Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260156 02.11.2021 год. гр.Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен
съд гражданско отделение
На осми
септември 2021
год.
В открито заседание
в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДИАНА ДЯКОВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа гражданско дело № 48
по описа за 2021 год. за да се произнесе съобрази
следното:
Производството по делото е образувано след като с влязло сила
определение № 260059/11.01.2021 год. е било прекратено производството по гр.д.№
03703/2020 год. на Д.кия районен съд и делото е изпратено по подсъдност на
Окръжен съд Д..
Предявените от Държавата,чрез министъра на земеделието,храните и горите
срещу А.В.А.,ЕГН **********,*** кумулативно обективно съединени искове са за
установяване съществуване на вземания в общ размер от 114 885.17 лв. ,предмет на заповед №
857/24.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№20203230102047/2020 год. на Д.кия районен
съд.
Претенцията е основана на твърдения за сключен между страните на дата 21.09.2018 год. договор за аренда №
ТА-18-19-1-37,вписан в Службата по вписванията гр.Т. с вх.рег.№ 1843/26.09.2018
год.,АКТ № 198 т.ІІ дело № 931/2018 год.,по силата на който на ответника е
предоставена за временно възмездно ползване земеделска земя от държавния
поземлен фонд в размер на 1781.157 дка в
землищата на селата Б., В.,Г.,Г.,К.,К.,М.И., Н.К.,О.,П.С.,П.Г., С., Ч. и гр.Т.
в община Т. ,област Д..
Договорът е сключен за срок от пет стопански години,като е определено
годишно арендно възнаграждение в размер на 184 453.56 лв.,което след
първата година се индексира с коефициента на инфлация,определен от Националния
статистически институт за съответния 12 –месечен период.Възнаграждението е било
платимо на две равни вноски,съответно на първи октомври и тридесет и първи януари за всяка от стопанските години след първата.Страните
уговорили за забавеното изпълнение на
задължението за плащане на арендното възнаграждение да се дължи лихва в размер на 0.3.% върху дължимата сума за
всеки просрочен ден до окончателното издължаване.
Дължимото от арендатора А.В.А. арендно възнаграждение за стопанската 2019/2020 год. възлизало
на сумата 189 802.71 лв. ,формирано от годишната вноска от
184 453.56 лв.,индексирана с коефициент в размер на 2.9% за периода август
2018 год.-август 2019 год. (184 453.56 лв. х 2.9% =189 802.71 лв. ). Двете вноски от по 94 901.36 лв. били заплатени
на части в размерите от 40 000
лв.;54 901.36 лв.;10 098.64 лв. и 84 802.72 лв.,съответно на дати 28.05.2020 год.;01.06.2020 год.;01.06.2020
год. и 16.07.2020 год.За периода на забавата
в плащането на части на всяко едно от главните задължения,чиято
продължителност е определена от деня
следващ изискуемостта до деня на
плащането : 02.10.2019 год.-28.05.2020
год.;02.10.2019 год.-01.06.2020 год.;01.02.2020 год.-01.06.2020 год. и
01.02.2020 год.-16.07.2020 год.,дължими били договорни лихви в размерите от по 28 680 лв.;40 022.10 лв.; 3 696.60 лв. и 42 486.47
лв.
С оглед на горното е отправено искане да се признае за установено съществуването на вземания на Държавата срещу А.В.А. по чл.30 от договор за аренда №
ТА-18-19-1-37/21.09.2018 год. за неустойка
за забавеното изпълнение на парични задължения в общ размер от 114 885.17
лв.,определена в размера на
договорения лихвен процент от 0.3% за
всеки просрочен ден в плащането на годишното арендно възнаграждение за
стопанската 2019/2020 год. , както следва : 1./ 28 680 лв.,начислена за забавеното плащане на сумата от 40 000 лв. ,като част от първа вноска и за времето от 02.10.2019 год.-28.05.2020 год.; 2./ лихва от 40 022.10 лв., начислена за забавеното плащане на сумата от 54 901.36 лв. като част от първа вноска и за
времето от 02.10.2019
год.-01.06.2020 год.; 3./ 3 696.60 лв.,начислена за забавеното плащане на сумата от 10 098.64 лв.,като част от
втора вноска и за времето
от 01.02.2020 год.-01.06.2020 год.; 4./ 42 486.47 лв. ,начислена за забавеното плащане
на сумата от 84 802.72
лв. ,като част от втора вноска и за времето от 01.02.2020 год.-16.07.2020 год.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от А.В.А..
В подаденото по реда на чл.414 от ГПК възражение рег.№ 15363/13.11.2020 год. е посочено,че ответникът не дължи изпълнение
на вземането по издадената заповед за изпълнение.Втората вноска,за чието
неплащане му се начислявали лихви била неизискуема,а уговорените лихви/неустойки
били прекомерни.
Тези оспорвания са възпроизведени в молба-становище рег.№
262572/17.05.2021 год.Изложени са доводи,че за втората вноска не е уговорен
падеж,а само издаване на запис на заповед в размер на останалите 50% от
дължимата арендна вноска ,с падеж на ценната книга-31.01. на текущата стопанска
година.След като е уговорен падеж единствено за записа на заповед,изискуемостта
на втората вноска била предпоставена от отправена покана.Уговореното задължение
по чл. 30 от договора,независимо от използваната формулировка било неустоечно и
не можело да надвишава действително претърпените вреди,които се измервали в
размера на законната лихва за забава,
понастоящем заплатена от ответника на дата 16.05.2021 год.,както
следва:сумата от 3 242.46 лв.,представляваща законна лихва върху сумата от
94 901.36 лв. за период от 122 дни просрочие;сумата от 38.78 лв.,представляваща
законната лихва върху сумата от 34901.36 лв. за период от 3 дни просрочие;сумата
от 810.03 лв.,представляваща законната лихва върху сумата от 64 802.72 лв.
за период от 26 дни просрочие.След като мораторната неустойка не можело да
надвишава действително претърпените вреди (т.нар. прекомерност на неустойката и
нейното намаляване),които били в размер на законната лихва за забава,всичко над
законната лихва било нищожно и недължимо.С оглед императивния характер на
разпоредбата на чл.6 от
Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 год., съгласно която до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава ,
както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор
и изземване на вещи,настоява същата да
бъде съобразена от съда.Със същото съдържание са и възраженията за
неизискуемост на втората вноска ,нищожност на неустойките,като прекомерни и липсата на основание за начисляването им по
време на наложен мораториум,отправени със становището на ответника с рег.№
262866/14.06.2021 год.
Отправено е искане за прекратяване на
производството по делото в частта ,в която с определение №
260079/25.01.2021 год. по ч.гр.д.№ 24/2021 год. на Д.кия окръжен съд е
било отменено разпореждане № 8864 / 24.08.2020 год., постановено по ч.гр.д. №
2047/2020 год. от Районен съд Д. относно допуснато незабавно изпълнение на
издадената по делото заповед № 857/24.08.2020 год. и изпълнителен лист №
228 / 24.08.2020 год. и отхвърляне на претенцията в останалата й част.
Исковете черпят правното си основание в разпоредбите на чл. 422 ал.1 ,във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД .
Въз основа на подадено от министъра на земеделието
заявление рег.№ 14147/20.08.2020 год. е
била издадена заповед № 857/24.08.2020 год.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 по
ч.гр.д.№ 20203230102047/2020 год. по
описа на Районен съд Д.,с която е разпоредено
длъжникът А.В.А. да
заплати на кредитора МЗХГ сумата 114 885.17 лв. за лихва за забава в плащането на първа и втора вноски за стопанската 2019/2020
год. по договор за аренда №
ТА-18-19-1-37,Акт № 93 т.VІ рег.№ 10036 на нотариуса с рег. №***на НК,вписан в
Службата по вписванията гр.Т. с вх.рег.№ 1843/26.09.2018 год.,АКТ № 198 т.ІІ
дело № 931/2018 год.,от която:лихва за забава в размер на 42 486.47 лв. за периода от 01.02.2020 год. до 16.07.2020 год.
върху заплатена сума в размер на 84 802.72 лв.; лихва за забава в размер
на 3 696.60 лв. за периода от
01.02.2020 год. до 01.06.2020 год. върху заплатена сума в размер на 10098.64
лв.; лихва за забава в размер на 40
022.10 лв. за периода от 02.10.2019 год. до 01.06.2020 год. върху заплатена
сума в размер на 54901.36 лв.; лихва за забава в размер на 28 680.00 лв. за периода от 02.10.2019 год. до 28.05.2020 год.
върху заплатена сума в размер на 40 000 лв.
С разпореждане № 8864/24.08.2020 год. по
ч.гр.д. № 2047/2020 год., Д.кият районен съд е постановил
незабавно изпълнение на заповедта по
чл.417 от ГПК и издаване на изпълнителен
лист. С определение № 260079/25.01.2021 год. по ч.гр.д.№ 24/2021 год. на Д.кия
окръжен съд е било потвърдено разпореждане
№ 8864/24.08.2020 год., постановено по ч.гр.д. № 2047/2020 год. , поправено с
определение № 1983/ 26.08.2020 год., в частта с която е допуснато незабавно
изпълнение на издадената по делото заповед № 857/24.08.2020 год., поправена с
определение № 1983/ 26.08.2020 год. и е издаден изпълнителен лист № 228/
24.08.2020 год., поправен с определение № 1983 / 26.08.2020 год., в полза на
Министерство на земеделието, храните и горите: гр. С., бул. „Х.Б.“ №*, ЕИК
*********, срещу А.В.А.:***, ЕГН **********, за сумата от 28 680. 00 лева – лихва за периода на забава от 02.10.2019 год.
до 28.05.2020 год. върху заплатена сума в размер на 40 000. 00 лева; за
сумата от 40 022. 10 лева –
лихва за периода на забава от 02.10.2019 год. до 01.06.2020 год. върху заплатена
сума в размер на 54 901 36 лева; както и за сумата от 1374. 03 лева – държавна
такса.Със същото определение е било отменено
разпореждане № 8864 / 24.08.2020 год., постановено по ч.гр.д. № 2047/2020 год.
от Районен съд Д., поправено с определение № 1983/26.08.2020 год., в частта с
която е допуснато незабавно изпълнение на издадената по делото заповед №
857/24.08.2020 год., поправена с определение № 1983/ 26.08.2020 год., и е
издаден изпълнителен лист № 228 / 24.08.2020 год., поправен с определение № 1983 / 26.08.2020
год., в полза на Министерство на земеделието, храните и горите: гр. С., бул. „Х.Б.“
№*, ЕИК *********, срещу А.В.А.:***, ЕГН **********, за сумата от 3696. 60 лева – лихва за периода на
забава от 01.02.2019 год. до 01.06.2020 год. върху заплатена сума в размер на
10 098. 36 лева; за сумата от 42 486.
47 лева – лихва за периода на забава от 01.02.2019 год. до 16.07.2020 год.
върху заплатена сума в размер на 84 802. 72 лева; както и за сумата над
1374. 03 лева до пълния размер на платената държавна такса от 2297. 70 лева, като
вместо това е постановено,че се
оставя без уважение заявление № 14147/20.08.2020 год. на Министерство на
земеделието, храните и горите: гр. С., бул. „Х.Б.“ №*, ЕИК *********, в частта
относно искане за издаване на разпореждане за допускане на незабавно изпълнение
и за издаване на изпълнителен лист срещу А.В.А.:***, ЕГН **********, за сумата
от 3 696. 60 лева – лихва за периода на забава от 01.02.2019 год. до 01.06.2020
год. върху заплатена сума в размер на 10 098. 36 лева; за сумата от
42 486. 47 лева – лихва за периода на забава от 01.02.2019 год. до
16.07.2020 год. върху заплатена сума в размер на 84 802. 72 лева; както и
за сумата над 1374. 03 лева до пълния размер на платената държавна такса от
2297. 70 лева и за посочените суми се обезсилва издадения изпълнителен лист.
Заповедта е била връчена на длъжника
А.В.А. на дата 16.10.2020 год.-така
покана за доброволно изпълнение изх.№ 29473/16.10.2020 год. по изпълнително
дело № 20207370400939 на ЧСИ Л.Т.,рег. №***,Район на действие ОС Д..
Същият е подал възражение рег.№
15363/13.11.2020 год. по чл.414 от ГПК,че недължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.Така
наречената вноска,за чието неплащане се начисляват лихви не била изискуема,вън
от горното уговорените лихви/неустойки били прекомерни.Заповедният съд е указал
на кредитора на дата 17.11.2020 год.,че
може да предяви иск относно вземанията си в общ размер от 114 885
лв.Претенцията си кредитора е заявил с искова молба рег.№ 267676/16.12.2020
год.
Исковата претенция е допустима.
Заявена е в
едномесечния преклузивен срок по чл. 415 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство,като е налице пълна идентичност между материалното
право,чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното
производство и правото,чието установяване се иска в исковото производство.
Неоснователно е отправеното от ответника с молба рег.№ 263585/07.09.2021 год. искане
за прекратяване на производството по делото в частта ,в която с определение № 260079/25.01.2021 год. по ч.гр.д.№ 24/2021 год. на Д.кия
окръжен съд е било отменено разпореждане № 8864 /
24.08.2020 год., постановено по ч.гр.д. № 2047/2020 год. от Районен съд Д. относно допуснато незабавно изпълнение на
издадената по делото заповед № 857/24.08.2020 год. и изпълнителен лист №
228 / 24.08.2020 год. за сумата от 3696. 60 лева –
лихва за периода на забава от 01.02.2019 год. до 01.06.2020 год. върху заплатена
сума в размер на 10 098. 36 лева; за сумата от 42 486. 47 лева – лихва за периода на забава от 01.02.2019 год.
до 16.07.2020 год. върху заплатена сума в размер на 84 802. 72 лева, като вместо
това е постановено,че се оставя без
уважение заявление № 14147/20.08.2020 год. на Министерство на земеделието,
храните и горите: гр. С., бул. „Х.Б.“ №*, ЕИК *********, в частта относно
искане за издаване на разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и за
издаване на изпълнителен лист срещу А.В.А. за тези
суми и е обезсилен издадения за тях изпълнителен лист.
По въпроса за допустимостта на иска по чл. 422 ГПК след като в
хода на производството е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е
обезсилен издадения изпълнителен лист вече е създадена задължителна практика (решение № 152/15.11.2012
год. по т.д.№ 1058/2011 год. на ВКС,ІІ т.о., решение № 168 / 01.10.2013 год. по т. д. №
1332/2013 год. на ВКС, II т. о.,решение
№ 41/08.04.2015 год. по т.д.№ 653/2014 год. на ВКС,ІІ т.о. и др.),според която обезсилването на
издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК,
произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение, не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за
вземането, предмет на издадената заповед. Това становище е мотивирано с
предпоставките за предявяването на положителния установителен иск по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и предмета
на този иск, както и с последиците от уважаването на частна жалба срещу
разпореждането на заповедния съд за допускане на незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист - отмяна на разпореждането в тази част и
обезсилване на изпълнителния лист, без обаче да се засяга заповедта за
изпълнение. При
произнасяне по подадено заявление за изискуемо и безусловно притезание,
произтичащо от редовен от външна страна документ по чл. 417 ГПК,
компетентният районен съд дължи произнасяне с разпореждане в закрито заседание.
При уважаване на заявлението, заповедният съд следва да издаде заповед за
изпълнение въз основа на документ, да постанови незабавно изпълнение и да
издаде изпълнителен лист. Макар, че се касае за отделни съдебни актове
/инкорпорирани в разпореждането или обективирани в самата заповед/, при които
основанието за уважаване на искането за незабавно изпълнение и за издаване на
изпълнителен лист е издадената, въз основа на съответния документ, невлязла в
сила заповед, в съдебната практика, а и в доктрината, заповедта за изпълнение
по чл. 417 ГПК се
нарича заповед за незабавно изпълнение. Заповедта за изпълнение, издадена на
някое от изчерпателно изброените основания по чл. 417 ГПК,
подлежи на предварително изпълнение и съставлява изпълнително основание /чл.
404, ал. 1 ГПК/.
Разпореждането на заповедния съд за издаване на
изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК
удостоверява само правото на принудително изпълнение на доказаното с
изпълнителното основание /заповедта за изпълнение/ притезание. Законодателят
не е предвидил възможност за съдебен контрол при уважаване на заявлението - чл. 413
ал. 1 ГПК,
освен в частта за разноските. Съгласно изричната разпоредба на чл. 419 ал. 1 ГПК на
самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи разпореждането, с което се
уважава молбата за незабавно изпълнение и следователно предмет на частното
производство може да бъде само съдебния акт, с който е уважено искането за
допускане на незабавно изпълнение. Като предпоставка за допустимост на частната
жалба е предвидено длъжникът да е подал възражение срещу заповедта –така чл. 419 ал.1
изр.2-ро от ГПК.Обжалването на разпореждането за
незабавно изпълнение не спира изпълнението на заповедта-така чл. 419 ал.2
от ГПК. Последица от уважаването на частната жалба
срещу разпореждането на заповедния съд, с което е допуснато незабавно
изпълнение и е издаден изпълнителен лист, е не само отмяна на разпореждането в
тази част, но и обезсилване на изпълнителния лист, без обаче да се засяга
самата заповед за изпълнение. В тази хипотеза заповедта за изпълнение ще
съставлява съдебно изпълнително основание само в случай на успешно проведен
исков процес по положителния установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. Предмет на положителния установителен иск е установяване на
вземането по заповедта за изпълнение, срещу която е подадено възражение от
длъжника, като законът изрично разпорежда, че искът по чл. 422 ал. 1 ГПК се счита за
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен едномесечният срок по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Последователна и непротиворечива е задължителната за съдилищата практика на
ВКС, че предявяването на специалния установителен иск по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК предпоставя
наличие на издадена в полза на заявителя - кредитор заповед за изпълнение,
която е оспорена от длъжника с материалноправно възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Именно
подаването на възражение, с което се оспорва вземането, поражда правен интерес
за кредитора да предяви положителен установителен иск за установяване със сила
на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане. Касае се за изрично
предвиден в закона установителен иск, поради което ищецът не дължи обосноваване
на правен интерес от провеждането му. Съгласно константната практика на ВКС
такъв правен интерес няма да е налице само при обезсилване на заповедта за
изпълнение с влязъл в сила съдебен акт - например, при непредставяне на
доказателства по заповедното производство за предявяване на иска в едномесечния
преклузивен срок (чл. 415 ал. 5 ГПК).
Исковете са
отчасти основателни , въз основа на
фактически констатации и правни изводи както следва:
За да бъде основателна претенцията на ищеца за заплащане на неустойка е
необходимо да се установи наличието на действителен договор,обвързващ
страните,с включена в същия валидна неустоечна клауза и виновно неизпълнение на
конкретно задължение по договора,за което е била уговорена.
Със заповед № РД 46-177/26.03.2018 год. и на основание чл.24а ал.1 от
ЗСПЗЗ ,чл.47б ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ и чл. 47е от ППЗСПЗЗ на министъра на
земеделието е открита процедура за провеждане на търг за отдаване под наем или аренда на земеделски
земи от държавния поземлен фонд в страната за стопанската ********* год.Със
заповедта е възложено на директорите на областните дирекции “Земеделие“ да
проведат търговете по реда на чл.47ж и следващите от ППЗСПЗЗ,утвърдени са
началната тръжна цена по общини и съобрази отглеждани култури и поливни
условия, депозита за участие в търга, както и документацията за участие в
търга,вкл. проект на договорите.
Със заповед № РД-07.01-5/18.06.2018 год.,на основание чл.47ж ал.1 от
ППЗСПЗЗ,посочената по-горе заповед на
министъра и съгласието му,дадено с писмо изх.№ 9166-42/12.06.2018 год.,директора
на Областна дирекция“Земеделие“ Д. е наредил откриване на процедура за
провеждане на Първа тръжна сесия с тайно наддаване ,вкл. за земите от
процесните землища.В раздел V са били посочени условията за плащане на
арендната вноска.Плащанията е следвало да бъдат извършени в български лева , по
банков път,в сроковете и при
условията ,определени в заповедта на
министъра и одобрените тръжни документи както следва: 50 % от годишната арендна
вноска се заплаща авансово при сключване на договора и не по-късно от 1 октомври на всяка следваща година
стопанска година .За останалите 50% от дължимата вноска се подписва запис на
заповед при сключване на договора и в началото на всяка следваща стопанска
година -с падеж- 31 януари на текущата стопанска година.Тези условия и срокове за плащане са посочени и в Раздел пети точка 1 от Тръжните условия.
За участие в търга,ответникът А.В.А.
е подал декларацията по чл. 47з ал.1 т.9
от ППЗСПЗЗ,че е запознат с условията за провеждането му и с проекта на договор
за аренда и всички произтичащи от това права и задължения,както и че е съгласен
при спечелване на търга,да сключи договор за аренда,при условията посочени в
договора.
След проведената тръжна процедура ,на основание чл.47м ал.1 от
ППЗСПЗЗ и на дата 21.09.2018 год. между
директорът на областна дирекция “Земеделие“ гр.Д. и А.В.А. е бил сключен договор
за аренда № ТА-18-19-1-37,Акт № 93 т.VІ рег.№ 10036 на нотариуса с рег.№***на
НК,вписан в Службата по вписванията гр.Т. с вх.рег.№ 1843/26.09.2018 год.,АКТ №
198 т.ІІ дело № 931/2018 год.,по силата на който на ответника е предоставена за
временно възмездно ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд в размер на 1781.157 дка в землищата на
селата Б., В., Г., Г., К., К.,М.И., Н.К.,О.,П.С.,П.Г., С., Ч. и гр.Т. в община Т.
,област Д. за срок от 5 стопански години,считано от 2018/2019 стопанска година (т.1. и т.6.).Земите от ДПФ са
предоставени срещу годишно арендно
плащане за съответната стопанска година в размер на 184 453.56 лв.,което
се индексира с коефициента на инфлация,определен от Националния статистически
институт за съответния 12 –месечен период (т.4.
и т.5.1.).На основание чл.24а ал.9 от ЗСПЗЗ за първата стопанска
година,дължимо е било арендно плащане в размер на 181 052.08 лв. само за
частта от арендувания имот,която попада в допустимия слой за
подпомагане-1 748.33 дка.За останалата част от площта на имота,попадаща
извън допустимия слой за подпомагане
,арендна вноска за първата стопанска година не се е дължала- т.5.2.Арендаторът А.В.А. се е задължил
съгласно т.5.3 при сключване на
договора и не по-късно от 1 октомври на
всяка следваща стопанска година :т.5.3.1.
-да заплати 50 % от годишната арендна вноска по т.5.1. ;т.5.3.2.-да представи на арендодателя запис на заповед в размер на
останалите 50 % от дължимата арендна
вноска ,с падеж 31 януари на текущата стопанска година;т.5.3.3. –след заплащане на дължимите суми по т.5.3.1 и т.5.3.2 да представи на арендодателя оригинал или
заверено копие на платежния документ.Съгласно т.9.,арендодателят има право
да получава арендното плащане в уговорените в т.5.3. срокове,а арендаторът е длъжен да извършва арендното плащане
в размера и срока,уговорени настоящия
договор-т.14.Съгласно раздел ІV Неустойки,Обезщетения,при
неизпълнение на арендното плащане в договорения срок,арендаторът дължи
обезщетение в размер на 0.3% върху дължимата сума за всеки просрочен ден и до
окончателното й изплащане-т.30.За
неуредените в договора въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за арендата в
земеделието и разпоредбите на действащото законодателство на Република
България.
Земеделските земи,предмет на договора са били предадени на арендатора в
състояние,годно за земеделско ползване,без растителни отпадъци и свободни
за стопанската 2018/2019 год.,без
възражения от негова страна по отношение на състоянието им на дата 01.10.2018
год.-така протокол-опис.
С договора за аренда арендодателят се задължава
да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а
арендаторът - да извърши определено арендно плащане,като добивите от отдадените
под аренда обекти стават собственост на арендатора от момента на отделянето им-така
чл. 2 от Закона за арендата в земеделието. Арендаторът е длъжен да извърши арендното
плащане в уговорения вид и срокове/ чл.8 ал. 1/ и ако не е уговорено друго, арендното плащане се
дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година, ако арендното
плащане е определено за по-кратки периоди, то се дължи в първия работен ден
след изтичане на съответния период/ чл.8 ал. 5/.Съобразно легалното определение, дадено в § 2 т. 3 от ДР на ЗАЗ, " стопанска година" е времето от 1
октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година.
Обществените
отношения по отдаване под наем или аренда на земи от държавния и общинския
поземлен фонд чрез търг са уредени и специално в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ с императивни
правни норми - чл. 24а от ЗСПЗЗ и
чл.47б-47о от ППЗСПЗЗ . Не е спорно между
страните,че като резултат от финализирана административна тръжна процедура за
избор на арендатор, между страните е сключен договор за аренда,с условията на
който А.В.А. е бил предварително запознат. Арендуваните земеделски земи от държавния
поземлен фонд са описани прецизно и дължимото арендно възнаграждение е точно посочено в договора, последният вписан в Службата по вписванията гр.Т. и породил
своето правно действие между страните.
Ответникът е обосновал възражението си по чл.414 от ГПК
за недължимост на заявените в заповедното производство вземания за неустойка с неизискуемост на втората вноска за арендно
плащане,за което не е уговорен падеж ,а
само издаване на запис на заповед,както и извън срока по чл. 131 от ГПК повторно се е
позовал на същото твърдение,съставляващо
основание да бъде отхвърлена
исковата претенция
Съобразно посоченото в т.11.а. и т.11.в. от тълкувателно решение № 4 /18.06.2014 год. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 год., ОСГТК ,в производството по иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се
разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за
вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба
или да не е направил подобни възражения в срока за отговор,както и е допустимо
въвеждането на правопогасяващи
възражения за плащане и за прихващане.
Заявеното
оспорване е неоснователно.
Договорените условия и
срокове на плащане в случая не противоречат на Закона
за арендата в земеделието и са реализация на уредената в същия
възможност страните да уговарят сами сроковете за плащане на арендните вноски. Несъмнено
е ,че между страните е постигната договореност
за плащане на арендното
възнаграждение на две равни вноски от по
50% .Уговорено е първото плащане да е
авансово при сключване на договора и преди началото на всяка следваща стопанска година,т.е.
преди 01.10. ,а второто да е преди изтичане на стопанската година - в края на четвъртия месец от текущата
стопанска година -31.01. В договора е наблегнато на вноската,дължима
авансово ,но общите и разяснени в практиката на ВКС принципни постановки на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на неясна,
двусмислена договорна клауза или такава,по която има спор между страните,
приложени към клаузите на т.5.3. от договора позволяват категоричен извод и за установен за длъжника падеж на паричното задължение за втора окончателна вноска преди изтичане на стопанската година и
на
дата 31.01. Извод ,че посочената клауза
е такава,регламентираща падежите на двете части на уговорено като делимо
задължение следва
от буквалния смисъл на текста и смисъла,следващ от общия разум на
изявлението;изразената обща воля на страните в уговорката,предвид систематичното
й място в договора и неговия предмет; от
тълкуването на уговорката по т.5.3. в отделните й части по т.5.3.1;т.5.3.2. и
т.5.3.3. и във връзка с уговорката по
т.9.,препращаща към нея . Времето и мястото на
престирането са обстоятелства,които определят съдържанието на престацията по
един двустранен договор.Длъжникът следва да знае,кога трябва да изпълни
задължението си.При уговорено плащане на части,клаузата по т.5.3. е такава за
определяне срок за арендното плащане и на двете вноски. Достатъчно ясно е посочено,вкл.
пунктоационно чрез използване на
препинателен знак, така също извежда се по тълкувателен път,че датата 31.01. е падеж
на втората вноска от арендното плащане,а не падеж на запис на заповед. Текста следва да се схваща в смисъл,че арендодателя
представя запис на заповед за останалите 50% от дължимата арендна вноска,която вноска
е с падеж посочената дата 31.01.Тълкуваната клауза е на договор,представляващ
съглашение между две лица,клаузите в него уреждат съдържанието на договорното
правоотношение,а не тези на едностранна правна сделка –запис на заповед,ако и
да е предвидено издаването му.В хипотезите на постигната между страните уговорка за срокове,то тя е част от
съдържанието на арендното правоотношение и неговото изпълнение (т.9 и т.14).Налице е съвпадение в датите,на
които е следвало да бъде заплатена първата вноска и да се издаде и предаде ефекта, гарантиращ изпълнението на
остатъка от паричното
задължение,произтичащо от договора и това е датата 01.10.,а дата 31.01. е ден
за плащане на парично задължение –остатъка
от арендното възнаграждение,т.е. падеж
на задължение по каузалното отношение.Горното следва и от посоченото в
т.5.3.3.,че арендаторът следва да представи на арендодателя след заплащане на
дължимите суми по т.5.3.1 (първа вноска) и т.5.3.2.(втора вноска),оригинал или
заверено копие на платежния документ, както
и от
съдържанието на т.9 и т.14 ,че
арендаторът има право да получи
арендното плащане в уговорените в т.5.3 срокове , а арендаторът е длъжен да извършва арендното
плащане в размера и срока,уговорени
настоящия договор.
Не е спорно между
страните,а в тази насока е и приложения протокол-опис,че арендодателя е
изпълнил задължението си по т.7. да
предостави на арендатора земеделската земя и осигури безпрепятственото й
ползване,поради което дължимо е съответстващо задължение за заплащане на цената
му от ответника А.В.А. в размера и сроковете,уговорени в договора.
Безспорно е установен
размера на задължението на арендатора за процесната стопанска година,както и че
същото е заплатено със забава.Съгласно заключение рег.№
263458/20.08.2021 год. на вещото лице Е.Й.,изготвила назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза, арендното възнаграждение за стопанската
2019/2020 год.,уговорено в размер на 184 453.36 лв. по т.5.1 и индексирано
съгласно т.4.1 с коефициент 2.9% ,т.е. в общ размер от 189 802.71 лв.
,като 50% от годишната арендна вноска се равнява на сумата на 94 901.35
лв.Заплатено е било от ответника на
части както следва : 40 000 лв. на дата 28.05.2020 год.;65 000 лв. на
дата 01.06.2020 год. и 84 802.72 лв. на дата 16.07.2020 год.,т.е. и двете
вноски не са били платени на падежите
(01.10. и 31.01.).
Неизпълнението на падежа поставя длъжника в забава,без да е необходима
покана от кредитора.
В разпоредбата на Раздел ІV Неустойки ,Обезщетения т.30 страните са уговорили неустойка
за забава при неизпълнение на
арендното плащане в договорения срок,определяна
в размер на 0.3% за всеки просрочен ден.
Претенцията за заплащане
на неустойка се оспорва като неоснователна, тъй като неустойката по т.30 от договора, надхвърляла размера на законната
лихва,който бил и размера на действително претърпените от кредитора вреди, била
прекомерна и поради това нищожна.Позоваването на прекомерността на неустойката
е направено във
възражението по чл.414 от ГПК ,така също и в исковото производство-извън срока
за отговор по чл.131 от ГПК и без да е било отправено искане за намаляването й
по реда на чл. 92 ал.2 от ЗЗД ,а това за нищожността в исковото производство.
Критериите,
по които се определя уговорената неустойка като завишена, съобразно очертаните
състави на чл. 92 ал. 2 ЗЗД и тези, при наличието,
на които се счита, че неустойката е нищожна като противоречаща на моралните
норми по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са различни и съответно
имат различни фактически състави,съответно различни са моментите, към които се
извършва преценка за наличието на тези фактически състави -т. напр.
предпоставките на чл. 26 ал. 1 пр.3-то от ЗЗД следва да се установят към момента на сключване
на договора и са налични - само ако към този момент неустойката може да се
приеме за нищожна съобразно посоченото в
т.3 от тълкувателно решение № 1 /15.06.2010 год. на ВКС по тълкувателно дело №
1/2009 год. на ВКС,ОСТК,докато предпоставките по чл. 92 ал. 2 ГПК се преценяват
към момента на неизпълнение на договорно поетите задължения-така решение №
12/21.03.2011 год. по т.д.№ 1056/2009 год. на ВКС,І т.о.
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление
на принципа на автономия на волята в частното право (чл.
9 ЗЗД).
С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Неустойката е винаги форма на договорна отговорност.Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.
9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Задължението да следи служебно за спазването на
добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка
да извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза,
независимо дали страните са се позовали на нищожността й. Предвидените в
процесуалния закон преклузии за заявяване на обстоятелства и възражения от
значение за изхода на делото не се разпростират върху нищожността като
отрицателен юридически факт, доколкото тя препятства възникването на вземането
за неустойка и съставлява пречка за присъждане на търсената с иска по чл. 92 ЗЗД неустойка. Засиленото
служебно начало при съблюдаване на добрите нрави и на императивните правни
норми, които имат значение за спорните граждански и търговски правоотношения,
изключва приложението на преклузиите на процесуалния закон-така тълкувателно решение № 1 /15.06.2010 год. на
ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 год. на ВКС,ОСТК.
Прекомерната
неустойка поначало е действително задължение, което може само да бъде
намалявано, без обаче да отпада изцяло, при това намаляването би следвало да се
осъществи чрез предприемане на активни действия от страна на длъжника в
съдебното производство, като в случай на висящ съдебен процес, длъжникът би
могъл да противопостави възражение като процесуално средство за защита срещу
предявения иск за договорната неустойка. Прекомерната неустойка не се намалява
по право или служебно от съда, а само ако правото на намаляване бъде упражнено
от длъжника. За разлика от нищожността, за която съдът следи служебно, правото
на намаляване се заявява на общо основание.Предвид характера на иска по чл. 92 ЗЗД и при незаявено искане
от страна на длъжника за намаляване на неустойката, не би следвало да се
възлага на съда служебно да замества една от страните /неизправната/, чрез
промяна в правната сфера на изправната страна по договора. - така решение № 223/19.04.2016 год. по т.д.№
3633/2014 год. на ВКС,І т.о.
С оглед на така
направените уточнения и при липса на заявено в срока за отговор искане по чл.92
ал.2 от ЗЗД,следва в настоящото
производство съдът да се произнесе единствено
относно действителността на клаузата за
неустойка и с оглед въведените твърденията за нищожността й ,поради уговарянето й в прекомерен
размер, надхвърлящ размера на законните
лихви .
Възражението
е неоснователно,а клаузата действителна.
Основната цел на
неустойката е да възстанови вредите, които са причинени от неизпълнение в
уговорения срок. Останалите й функции имат за цел да стимулират точното
изпълнение, а при липсата му, да санкционират за неизпълнение. Договорената
неустойка за забава, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
ако уговорките относно вида на задължението и на неизпълнението, начина и
базата за начисляването й са определени извън пределите на нравствената
допустимост; ако нарушава принципа на справедливостта и създава условия за
неоснователно обогатяване, при положение, че заплащането й цели и води до
неравностойност на насрещно дължимото по договора или неустойката ще излезе извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции,като прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави.Сам
по себе си уговорения размер на дължимата неустойка не е основание за
прогласяване за нищожността й,както и няма пречка страните да уговарят
неустойка за забавено изпълнение на парични задължения (договорна лихва) над
размера на законната лихва-така тълкувателно решение № 1 /15.06.2010 год. на
ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 год. на ВКС,ОСТК, решение №
61/21.10.2015 год. по т.д.№ 894/2014 год. на ВКС,І т.о. Критерият за преценка на съответствието на
клаузата за неустойка с добрите нрави, посочен в горецитираното тълкувателно
решение , като съотношение между размера на уговорената неустойка и очакваните
вреди от неизпълнението, следва да се прилага по начин, който няма за резултат
абсолютна аритметична съпоставка помежду им, а схваща вредите на плоскостта на
кредиторовия интерес от изпълнението и така неустойката да се преценява като
обезщетяваща вреди над обичайните или изпълняваща наказателна функция -така
решение № 66/23.08.2019 год. по т.д.№ 2131/2018 год. на ВКС,І т.о. В конкретния случай ,неустойката е определена без краен срок
и максимален размер,като процент на ден върху
неплатена на падежа главница.Очевидно е,че при
така определения подневен размер,страните са дали превес на наказателната функция на неустойката,предвидена не само да
обезпечи и обезщети арендодателя ,но и
да санкционира арендатора за неспазване на договорените срокове за
авансово плащане на възнаграждението-преди отпочване на стопанската година
,респ. в началото на стопанската година и преди приключването й-неизпълнение,което
при самото сключване на договора по общо съгласие на
страните е прието за значително спрямо интересите на арендодателя,предвид и придаването на смисъл на
гаранция за изпълнение на авансовостта на плащането. Неоснователно е становището на ответника, че реално
претърпените от арендодателя вреди от забавеното изпълнение на арендатора следва се съпоставят със законната лихва за
периода на забавата, предвид законово установените функции на неустойката, в
отличие от тези на мораторната лихва - освен обезщетителна и обезпечителна, те
включват и санкционната такава, в контекста на свободата на договаряне и
справедливостта в договорните отношения,
основана на задължението за добросъвестно изпълнение. Държавната
администрация следва да изпълнява
задълженията си да стопанисва и управлява държавните имоти в интерес на
гражданите,териториалните общности и цялото общество,проявна форма на което е сключването
на договора,като резултат на сложна процедура,както и договорното изискване
арендните плащания да бъдат направени авансово –преди началото,респ.преди
изтичането на съответната стопанска година.
В процесния случай е релевантно е
именно обстоятелството, че уговорената в
концесионния договор неустойка е за ясно разписано задължение на ответника – да
заплаща годишно арендно възнаграждение, поето в резултат на участието му в законово
регламентирана тръжна процедура, което
участие имплицитно предпоставя предварителното му съгласие да изпълнява
добросъвестно поетите по договора задължения. Съдебната
практика е последователна в приемането, че неустойката по договор не е нищожна
само поради това, че е уговорена без краен предел и фиксиран срок, до който се
начислява, както и, че не представлява нарушение на добрите нрави фактът, че тя
надхвърля размера на претърпените от забавеното изпълнение вреди .Предвид
естеството на процесната неустойка именно като мораторна, ще следва да се
отбележи, че времето, през което тя ще се начислява, е било предоставено изцяло
на волята и на отговорността на длъжника по изпълнението, като неизправният длъжник е имал възможността,сам
да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в
средство за неоснователно обогатяване.
Непосочването
в процесния договор на краен срок, до
който се дължи неустойката, не само не нарушава, а и в по-голяма степен
обезпечава точното изпълнение на поетите с този договор задължения, защото
такава клауза за неустойка се явява в стриктно съответствие с общоприетия
принцип за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
След като се установява по делото наличието на действителен
договор,обвързващ страните,с включена в същия валидна неустоечна клауза и
виновно неизпълнение на задълженията на арендатора,за които е била уговорена-
да направи в срок арендното плащане на всяка една от вноските , претенцията е
основателна .
Размерът й се установява от
заключение рег.№ 263458/20.08.2021 год. на вещото лице Е.Й.,изготвила
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза във варианта,при който по отношение продължителността на забавата се съобразява първоначалната редакция на чл.6 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 год., и за преодоляване на
последиците ,обнародвана в ДВ,
бр. 28 от 2020 год., в сила от 13.03.2020 год.
Според разпоредбата на чл. 6 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 год. и за преодоляване на последиците, в редакцията й в
периода 13.03.2020 год. - 08.04.2020 год. вкл., брой 28 от 2020 год. на ДВ, до
отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за
забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на
договор и изземване на вещи. Очевидно е, че законодателят не прави разлика от
какво основание са възникнали задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 год.
до 08.04.2020 год. не може да се начислява лихва за забава върху дължимата сума
за главница. Със ЗИД на закона, обнародван в ДВ, бр. 34 от 2020 год., в сила от
09.04.2020 год., обхватът на забраната е стеснен до тези вземания, произтичащи
от договори за кредит и лизинг, предоставени от банки и финансови институции по
чл. 3 от Закона за
кредитните институции.
В този вариант ,вещото
лице е изчислило,че задълженията на А.В.А., определени съобразно уговорката в чл.30 на сключен между страните на дата 21.09.2018 год. договор за аренда №
ТА-18-19-1-37,вписан в Службата по вписванията гр.Т. с вх.рег.№ 1843/26.09.2018
год.,АКТ № 198 т.ІІ дело № 931/2018 год. в размера на 0.3% за всеки просрочен
ден в плащането на годишното арендно
възнаграждение за стопанската 2019/2020 год.възлизат на общ размер от 99 015.80
лв.,както следва :
1./ 25 560 лв.- неустойка за забавеното плащане на сумата от
40 000 лв. ,като част от първа
вноска,в т.ч. 19 560 лв. за времето
от 02.10.2019
год.-12.03.2020 год. и 6 000
лв. за времето от 09.04.2020 год.- 28.05.2020 год.;
2./ 35 081.10
лв. -неустойка за забавеното плащане на сумата от 54 901.36
лв. като част
от първа вноска,в т.ч. 26 846.10
лв. за времето от 02.10.2019 год.-12.03.2020 год.
и 8 235.00 лв. за времето от 09.04.2020
год.- 01.06.2020 год.;
3./2 757.30 лв.- неустойка за забавеното плащане на сумата от 10 098.64
лв. като част от втора вноска ,в т.ч. 1 242
лв. за
времето от 01.02.2020 год.
-12.03.2020 год. и 1 515.00 лв.
за времето от 09.04.2020 год.-
01.06.2020 год.
4./ 35 617.40
лв.-неустойка за забавеното плащане на сумата от 84 802.72
лв. ,като част от втора вноска ,в т.ч. 10
430.81 лв. за времето от 01.02.2020
год. -12.03.2020 год. и 25 186.59
лв. за времето от 09.04.2020 год.- 01.06.2020 год.
В този общ размер от 99 015.80 лв.,претенцията следва да бъде счетена за
основателна.
Ответникът е отправил до ищеца уведомление рег.№ РД-12-05-352/25.05.2021 год., с което
заявява,че счита клаузата по т.30. от договора за нищожна,а претенцията за лихви във връзка със закъснели
плащания по арендния договор за
погасена,тъй като с платежни нареждания
от дати 16.05.2021 год. и 19.05.2021 год.
е превел суми,равняващи се на пълния размер на законните лихви за забава в плащанията на
арендните вноски за стопанските 2018/2019 год. и 2019/2020 год. ,изчислени съобразно чл. 86 от ЗЗД.Отправил е
предупреждение,че не може претенцията за плащане на суми по нищожни клаузи за неустойка да
съставлява основание по чл. 41 ал.4 т.2
от Закона за подпомагане на земеделските производители да му бъде отказано подпомагане,тъй като е в противоречие с
политиката на Европейския съюз.
В заключение рег.№ 263458/20.08.2021 год. , вещото лице Е.Й.,изготвила
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е посочило,че ответникът е извършил плащания
по сметка на ищеца на суми за законна лихва,изчислени върху годишното арендното
възнаграждение за стопанските 2018/2019 год. и процесната 2019/2020 год. в общ
размер от 12 625.45 лв. на дати
16.05.2021 год. и 19.05.2021 год. (в хода на настоящото исково производство). Плащанията
за стопанската 2019/2020 год. възлизат на сумата от 10 728.23 лв.При съобразяване общия
размер на задълженията за забавеното изпълнение от 99 015.80
лв.,остатъчните задължения са в размер на общо
88 287.57 лв.,както следва:
1./ 19 233.24 лв.,остатък от
задължение в размер на 25 560 лв. за неустойка за забавеното плащане на сумата от 40 000
лв.,като част от първа вноска;
2./ 35 020.10 лв.,остатък от задължение в размер на 35 081.10 лв. за неустойка за забавеното плащане на сумата
от 54 901.36 лв.,като част от първа вноска;
3./ 0.00 лв.,остатък от задължение в размер
на 2 757.30 лв. за неустойка за забавеното плащане на сумата от 10 098.64
лв. като част от втора вноска ;
4./ 34 034.23
лв. ,остатък от задължение в размер на 35 617.40 лв. за
неустойка за забавеното плащане на сумата от 84 802.72 лв. ,като
част от втора вноска .
Съобразно постановките на т.9 от тълкувателно решение №4/18.06.2014
год. по тълкувателно дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
При съобразяване,че ищецът е установил претендираните общо 4 бр.
вземания за забавено изпълнение
на годишно арендно възнаграждение по
основание ,а именно неизпълнение на задължението за плащането на
първа и втора вноска на уговореното в договор за аренда №
ТА-18-19-1-37/21.09.2018 год. плащане за
стопанската 2019/2020 год. в сроковете по чл.5.3. , размера на всяка от частите от главното
задължение,платени със забава,периода на забавата в плащанията на главното
задължение,изключая времето от 13.03.2020 год. до 08.04.2020 год.,към което е
приложимо правилото на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение,както и размера на начислената договорна компенсаторна лихва,определена по размер на 0.3% върху платеното със забава,като
възлизаща на сумата от 99 015.80
лв., а ответникът е установил погасяване на част от задълженията с плащане в
хода на гр.д.№ 48/2021 год., претенцията
следва да бъде уважена частично за три от вземанията за неустойка за
забавеното плащане – двете части от първа вноска и втората част от втората
вноска в общ размер от 88 287.57 лв. ( 19 233.24 лв. + 35 020.10 лв.+ 34 034.23 лв.).
Относно отговорността за разноски:
Претенцията е заявена в общ размер от 114 885.17 лв.,основателна е
до размера на 99 015.80 лв. и се уважава в размера от 88 287.57 лв.,поради
настъпило погасяване в хода на делото чрез плащане.Ищецът има право на разноски
по делото съобразно интерес от
99 015.80 лв.,а ответникът съобразно интерес от 15 869.37 лв. ( 114 885.17
лв.- 99 015.80 лв. ) до който размер претенцията е основателна ,респ.
неоснователна и при съобразяване,че ответникът е дал повод за завеждане на
делото,въпреки извършеното в хода на производството плащане,което изключва
възможността разноските за разликата между 99 015.80 лв. и 88 287.57
лв. да се възложат на ищеца.
Ищецът е сторил разноски в производството,както следва: по ч.гр.д.№
2047/2020 год. на ДРС в размер на сумата
от 2 297.70 лв.-заплатена ДТ (л.23); по прекратеното гр.д.№ 3703/2020 год. на ДРС в размер на
сумата от 2 297.70 лв.-заплатена ДТ (л.53); по гр.д.№ 48/2021 год. на
ДОС-150 лв. за възнаграждение на вещо лице (л.101). С оглед на горното,същият
има право на разноски за ДТ в заповедното и исковото производство в
размер от по 1980.32 лв.,както и за възнаграждение на вещо лице в исковото
производство-129.28 лв. Ищецът претендира да му бъде присъдено по реда на чл. 78 ал.8 от ГПК възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт.Такова съдът му определя по правилото на чл.25
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37 от
Закона за правната помощ в максимално предвидения размер от 360 лв. и без увеличението по чл.
25 ал.2 от същата наредба (материалния интерес е висок,но делото не е особена
фактическа или правна сложност).
Ответникът е сторил разноски в производството,както следва: по гр.д.№ 48/2021 год. на ДОС-150 лв. за
възнаграждение на вещо лице (л.103). С оглед на горното ,ответникът има право
на разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 20.71 лв.Процесуалния представител на ответника адв.Г.Г.М. претендира за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 3 830
лв. по правилото на чл. 38 ал.2 изр.2-ро
от Закона за адвокатурата,съобразно
приложените на л.48,49 доказателства .С оглед посоченото по-горе,съдът му
присъжда възнаграждение в размер от 529 лв.,съобразно интерес от 15 869.37
лв.,в който размер претенцията е неоснователна.
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422 ал. 1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК
по отношение на А.В.А.,ЕГН **********,***, съществуването на
вземания на Държавата,заявени от
министъра на земеделието,храните и горите по чл.30 от сключения между тях договор за аренда №
ТА-18-19-1-37/21.09.2018 год. за неустойка за забавеното изпълнение на парични
задължения, определена в размера на
договорения лихвен процент от 0.3% за
всеки просрочен ден в плащането на
годишното арендно възнаграждение
от 189 802.71 лв. на две вноски от по 94 901.35 лв. за стопанската 2019/2020 год.,възлизащи
в общ размер на сумата от 88 287.57 лв. и предмет на заповед № 857/24.08.2020 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№20203230102047/2020 год. на Д.кия районен съд.,както
следва:
1./ 19 233.24 лв. -
неустойка за забавеното плащане на сумата от 40 000 лв. ,като част от първа вноска за времето от 02.10.2019 год. до 12.03.2020 год.,вкл. и от 09.04.2020 год.- 28.05.2020 год.,вкл.;
2./ 35 020.10
лв. -неустойка за забавеното плащане на сумата от 54 901.36
лв. като част
от първа вноска за времето от 02.10.2019 год. до 12.03.2020
год.,вкл. и от 09.04.2020 год.- 01.06.2020 год.,вкл.;
3./34 034.23
лв.-неустойка за забавеното плащане на сумата от 84 802.72
лв. ,като част от втора вноска за времето от 01.02.2020 год. -12.03.2020
год.,вкл. и от 09.04.2020 год.- 01.06.2020 год.,вкл.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал.1
от ГПК на Държавата,заявен от министъра на земеделието,храните и горите
срещу А.В.А.,ЕГН **********,*** за установяване съществуване на вземания по
чл.30 от сключения между тях договор за
аренда № ТА-18-19-1-37/21.09.2018 год. за неустойка за забавеното изпълнение на
парични задължения, определена в размера
на договорения лихвен процент от 0.3% за
всеки просрочен ден в плащането на
годишното арендно възнаграждение
от 189 802.71 лв. на две вноски от по 94 901.35 лв. за стопанската 2019/2020 год. ,предмет на заповед № 857/24.08.2020 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№20203230102047/2020 год. на Д.кия районен съд за
горницата над 88 287.57 лв. и до пълния размер на заявяването му от 114 885.17 лв., поради :
недължимост на неустойка за сумата от 15 869.37 лв. за забавено изпълнение в плащането на първа и
втора вноска от арендното възнаграждение
за времето от 13.03.2020 год. до 08.04.2020 год. и поради погасяване на задълженията с плащане в
размер на 10 728.23 лв. в хода
на процеса ,съответно за
1./разликата
над 19 233.24 лв. и до 28 680 лв. на неустойката,начислена за забавеното плащане на сумата от 40 000 лв. ,като част от първа вноска ;
2./ разликата над 35 020.10
лв. и до 40 022.10 лв. на неустойката ,
начислена за забавеното плащане
на сумата от 54 901.36
лв. като част
от първа вноска;
3./за сумата от 3 696.60 лв. начислена неустойка за
забавеното плащане на сумата от 10 098.64
лв.,като част от втора вноска и
4./ разликата над 34 034.23 лв. и до 42 486.47 лв. на неустойката ,начислена за забавеното плащане на сумата от 84 802.72 лв. ,като част
от втора вноска .
ОСЪЖДА А.В.А.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Държавата,чрез
министъра на земеделието,храните и горите сторените в производството съдебно-деловодни
разноски,както следва:по ч.гр.д.№ 2047/2020 год. на Районен съд Д. :сумата от 1 980 лв.,заплатена държавна
такса;по гр.д.№ 3703/2020 год. : сумата от 1 980 лв.,заплатена държавна
такса;по гр.д.№ 48/2021 год.: сумата от 129.28 лв. ,заплатено възнаграждение на
вещо лице и сумата от 360 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Държавата,чрез министъра на земеделието,храните и горите ДА ЗАПЛАТИ на А.В.А.,ЕГН **********,*** сторени
съдебно-деловодни разноски в размер от
20.71 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Държавата,чрез министъра на земеделието,храните и горите ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г.Г.М.,ЕГН **********,***,вътрешна
сграда,етаж 3 на основание чл. 38 ал.2
от Закона за адвокатурата сумата от 529 лв.,възнаграждение за оказаното на А.В.А.,ЕГН
**********безплатно процесуално представителство по гр.д.№ 48/2021 год.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: