НОХД № 1786/2018 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия К.Л.К. *** е за престъпление по чл.209 ал.1
от НК, а именно за това, че в периода от 05.12.2017г. до 07.12.2017г. в гр.
Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе
си имотна облага е възбудил у Н.С.П.,*** заблуждение, че сумите, преведени на
два пъти с пощенски запис са за доплащане на горивото на автовоза, с който ще
му бъде доставен лек автомобил от Германия, както и за заплащане на просрочена
сметка за ток и с това му е причинил имотна вреда в размер общо на 616.60 лева,
като деянието е извършено при условията на „опасен рецидив" след като е
бил осъждан за тежко.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, като излага обосновано
становище, че от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като определи наказанието при
отчитане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при превес на
последните, като предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимият К. се явява в съдебно заседание лично и с назначения му
служебен защитник, не се признава за виновен и дава обяснения. Лично и чрез
защитника си пледира да бъде признат за невиновен и оправдан.
С протоколно определение съдът конституира
пострадалия Н.С.П. като частен обвинител в процеса против подсъдимия. Частният
обвинител се явява лично в съдебно заседание поддържа обвинението против
подсъдимия и пледира за справедливото му осъждане.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
През месец октомври 2017 г. постр. Н.П.
и синът му- св. С.П. били на работа в гр. Хайнсберг, Германия. Там се запознали
с подс. К.К., с когото се оказали в една квартира. Пред подсъдимия бащата и
синът споделили, че имали намерение да си закупят автомобил. Тогава подс. К. им
казал, че имал познат, който имал автокъща в гр. Хамбург и им предложил да ги
свърже с него и той да им намери автомобил. За целта им предоставил телефонен
номер, чрез който да се свържат с неговия познат, който представил като Т.Л..
Постр. Н.П. се свързал с Л., като обяснил от какви марки автомобили се
интересуват. Св. С.П. също разговарял с Л.. След време по Вайбър постр. П.
получил снимки на леки автомобили, като със синът му харесали един „М.“, S- класа. Договорили с Л. да го закупят за сумата от
1 800 евро. Л. им казал да изпратят 1 500 евро, за да може да капарира
колата. Парите следвало да се изпратят чрез Уестър Юнион на името на св. И.Ц.,
който Л. представил като негов работник, който щял да им достави автомобила. На
16.11.2017 г. постр. Н.П. превел сумата от 1 500 евро на името на И.Ц.,
ведно с такса за превода в размер на 75 евро. Постр. П. и синът му изчакали
два-три дни да пристигне автомобила, но той не бил доставен, въпреки че Л.
обещал, че до един ден след като преведат парите, автомобилът ще им бъде
докаран. Тъй като това не се случило св. С.П. и постр. Н.П. се свързали по
телефона с Л., който им дал телефон, като заявил че бил на И.Ц., за да се
разберат с него. В проведения разговор им било заявено, че до два дни
автомобилът им ще бъде докаран. Това обаче не се случило и П.отново потърсили
въпросния „И.“, който им заявил да не се безпокоят, че в момента имал друга
работа но до ден-два ще им докара колата. След като и тези дни минали, автомобилът
не бил докаран и тогава постр. П. потърсил отново Л., който му обещал да
потърси работника си и да провери какво се случвало. Тъй като не се обадил, П.отново
го потърсили, но Л. не им отговарял, а по-късно им изпратил снимка, че е на
легло в болница и да не го притесняват. На всички тези разговори присъствал и
подс. К., който ги успокоявал, като им заявил, че „нещата ще се оправят“, че „Т.
е точен“. Постр. П. и синът му обаче решили да сигнализират за случилото се в
полицията. На 21.11.2017 г. те подали жалба в полицията в гр. Хайнсберг,
Германия, след което постр. П. се прибрал в България. Св. С.П. останал в
Германия, в гр. Дортмунд с цел да узнае резултата от проверката на полицията.
Той изчакал 5-6 дни, но понеже нямало резултат се прибрал в България.
В началото на месец декември 2017 г.
подс. К. се свързал по телефона със св. С.П., като му казал че баща му бил
приятел с Т.Л. и се били чули с него. Казал също, че Л. не можел да им върне
парите, но можел да ги компенсира с друг автомобил или да вземат два автомобила
за тези пари. Подс. К. заявил още, че баща му имал курс към Германия и можел да
отиде с него и да вземе автомобила, но се налагало да тръгне по-рано и поради
тази причина му трябвали пари за гориво в размер на 200 евро. Постр. П. и синът
му обсъдили предложението на подс. К. и решили да приемат. На 05.12.2017 г.
постр. П. изпратил с пощенски запис- експресен паричен превод с баркод № PS
12250029FDU левовата равностойност на 200 евро, а именно 400 лв. на името на
подс. К., като заплатил и такса за изпращането на записа в размер на 7,90 лева.
Още същият ден подс. К. получил паричната сума от пощенската станция-център в
Пазарджик. Няколко часа след като постр. П. изпратил записа подс. К. му съобщил
по месинджър, че с баща му вече били в Румъния. По-късно отново се свързал,
като писал, че са в Унгария. Заявил обаче, че имало проблем за това, че
тръгнали набързо, не могли да платят сметката си за тока и щели да им го спрат.
Обяснил също, че се притеснявал от това, тъй като имали „фризери с месо“, което
щяло да се развали. Поради тази причина подс. К. поискал от постр. П. да му
изпрати с пощенски запис 200 лева, като обяснил, че имал позната служителка в
пощенската станция, която щяла да му съдейства с тези пари да се заплати
сметката за тока. Постр. П. повярвал на заявеното му от подс. К. и като приел,
че той и баща му са тръгнали по-рано с цел да им свършат услуга, решил да
преведе поисканата от подс. К. ***17 г. постр. Н.П. изпратил експресен паричен
превод в размер на 200 лева от пощенска станция София 25 кл. с баркод № PS
1225002AQB4 в ПС в гр. Пазарджик, на името на подс. К., като заплатил и таксата
за превода в размер на 6,90 лева. Още същия ден подсъдимият лично получил от ПС
преведената му от пострадалия сума.
В продължение на ден-два подс. К. водел
кореспонденция по месинджър и Вайбър на телефона на постр. Н.П., като
разговарял както с пострадалия, така и със св. С.П.. В един от последните
разговори, подс. К. заявил, че вече се намирал в Германия, в автокъщата на Л..
Той изпратил снимки на автомобили и видеоклип. В проведените видеоразговори,
подсъдимият показвал автомобили и демонстрирал че се намира в автокъща. На една
от снимките обаче св. С.П. забелязал, че на един от автомобилите цената е
обявена в български лева и е от сайта Мобиле. Той успял да открие профила във
Фейсбук на майката на подсъдимия- св. М.К. и се свързал с нея, като от същата
разбрал, че подс. К. ***. Св. П. споделил с пострадалия това, което установил.
Тогава Н.П. разбрал, че е измамен от подс. К..
На следващия ден постр. П. и синът му
отишли в дома на подс. К. *** с намерението да изяснят отношенията си. Там
открили майката и бащата на подс. К.- св. М. К. и св. Л.К.. Подсъдимият по това
време не бил в дома си. От пострадалия родителите на подсъдимия разбрали, че
той му дължал пари. Пред П.св. Л.К. заявил, че никога не е ходил с автовоз в
Германия и че не е пътувал със сина си. Той обещал, че синът му ще върне
парите, които дължал. След този разговор П.се прибрали.
В началото на месец януари 2018 г. по телефона със св.
Н.П. се свързал Т.Л., като заявил, че ще върне парите, които са му дали.
Обяснил, че е оставил 1 500 евро в офис в гр. София при негова позната. След
разговора, на 05.01.2018 г., пострадалият и св. С.П. Двамата свидетели П.отишли
на указаното им място в гр. София, в офис на ул. „***“ и ул. „***“,
където получили сумата от 1 500 евро от една жена. За получената сума била
съставена разписка.
С оглед на това, че бил измамен от
подс. К., постр. Н.П. подал жалба в прокуратурата, където след извършена
проверка било образувано настоящото наказателно производство.
В хода на разследването подс. К. възстановил с няколко вноски сумата от 600
лева на пострадалия. По време на съдебното следствие, той превел с пощенски
запис и останалата сума от 16,60 лева, за което е представена разписка по
делото.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
пострадалия Н.П. и свидетеля С.П., както и от показанията на свидетелите М.К., Л.К.,
И.Ц., А.Б., частично от обясненията на подс. К.К., от приобщените писмени
доказателства, както и от приетите по делото веществени доказателства.
Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства- показанията на
посочените свидетели, т.к. същите са хронологично точни, кореспондират помежду
си, допълват се и се подкрепят и от писмените доказателства по делото.
На първо място съдът дава вяра на показанията на постр. Н.П., т.к. ги
намери за обективни и добросъвестни. Вярно е, че е пострадал от престъпление,
което влече имуществени вреди- пряка и непосредствена последица от поведението
на подсъдимия. Съдът обаче отчете, че преди случая постр. П. не е имал никакъв
личен мотив да уличава необосновано подс. К., приписвайки му поведение или
деяние, което обективно той да не е извършил. Нещо повече, той дори е познавал
подсъдимия, предвид работата им в Германия, като преди да разбере, че е измамен
от същия са били в нормални добри отношения, което обстоятелство не се отрече и
от самия подсъдим. От тук извода, че постр. К. не е имал причина да отмъщава за
нещо на подсъдимия. Ето защо съдът прие, че свидетелят депозира своите
показания не от стремеж да обвинява необосновано подс. К., а единствено с цел
да се разкрие обективната истина.
В своите показания постр Н.П. сочи категорично, че е предоставил на подс. К.,
чрез превод чрез българските пощи пощенски записи на два пъти сумата от 616,60
лева- веднъж 409,70 лева на 05.12.2017 г. и втория път- на 07.12.20117 г.-
206,90 лева. Посочи категорично, че тези пари са му поискани от подсъдимия-
първата сума за гориво за автовоза, с който той и баща му отивали в Германия и
с който щели да му доставят обещания автомобил от автокъщата на Т.Л., а втората
сума- за да бъде платена сметката за тока от негова позната, за да не бъде
спряно електрозахранването им, като се обосновал, че имали фризери с месо,
което щяло да се развали. Освен това пострадалият беше категоричен, че подс. К.
е поддържал у него създаденото заблуждение, че пътува за Германия, а
впоследствие и че вече е там, в автокъщата, като провеждал видеоразговори,
както и писмени такива, изпращал снимки и видеоклипове на телефона му. Заяви
също, че при един разговорите с него, подс. К. предоставил телефона си на друг
мъж представен му от К. като неговия баща, с което още веднъж затвърдил представата
у него, че К. пътува за Германия с цел да реализира обещаната услуга.
Освен поради гореизложените обстоятелства съдът даде вяра на показанията на
постр. Н.П. и поради обстоятелството, че те се подкрепят и от показанията на
св. С.П.. Вярно е, че същият е син на пострадалия и като такъв е пряко
заинтересован от изхода на делото, но съдът прецени неговите показания като
обективни, тъй като са последователни и непроменени през цялото развитие на
производството, освен това са напълно еднопосочни и с тези на пострадалия. Не
без значение е и обстоятелството, че те кореспондират макар и частично с
показанията на свидетелите М.К. и Л.К., но също така и се подкрепят от
писмените доказателства- между които основно са разписките за изпратените
парични суми. В унисон с показанията на св. С.П. и тези на пострадалия са и
приетите ВД, предявени и неоспорени от страните чрез тяхното възпроизвеждане. В
подкрепа на заявеното от тези двама свидетели е и представения разговор чрез
месинджър, проведен между пострадалия и неговия син и подсъдимия по дни,
непосредствено след получаване на сумите от подсъдимия К., възпроизведен в
съдебно заседание в съдебния протокол от 14.10.2019 г., който разговор беше
предоставен на страните и съда посредством представения мобилен телефон на
постр. П. от св. С.П.. Показанията на пострадалия и св. П. кореспондират дори и
с обясненията на подс. К., в частта им, в която не отрича, че е получил от
пострадалия процесните парични суми.
Поради всичко това съдът прие показанията на тези двама свидетели за
обективен доказателствен източник.
Съдът даде вяра и на по-голяма част от показанията на свидетелите М.К. и Л.К.
и по-конкретно в частта им, която е относима към предмета на делото. Тези им
показания кореспондират напълно със заявеното от постр. Н.П. и св. С.П.. Св. К.
беше категорична, че съпругът й не само през инкриминирания период, но въобще,
не е извършвал курсове в Германия и че неговите курсове не са в Европа, а в Грузия,
Армения, Иран, в които страни кара само нови автомобили. Категорична е, че не е
имало случай на съпругът й да са му били нужни пари за гориво, нито пък че са
имали проблем със заплащането на сметките. Заяви също, че при разговора
проведен с П.при посещението им, нейният съпруг им заявил, че не е бил в
Германия още по-малко да е ходил там с подсъдимия. В този смисъл са и
показанията на св. Л.К., който също отрече да е ходил в Германия и че е пътувал
със сина си само веднъж до Сливница, но това се случило след като П.били идвали
в дома му, като преди това подсъдимият не е бил с него. Заяви също, че не
познава лицето Т.Л.. И двамата свидетели заявиха, че подс. К. е имал да връща
пари на пострадалия, като св. К. посочи, че дори е обещал при посещението на
Пеневи, че синът му ще върне парите. В този смисъл показанията на св. М.К. и Л.
Ковмсалов се явяват косвено доказателство за това, че подсъдимият е взел пари
от пострадалия, но и пряко доказателство за това, че посочените от подс. К.
основания за поисканите суми са недействителни.
Съдът кредитира и показанията на св. А.Б.- полицейският служител работил по
случая, тъй като същият е абсолютно незаинтересован, но освен това неговите
показания кореспондират с анализираните по-горе доказателства. Вярно е, че
неговите показания са косвено доказателство, но от същите става ясно, че
пострадалият и св. П. още от самото начало са заявили категорично и пред
полицейския служител, че парите на подс. К. са били дадени след като ги е
поискал за гориво за превоза, с който е обещал, че ще им достави автомобила и
за заплащане на сметка. Освен това св. Б. беше категоричен, че пред него подс. К.
не е отрекъл, че е получил въпросните парични суми и че същите са поискани от
него именно за да докара автомобил и за да плати сметка.
Съдът намира, че не необходимо да анализира подробно показанията на св. И.Ц.,
тъй като същите не допринесоха съществено за изясняване на относимите към
обвинението факти. Той единствено потвърди, че е получил на свое име сумата от
1 500 евро, която е изтеглили и предоставил на Т.Л., но твърди че не
разбрал за какво е била. Отрече да е разговарял по телефона с постр. П., както
и че има нещо общо с обещанието за доставяне на автомобил.
От приобщените по делото като писмени доказателства разписки от Български
пощи, се установи безспорно, че на 05.12.2017 г. и на 07.12.2017 г. подс. К.
лично е получил процесните парични суми. Това обстоятелство е особено
показателно за получаването на втората парична сума, тъй като показва, че
подсъдимият категорично при поискването на тази сума е бил в България, а не в
Румъния както е твърдял пред Пеневи, като лично е получил сумата от ПС в
Пазарджик.
От възпроизведените ВД и от допълнителните показания на св. С.П. пък
категорично стана ясно, че подс. К. е водил разговори с Пеневи, в които е
поддържал заблуждението им, че пътува до Германия и че им показва автомобили от
автокъщата на Л..
Всичко изложено до тук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си
изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на
престъплението в лицето на подсъдимия и за неговата виновност.
В противовес на тези доказателства стоят обясненията на подс. К.. Обобщено
казано, той не отрича че е получил процесната сума от 616,60 лева на два пъти,
но твърди, че е поискал първата сума за да пътува до Германия, а втората за
джобни пари за пътя, както и че никога не е казвал на пострадалия и синът му,
че ще пътува с автовоза на баща му, а бил заявил, че ще пътува с автобус.
Тези му обяснения обаче противоречат на всички по-горе
анализирани обективни доказателства и се опровергават по категоричен начин от
същите. Само това бе достатъчно за съда за да приеме, че тези обяснения на
подсъдимия са израз на защитна позиция, а не източник за фактите от обективната
действителност. С тях подс. К. се опитва да омаловажи постъпката си и да
предаде на отношенията си с П. вид на неуредени гражданскоправни отношения, с
което да избегне наказателната отговорност, която му се следва. Важно е да се
отбележи, че подс. К. не отрече, че не е ходил в Германия и че е похарчил парите
за лични нужди, както и че не е заявил това обстоятелство на пострадалия и св.
Симеонов. Освен това обясненията на подс. К. се дискредитираха и поради тяхната
вътрешна противоречивост.
Всичко това беше достатъчно да мотивира съда да не дава вяра на обясненията
на подс. К..
При така установената фактическа обстановка се налага единствено възможният
правен извод, че от обективна и субективна страна подс. К.К. е осъществил
престъпление по чл.211 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с
чл.29 ал.1 бук. „а“ от НК, като в периода от 05.12.2017г. до 07.12.2017г. в гр.
Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе
си имотна облага е възбудил у Н.С.П. ***, заблуждение, че сумите, преведени на
два пъти с пощенски запис, са за доплащане на горивото на автовоза, с който ще
му бъде доставен лек автомобил от Германия, както и за заплащане на просрочена
сметка за ток и с това му е причинил имотна вреда в размер общо на 616,60 лева,
като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 ал.1 от НК, по
деяния, както следва:
- На 05.12.2017г. в гр. Пазарджик, е възбудил у Н.П. заблуждение, че
преведената с пощенски запис сума от 409,70 лева е за доплащане на горивото на
автовоза, с който ще му бъде доставен лек автомобил от Германия и с това му е
причинил имотна вреда в посочения размер;
- На 07.12.2017г. в гр.Пазарджик, е възбудил у Н.П. заблуждение, че
преведената с пощенски запис сума от 206,90 лева е за заплащане на просрочена
сметка за ток, която не е могъл да плати понеже е тръгнал с автовоз за
Германия.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един
несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на престъплението. Подс. К. е имал представа за всички обективни
елементи на престъплението. Съзнавал е, че няма да пътува до
Германия, както и че е поискал от постр. Н.П. паричната сума от 409,70 лв. под
претекст че е за гориво за автовоза, съзнавайки, че няма да зарежда гориво, съзнавал
е също, че няма неплатени сметки, като въпреки това съзнателно е поискал от пострадалия
паричната сума от 296,90 лв. съобщавайки му , че му е нужна за да плати
просрочена сметка за ток, като през цялото време е действал като е бил наясно,
че не може да помогне на пострадалия и сина му и не може да осигури автомобил
от Германия. По този начин е бил наясно, че е въвел в
заблуждение св. Н.П., че ще поисканите суми са за гориво и за заплащане на
просрочена сметка, които разходи са сторени по повод мнимото му заминаване за
Германия, като по този начин го е мотивирал да му преведе посочените парични
суми, съзнавайки че по този начин се облагодетелства неправомерно и причинява
вреда на пострадалия. Казано с
други думи подс. К. е съзнавал, че с користна цел, т.е. за да си набави
материална облага, посредством измамливите си действия, описани по-горе,
въвежда в заблуждение св. Н.П. относно това, че паричните суми са му необходими
за покриване на определени разходи във връзка със заминаването му до Германия
от където ще му осигури автомобил, а в действителност знае че няма да ходи в
Германия и че не са му необходими пари за гориво за автовоза и за плащането на
сметката, т.к. такива разходи не са били налице, като въпреки това е поискал посочените
две суми, които са му били платени от страна на пострадалия, като по този начин
му е причинил имотна вреда в посочения размер, тъй като тези суми са били
собственост на въведения в заблуждение.
Подс. К. е съзнавал, че е осъждан с
влязла в сила на 13.03.2013 г. присъда по НОХД №
82/2013 г. по описа на ОC- Пазарджик, за извършено престъпление по чл.199 ал.1
т.4 във вр. с чл.198 ал.1 от НК и за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във вр. с
чл.194 ал.1 и чл.29 ал.1 от НК, като на основание чл.23 ал.1 от НК му е било
определено и наложено общо най-тежко наказание от 3 години и 6 месеца лишаване
от свобода, което е търпял ефективно, както и че на 11.04.2016 г. е бил
освободен от затвора поради изтърпяно наказание. Тоест настоящото деяние е извършено от подс. К. след като е
бил осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода, което е
повече от една година и изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66
от НК и в срока по чл.30 ал.1 от НК, което обуславя квалифициране на измамата
като извършена при условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.211 във вр. с
чл.209 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 бук. „а“ от НК.
Съдът призна подс. К. за невиновен и го оправдава по първоначално
повдигнатото му обвинение, а именно за измама представляваща опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 бук. „б“ от НК. Видно от справката за съдимост подс. К.К.
е осъждан общо шест пъти все за умишлени престъпления, като са му налагани
наказания лишаване от свобода. Наказанието ЛС в размер на 6 месеца по първото
му осъждане с присъда по НОХД № 918/2008 г. на ПзРС е изтърпяно на 18.06.2010
г. С определение по ЧНД № 2108/2012 г. на РС- Пловдив, влязло в сила на
09.05.2012 г., на основание чл.25-23 от НК са били групирани наложените
наказания с присъди по НОХД № 2302/2010 г. на ОС- Пловдив, НОХД № 187/2010 г.
на ПзРС, НОХД № 142/2010 г. на РС- Асеновград и НОХД № 2808/2011 г. на РС-
Пловдив, като е определено едно общо най-тежко наказание 1 година лишаване от
свобода, като съдът е приспаднал изцяло изтърпяното наказание, което е станало
на 16.06.2011 г. Последното осъждане на подс. К. както се посочи по-горе е с
присъдата по НОХД № 8282013 г. на ОС- Пазарджик. При това положение е видно, че
извършеното от подсъдимия деяние е станало при условията на опасен рецидив, но
единствено в хипотезата на чл.29 ал.1 бук. „а“ от НК. За да е налице опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 бук. „б“ от НК е необходимо деецът да е
извършил деянието, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 ал.1 от НК. Тази
предпоставка е налице. Необходимо е обаче още да е изпълнено и условието на
чл.30 ал.1 от НК, а именно престъплението да е извършено преди да са изтекли
пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Този срок не е
изтекъл единствено по последното осъждане. По-предходното обаче този срок е
изтекъл на 09.05.2017 г., изчислен от датата на влизане в сила на определението
по което са групирани наказанията по присъдите по горепосочените НОХД, макар
към тази дата наказанието да е било вече изтърпяно от осъдения.
С оглед на посоченото единственото осъждане, което има отношение към
квалификацията опасен рецидив е последното такова, което обаче обуславя
единствено хипотезата на бук. „а“ на ал. 1 на чл.29 от НК.
Деянието е извършено при условията на
продължавана престъпна дейност, т.к. и двете единични деяния, описани по-горе,
са извършени през непродължителен период от време при идентична обстановка и
при еднородност на вината.
Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата индивидуализация.
За
да определи вида и размера на наказанието съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието- измама, което е уредено в раздел ІV глава V от
НК- „Престъпления против собствеността” и засяга обществените отношения,
регулиращи правото на собственост и другите имуществени права, свързани с
придобиване, упражняване и запазване на правото на собственост, и по-конкретно
правото на свободно формиране на воля при разпореждане с движимо или недвижимо
имущество. Освен това измамата е тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93 т.7 от НК.
Конкретно извършеното от подс. К. деяние също е със завишена степен на
обществена опасност предвид демонстративния начин на неговото извършване.
Самият подсъдим е личност със завишена степен на
обществена опасност. Осъждан е общо шест пъти- за умишлени престъпления и то
тежки. Отделно от това по местоживеене подсъдимият също е охарактеризиран
негативно- извършител е на противообществени прояви и не се ползва с добро име
сред съгражданите си. Негативната му личностна характеристика се потвърди и от
събраните свидетелски показания по време на съдебното следствие.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
личността на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред и в
желанието му да се облагодетелства по неправомерен, бърз и престъпен начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства за подсъдимия съдът прецени не големият размер на предмета на
престъплението и възстановяването изцяло на паричната сума, с която е ощетен
постаралия. Отегчаващи отговорността обстоятелства- изключително негативните
характеристични данни и обремененото съдебно минало.
Съдът като прецени наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, намери че
следва да даде превес на смекчаващите, при което осъди подс. К.К. на три години
лишаване от свобода, с което ще се постигнат целите на наказанието и което
съответства на степента на вината на дееца.
Предвид миналите осъждания на подс. К. на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер е налице законова пречка за прилагане на института
на условното осъждане. Както се посочи вече, подсъдимият е изтърпявал последно
наказание лишаване от свобода по НОХД № 1205/2014 г. на ПРС, което е изтърпял
до 18.08.2015 г. При това положение от изтърпяването на това наказание не са
били изтекли 5 години към периода на извършване на умишленото престъпление по
настоящето дело. С оглед на това и на основание чл.57 ал.1 т.2 бук. „б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: