Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 361
гр. Русе, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 04 февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Дарина Великова и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №5212 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл.220 ал.1 от КТ.
Ищецът„Сити ПВ“ ООД
твърди, че с ответника Г.П.П. бил сключен трудов договор № 40, на 21.01.2019
г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал.1 от КТ, като
ответникът работел на длъжност „Продавач разносна търговия”, при договорено
трудово възнаграждение в размер на 566 лв. На 09.04.2019 г. работникът подал
молба за напускане, като молбата му била резолирана от управителя на дружеството
по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение
след отработване на дължимото едномесечно предизвестие. Оттогава ответникът не
се е явявал на работа, нито да се уведомил за становището на работодателя, нито
за изпълнение на задължението си за отработване на предизвестието. Изготвени му
били Уведомително писмо и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 03.05.2019 г., изпратени до ответника посредством куриер, но същият
отказал да ги получи на 02.05.2019 г., поради което счита, че същият им дължи
обезщетение на основание чл. 220 от КТ, едно брутно трудово възнаграждение в
размер на 566 лв. На 03.05.2019 г. ответникът отново бил поканен да се яви в
дружеството, като му била връчена Заповедта за прекратяване, при условията на
отказ и в присъствието на двама свидетели. Иска бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 566 лв., представляваща обезщетение за неспазено едномесечно
предизвестие при прекратяване на трудовия договор, ведно със законната лихва, считано
от 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът Г.П.П. в отговора на исковата
молба счита предявения иск за неоснователен. Заявява, че трудовия му договор
бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ, за което му била връчена
заповед още на 09.04.2019 г., като на това основание била и оформена трудовата
му книжка. Било подадено и Уведомление до НОИ с прекратяване на трудовия
договор, считано от 09.04.2019 г., евентуално се позовава на изтекла
погасителна давност.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответникът били в
трудово правоотношение по силата на
трудов договор №40 от 21.01.2019 г.,
сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ вр. чл.70, ал.1 от със срок за
изпитване в полза на работодателя, като последният заемал длъжността „Продавач
разносна търговия”, с основно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на
566 лв.
Ответникът оправил Молба за
напускане от 09.04.2019 г. до управителя на ищцовото дружеството, в която било
посочено, че моли за неговото съгласие за прекратяване на трудовото му
правоотношение считано от 09.04.2019 г.
На самата молба е поставена
резолюция от 09.04.2019 г. на управителя на дружеството , в която е посочено,
че ответникът следва да бъде освободен по реда на чл.326 от КТ след изработване
на месечно предизвестие.
Представени са по делото 2 бр.
заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение на ответника
№10/09.04.2019 г.
Първата представена от ищеца с
правно основание чл.326, ал.1 от КТ, с което трудовия договор между страните се
прекратява считано от 03.05.2019 г. На същата е отбелязано, че ответникът
отказал да подпише Заповедта и не си носел трудовата книжка. Приложено е и
Уведомление от 10.05.2019 г. по чл.62, ал5 от КТ за корекция на информацията
подадено от работодателя към ТД на НАП- с отбелязване дата на прекратяване на
трудовия договор 03.05.2019 г.
Втората Заповед е представена от
ищеца със същия номер и дата, с която трудовото му правоотношение е прекратено
на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ от работодателя, считано от 09.04.2019 г.
Това основание и дата са посочени и в оформената на работника трудова книжка,
като са поставени и два печата на ищцовото дружество.Според Справка на ТД на
НАП-Варна, офис Русе, работодателят подал Уведомление по чл.62, ал5 от КТ на 11.04.2019
г., като за дата на прекратяване на трудовия договор на работника била посочена
09.04.2019г. На 09.05.2019 г. било заличено подаденото на 11.04.2019 г.
уведомление за прекратяване на трудовия договор от 09.04.2019 г., като на
10.05.2019 г. ищецът подал по интернет уведомление по чл.62, ал5 от КТ, с което
декларирал, че сключения на 21.01.2019 г. трудов договор бил прекратен на
03.05.2019 г.
На 30.04.2019 г. работодателят
изпратил писмо до работника, в което го уведомявал, че подадената от него молба
била приета по реда на чл.326, ал.1 от КТ- след изработване на месечно
предизвестие, като от 10.04.2019 г. му течал срока за предизвестието, като го
канел да се яви на 03.05.2019 г. за оформяне на документи и за заплащане на
обезщетение по чл.220 от КТ.
Според заключението на
назначената по делото съдебно-графологична експертиза, подписите в Заповед
№10/09.04.2019 г. и в трудовата книжка на ищеца не били изпълнени от управителя
на дружеството.
Разпитания по делото свидетел С.Х.Д.,
управител на счетоводна
кантора „Аоси Консулт“ ООД гр. Плевен, обслужваща счетоводно ищеца, заявява, че те изготвяли проект на Заповедите
за прекратяване на трудовото правоотношение, подавали уведомления до ТД на НАП
по електронен път след разпореждане от страна на клиента, но не оформяли
трудовите книжки. В конкретния случай му се обадили по телефона, уточнили трите
имена и подготвили заповедта и освободили лицето, като подали информация до ТД
на НАП, но от тях не се подписвала самата заповед. Когато в началото на май при
тях дошла заповедта, свидетелят видел, че трябвало да се подадяла корекция и ответника
да отработел предизвестието, затова било подадено коригиращо уведомление. Втората
заповед била изготвена през м. май и свидетелят лично я предал на управителя на
ищцовото дружество, защото имало вече корекция.Първата заповед от м. април не била
предадена лично на управителя, тъй като обикновено ги изпращали по имейл на
дружеството.
Според свидетеля А.П.Ф., служител
на„Аоси Консулт“ ООД гр. Плевен, отговаряща за документацията на ищеца,
представената от ищеца Заповед №10 била изготвена от тях, а тази представена от
ответника приличала
на нашите бланки. По
принцип нейният началник контактувал с клиентите и той и казвал кого да назначат и на кого да
прекратят договора. За конкретната заповед той и казал да изготви заповед за
прекратяване на трудово правоотношение. Вероятно и бил казал основанието за
прекратяване. След изготвяне на документите ги изпращали по имейл на
съответното дружество или ги давала на управителя на счетоводната къща. Уведомленията
към НАП ги подавали от името на счетоводната къща. Свидетелката подала
уведомлението към НАП на ответника, тя подала и корекция на уведомлението. По
принцип в края на месеца или началото на следващият месец пристигали документи
от клиентите и вероятно тогава било установено, че неправилно подали и прекратили
правоотношението с Г.П.П..
Управителят на ищцовото дружество
е дал обяснение в съдебно заседание, че
той и съпругата му подписвали трудовите книжки. Приемането на молбите можело да
стане по различен начин - лично на него,
да бъдел уведомен по телефона или в офиса на фирмата. В офиса работели две
касиерки. Съпругата му не била служител на фирмата. Можело и касиерките да
попълнят трудова книжка, когато той бил наредил. На 09.04.2019 г. му била предадена молбата на
ответника и същия ден била резолирана от него. На същият ден – 09.04.2019 г.
уведомил счетоводната фирма за прекратяване на трудовото правоотношение с Г.П.П..
Не си спомнял добре от кого
получил молбата за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника.
Възможно било да я е получил в офиса на
фирмата. Можел да я получи от служител, в офиса на фирмата. Не я резолирал пред лицето, а в офиса в
Плевен.
При така установеното от фактическа страна, се
налагат следните правни изводи:
Спорно по делото е, на какво
основание е прекратен трудовия договор между страните по делото- по взаимно
съгласие или по чл.326, ал.1 от КТ.
Съдът приема, че при главно и
пълно доказване ищецът не установи, че трудовото правоотношение между страните
е прекратено по чл.326, ал.1 от КТ.
Това е така на първо място, тъй
като е безспорно, че и двете Заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните са съставени от служител на счетоводната къща обслужваща ищеца.
Ирелевантно по делото е кой от служителите на ищеца е оформил трудовата му книжка
и е подписал Заповедта на прекратяване на трудовия договор на ответника, тъй като
се установи, че тази дейност е била възлага на различни служители на
дружеството, включително и на съпругата на управителя, която дори не полага
труд при ищеца.
На следващо място съдът счита, че
е подадено уведомление до ТД на НАП от счетоводната къща, обслужваща ищеца, че
трудовия договор на ответника е прекратен още на 09.04.2019 г., т.е. на датата,
на която е подал молбата си за напускане. Съдът не може да приеме, твърдението
на служители и, че са се объркали когато са подавали същото, тъй като това е
тяхната ежедневна и рутинна работа, още повече, че назначаване, оформяне на
заповеди, видно от показанията и на двамата свидетели, се осъществява след
съгласуване с клиента.
Липсва житейска логика, да бъде
прекратено трудовото правоотношение на работника, да се оформи надлежно с печати
на фирмата трудовата му книжка, да се подаде Уведомление до ТД н НАП и
работникът да следва да продължава да полага труд при работодателя.
В конкретния случай ищецът се
стреми да черпи права от собственото си неправомерно поведение, тъй като се
установи от събраните по делото гласни доказателства, че едва в началото на м.май
2019 г. е уведомил обслужващата го счетоводна фирма за основанието за
прекратяване на трудовия договор с ответника,
а на 30.04.2019 г. изпратил уведомително писмо до ответника за това , че
той не полага труд при него повече от 20 дни. Буди недоумение защо
работодателят не е санкционирал работника за това му поведение с прекратяване
на трудовото правоотношение по чл.330, ал.2 от КТ.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че съгласно чл.220, ал.1 от КТ страната,
която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го
прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, т.е. трудовото правоотношение се прекратява по
чл.326, ал.1 от КТ без предизвестие от датата на неспазване му, т.е. в
конкретния случай считано от 09.04.2019 г.
С оглед изложеното предявения иск
като неоснователен следва да се отхвърли.
На основание чл.178, ал.3 от ГПК
ищецът дължи на ответника направените по делото разноски в размер на 305 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
„Сити ПВ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, ул. ”Руй” 8, ет. 2, ап. 6, против Г.П.П., ЕГН **********,***, за
заплащане на сумата от 566 лв., представляваща обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ
за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 07.06.2019 г.
ОСЪЖДА „Сити ПВ” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ”Руй” 8, ет. 2 да заплати Г.П.П.,
ЕГН **********,*** сумата от 305 лв.-
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: