Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 186
20.07.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 14 юли……………..…………………………….…2020 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ВЕСЕЛИНА МИШОВА ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА
Х.
Секретар ………Катерина Маджова..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1307…….по описа за
2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена
от Г.Х.Д. ***, чрез адв. С.Р. против решение № 1697 от 05.12.2019 г., постановено по гр.д. №
3945/2019 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от
ищцата иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
Във въззивната жалба е релевирано
оплакване срещу правния извод на районния съд за неоснователност на предявения
иск. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е изключил от доказателствата по делото
представения договор за правна защита и съдействие, като по този начин е лишил
ищцата (сега въззивница) от правото да получи справедливо обезщетение за
неоснователно нанесените й вреди. Твърди, че по своята правна същност договорът
представлява договор за поръчка, за който не се изисква специална форма за
валидност и той може да бъде сключен и в устна форма. Позовава се на практиката
на ВКС, според който частта, в която е отразено направеното плащане в брой, има
характеристиката на разписка за получената сума. Твърди, че по делото не е
оспорена автентичността на положения подпис на адвоката, който е получател на
сумата и следователно не следва да се приеме, че се оспорва договоро като
издадена разписка за получената сума. Ответникът (сега въззиваем) оспорвал
възникването само на мандатното правоотношение, което можело да се установи с
всички доказателствени средства. Счита, че с представената пред
първоинстанционния съд декларация с нотариална заверка на подписа се доказва
това. Тази декларация можела да се сревни да даване на обяснения на страна.
Счита, че дори и да се приеме, че тази декларация не установява автентичността
на подписа на въззивницата върху договора за правна помощ, с нея се потвърждава
валидността на съглашението между довереника и доверителя. Твърди, че от
приложеното изпълнително дело се установява, че процесуалният представител на
въззивницата е извършвал действия по нейното представителство. Твърди, че са
били налице предпоставките за уважаване на иска, тъй като действията на
въззиваемия представляват злоупотреба с право и противоречат на чл.3 ГПК. Те
съставляват деликт, поради което той дължи обезщетение. Моли съдът да постанови
решение, с което да отмени обжалваното, а вместо него да постанови друго, с
което да присъди сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство, с който
оспорва въззивната жалба. Излага съображения в подкрепа на становището си.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество – основателна, като
съображенията за това саследните:
Пред
първоинстанционният съд е бил предявен иск по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.3 ГПК.
Ищцата Г.Х.Д. (сега въззивница) е твърдяла в исковата молба, че е била осъдена
с влязло в сила съдебно решение да заплати на ответника (сега въззиваем) сумата
от 350 лв. за направени по дело разноски. На 20.03.2018 г. тя заплатила
посочената сума по банков път. Въпреки това на 02.04.2018 г. ответникът се
снабдил с изпълнителен лист въз основа на съдебното решение. Било образувано
изпълнително производство и на ищцата била изпратена покана за доброволно
изпълнение на задължение в общ размер на 1 326,80 лв. към 17.05.2018 г. За
защита на интереса си ищцата ангажирала адвокат, на когото заплатила в брой
уговорена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Адвокатът на
ищцата изготвил и депозирал пред ЧСИ възражение, което било изпратено за
становище до взискателя. Изпълнителното дело било приключено на основание чл.
433, ал. 2 от ГПК, като съобщението до ищцата-длъжник било получено от адвоката
ѝ на 12.07.2018 г., а съобщението до ответника-взискател се върнало в
кантората на ЧСИ като непотърсено. Изложеното ищцата смятала за недобросъвестно
поведение от страна на ответника, а инициирането на изпълнително производство –
за злоупотреба с процесуални права. Считала, че заплатената от нея сума в
размер на 600 лева за възнаграждение на ангажирания от нея адвокат съставлявала
имуществена вреда, претърпяна в резултат на непозволено увреждане.
Ответникът
„Хроновски БГ“ ЕООД (сега въззиваем) е оспорил иска. Твърдял е, че ищцата е следвало да
го уведоми за плащането и че не тя го е извършила. Твърдял е, че уговореният
адвокатски хонорар в размер на 600 лева е силно завишен предвид размера на
материалния интерес от 350 лева.
Първоинстанционният
съд е приел от фактическа страна, че договорът за правна защита и съдействие
следва да бъде изключен от доказателствата по делото като неистински и тъй като
единствено в него се съдържат данни за платеното адвокатско възнаграждение,
искът е отхвърлен.
Въззивната
жалба е основателна.
По делото не се спори, а и се
установява от събраните доказателства, че с решение № 327/12.03.2018 г. по
в.гр.д. № 3004/2017 г. по описа на Окръжен съд Пловдив ищцата е осъдена да
заплати на „Хроновски БГ“ ЕООД сумата от 350 лева за направените по делото
разноски. На 02.04.2018 г. бил издаден изпълнителен лист, а на 16.05.2018 г.
било образувано и изпълнително дело № 434/2018 г. по описа на ЧСИ К.А.с рег.
№766 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Стара Загора. На 17.05.2018 г. до
ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело,
която й е връчена чрез процесуалния й представител адв. Р. на 07.06.2018 г. На
15.06.2018 г. е подадено възражение от адв. Р., с искане изпълнителното дело да
бъде прекратено, поради заплащане на сумата преди образуването му, към което
възражение са приложени договор за правна помощ и пълномощно от 07.06.2018 г. и
вносната бележка за заплатената сума от 350 лева, внесена по сметка на
взискателя на 20.03.2018 г., т.е. преди образуването на изпълнителното дело и
преди издаването на изпълнителния лист.
Отговорността по чл.49 ЗЗД настъпва, след като
натовареното лице при или по повод на изпълнение на възложената му работа
причини виновно вреди на пострадалия. Това предполага пряко и пълно
установяване на виновно противоправно деяние, от което са настъпили вреди. И
отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е
деликтна, а противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на
законно признато право. Доказването на деянието (предявяването на иска, респ.
образуването на изпълнително дело) и неговата противоправност
(недобросъвестността), вредата и причинната връзка с противоправното деяние е в
тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право вината на дееца се
предполага до доказване на противното.
В
случая по делото е спорно заплатила ли е ищцата сумата от 600 лева за
уговореното адвокатско възнаграждение на процесуалния ѝ представител в
изпълнителното производство, съответно –
претърпяла ли е твърдяната от нея имуществена вреда, изразяваща се в
заплащането на посочената сума. Това обстоятелство изрично се оспорва от
ответника, който е оспорил подписа на ищцата върху представения договор за
правна защита и съдействие, служещ и като разписка за заплатеното адвокатско
възнаграждение. Вярно е, че представената пред първоинстанционния съд
декларация от ищцата, с която тя потвърждава подписа, положен върху договора за
правна защита и съдействие, е частен свидетелстващ документ, който удостоверява
изгодни за нея факти, но това няма значение по делото, тъй като автентичността
на договора за правна защита и съдействие е ирелевантна. Когато адвокатското
възнаграждението е заплатено в брой, както е в случая, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение – ТР № 6/2013
г., т.1 ОСГТК. Разписката се предоставя
от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно чл.
77, ал. 1 ЗЗД. За целта разписката следва да носи подписа на кредитора, не на
длъжника. Затова дори и подписът в
договора за правна защита и съдействие да не е на клиента, това не опорочава
документа в частта му с характер на разписка, след като същият носи подписа на
адвоката, с което същият признава, че е получил плащане на уговореното
възнаграждение.
С оглед изложеното въззивният съд намира,
че като е изключил процесният договор за правна защита и съдействие от
доказателствения материал районният съд е допуснал твърдяното нарушение на
процесуалните правила, а оттам – и на материалния закон, като е приел, че
ищцата не е доказала да е претърпяла имуществената вреда в посочения размер на
уговореното и заплатено от нея адвокатско възнаграждение на процесуалния
ѝ представител в изпълнителното производство.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай
са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД
във връзка. чл. 3 ГПК. Налице е злоупотреба с процесуално право, тъй като
представител на ответното дружество е отправил искане до частен съдебен
изпълнител за образуване на изпълнително дело и изпълнение за суми, които вече
са били заплатени от длъжника. Не може да бъде споделено възражението в
отговора на исковата молба, че ищцата е следвало да уведоми кредитора-ответник
за плащането. Конкретното парично задължение на ищцата е било погасено със
заверяване сметката на кредитора, както предвижда чл. 75, ал. 3 ЗЗД. Законът не
ѝ вменява и задължение да уведоми за това кредитора си, още повече че
изпълнението е осъществено два месеца преди подаване на молбата за образуване
на изпълнително производство; време, което с оглед полагане на дължимата
грижата, се явява достатъчно за проверка на банковата сметка и установяване на
постъпилото плащане, преди предприемане на действията по принудителното
изпълнение. Налице е и пряка причинно-следствена връзка между противоправното
действие на ответника и причинената имуществена вреда, тъй като плащането на
сумата за възнаграждение на един адвокат за процесуално представителство в
рамките на изпълнителното производство пряко следва от насочването на
принудително изпълнение срещу ищцата за вземане, което е погасено чрез плащане
в предходен момент.
Предвид
изложеното въззивният съд намира, че атакуваното решение е неправилно и следва
да бъде отменено, а вместо него въззивният съд следва да постанови друго, с
което да уважи предявения иск. При този изход на правния спор на въззивницата
се дължат сторените от нея разноски в настоящото производство, както и в
производството пред първоинстанционния съд общо в размер на 675 лв.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1697 от
05.12.2019 г., постановено по гр. дело № 3945/2019 г. по описа на Районен съд
Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.3 ГПК „Хроновски БГ“ ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр. Смолян, бул. България, № 1-3, ет.2, ЕИК *********,
представлявано от управителя Й.Х., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Д. ***, ЕГН **********,
сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща обезщетение да причинените
й имуществени вреди от недобросъвестно упражняване на процесуални права –
образуване на изп.д. № 434/2018 г. по описа на ЧСИ К.А.с рег. №766 в КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд Стара Загора, след като сумата, предмет на изпълнението,
е била изплатена преди това изцяло по банков път.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Хроновски БГ“
ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Смолян, бул. България, № 1-3,
ет.2, ЕИК *********, представлявано от управителя Й.Х., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Д. ***,
ЕГН **********, сумата от 675 лв. (шестстотин седемдесет и пет лева),
представляваща направените от нея разноски за платена държавна такса и
възнаграждение за един адвокат за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: