Р Е Ш Е Н И Е
№ 649
21.03.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен
съд пети граждански състав
на двадесет и
първи февруари
през две хиляди и деветнадесета
година
в публично
заседание в състав:
Председател:
Магдалена Маринова
и при
секретаря: Ани Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 710 по описа на Бургаски
районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК и е образувано по
повод искова молба от Д.А.А. ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адвокат
Я.С.,САК, против Д.К.А. ЕГН **********, действаща със съгласието на своята
майка и законен представител И.Л.А. ЕГН **********, с адрес: ***, и И.Л.А. ЕГН
**********, с адрес: ***, за допускане извършване на съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент с
идентификатор *****.***.**.*.**, находящ се на адрес: град Б., състоящ се от две стаи, хол, кухня,
тоалетна, мокро помещение, с площ от 78,46 кв.м., заедно с избено помещение с
площ 4,50 кв.м., заедно с 0,733 % идеални части от правото на строеж върху
дворното място и толкова идеални части от общите части на сградата при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.**.*.**,
*****.***.**.*.**, под обекта *****.***.**.*.**, над обекта: *****.***.**.*.**,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със
Заповед РД № 18-9/30.01.20.09 година на Изпълнителния директор на АГКК.
Исковата молба е основана на
следните фактически твърдения:
Ищецът посочва, че с ответниците са
съсобственици при равни части на посочения по-горе недвижим имот, описан и в
Договор за продажба от 02.09.1980 година, сключен между ОНС – Бургас, от една
страна, като продавач, и К.А.В. и
М.В.В., от друга страна – като купувачи.
Съсобствеността между страните в настоящото производство е възникнала на
основание наследяване след смъртта на К.А.В., починал на 12.02.1996 година,
М.В.В., починала на 20.06.2014 година и А.К.А., починал на 18.10.1976 година. Ответниците са преки наследници на
К.А.А., починал на 03.06.2005 година, като негови дъщеря и съпруга. В исковата
молба ищецът посочва още, че отношенията между него и Д.К.А. и нейната майка
И.Л.А. са силно влошени, тъй като след смъртта на наследодателите те не му дават
достъп до апартамента. Посочва, че не е възможно извършването на доброволна
делба. Ищецът твърди, че тъй като
ответниците му създават пречки да ползва общия апартамент му и дължат
обезщетение за ползите от които е лишен и за което той ги е поканил с нотариална
покана от 18.08.2017 година.
Поради изложеното ищецът предявява
иск за съдебна делба на апартамента.
Към исковата молба ищецът е приложил
писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от
получаване на препис от исковата молба ответниците Д.К.А., действаща със
съгласието на своята майка и законен представител И.Л.А. и И.Л.А. лично, чрез
процесуалния си представител адвокат К., дават писмен отговор на предявения иск
и по изложени в него съображения считат, че предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Правят
възражение за изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност, която
конкретизират по период и твърдят, че са извършили значително подобрения в
имота. Излагат правни доводи по приложението на закона. В писмения отговор са
посочили доказателства.
В съдебно заседание ищецът лично и
чрез процесуалния си представител – адвокат Я.С., САК, поддържа предявения иск,
сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Поискал е
присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответниците,
чрез процесуалния си представител – адвокат П.К., БАК поддържат становището по
иска, дадено в писмения отговор, сочат доказателства. В заседание по същество
на спора и в писмени бележки молят съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Поискали са
присъждане на разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС и за делба на
индивидуализирания в исковата молба недвижим имот.
Ответната страна е направила
възражение с материално правно основание чл. 79 от ЗС.
Исковата молба отговаря на
изискванията на чл.127 и чл. 128 от ГПК, вписана е на основание чл. 114 б. „в”
вр. чл.112 б. „з” от ЗС и Тълкувателно
решене №3 от 19.07.2010 година по тълкувателно дело №9 от 2009 година на ОСГТК
на ВКС, предявеният иск е допустим.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следната фактическа обстановка:
С договор за покупко - продажба от
02.09.21980 година ОНС – Бургас, продава на К.А.В. и М.В.В. индивидуализирания
в исковата молба недвижим имот.
От представените удостоверения за наследници
се установява, че К.А.В., е починал на 12.02.1996 година. Съгласно чл.9 от ЗН
той е наследен от съпругата си М.В.В. и синовете си Д.А.А. – ищец в настоящия процес и К.А.А.. Съпругата му е
на следила по посоченото правило 1/2 идеална част от прекратената със смъртта
съпружеска имуществена общност и 1/6 идеална част на посоченото основание.
Децата й също са придобили 1/6 идеална част. При това положение тя е придобила 4/6
идеални части.
Съпругът и баща на ответниците в
настоящото производство К.А.А. починал на 03.06.2005 година. С факта на смъртта
му неговата 1/6 идеална част се наследява по равно от тях и всеки един
придобива по 1/12 идеална част, по правилото също на чл.9 от ЗН. В тази насока
съдът взе предвид, че този имот е бил лична собственост на съпруга /съгласно
чл.20 СК /отм./, който е действащ материален закон към посочената дата/, тъй
като е придобит чрез наследяване и не е съпружеска имуществена общност.
Наследодателят М.В.В. е починала на
20.06.2014 година и е наследена от сина си – ищец в настоящия процес, който
предвид този факт и притежаването преди това от нето 1/6 идеална част става
собственик на 6/12 идеални части. Тя е наследена по правилото на чл.10 от ЗН и
от непълнолетния съделител Д.А., действаща в настоящия процес със съгласието на своята майка и законен
представител, която става собственик на 5/12 идеални части от правото на собственост. По изложените по – горе съображения
И.А. притежава 1/12 идеална част от правото на собственост.
По
възражението за изтекъл в полза на
ответниците продибивен давностен срок, настоящият състав приема следното:
На основание чл.154 от ГПК всяка от
страните следва да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. Предвид разпределението на
доказателствената тежест в настоящия
процес, следва ответниците да установят правнорелевантните факти относно това
правоизключващо възражение – че са
упражнявали фактическа власт върху имота с наличие на намерението да го държат
като свой.
Съгласно чл.79 от ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. В чл. 68 от ЗС е посочено, че владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Съгласно ал.2
държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи
като своя.
При преценка на посочените правно
релевантни факти с оглед събраните по делото доказателства следва да бъде взето
предвид тълкуването на закона, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 2012 година
от 06.08.2012 година по тълкувателно дело №1 от 2012 година, ВКС, ОСГК,
съгласно което: „Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.“
Съгласно Решение № 270 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2009 г., ГК, II г. о., „
Владението е установено
фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява
фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като
веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението
си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна
давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо
промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго
изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което
следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Когато
фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият се явява
държател и в този случай презумпцията на чл. 69 от ЗС е опровергана, а съответно в тежест
на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е
започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение“.
Според решение № 169 от 17.03.2006 г. по гр. д. № 754/2005 г. на ВКС, I
г. о., за да бъде придобита цялата вещ само от ползващия я съсобственик по
давност, е необходимо същият да манифестира спрямо неползващия съсобственик
намерението си да упражнява фактическата власт върху вещта не по смисъла на чл. 31 ЗС, а
само и изключително за себе си, считайки я изцяло за своя.
В
случая от събраните по делото гласни доказателства /показанията на
свидетелката М.П., свидетелката В.А. и свидетелката Н.С./, които са допуснати
по искане от ответната страна, се установява, че Д.К.А.,
непълнолетна към настоящия момент, и нейната майка И.Л.А., живеят в
апартамента, предмет на делбата от есента на 2002 година. Този факт не се
опровергава от показанията на свидетелите на ищеца. От показанията им се установява също, че в имота
са направени значително подобрения и преди смъртта на съпруга на И.А., който
както беше посочено е брат на ищеца, и след това от новото семейство на
съделителката А., както посочва свидетелката П. Установява се, че тя и сама е
правила ремонт на детската стая съгласно показанията на свидетелката Г. От
показанията на тези свидетели –П., А. и Г. се установява, че около година и
половина – две години след смъртта на К.А. в имота живяла и неговата баба
М.В.В. Показанията на тези свидетели се основават на лични възприятия,
непротиворечиви са и съдът приема, че може да им се даде вяра. Впоследствие се разболяла и се преместила да
живее при майката на ищеца Д.А..
Свидетелят Д., чиито показания са допуснати по искане на ищеца, заявява,
че мисли, че Д.А. му споделял, че е
правил ремонт на апартамента. Показанията на този свидетел в тази част не са
категорични поради което не следва да бъдат
взети предвид при формиране на изводите от фактическа страна.
Показанията на
свидетелите П. и А., посочени от ответната страна, са
за това, че не са виждали съделителя Д.А. да си отключва входната врата и да
влиза в апартамента, не им е известно да
е имал претенции към имота. Показанията
на свидетелката М. също са за това, че не й е известно той да е имал ключ за
имота.
От друга страна в тази насока следва да бъдат взети предвид
показанията на свидетеля Д. и свидетелката Т., посочени от Д.А., са за това, че
той е искал да уредят с ответната страна отношенията по повод съсобствеността
на апартамента. Извод в тази насока следва да бъде направени и предвид приложеното
от негова страна по делото нотариална покана до ответниците, връчена на
31.07.2017 година.
При тези доказателства настоящият състав приема за установено по
делото, че ответниците ползват имота от
есента на 2002 година и към настоящия момент и в него са извършили ремонтни дейности. Ищецът е
посещавал имота понякога.
Установява се от показанията на свидетелите А. и
Г. посочена от ответната страна, се установява, че в апартамента има
стая, която И.А. и семейството й не ползват. Впечатленията на свидетелката Г.
са, че това е била стаята на М.В.В., баба на ищеца, и в нея най – вероятно все
още има нейни вещи.
По отношение на представената от ответника нотариална покана,
настоящият състав приема, че тя действително е посочено като доказателство във второ
съдебно заседание, след като е изтекъл
преклузивния срок и не е установено, че е налице някоя от хипотезите на чл.147
от ГПК като не са могли да узнаят за това доказателство своевременно.
При тази фактически обстановка и предвид посочения закон и тълкуването
му настоящият състав приема следното относно възражението за изтекла в полза на
ответниците придобивна давност:
От обсъдените по-горе доказателства не се установява манифистиране
на ответниците пред ищеца, че променят основанието на което държат имота като
започват да упражняват фактическа власт като
върху своя вещ, а не като държатели на неговите идеални части от който
момент евентуално може да се приеме, че е започнал да тече давностен срок,
предвид обстоятелството, че страните са съсобственици на имота на основание
наследяване. Като такива действия не могат да бъдат квалифицирани действията по
извършване на СМР, които следва да бъдат свързани с обстоятелството, че
ответниците са упражнявали фактическа власт като са ползвали имота. Ответниците също са съсобственици поради
което са заплащали данъци , за които факти са представили доказателства.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не се
установява от събраните по делото доказателства, че е започнал да тече и е
изтекъл продобивен давностен срок.
Предвид доводите от заседанието по същество на спора на процесуалния
представител на ищеца и изложеното в
писменото защита следва да бъде посочено, че ответната страна не е предявила
насрещен иск, а е упражнила твърдяното си право чрез възражение, което също е
процесуален способ за защита в това й качество.
По изложените съображения
правоизключващото възражение на ответниците е неоснователно. Делбата
следва да бъде допуснато при посочените по-горе квоти.
По претенциите за присъждане на разноски на основание чл. 78 от ГПК,
настоящият състав приема следното:
От името на ищцовата страна и от името на ответната страна по делото
са представени списъци на разноски по чл.80 от ГПК.
Присъждането на разноски, както
и внасянето на дължимата държавна такса се извършва с решението по
втора фаза на делбата. Извода следва от разпоредбата на чл.355 от ГПК, съгласно
която страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. В тази
насока следва да бъде посочено, че стойността на дяловете се определя във
втората фаза на производството. В този смисъл относно присъждането на
разноските е
например е Определение №144/24.04.2012 по дело №70/2011 на ВКС, ГК, I г.о..
Мотивиран от горното и на основание чл. 344 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Д.А.А. ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.К.А. ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител И.Л.А. ЕГН
**********, с адрес: ***, и И.Л.А. ЕГН
**********, с адрес: ***, на следния
недвижим имот, представляващ: апартамент с идентификатор *****.***.**.*.**,
находящ се на адрес: град Б., състоящ се
от две стаи, хол, кухня, тоалетна, мокро помещение, с площ от 78,46 кв.м.,
заедно с избено помещение с площ 4,50 кв.м., заедно с 0,733 % идеални части от
правото на строеж върху дворното място и 0,733 % идеални части от общите части
на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
*****.***.**.*.**, *****.***.**.*.**, под обекта *****.***.**.*.**, над обекта:
*****.***.**.*.**, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б.,
одобрени със Заповед РД № 18-9/30.01.20.09 година на Изпълнителния директор на
АГКК, при квоти както следва: за Д.А.А. - 6/12
идеални части /шест дванадесети идеални части/, за Д.К.А. ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител И.Л.А.- 5/12
идеални части /пет дванадесети идеални
части / и за И.Л.А. – 1/12 идеални части /една дванадесета идеална част/.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.