Р
Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр.Варна, 18.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд,
гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на трети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря В.Т.,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№54/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.Образувано по подадена въз- зивна жалба от Община Варна чрез
процесуалния й представител гл.ю.к. С. Ц. против решение №1437/04.12.2019г.,
постановено по гр.д.№803/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което
е прието за установено по отношение на С.А.С. и Н.Х.В.,*** не е
собственик на недвижим имот, находящ в
гр.Варна, р-н „Владислав Варненчик“, м.”Ментеше”№1409, представляващ по
действащите КККР, одобрени със заповед №РД-18-30/19.06. 2017г./в
диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка при посочване
датата на заповедта, като действителната такава е 19.06.2007г./ на
АГКК, ПИ с идентификатор
10135.4501.1409 с площ от 2 388 кв.м., при граници: ПИ 10135.4033.68,
10135.4501.9570, 10135.4501.2078, 10135.4501.9569, 10135.4501. 2077,
10135.4501.1959, на осн.чл.124, ал.1 от ГПК, както и Община Варна е осъдена да
заплати на С.А.С. и Н.Х.В. сумата от 680, 22лв., представляващи направените по
делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като постановено в проти -воречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени -те правила и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображе -ния.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата претенция
бъде отхвърлена, като се присъдят и сторените от страната пред първа и въззивна
инстанция разноски.
Въззиваемите С.А.С.
и Н.Х.В. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Д.П. поддържат становище за нейната
неоснователност и молят решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендират
присъждане на сторените пред въззивна инстанция разноски.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба
ищците С.А.С. и Н.Х.В. твърдят, че е собственици на недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, р-н „Владислав Варненчик“, м.”Ментеше”, представляващ по действащите КККР,
одоб -рени със заповед №РД-18-30/19.06.2007г., ПИ с идентификатор
10135.4501.1409 с площ от 2 388 кв.м., при граници: ПИ с идентификатори
10135.4033.68, 10135. 4501.9570, 10135.4501.2078, 10135.4501.9569,
10135.4501.2077, 10135.4501.1959, придобит
чрез придобивна давност с давностно владение, осъществявано от тях в периода от
1997г. и към датата на подаване на исковата молба.През
2018г. предприели действия за снабдяването си с к.н.а. въз основа на
обстоятелствена проверка за придобиване на собственост по давност.Тогава
установили, че за недвижимия имот ответникът Община Варна е съставил
АОС/частна/ №5244/ 15.10.2008г., вписан в СВ-Варна на 27.10.2008г.Като
основание за придобиване на собственост в акта е посочена нормата на чл.2,
ал.1, т.7 от ЗОС.Твърдят, че Община Варна не е придобила собственост на посоченото
общо основание, нито чрез други придобивни способи.За същата не са налице
предпоставките за придобиване на собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ, т.к. за
имота не е следвало да се провежда процедура по възстановяване на
собствеността.Същият не е бил част от кооперативно земеползване, не е бил
одържавен или отнет по друг начин, поради което и не е подлежал на
възстановяване.Поддържат, че за тях е налице правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск против ответника с оглед съставения без основание
АОС, препятстващ възможността ищците да се позоват на давността чрез издаване в
тяхна полза на к.н.а. за собственост по обстоятелствена проверка.Предвид
изложеното претендират да бъде прието за установено по отношение на ответника Община
Варна, че същият не е собственик на ПИ с идентификатор 10135.4501.1409.
Ответникът
Община Варна в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на
производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Излага,
че процесният недвижим имот попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която
със заповед от 15.12.2003г. на Областния управител на област Варна е одобрен
план на новообразуваните имоти/ПНИ/ за м.”Ментеше”.След решение на ОбС-Варна,
обнародвано 2000г., за създаване на нови селищни образувания/общо 25/ попада в
границите на СО м.”Ментеше”, землището на кв.”Вл.Варненчик”, Община Варна, т.е.
в урбанизирана територия.В ПНИ се нанасят имотите на три категории лица - бивши
ползватели, на които правото се е трансформирало в право на собственост, бивши
собственици/съответно наследници/ с признато или възста -новено по реда на
ЗСПЗЗ право на собственост и собственици, които се легити -мират като
прибретатели от първите две категории или на собствено основание за имоти,
които не са били обобществявани и съответно собствеността върху тях не е била
изгубвана.Ищците не попадат в никоя от посочените категории.По ПНИ имотът е
новообразуван от имоти и части от имоти по ПКП/помощен комбиниран план от
1997г., отразяващ границите на имотите на ползвателите и границите на имотите
на бившите собственици/ с №№ 833, 834, 835, 836, 837 и 838/записани на бивши
ползватели и лица, ползвали ги без документи или въз основа на сключен договор
за наем с общината, впоследствие иззети от тях/, които попадат в грани -ците на
стар имот №281/целият с площ от 2 561 кв.м./, записан на неидентифи -циран
собственик.За стар имот №281 е постановено решение №1247/01.07.2005г. на ОСЗГ
Варна, с което е признато правото на собственост на наследниците на Е. С.Ж. върху лозе с площ от 2, 500
дка, находящо се в терен по §4, землището на кв.”Вл.Варненчик”, представляващо
имот №281.Не е постановена заповед по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността.През 2012г. наследниците на Е.Ж. са инициирали процедура по промяна в
ПНИ досежно записването на имот №1409 в регистъра към плана на тяхно име, но
искането е оставено без уважение от Община Варна, т.к. предвид съставения за
имота АОС следва да се приеме, че между заявителите и общината е налице спор за
материално право по см. на §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който спор следва да се
разреши по искове ред и каквото разрешение понастоящем не е налице.
Доколкото имотът
се намира в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ допреди приемането на ПНИ/2003г./
имотът не е бил надлежно индивидуализиран, предвид което и не е можел да бъде
придобиван по давност.След приемането на ПНИ ищците също не са могли да го
придобиват по давност предвид следното.Според записаното в АОС имотът е
собственост на Община Варна на осн. чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС - общинска собственост са
имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по
друг начин, определен в закон.Върху имоти частна общинска собственост давност не тече
с оглед нормата на §1 от ЗД на ЗС, обн.ДВ, бр.46/06г.От визираните в нормата
способи процесният имот е придобит от Община Варна ex lege на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.Съгласно цитираната норма земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.В
приложното й поле попадат онези земедел - ски земи, които са подлежали на
възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидения срок, или не са
изкупени от ползвателите по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.Частна хипотеза на чл.25,
ал.1 от ЗСПЗЗ е нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ/но процесният имот не попада в нея,
защото от 2000г. се намира в селищно образу -вание и е изгубил земеделския си
характер/.Процесният имот попада в територия, която е била обобществена, част
от него предоставена за ползване на ползвател, който не е придобивал право на
собственост.Само предвид цитираното решение на ОСЗГ Варна от 01.07.2005г. не
следва да се приеме, че нормата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ не може да намери
приложение, т.к., както се изложи, налице е спор за материално право, който не
е разрешен, а до отреждането на имот по ПНИ за наследниците на Е.Ж., на същите не може да бъде
издадена заповед по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.Докато
не бъде издадена такава заповед, т.е. докато не приключи административната
процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, придобивна
давност за имота също не би могла да започне да тече.Предвид цитираните
забрани, установени с императивни правила, ищците не са могли да придобият
собственост върху процесния недвижим имот чрез придобивна давност.През 2014г.
за територията е одобрен ПУП-ПУР, като част от имота по него попада в улична
регулация и по отношение на 7 кв.м., попадащи в тази регулация,на осн. чл.16 от ЗУТ планът има непосредствено отчуждително действие.Отделно от горното и до
2018г./отпочване на процедура за съставяне на к.н.а./ намеренията им са своене
като владелци не са били противопоставени на собственика.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са в
условията на активно субективно съединяване искове с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
От заключението на СТЕ от 29.10.2019г. на в.л.Ж.Б., неоспорено от страните и кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, като кореспондиращо със събраните по делото
писмени доказателства, вкл. и с картния доказателствен материал, се установява, че
първият изготвен и одобрен за територията, в която попада процесният недвижим
имот, план е ПКП /помощен комбиниран план по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, одобрен
с решение на ПК Варна №2А/22.05.1997г. на осн. чл.28, ал.2 от ППЗСПЗЗ в
действащата му към посочената дата редакция-ДВ, бр. 48/95г./, комбиниращ два
плана - план на старите имотни граници /обозначаващ границите на имотите на
собствениците преди обобществяване на земята, /в случая установени по реда на
чл.18д от ППЗСПЗЗ/ и КП, по който са заснети материализираните граници на
имотите на бившите ползватели /лицата, на които имотите са били раздадени за
ползване по реда на актовете, посочени в §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и чието право на
ползване е прекратено с изменението на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обн.ДВ, бр.28/92г./
и на лицата фактически ползващи тези имоти/въз основа сключен договор за наем с
общината или без основание/.
По ПСИГ
процесният имот съставлява имот №281 с площ от 2 561 кв.м., за -писан в
регистъра на неустановен собственик, при граници: имот №266-наследници на С.С.К., имот
№205-Н.И.Т., имот №207-М.А.Я.По КП, отразяващ материализираните граници на имотите на
бившите ползватели, включва имоти и части от имоти, както следва: №838-П.К.Р./според
представения по делото разписен лист към този план/л.88 от делото на ВОС/ - П.К.Р., ползващ
въз основа договор за наем/, имот №834-Т.А. Н./ползващ без документ/, №835-Н. Б.Н./ползващ
без документ/, №836-С.М.А./ползващ съгласно удостоверение №1333/78г., задраскан и
записан на Г.Д.М., ползващ без документ/, №837-Г.В.И./ползващ
въз основа на договор за наем/ и №838-В.С.Г. /ползващ въз основа договор за наем/.
Следващ план е КП
от м.11.1997г. на м.”Ментеше”, по който е налице идентич -ност между имоти №№
833, 834, 835, 836, 837 и 838 по този план и по плана от м.05.1997г.Съгласно
регистъра към този план имот №833 е записан на Община Варна, имот №834-Т.А.Н., имот
№835-Н. Б.Н., №836-С.М.А.; №837-Г.В.И., №838-Община Варна.
Съгласно
представените констативни протоколи от 18.04.2001г. на комисия при Община Варна
и заповеди от 15.03.2001г. на кмета на Община Варна по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ
имоти и части от имоти с №№ 833, 834, 835, 836, 837, попадащи в стар имот №266
по ПСИГ, записан на наследници на С.С.К./граница от запад на стар имот №281/, за който е
постановено решение №474/30.10.2000г. на ПК Варна, са били иззети съответно от
лицата П.К.Р. /представен е договорът му за наем от 1986г., сключен с
ОНС Варна/, Т.А.Н., Н. Б.Н., Г.Д.М., Г.В.И. /представен е договорът й за наем от 1987г., сключен с
ОНС Варна/, като лица ползващи ги без основание.Според констативните протоколи
всеки от имотите е бил ограден с оградна мрежа и засят с плодни дръвчета.
Според ПКП
гореописаните имоти попадат не в стар имот №266, а в стар имот №205 и стар имот
№281.
От 2000г. след
одобряване на околовръстните полигони на множество селищни образувания на
територията на Община Варна, имотът попада в урбанизирани територия-СО
„Ментеше”.До 21.07.2000г. е бил със земеделски характер.
Последващ план е
ПНИ, одобрен 2003г., по който процесният имот е обозначен като имот №1409, площ
2 387 кв.м., записан в регистъра на неустановен собст -веник.Последващ
план е КККР, одобрени 2007г.По него имотът е с идентификатор 10135.4501.1409 с
площ от 2 388 кв.м., записан в регистъра първоначално на неустановен
собственик, като и преди интегриране на ПНИ в КККР през 2012г. и след това,
няма разлика между граници и площ на имота по ПНИ и тези по КККР. През 2014г. е
извършена промяна в КККР досежно процесния имот, конкретно само в кадастралните
регистри, като същият е записан на Община Варна на основание АЧОС
№165/27.10.2008г. /АЧОС №5244/15.10.2008г., вписан в СВ-Варна с вх.рег. №30923,
том ХСVІІ, №165/27.10.2008г. /
През 2014г. за
територията на СО „Ментеше” е одобрен ПУП-ПУР, първи за селищната територия и
действащ понастоящем за нея.От процесния имот е образуван парцел І - за
социална инфраструктура, с площ от 2 085 кв.м., граничещ с предвидена
улица от изток с ширина 8 м. и улица от юг с ширина 15 м.
Видно от
цитираната СТЕ и документите, приложени по представената по делото преписка
рег.№ АУ045901ВЛ/23.07.2012г., образувана пред Община Варна по заявление
вх.№АУ045896/23.07.2012г., подадено от М.И.Н. /наследник на Е.С. Ж./ за изменение на ПНИ на СО „Ментеше”, одобрен 2003г.,
досежно имот №1409 чрез записването му в регистъра към плана на наследниците на
Е.С.Ж., е, че с
т.1 от решение №1247/ 01.07.2005г. на ОСЗГ Варна, постановено по заявление
вх.№30347/28.05.1992г. за възстановяване правото на собственост на наследниците
на Е.С.Ж./поч.1981г./, е признато правото на собственост на
наследниците на Е.С.Ж. върху лозе с площ от 2, 5 дка, находящо се в терен по §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, м.”Провала”, съставляващо имот №281, заявен с пореден №3 и
установен с н.а.№49/49г.
Независимо от
използвания в решението израз „възстановява правото на соб -ственост”, съдът
приема, че доколкото имотът, предмет на решението /имот №281 по плана на
старите имотни граници, идентичен с процесния имот №1409 по ПНИ и КККР/ попада
в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и т.к. решението е постановено след изменението
на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, обн.ДВ, бр.68/99г., в сила от 30.07.1999г., със
същото само е признато от ОСЗГ Варна правото на възстановяване на собствеността
на наследниците на Е.С.Ж. върху този имот, т.е. осъществен е първият етап от
реституционната процедура за имот, попадащ в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като
понастоящем същата не е приключила, т.к. не е постановена от кмета на общината
заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху
същия.
Цитираното
искането на наследниците на Е.Ж. за изменение на ПНИ по реда на чл.4к, ал.8 от ПЗР на
ЗСПЗЗ поради допусната грешка при изработването му, а именно неотразяване в
регистъра към него на стар имот №281 като собственост на наследниците на Е.Ж./записан
на неустановен собственик, въпреки постановеното решение №1247/ 01.07.2005г. на
ОСЗГ Варна, което от своя страна е пречка да бъде издадена заповед по §4к, ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ в тяхна полза/ е намерено за неоснователно от комисията по §4к,
ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно съставения протокол №147/30.10.2013г., т.к. за
имот №1409 по ПНИ/стар имот №281/ е съставен АОС №5244/15.10.2008г. е налице
спор за материално право, които следва да бъде разрешен по общия исков ред.
Съставен е
АОС/частна/ №5244/15.10.2008г. за правото на собственост на Община Варна върху
имот №1409 с площ от 2 389 кв.м., при съответни граници, с посочено правно
основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗСПЗЗ.
Между Община
Варна като наемодател и Г.И.Д. като наемател е сключен договор за наем за срок от 5
години/влизащ в сила от датата на предаване на имота с подписан от страните
приемно-предавателен протокол, неразделна част от договора/ за имот частна
общинска собственост, представляващ ПИ №1409 с площ от 2 389 кв.м.,
предмет на АОС №5244/15.10.2008г., срещу посочената годишна наемна
цена.Договорът е вписан в СВ-Варна на 28.03.2011г.Представен е
приемно-предавателен протокол от 31.03.2011г., подписан от страните за предаването
от Община Варна на Г.И.Д. на имот №1409.
Съгласно
показанията на св.М.В.
същият познава С. и Н. от 1980г.Те имат място в кв.Владиславово, м.”Ментеше” от
1997г.-1998г. с площ от около 2-2, 5 дка.Мястото е оградено с бодлива тел и
бетонни колове.Има овощни дървета - 4 ябълки, 3 орехи, лешници, както и
лозички.Не е виждал други хора в мястото, само тях.
Съгласно
показанията на св.К.К.
същият познава С. и Н. от преди 1990г.Те имат място в кв.Владиславово,
м.”Ментеше” с площ от около 2, 4 дка., което е оградено.До имота има път, но е
вътрешен парцел.Ходил е там, за да им помага, т.к. разбира от дръвчета.За първи
път отишъл 1994г.-1995г., но не ходи редовно.За последно е посетил имота преди
три месеца.Преди имало барака, но тя се разпаднала.Сега има фургон.В мястото
има дръвчета - 3 ореха, ябълки, круши, мушмули, както и лозички.Не знае друг да
се е грижил за това място.
От заключението
на цитираната СТЕ се установява, че процесният имот понастоящем е ограден от
четирите си страни с ограда от бодлива тел, закрепена на бетонови колове.В него
има поставен подвижен фургон.Имотът е поддържан в добро състояние.В него има
насадени множество плодни дръвчета на възраст от 25-30 години до 8 години,
както и лози.Част от него се използва за отглеждане на зеленчуци.
По допустимостта
на исковете.
Съгласно разрешенията, дадени в т.1 от ТР №8/12 от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права.
Според приетото в съдебната практика - напр. решение №15/19.02.2016г. по гр.д.№4705/15г., ВКС, ІІ гр.о. именно такъв е случаят, при който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, предвид установения с §1 от ЗД на ЗС, обн.ДВ, бр.46/06г., мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти.До отричане със СПН на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придо -бивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината.Това е единстве- ният път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината по давност.В този случай в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължило в срока по чл.79 ЗС владение като фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл.69 ЗС.Доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производ -ството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо.Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника /т.1 от ТР № 8/12 от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/.Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск.В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.
Така и в решение №9/10.02.2017г. по гр.д.№6320/15г., ВКС, ІІ гр.о. /с допускане до касационно обжалване по въпроса как следва да процедира съда, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което отрича на ответника при формиране на извод за недоказаност на фактите, на които се основава правото на собственост на ищеца-да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по същество на спора/, решение №52/19.06.2018г. по гр.д.№2154/17г., ВКС, ІІ гр.о. и определение №105/ 18.06.2019г. по ч.гр.д.№1606/19г., ВКС, ІІ гр.о., е прието, че съгласно цитираното ТР в производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо.Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника.Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск.В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника.
В решение №184/20.01.2020г. по гр.д.№1012/19г., ВКС, І гр.о./с допускане до касационно обжалване по въпроса при какви обстоятелства физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ е прието, че физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, не може да придобие по давност поземлен имот, попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако имотът е останал държавна или общинска собственост, дори и да е частна държавна или общинска собственост, поради забраната за придобиване по давност на земите от общинския поземлен фонд, установена с разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОС и поради мораториума върху придобивната давност, установен с разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС, обн.ДВ, бр.46/ 06г. по отношение на останалите поземлени имоти, които са частна държавна и частна общинска собственост.Следователно обстоятелството дали поземлен имот, който попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е държавна или общинска собственост, се отнася на първо място до правния интерес на ищеца - физическо лице, който е предявил срещу общината и /или държавата/ отрицателен установи -телен иск за собственост на поземлен имот, който попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и едва след това до основателността на иска.
В настоящия
случай ищците твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот, като са
осъществявали давностно владение в изискуемия от закона срок, което може да
произведе действие, съответно да доведе до придобиване на собственост, защото
този имот не е общинска собственост, като съставеният АОС удостоверява
несъществуващи права.Съгласно разрешенията в ТР №4/12 от 17.12. 2012г. на ОСГК
на ВКС, защитата на правата на владелеца при изтекъл срок по чл.79 ЗС може да
се осъществи чрез предявяване на иск за собственост, възраже -ние по предявен
против него иск за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт
за собственост по обстоятелствена проверка.Разпоредбата на чл.120 от ЗЗД във
връзка с чл.84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на
владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при
наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт
по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с
оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на администра -тивни процедури
по попълване на кадастрална карта и т.н.До момента, в който предполагаемото от
закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие и правото на собственост.При наличие на позоваване, правните
последици - придобиване на вещното право се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС.Въззиваемите, ищци
по исковете, са се опитали да се позоват като са инициирали нотариално
производство за издаване на к.н.а., но наличието на съставен АОС за недвижимия
имот е пречка за горното.Споделяйки разрешенията в първата група от цитирани
решения, съдът приема, че за тях е налице правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск, чрез който да отрекат правата на Община Варна
върху същия имот, за който те твърдят, че са собстве -ници.Доказване на
обстоятелството, че имотът не е общинска собственост, което теоретично би могло
да доведе до придобиване на собственост по давност от тях върху него, е въпрос
не на процесуална, а на материално-правна легитимация, т.е., ако се установи,
че ищците, макар и упражнявали фактическа власт с намерение за своене в
изискуемия от закона срок/установяването на тези факти е условие за
допустимост/, не са можели да придобият собственост, исковете им ще подлежат на
отхвърляне, защото не са материално-правно легитимирани да водят отрицателен
установителен иск против ответника, легитимиращ се като собственик с АОС, а не
на прекратяване.
При съвкупния
анализ на събраните гласни доказателства и цитираната СТЕ се установява, че
въззиваемите упражняват понастоящем фактическа власт с намерение за своене
върху процесния недвижим имот.Показанията в частта им според която тази власт
се упражнява от 1997г.-1998г. противоречат на останалия събран доказателствен
материал, а именно заповедите по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ от 15.03.2001г. за
изземване на имотите по ПКП от 1997г. от ползващите ги без основание лица и на
констативните протоколи от 18.04.2001г.Противоречат и на цитирания
приемно-предавателен протокол от 31.03.2011г., съставен от община Варна за
предаване на имота на наемател, с когото е сключила договор за наем, вписан в
СВ-Варна.Предвид горното следва да се приеме, че владение е устано -вено
най-рано от 2001г., като същевременно няма наведени в производството твърдения
от Община Варна, нито ангажирани по делото доказателства в тяхна подкрепа, от
които да се установява, че през 2011г. това владение е било прекъснато за срок
по-дълъг от предвидения в чл.81 от ЗС срок от 6 месеца /т.е., че държателят, с
когото е сключен договорът, е упражнявал фактическа власт за община Варна за срок
по-дълъг от 6 месеца/.Поради горното съдът приема, че ищците са установили
фактическите си твърдения за упражнявана фактическа власт с намерение за своене
за срок от 10 години, т.е. фактите, от които произтича правният им интерес от
предявяване на отрицателните установителни искове.
По
основателността на исковете.
Съгласно цитирания АОС Община Варна се
легитимира като собственик на имот №1409 на осн. чл.2, ал.1, т.7 от ЗСПЗЗ.Норма
визира общо видове придобивни способи, чрез който общината може да придобие
собственост върху имоти и вещи.В производството ответникът е въвел като
придобивен способ придобиване по силата на закона на осн. чл.25, ал.1, изр.1 от
ЗСПЗЗ, предвиждащ, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата, е общинска собственост.В приложното поле на тази
норма попадат тези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /т.е.
земи, попадащи в обхвата на чл.10 от ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в
предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда
и условията на §4 и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.Частна хипотеза на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ
е разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ /без значение за придобиване на собствеността
е дали е била изпълнена административната процедура за определяне на земите,
които се причисляват към фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ/.Придобиване правото на
собственост върху земите по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на
закона.Затова и общината следва да установи, че процесният имот има земеделски
характер, не е реституиран, не изкупен от ползватели по някои от предвидените
по §4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.Видно от СТЕ процесният имот попада
в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, където имотите са били предоставяни за
ползване на граждани от ОНС Варна/видно от регистъра към ПКП касателно
съседните имоти повечето от записаните в него лица са се легитимирали със
съответни удостоверения за предоставено право на ползване, като по малка част
са тези, които са ползвали въз основа на сключен с ОНС договор за наем или
такива, ползващи без основание/.С актовете, изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ,
са се предоставяли за ползване на граждани само земи, които са били обобщес - твени.Към
датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е съставлявал земеделска земя по см.
на чл.2 от закона и е подлежал на възстановяване по предвидения в него ред и
условията, от лицата, от които е бил обобществен.Безспорно е между страните, а
и се установява от СТЕ, че не е бил изкупен от бивш ползвател по §4а или §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, както и, че не е държавна собственост.За да е станал общинска
собственост имотът, обаче следва и да не е бил заявен за възстано -вяване от
бившия му собственик.Към момента, когато са изготвяни ПКП/1997г./ и ПНИ/2003г./
имотът е бил заявен /в рамките на предвидения в чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ
преклузивен срок за това, съгласно посочената в решението на ОСЗГ Варна дата на
заявлението/ за възстановяване от наследниците на Е.С.Ж. в стари реални граници, като
за установяване правото на собственост на Е. Ж. преди обобществяването е бил
представен цитираният в решението н.а. С решението си от 2005г. по чл.14, ал.1,
т.3 от ЗСПЗЗ ОСЗГ Варна е признала правото на възстановяване на собствеността
върху този имот на наследниците на Е.С. Ж.Предвид горното и този имот не
може да попадне в хипотезата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, респект. чл.19 от
ЗСПЗЗ.Поради грешното записване обаче на стар имот №281/идентичен с имот №1409/
на неустановен собственик в регистрите към плановете е счетено, че имотът не е
бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което и доколкото не е
бил и изкупен от ползвател, се е стигнало до съставяне на АОС за
същия.Същевременно поради неговото наличие е налице спор за материално право
между наследниците на Е. Ж.
и Община Варна, който следва да бъде разрешен по исков ред-§4к, ал.8 от ЗСПЗЗ,
за да се допусне изменение в ПНИ.Допреди неговото разрешаване от своя страна на
лицата с признато право на възстановяване не би могло да се издаде заповед по
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собственост. Независимо обаче
как ще бъде разрешен този спор, за ищците осъщественото до момента владение не
може да доведе до придобиване право на собственост.Ако се установи, че поради
грешка в регистъра към ПНИ не са били записани наследниците на Е.Ж., на които имотът подлежи на
възстановяване, то доколкото е налице заявен за възстановяване имот, за който
реституционната процедура не е приключила, за същия придобивна давност не тече
до възстановяване на собствеността.В случая не може да намери приложение
разрешението, дадено в решение №54/14.05.2019г. по гр.д.№2800/18г., ВКС, ІІ
гр.о., доколкото наследниците на Е. Ж.,
макар и разполагащи с решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, не се легитимират
като собственици, съответно и не могат за заведат ревандикационен или
положителен установителен иск против ищците по настоящото дело, за да прекъснат
давността им.Същевременно и нямат правен интерес да водят отрицaтелен установителен иск против
тях, защото това няма да доведе до придобиване на права, доколкото не ищците С.С.
и Н.В. са вписани в регистъра към плана като собственици, а община Варна, т.е.
евентуалното уважаване на такъв иск няма да доведе до издаване на заповед по
§4к, ал.7 от ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Е.Ж.След като наследниците на Е. Ж. не могат да предявят против
настоящите ищци искове, с които да прекъснат давността, следва да се приеме, че
по отношение на тях давност не тече.Ако се приеме при решаване на спора за материално
право, че наследниците на Е.Ж.
нямат право на възстановяване на собствеността върху процесния имот, то тогава
Община Варна ще се легитимира като негов собственик, т.к. ще бъда налице
условията на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, в която хипотеза също осъщественото до
момента владение от ищците не би могло да доведе до придобиване право на
собственост поради установения с §1 от ЗД на ЗС, обн.ДВ, бр.46/06г., мораториум върху придобивната давност
за държавни и общински имоти.
По изложените съображения
съдът приема, че за ищците не е налице матери -ално-правна
легитимация по предявените против
Община Варна отрицателни установителни искове, поради което същите следва
да бъдат отхвърлени.
Предвид
достигането до различни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявените искове се отхвърлят.Въззивната страна, ответник по исковете,
претендира присъждане на разноски, което следва да бъде уважено.На осн. чл.78,
ал.3 от ГПК въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Варна
като разноски за първа инстанция сумата от 560лв. /260лв. възнаграждение за
в.л. и 300лв. юрисконсултско възнаграждение/ и като разноски за въззивна
инстанция сумата от 551, 64лв. /251, 64лв.-д.т. и 300лв. юрисконсултско
възнаграждение/ или общо сумата от 1 111, 64лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1437/04.12.2019г.,
постановено по гр.д.№803/19г. по описа на ВОС, гр.о., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.А.С., ЕГН **********,
адрес ***, и Н.Х.В., ЕГН **********,
адрес ***, искове с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че Община Варна не е собственик на недвижим имот, находящ в гр.Варна,
кв.„Владислав Варненчик“, СО ”Ментеше”, представляващ по КККР, одобрени
2007г., ПИ с идентификатор 10135.
4501.1409 с площ от 2 388 кв.м., при граници: ПИ 10135.4033.68, 10135.4501.9570,
10135.4501. 2078, 10135.4501.9569, 10135.4501.2077, 10135.4501.1959.
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********,
адрес ***, и Н.Х.В., ЕГН **********,
адрес ***, да заплатят на Община Варна сумата от 1 111, 64лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: