№ 3620
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110205973 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. С. С. против Наказателно постановление № 42-
0005626 от 02.03.2023 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ - гр.
София, с което на жалбоподателя на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент № 561/2006 г. на
Европейския парламент и на Съвета.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното наказателно постановление. Обосновават се нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, произтичащи от липсата на конкретизация относно описанието на
деянието и обстоятелствата, при които е извършено. По-конкретно жалбоподателят се
позовава на липсата на посочено място на извършване на нарушението. Изтъкват се доводи
за липсата на съответствие между така констатираното часово превишение /4 часа и 30
минути/ и действително посочените от контролния и административнонаказващия орган
часове. В тази насока се твърди липсата на анализ на целия период на управление, а именно
в колко часа е започнал 24 часовия период, колко време е управлявал водача без прекъсване
и колко реално е превишеното му време. На последно място в жалбата се излагат аргументи
за отсъствието на втори свидетел в противоречие с разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. П.АЛ.. Последната моли да се вземе предвид, че предвид приложените по делото
доказателствата, остава неизследван периодът, в който е управлявал жалбоподателят.
1
Претендира разноски, за което представя съответни доказателства.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.
София, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.02.2023 г. на автомагистрала „Струма“, първи тунел с посока на движение
Благоевград, жалбоподателят управлявал МПС „Волво ФМ“ от категория № 3 с рег. №
****** с прикачено към него полуремарке „Заслав“ от категория 04 с рег. № ******, като
извършвал обществен превоз на товари на територията на по маршрут гр. София до с.
Студена. При проверка, осъществена от инспектори при РД „АА“ – гр. София, било
установено, че на 08.02.2023 г. водачът е управлявал тежкотоварното превозно средство в
продължение на над 4 часа и 30 минути, без да направи необходимото прекъсване от 45
последователни минути или едно такова от 15 последователни минути и последвано от
такова от 30 последователни минути. Началото на управление било в 11:36 часа UTC, а
краят – в 21:35 часа, което бележи непрекъсваема продължителност от около 10 часа, като
превишаването на допустимите стойности е с 5 часа и 30 минути. Нарушението било
установено от извлечение от дигиталната карта на водача, с която било оборудвано
управляваното МПС „Волво ФМ“, като във връзка с посочените действия на жалбоподателя
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 00141 от
09.02.2023 г. за нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент № 561/2006 г. на Европейския
парламенти и на Съвета. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един
свидетел, което е удостоверено с техните подписи.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното Наказателно
постановление № 42-0005626 от 02.03.2023 г., с което на жалбоподателя Й. С. С. е наложена
глоба в размер на 500 лева.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
св. Т. Б. - актосъставител, като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло,
тъй като са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, описан по-горе от съда. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на
свидетеля Б., тъй като същите са непротиворечиви, достоверни и кореспондиращи на
останалите писмени доказателства по делото. По време на разпита на посочения свидетел,
при предявяване на извлечение от дигитална карта, същият достига до различни изводи от
тези, обективирани в АУАН и НП, касателно часа на стартиране и край на управлението
преди да ползва непрекъсната почивка. Поради факта на непосредствено възприемане на
извлечението от дигиталната карта от страна свидетеля и професионалната способност на
последния да разчита и тълкува информацията, материализирана на него, то съдът се
доверява напълно на показанията на св. Б., които намират солидна опора и в останалия
писмен доказателствен материал. Съдът е длъжен да отбележи, че депозираните устно в
съдебна зала показания не кореспондират на част от фактическата обстановка, отразена в
2
АУАН и НП – различен е посоченият период на фактическо управление на превозното
средство без прекъсване /видно от информацията в двата акта то обхваща времето от 13:35
часа на 08.02.2023 г. до 00:18 часа на 09.02.2023 г., докато видно от показанията на сочения
свидетел и извлечението от дигиталната карта то обхваща часовия диапазон от 11:36 часа на
08.02.2023 г. до 21:35 часа на същата дата/, а оттук се достига и до различна дата на
извършване на нарушението.
Констатираното от съда несъответствие между приобщения по делото писмен и
устен доказателствен материал и намерилото отражение в двата акта различно фактическо
описание на нарушението, обуславят правните изводи на съда, изложени по-долу.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения 14-дневен
срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
На първо място съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за
това административен орган (съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 и чл. 92, ал. 2, изр. 1 от ЗАвПр във
връзка с приложените по делото заповеди на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и изпълнителния директор на ИА „АА“ и приложена длъжностна
характеристика), и в предвидените в ЗАНН давностни срокове.
На следващо място обаче съдът намира, че както в АУАН, така и в НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
С оглед изложеното по-горе, при доказателствения анализ, става видно, че част от
фактическото описание, направено от контролния и административнонаказващия орган е
изградено върху липсата на обективна доказателствена основа за това. Част от изложените в
процесните два акта обстоятелства – в частност относно началния и крайния час на
управление на тежкотоварния автомобил без прекъсване, се опровергава категорично от
приобщената по делото доказателствена съвкупност, част от която установена по
технически път, чрез програма, без участието или намесата на някоя от заинтересованите
страни /в случая разчитането на дигиталната карта/.
Вследствие констатираното разминаване в часовете на непрекъснато управление, се
стига и до разминаване между посочената в АУАН и НП дата на извършване на
нарушението – 09.02.2023 г. и датата, която фактически отговаря на така разчетените от
програмата показания, материализирани върху дигиталната карта, с която е оборудвано
тежкотоварното превозно средство.
На следващо място, видно от съдържанието на атакуваното НП, съдът установи
съществен пропуск по отношение един от задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН – не е обозначено с точност мястото на извършване на нарушението. В акта за
установяване на административно нарушение е обозначено мястото на нарушението – АМ
„Струма“, тунел първи посока Благоевград, с което е изпълнено императивното изискване,
3
заложено в чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. Видно от съдържанието на обжалваното НП не само
че липсва подобно означение, но въобще не е указано мястото на извършване или
установяване на нарушението. Подобен пропуск, допуснат от административнонаказващия
орган не може да се санира или да се третира като несъществен, доколкото мястото на
осъществяване на нарушението следва да бъде заявено по ясен и категоричен начин
съгласно нормативното правило, предявено към съдържанието на НП в нормата на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Поради изложените по-горе съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, съдът намира, че са налице формални основания за отмяната на
атакувания санкционен акт.
В случая в тежест на АНО – Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ София е да докаже, че претендираното нарушение е извършено при тези
фактически параметри, очертани от него в наказателното постановление. Ето защо
разминаването между фактическите констатации, отразени в двата акта и събраната по
делото доказателствена съвкупност, няма как да обуслови законосъобразно ангажиране
административнонаказателната отговорност на съответното лице.
В съответствие с изложеното следва изводът, че жалбата на Й. С. С. се явява
основателна и атакуваното НП следва да бъде отменено като издадено при изложените по-
горе съществени процесуални нарушения, осезателно ограничили правото на защита на
жалбоподателя. В тази връзка съдът не счита за необходимо разглеждането на спора по
същество. Обсъдените по-горе нарушения от процесуално естество сами по себе си са
основание за отмяна на процесното НП.
При този изход на делото жалбоподателят Й. С. има право на разноски и с оглед
своевременно направеното искане от страна на процесуалния му представител за
присъждането им, на основание чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът присъжда такива в
размер на 400 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0005626 от 02.03.2023 г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация“ - гр. София, с което на Й. С. С., ЕГН
**********, на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент № 561/2006 г. на Европейския парламент и на
Съвета.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация” - гр. София на основание чл. 63д от
ЗАНН във вр. с чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
4
адвокатските възнаграждения да заплати на Й. С. С., ЕГН **********, сумата от 400 лева –
заплатено възнаграждение за адвокат в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5