата. Твърди, че липсва в договора ясна методика за формиране на ГПР. На основание чл.
26, ал. 1, изречение първо, предложение трето от ЗЗД прави възражение за нищожност,
поради противоречие с добрите нрави на клаузата в договора, с която е уговорено
заплащането на лихва и на клаузата в договора, с която е уговорено заплащане на ГПР. На
основание чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД, поради възражение за нищожност на договора, поради
липса на съгласие. Прави възражение за недействителност на договора на основание чл. 22,
във вр. с чл. 11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Оспорва се, че ответника е получил
уведомление за предсрочна изискуемост на кредита и оспорва, че кредитът е предсрочно
изискуем.
В съдебно заседание, ищецът поддържа иска. Ответникът, чрез особения представител
оспорва иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
от фактическа страна следното:
“И*****” ООД е регистрирано в търговския регистър. Дружеството е със седалище и
адрес на управление в гр. София и се представлява и управлява от Д.В.Д.. Сред предмета
на дейност на дружеството е отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства съгласно ЗКИ.
Дружеството е вписано в публичния регистър на БНБ на финансовите институции по чл. 3а
от ЗКИ под № 16 и оперира на пазара на финансови услуги под търговското наименование
„Happy credit“.
След подадено от ответника С. М. Л. по електронен канал (“online”) заявление до
“И*****“” ООД за отпускане на кредит и одобряването му, на 09.10.2020 год. между него и
ищцовото дружество е бил сключен договор за потребителски кредит. Договорът е бил
сключен електронно, с електронен документ и подписан от ответника електронно с
обикновен електронен подпис, посредством SМS – персонален шестцифрен
идентификационен код за потвърждение 623781, получен на телефонен номер, предоставен
от ответника. Видно е от договора за потребителски кредит, представен по делото на хартия
SO № 2287/09.10.2020 год., че кредитът е бил одобрен при следните условия: - размер на
кредита 800 лева, срок за погасяване: 6 месеца; брой погасителни вноски: 6; месечна
погасителна вноска в размер 213,33 лева; фиксиран годишен лихвен процент по кредита:
38, 29 %; годишен процент на разходите: ГПР 45,78 %; общ размер на плащанията: 1,280
лева. В договора бил посочен и погасителния план, съгласно който кредитополучателят
2
трябвало да погасява кредита на 26- то число в срок от 26.11.2020 год. – първа вноска до
26.04.2021 год. – последна вноска. В погасителния план е бил посочен както общия размер
на месечната вноска, така и каква част от нея е за главница, за лихва и такса за експресно
разглеждане. В чл. 5 е било уговорено, че сумата по одобрения кредит ще се усвоява от
кредитополучателя по посочената в заявлението за потребителски кредит /профил лична
банкова сметка, а в чл. 6 е било уговорено, че кредитът се погасявал съгласно погасителния
план и по банкова сметка, изрично посочена в него. От погасителния план се установява, че
крайният падеж на задължението е бил 26.04.2021 година.
С подписването на договора, кредитополучателя изрично е заявил, че му е бил
предоставен предварително от кредитора „Стандартен европейски формуляр“, чрез средство
за комуникация от разстояние, посочващ индивидуалните условия и цялата необходима
преддоговорна информация за желания кредит – чл. 8 от договора. С подписването на
договора кредитополучателят е декларирал, че се е запознал предварително със
съдържанието на документа. Същото се установява и от формуляра, предоставен на хартия
по делото. Съгласно чл. 13, с подписването на договора, кредитополучателят е декларирал,
че е получил и се е запознал със съдържанието на предоставените му от „И*****“ Общи
условия и е приел същите.
В Раздел III, т. 1 от ОУ е било договорено, че сключването на договора за потребителски
кредит ставало по инициатива на кредитополучателя. За да получи желаната заемна сума
той кандидатствал за потребителски кредит, като подавал заявление с искане за
потребителски кредит до „И*****“ ООД по образец. Кандидатстването се извършвало на
сайта на дружеството, чрез предварително създаден Профил или чрез официалната
електронна страница на партньор на дружеството, където е била поставена апликационна
форма за изпращане. Съгласно тази точка от ОУ, в заявлението кандидатът предоставял
пълни и верни данни относно своята самоличност като имена, ЕГН, адрес, лична карта,
месторабота, мобилен телефонен номер, актуален електронен адрес, лична банкова сметка и
други данни, а в случай на първо кандидатстване за отпускане на кредит, кандидатът
трябвало да представи и снимка от валидната си лична карта.
В Раздел V, т. 1 от Общите условията за предоставяне на потребителски кредит от
„И******“ ООД е било уговорено, че за да се пристъпи към сключване на индивидуален
договор за потребителски кредит е било необходимо „И******“ ООД да одобри отпускането
на потребителския кредит и за момент на одобрението се е считал - моментът на
получаване на уведомлението за одобрение. В т. 3.1. е било уговорено, че да се опише и
сключи индивидуален договор за потребителски кредит, съдържащ погасителен план, заедно
с Общите условия към него, кредитополучателят е следвало да натисне активен линк в
мейла „Съгласен съм приемам и подписвам тези документи“, който щял го отведе на
защитена страница на сайта на дружеството. Кредитополучателят изразявал своето съгласие
с въвеждането на команда „Давам изрично и доброволно съгласието си чрез въведения от
мен SMS персонален идентификационен код за потвърждение“, имащ действие на
саморъчен електронен подпис, да сключа и подпиша индивидуален договор за кредитна
3
указаното за това място на сайта от кредитополучателя. С въвеждането на командата –
съгласие, автоматично на посочения в заявлението профил мобилен телефонен номер
„Интернешънъл Саламанка капитал“ ООД изпращало на кредитополучателя SMS –
Персонален идентификационен код (ПИК) за потвърждение за да бъде сключен и подписан
електронно индивидуалния договор за потребителски кредит. Кредитополучателят следвало
да попълни правилен ПИК за потвърждение и подписване в полето, на указано место, след
което трябвало да натисне бутона „Подписвам“. Страните изрично се съгласили
въвеждането на SMS – Персонален идентификационен код за потвърждение да има силата
на саморъчен подпис, съгласно чл. 13, ал.4, във връзка с чл. 1 от Закона за електронния
документ и електронния подпис. След като кредитополучателят потвърдил, че е запознат и
приема договора, съдържащ погасителен план ведно с ОУ, след като попълни правилен SMS
– Персонален идентификационен код и натисне бутона „Подписвам“, индивидуалният
договор за потребителски кредит се считал за сключен и подписан.
В т. 12 от раздел VI на ОУ е било уговорено, че размерът на годишния процент на
разходите, който е бил посочен в индивидуалния договор за потребителски кредит е
изчислен в съответствие с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при отчитане на
цитираните в тази разпоредба общи положения, както и на подробно описани
допълнителния допускания. В чл. 7 от същия раздел е посочено, че за отпускането на
кредита, кредиторът имал право на възнаградителна лихва, чийто размер се определял в
индивидуалния договор.
От заверено копие на преводно нареждане за кредитен превод е видно, че на 09.10.2020
год. „И****“ ООД е наредило да се преведе по банковата сметка на ответника, разкрита в
„Банка ДСК“ сумата от 800 лева по договор за потребителски кредит №SO – 2287 от
09.10.2020 год. същото се установява и от заключението на съдебно- счетоводната
експертиза.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно- счетоводна експертиза се
установява още, че от страна на ответника не са извършвани никакви плащания по договора
за кредит.
Към исковата молба е приложено уведомление за предсрочна изискуемост и покана за
плащане, подписано от пълномощник на законния представител на „И******“ ООД,
изпратено по електронната поща на ответника на 10.12.2020 год. С това уведомление той се
уведомявал, че е в забава за заплащане на задълженията си по договор и се уведомявал, че
дружеството счита предоставения кредит за изцяло предсрочно изискуем. Със
уведомлението се давал 14 дневен срок на ответника доброволно да погаси задълженията си
към дружеството. По делото няма данни дали ответникът е получил писмото.
На 04.01.2020 год. “И*****” ООД е предявило пред Районен съд- Сандански заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 800 лева, главница, за
сумата от 30, 56 лева, договорна лихва за периода от 26.11.2020 г. до 26.12.2020 г., за сумата
от 129, 44 лева за такса за експресно разглеждане на документи, за сумата от 275 лева,
разходи и разноски за извънсъдебно събиране, за сумата от 8, 67 лева, за законна лихва за
4
периода от 27.11.2020 г. до 04.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за разноските по
делото. В заявлението е било посочено, че вземането произтича от гореописания
индивидуален договор за потребителски кредит. По заявлението е било образувано ч.гр.д. №
3/ 2021 година и на 12.01.2021 година съдът се е произнесъл по заявлението с
разпореждане № 9000081, с което е разпоредил да се издаде срещу ответника заповед за
изпълнение за сумите от 800 лева за главница, за сумата от 30, 56 лева за договорна лихва, за
сумата от 8, 67 лева за лихви за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 05.01.2021 год. до изплащането й, както и за сумата от 273, 29
лева за разноските по делото. В останалата част, за останалите суми, заявлението е било
отхвърлено като неоснователно. На същата дата 12.01.2021 год. в полза на ищеца е била
издадена срещу ответника заповед за изпълнение № 900082. Заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника Л. на 19.03.2021 г. със залепване на уведомление, по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. На 10.05.2021 година на ищеца е било връчено съобщение, че заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника със залепване, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и
може да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е бил предявен на
09.06.2021 година – видно от датата на пощенското клеймо на плика, с който исковата
молба е била изпратена в съда.
В заключението вещото лице изчислява и размера на уговорената договорна лихва за
периода от 26.11.2020 год. до 26.12.2020 год. на 30, 56 лева, представляваща сбора на две
просрочени вноски от по 15, 28 лева. Вещото лице изчислява и размера на мораторните
лихви за периода от 27.11.2020 год. до датата на подаване на заявлението 04.01.2021 год. в
размер на 2, 89 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е допустим: Искът по чл. 422, ал.1 от ГПК е установителен и цели да
установи наличието на вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на който
е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за предявяване на иска е наличие на
издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство,
която не е влязла в сила, тъй като е била връчена на ответника посредством фикцията на чл.
47, ал. 5 от ГПК – с изтичане на срока за получаване на книжата след залепване на
уведомление. В този случай, по реда на чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК, на ищеца е указано от
заповедния съд, че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в
законния едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск, поради което съдът
приема предявения иск за допустим.
Разгледан по същество предявеният иск е частично основателен:
От доказателствата по делото се установи, че между “И*****” ООД и ответникът Л.
е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е бил
предоставен кредит в размер на 800 лева, а той се е задължил е да върне заемната сума на 6
броя месечни вноски, платими на определени дати – на 26 – то число всеки месец в периода
5
от 26.11.2020 год., когато е била първата вноска до 26.04.2021 год. – датата на последната
вноска. Установи се, че ответникът е получил по банков път заемната сума.
Съдът намира възраженията на ответника в тази насока, а именно за липса на
договор, поради неговата нищожност, поради липса на съгласие и поради противоречие със
ЗПК за неоснователни. Установи се, че договорът е бил сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и е бил сключен под формата на
електронен документ. За да е налице валиден договор, сключен от разстояние, е необходимо
електронният документ да съдържа електронни изявления на двете страни, отправени една
до друга, изразяващи волята им за сключване на договора, който да е представен на хартиен
носител. Процесният договор е бил подписан от двете страни, включително и от ответника
с електронен подпис, въвеждайки „SMS персонален идентификационен код за
потвърждение“ шестцифрен код. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), електронен
подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 от 23
юли 2014 година
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Съгласно цитираната
разпоредба на Регламента, „Електронен подпис" означава данни в електронна форма, които
се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. От друга страна, съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис е
равностойна на тази на саморъчния, когато това е уговорено между страните. В настоящия
случай, ответникът се е съгласил въвеждането на процесния шестцифрен код „SMS
персонален идентификационен код за потвърждение“ да има силата на саморъчен подпис.
Предоставения по делото на хартия договор, представлява писмено възпроизвеждане на
електронния документ и доказателствената му сила се преценява по реда на чл. 180 от ГПК,
а именно доказателство, че изявленията, които се съдържат в него са направени от тези
лица.
Предвид изложеното съдът намира, че от страна на ответника е налице съгласие за
сключване на договора за кредит. Договорът отговаря на изискванията на Закона за
потребителския кредит. В договора е посочен ГПР по кредита на 45, 78 %, както и
годишният лихвен процент, който е бил фиксиран на 38, 29 %. В него се съдържа и
погасителния план, с подборно описание на размера на погасителните вноски, броя и
периодичността на датите на плащането им. В ОУ на договора е описан и начина на
определяне на ГПР. Този процент, както и годишният лихвен процент не са прекомерни и
не противоречат на добрите нрави, поради което съдът намира, че сключеният между
страните договор за кредит е действителен и като такъв валиден. Установи се, че ответникът
е получил и заемната сума, поради което за него е възникнало задължението да я върне,
заедно с уговорената лихва.
Установи се, че към датата на изтичане на срока за погасяване на кредита 26.04.2021
6
год. от страна на ответника не е платена нито една вноска. Същият е изпаднал в забава за
плащане още на първата вноска 27.11.2020 год., поради което съдът намира, че към
настоящия момент, към датата на устните състезания 06.10.2022 год., кредитът е изцяло
изискуем и понеже ответникът не доказа, че е платил, поради което същият дължи на ищеца
исковите суми за главница и договорни лихви. Съдът не обсъжда възраженията на
ответника за нередовно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита,
тъй като към момента кредитът е изцяло изискуем на краен падеж. Съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска, които са от значение за спорното право.
Предвид изложеното предявения иск за установяване на дължимостта на сумата от 800
лева за главница, на сумата от 30, 56 лева за договорна лихва се явява основателен и следва
да се уважи.
Относно иска за дължимост на натрупаните лихви за забава и с оглед заключението на
съдебно- счетоводната експертиза, че те се равняват на сумата от 2, 89 лева, до тази сума
искът се явява основателен, а в останалата част над тази сума и до претендираната сума от 8,
67 лева за мораторни лихви, искът се явява неоснователно завишен и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответникът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да заплати
на ищеца направените от него разноски по настоящото дело. С оглед уважения размер на
исковете от общия размер на направените в настоящото дело разноски 1 375 лева,
ответникът следва да заплати сумата от 1366 лева. Ответникът ще следва да заплати част
на ищеца и част от направените разноски в заповедното производство, а именно сумата от
271 лева.
Водим от горното и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1, т. 2 от
ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. Л. с ЕГН ********** от
гр.Сандански, ул.“****8“ № **, че дължи на “И*****” ООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ж.к. „****“ бл. ***, ет. *, офис **, представлявано от
управителя Д.В.Д. следните суми по издадена срещу него заповед за изпълнение на парично
задължение № 900082 от 12.01.2021 год. по ч.гр.д. № 3/ 2021 год. по описа на РС-
Сандански: сумата от 800 (осемстотин) лева за неизплатена главница по договор за
потребителски кредит № SO № 2287/ 09.10.2020 г., сумата от 30, 56 лева (тридесет лева и
56 ст.), договорна лихва за периода от 26.11.2020г. до 26.12.2020г., сумата от 2,89 лева
(два лева и 89 ст.), мораторна лихва за периода от 27.11.2020г. до 04.01.2021г., в едно със
законната лихва върху главницата от 05.01.2021 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за установяване дължимостта на
7
мораторните лихви в частта над уважения размер от 2, 89 лева (два лева и 89 ст.) до
претендирания размер от 8, 67 лева (осем лева и 67 ст.).
ОСЪЖДА С. М. Л. с ЕГН ********** от гр. Сандански, ул.“****“ № да заплати на
“И*****” ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „****“ бл.
***, ет. *, офис ** представлявано от управителя Д.В.Д. сумата от 1 366 (хиляда триста
шейсет и шест) за направените от тях разноски по настоящото дело и сумата от 271
(двеста седемдесет и един) лева за направените разноски в заповедното производство по ч.
гр.д. № 3/ 2021г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8