РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. гр. Хасково, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20245640200622 по описа за 2024 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Ж. С. В. от ************, ЕГН **********, е
депозирала жалба против Наказателно Постановление № 24-1253-
000468/15.03.2024г. на Началник Сектор Пътна полиция към ОД-МВР-
Хасково, с което за това, че на 21.01.2024г. в 06:52 часа, в гр.Хасково на
кръстовището на ул.“Дунав“ с бул.“Георги Сава Раковски“ - до блок номер 23,
в посока към магазин „Лидл“, пешеходката Ж. В. пресича от ляво на дясно по
платното за движение и бива ударена от лек автомобил „**************“ с
рег. № *****, управляван от И.Г. от гр.*****, настъпва ПТП с пострадало
лице, с което за виновното нарушение на чл.114, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.184, ал.5, вр. чл.184, ал.3 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100лв.
Излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
наказателното постановление, както и че същото било издадено при
нарушение на процесуалните правила, моли същото да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят лично и чрез упълномощен процесуален
представител поддържа жалбата, счита издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, за неосъществен състав на адм.нарушение, пледира за
отмяната на обжалваното наказателно постановление и за присъждане на
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКА по жалбата- Началник Сектор Пътна полиция към ОД-
МВР-Хасково - редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не
взема становище по депозираната жалба.
1
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното
заседание такива, съдът намира следното:
На 21.01.2024г. полицейските служители при ОД-МВР-Хасково, сектор Пътна
полиция- св.В. К. и Д. А., изпълнявали служебните си задължения, когато
рано сутринта били изпратени по сигнал за настъпило ПТП между автомобил
и пешеходец на бул.“Г.С.Раковски“ в гр.Хасково. Отивайки на място, същите
установили, че лек автомобил „**************“ с рег. № *****, управляван
от И.Г. от гр.****, се движел по ул.“Дунав“ и след ляв завой се насочил по
бул.“Г.С.Раковски“ в посока към гр.Димитровград. В същото време
пешеходката Ж. В. пресичала пътното платно на бул.“Г.С.Раковски“ от ляво на
дясно от посоката на автомобила, като достигайки разделителният остров,
разделящ четирите ленти за движение в двете противоположни посоки,
продължила движението си, като малко след разделителния остров не
продължила по пешеходната пътека, а извън нея- косо по пътното платно в
посока към автобусната спирка. Така между автомобила и пешеходката
настъпил удар, след който пешеходката Ж. В. била отведена в ЦСМП, където
след преглед била изписана.
Полицейските служители не установили повреди или видими деформации по
автомобила. Разговаряли с водача И.Г., след което открили и разговаряли и с
пешеходката Ж. В., която била у дома си.
За констатираните от същите административно нарушение, съставили АУАН
на пешеходката В., с № 1159830/21.01.2024г. В него описали установеното от
тях, а като нарушен текст от закона- този по чл.114, т.1 от ЗДвП. Съставеният
акт бил връчен на пешеходката В. и подписан от последната без възражение.
Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно
нарушение, е издадено предметното на делото наказателно постановление №
24-1253-000468/15.03.2024г. на Началник Сектор Пътна полиция към ОД-
МВР-Хасково, с което за виновното нарушение на чл.114, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.184, ал.5, вр. чл.184, ал.3 от ЗДвП, й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100лв. Постановлението било
връчено на жалбоподателя на 30.06.2024г., видно от неразделна разписка към
него. Жалбата против постановлението е депозирана пред съда на
12.07.2024г.- видно от поставения входящ номер – т.е. в законоустановения 14-
дневен срок.
Горните факти се установяват от акта за установяване на
административно нарушение № 1159830/21.01.2024г., Наказателно
постановление № 24-1253-000468/15.03.2024г. на Началник Сектор Пътна
полиция към ОД-МВР-Хасково, както и останалите писмени документи,
приложени по делото и приети като доказателства, ведно с показанията на
разпитания свидетел.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от
лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като
нарушение от ЗАНН и ЗДвП, жалбата е подадена пред компетентен за това
съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази
насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при
издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и
обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните
норми, съдът намира:
2
- При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато
съществено процесуално нарушение.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление описанието на
извършеното адм.нарушение не съответства на разпоредбата на материалната
норма, която е описана като нарушена.
Следва да се отбележи, че нормата на чл.114, т.1 от ЗДвП вменява забрана за
пешеходците: „На пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на
платното за движение“. В описанието на установената фактическа обстановка
обаче, нито в АУАН, нито в обжалваното НП съществува подобно описание- за
внезапно навлизане на пешеходеца В. на платното за движение. Дори
напротив- навсякъде е описано, че същата пресича от ляво на дясно, без да
има описание как е навлязла на пътното платно. Дори и в показанията на
разпитания свидетел К. не се съдържат данни за внезапно пресичане от страна
на пешеходката.
Тук следва да се подчертае, че за да е установено и доказано едно
административно нарушение, същото следва да е установено като място,
време и начин на извършването му, като е установен безспорно и
извършителя. След това установената фактическа обстановка следва да се
отнесе към правилната материална норма, която е нарушена, а в последствие и
към съответстващата санкционна норма, въз основа на която се налага
административното наказание. Липсата или разминаването на някой от тези
основни елементи на административното нарушение води до съществено
нарушаване на правото на защита на нарушителя, доколкото същият е лишен
от възможността да разбере какво конкретно адм.нарушение му се вменява
като извършено и срещу какво по-конкретно адм.обвинение се защитава.
В случая е допуснато вменяване като извършване на адм.нарушение, което не
е установено и дори не е описано. Изрично условие е за да бъде осъществен
състава на нарушението по чл.114, т.1 от ЗДвП е, да има внезапно навлизане
на пешеходеца на пътното платно. А в случая няма дори описание на внезапно
пресичане. Т.е. налице е разминаване между установена фактическа
обстановка и разпоредба на материална норма, която е описана като
нарушена.
На следващо място, в обжалваното наказателно постановление е описано, че
административното наказание се налага на основание чл.184, ал.5, вр. чл.184,
ал.3 от ЗДвП.
При проследяване на тези разпоредби, е видно следното: чл.184, ал.3 от ЗДвП
„С глоба 20 лв. се наказва пешеходец, който наруши правилата за движение
извън случаите по ал. 2.“; - чл.184, ал.5 от ЗДвП „Когато в резултат на
нарушения по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 са причинени вреди на пътното превозно
средство, на пътници или на други лица, нарушителят се наказва с глоба в
размер 100 лв.“.
Т.е. разпоредбата на чл.184, ал.5 от ЗДвП препраща към разпоредбите на ал.1,
т.1- касаеща водачи на МПС, водачи на организирана група от пешеходци, и
такива- замърсяващи пътя, както и към ал.2 – касаеща пешеходци,
преминаващи през парапети и вериги и неспазващи светлинните сигнали и
тези на регулировчика.
В случая обаче не е налице нито една от описаните хипотези. Или
3
административното наказание, което е наложено на жалб.Ж.В. е наложено за
нарушение, което не само тя не е извършила, но няма и данни за подобни
видове нарушения в АУАН.
Същинското предявяване на „обвинението” за извършено конкретно
адм.нарушение, става с издаването и връчването на наказателно
постановление. И в тази връзка същото следва да отговаря на всички законови
изисквания- да е описано времето, мястото и начина на извършване на
нарушението, правната квалификация на същото и самият нарушител. В
случая е налице несъответствие на правната квалификация на извършеното
адм.нарушение с установената фактическа обстановка, а отделно от това-
несъответствие на вмененото като извършено адм.нарушение с дадената му
правна квалификация, с разпоредбата на санкционната норма, въз основа на
която е наложено административното наказание.
При наличие на такива съществени процесуални нарушения, НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно, без да бъде разглеждано по същество.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет
обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от
жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение, съобразно мотивите по-
горе за отмяна на обжалваното наказателно постановление, то на основание
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да
му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното
производство. Доколкото са налице доказателства за упълномощаването, но не
и за размера на направените разноски, то следва да бъде присъден
минималния размер на направените разноски съобразно разпоредбата на
чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Видно от горецитираната разпоредба „Ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по реда на чл.7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение.“. От своя страна разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата Наредба
определя: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. -
400 лв.“. В случая материалният интерес попада в тази хипотеза- под 1000 лв.,
поради което и съобразно степента на защита и процесуално
представителство, както и съобразно изхода от делото, следва да се уважи
искането за присъждане на разноски именно в минималния, определен от
наредбата размер – 400лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 24-1253-000468/15.03.2024г.
на Началник Сектор Пътна полиция към ОД-МВР-Хасково, с което на Ж. С. В.
от ************, ЕГН **********, за това, че на 21.01.2024г. в 06:52 часа, в
гр.Хасково на кръстовището на ул.“Дунав“ с бул.“Георги Сава Раковски“ - до
блок номер 23, в посока към магазин „Лидл“, пешеходката Ж. В. пресича от
ляво на дясно по платното за движение и бива ударена от лек автомобил
„**************“ с рег.№ *****, управляван от И.Г. от гр.******, настъпва
4
ПТП с пострадало лице, с което за виновното нарушение на чл.114, т.1 от
ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.184, ал.5, вр. чл.184, ал.3 от ЗДвП й е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100лв - като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД-МВР- гр.Хасково, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН да
заплати на Ж. С. В. от ************, ЕГН **********, направените разноски
по делото (АНД 622/2024г. по описа на РС-Хасково) за настоящата съдебна
инстанция, в размер на 400 (четиристотин) лева – произтичащи от адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
5