№ 549
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500588 по описа за 2022 година
Производство по чл.413 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД - гр.София, представлявано от Я.Б.Я. против ЗИП № 8558/ 14.10.2021г.,
по ч.гр.д.№ 16053/ 2021г. по описа на ПРС в частта, в която е инкорпорирано
разпореждането на заповедния съд , с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на жалбоподателя срещу Б. П. Б. от с.......................... за сумата от 729,86 лева
– договорна лихва и мораторна лихва в размер на 229,79 лв. Излагат се доводи в насока
неправилност и незаконосъобразност, иска се отмяна на акта в обжалваната му част и
постановяване уважаване на искането за издаване на ЗИ.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери
следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК,
явява се процесуално допустима.
Заявителят „АКПЗ“ ЕАД – гр.София в качеството си на цесионер по посочен в
заявлението сключен на 22.01.2021г. договор за цесия със „Креди Йес“ ООД, е поискал
издаването на ЗИ по чл.410 ГПК против посочения длъжник за сумата – 3048,6 лв –
главница , договорна лихва в размер на 729, 86 лв за периода 07.03.2019г. до 01.02.2021г. ,
законна лихва в размер на 229,79 лв за периода от 02.02.2021г. до 24.09.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, ведно с
разноските по делото.
При постановяване на обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението в
посочените части в правомощията си по силата на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК
1
законосъобразно заповедният съд е извършил проверка относно наличието на клаузи с
неравноправен характер, а в случая с мотив, свързан с клаузите на договора, уговарящи
договорна лихва, процент на ГПР, такси и застраховки, при предоставена заемна сума от
4500 лева и общо задължение от 6655,01 лева, при което наличието на евентуална
неравноправна клауза сочи на дължимост само на главницата.
Жалбата , както и формулираните доводи в нея, се явяват
неоснователни.
Видно от представения към заявлението Договор за паричен заем
№ 870643 с дата 05.02.2019г. , сключен между цедента „Креди Йес“ ООД и
длъжника Б. П. Б. от с.......................... , с клаузата на чл.7, ал.1 от договора е
уговорено дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава, за всеки просрочен ден , считано от датата на настъпване на
просрочието до
неговото пълно погасяване. С клаузата по чл.8 от същия договор е предвидено
заплащането и на мораторна неустойка предвидена неустойка в размер на
3 184,99 лева за непредоставяне на някое от предвиденото с клаузата по чл.6
на договора обезпечение / ипотека върху недвижим имот, особен залог върху
движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга издадена в полза на
заемодателя. Отделно от това в погасителния план е включена към основната
вноска и припадаща се част за неустойка за всеки месец като вноска за
непредставяне на някое от посочените в договора обезпечения, включена във
всяка месечна вноска. Следователно санкцията на длъжника за неточно
изпълнение на задължението по отношение на срока на погасяване на
месечната вноска в паричния й еквивалент , определен в договора чрез
кумулиране на мораторна лихва за забава, неустойка за забава, наред с
предвидения размер на възнаградителната лихва, представлява скрито
значително оскъпяване на кредита, без яснота относно това дали тези
вземания като разходи за потребителя са включени в предвидения така или
иначе висок размер ГПР. Договорените клаузи водят до значително
неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, съответно и
до неравноправност или обоснована вероятност за това, вземайки предвид
параметрите на представения договор – неконкретизиран чрез обосноваване
на вида и компонентите в предвидения процент ГПР - 49,611 % , месечен ЛП
– 3,400% , както и съотношението между предоставена заемна сума от 4500
лева и общата сума за плащане от 6 655,01 лева. Тези параметри се
2
обуславят преценка за евентуално заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4
ЗПК. В предложения от кредитора ГПР не са ясни реалните разходи за
потребителя,вкл. чрез определянето им като брой, вид и размер, неизпълващи
изискването за информираност за потребителя към момента на сключване на
договора, съобразно императивни изисквания на ЗПК. На следващо място
примерното изброяване в разпоредбата на чл.143, ал.2 ЗЗП налага
изискването за проверка на договора относно евентуално наличие на условия
в договора , водещи до накърняване на еквивалентността на насрещните
престации на страните по договора или ограничаване на способите за защита
на потребителя, както и по отношение на обезщетението за забава с оглед
изискването на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, в каквато насока е и т.2 ТР
27.03.2019г по т.д. 3/ 2017 г на ОСГТК на ВКС.
По така изложените съображения частната жалба ще се остави без
уважение, а обжалваното разпореждане ще се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I вр. с чл.278,
ал.4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 14.10.2021г., обективирано в Заповед №
8558 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 16053/
21г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с. в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3