Решение по дело №8157/2020 на Софийски градски съд

              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №…...

                                        гр. София, ……

                                              

                      

   В      И  М  Е  Т  О      Н   А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                            ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска   

                                                                мл. с. Роси Михайлова

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Михайлова въззивно гр. д. № 8157/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „З.д.Е.“ АД, чрез юрк. Св. М., срещу решение № 85901/09.05.2020 г., постановено по гр.д. № 21606/2019 г. по описа на СРС, Второ Г.О., 170 състав, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от „ЗК У.“ АД за сумата от 781,92 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /15.04.2019 г./ до окончателното плащане.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, като жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице причинно-следствена връзка между процесното събитие и уврежданията по задната част на автомобила. Счита, че заключението на САТЕ от първоинстанционното производство не следва да бъде кредитирано, тъй като почива на предположения, а не на установени по делото факти – увреждания в задната част на автомобила не били отразени и в съставения за инцидента протокол за ПТП.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ЗК У.“ АД, чрез адв. Димитрова, с който същата се оспорва с доводи за неоснователност и необоснованост.  

Предявен е от „ЗК У.“ АД против „З.д.Е.“ АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 787,32 лева. С оглед въззивната жалба съдът намира, че предмет на въззивно обжалване е решението в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от „ЗК У.“ АД за сумата от 781,92 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /15.04.2019 г./ до окончателното плащане. В останалата необжалвана част, в която искът по чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 781,92 лв. до пълния претендиран размер от 787,32 лв., решението е влязло в сила.

 

 

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.

Като съобрази изложените в жалбата и становищата на ответниците доводи относно законосъобразността на оспореното решение, въззивният съд намира по съществото на спора следното :

Не е спорно между страните, че на 28.02.2018 г. на път II-29 по посока на село Изворско от гр. Аксаково, на около 100 м. преди разклонението за село Калиманци, е настъпило ПТП  с участието на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, с рег. № ******и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. № ******, в резултат на което са причинени щети на последния. Не е спорно, че вина за процесното ПТП има водачът на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“. Не е спорно, че към момента на настъпване на произшествието лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. № ******, имал сключена автомобилна застраховка „Каско на МПС“ в ЗК „У.“ АД, както и че е налице застрахователно правоотношение между ответника и собственика на увреждащия автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“. Не се оспорва и че по образуваната при ищеца преписка по щета № 17119001237/2018 г., на застрахования била изплатена сума, представляваща застрахователно обезщетение в размер на 14 049, 61 лева. Не е спорно, че ответникът е бил поканен да възстанови на ищеца платеното обезщетение, както и че преди завеждане на делото, ответникът е погасил частично претенцията на ищеца до размера на сумата от 13262,29 лева.

Първоинстанционният съд е направил правилна констатация, че по делото не се оспорва наличието на предпоставките от фактическия състав на чл. 411 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия причинител за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско“, изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице, който извод се подкрепя и от извършеното от ответника частично погасяване преди завеждане на делото, което първоинстанционният съд правилно е оценил като извънсъдебно признание на факти, свързани с основанието на заявената претенция.

Правният спор по делото се свежда до размера на дължимата от „З.д.Е.“ АД сума, тоест до размера на суброгационното вземане по чл. 411 от КЗ на ищеца ЗК „У.“ АД, доколкото ответникът оспорва дължимостта на сумата за ремонт на водач броня задна броня ляв, задна броня и задна седалка монтаж и демонтаж, доколкото според него щетите не са настъпили в резултат на процесното ПТП, като именно тази сума е предмет на исковата претенция – 787,32 лв. – разликата между претендираното от ищеца обезщетение и заплатеното от ответника.

Според заключението на изготвената в първоинстанционното производство САТЕ при установения механизъм на настъпване на ПТП след началното съприкосновение би се получило ротационно движение на процесните автомобили, водещо и до увреждания в задната част на л. а. „Фолксваген“, модел „Ъп“.

С оглед направеното от въззивника в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, както и с въззивната жалба, оспорване на заключението на експертизата и с оглед обстоятелството, че уврежданията в задната част на автомобила не са отразени в протокола за ПТП и доколкото не става ясно как вещото лице е избрало скоростта на автомобилите в момента на тяхното съприкосновение, във въззивното производство е назначена повторна САТЕ.

Според приетото от въззивния съд заключение на повторната САТЕ всички увреждания (включително и в задната част) по лек автомобил „Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. № ******, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на уврежданията в задната част на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. № ******, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, при съобразяване с направеното уточнение от вещото лице при разпита му, е 917,09 лв. при съобразяване средна пазара цена от алтернативни източници, а 974,40 лв. – съобразно цените на официалния сервиз за ремонтиране на марката.

Настоящият състав намира, че заключението на повторната САТЕ следва да бъде кредитирано като пълно и обосновано, изготвено от вещо лице – специалист в съответната област, което е използвало за изготвяне на експертизата наличните по делото доказателствени материали, което мотивирано е обосновало изводите си по отношение на скоростта на автомобилите към момента на съприкосновението между тях, механизма на процесното събитие и начина на изчисляване на стойността на уврежданията по задната част на автомобила.

С оглед изложеното настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между процесните увреждания в задната част на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. № ****** и механизма на процесното събитие.

По отношение на размера на претендираната сума, необходима за възстановяване на уврежданията в задната част на автомобила следва да бъде съобразена сумата, изчислена посредством приетото по делото заключение на повторната САТЕ. а именно  а 974,40 лв. – съобразно цените на официалния сервиз за ремонтиране на марката.

С оглед изложеното, доколкото предмет на въззивно обжалване е решението в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата от 781,92 лв. и с оглед диспозитивното начало в гражданския  процес, при съобразяване заключението на САТЕ, което въззивният съд кредитира по изложените по-горе съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, в която предявеният иск с правна квалификация чл. 411 от КЗ е уважен за сумата от 781,92 лв. Решението е влязло в сила в частта, в която искът по чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД е бил отхвърлен за разликата над уважения размер от 781,92 лв. до пълния претендиран размер от 787,32 лв.

По разноските пред СРС:

Решението следва да бъде потвърдено и в частта за разноските, които са правилно разпределени с оглед изхода на спора.

По разноските пред СГС:

С оглед изхода на делото – въззивната жалба е отхвърлена, право на разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, има ЗК „У.“ АД. С оглед направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за направени такива, в полза на дружеството-въззивник следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на сумата от 360 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

           Така мотивиран съдът

 

 

                                          

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 85901/09.05.2020 г., постановено по гр.д. № 21606/2019 г. по описа на СРС, Второ Г.О., 170 състав, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от „ЗК У.“ АД за сумата от 781,92 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /15.04.2019 г./ до окончателното плащане и в частта по присъдените в полза на ищеца разноски.

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата необжалвана част, в която искът по чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 781,92 лв. до пълния претендиран размер от 787,32 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ЗК „У.“ АД, ЕУК ******, със седалище и адрес на управление:*** 18,  сумата от 360 лв., представляваща сторени във въззивното производство разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ : 1.                         

 

 

 

 

       2.