№ 453
гр. София , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503441 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 4386/11.07.2020 г., постановено по гр. дело № 10263/2018 г. по описа
на СГС, ГО, 23 състав, частично е уважен предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД,
във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – психическо напрежение, претърпян стрес и влошено
емоционално състояние, причинени от накърняване честа и достойнството на И. Г. П. от
публично разпространени опозоряващи оценъчни съждения и неверни твърдения чрез
изданията на в. „Телеграф” от 16.09.2017 г. с приложението „Факт Телеграф” и в.
„Телеграф”, издание от 19.12.2017 г. с приложението „Яслата на ***”, ведно със законната
лихва от 16.09.2017 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата
до пълния му предявен размер от 50000 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в частта,
с която „Телеграф Медия” ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 40000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди. Въззивникът счита, че СГС е постановил
недопустимо решение, тъй като се е произнесъл по нередовна искова молба (макар и да се
касаело за две отделни противоправни деяния, първоинстанционният съд е присъдил едно
общо обезщетение). Навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост. Поддържа, че съдът не
е изяснил фактическата страна на спора, а ищецът не е установил чрез пълно и главно
доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, всички правопораждащи
предявеното спорно материално право юридически факти, а именно че изложените в
процесните издания на в. „Телеграф” оценъчни съждения са позорящи ищеца, респ. че те
съдържат клеветнически твърдения, както и за недоказаност обема на причинените
1
неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени по справедливост съобразно критериите
по чл. 52 ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият е подал отговор на въззивната жалва, в който
излага подробни правни съображения за нейната неоснователност.
Решението в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди за сумата над 40000 лв. до пълния му предявен размер от
50000 лв. не е обжалвано от ищеца, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният
съд не дължи произнасяне.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
като, разгледана по същество е частично основателна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивните жалби доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Съдът, като съобрази правните съждения на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС, ГО, 23 състав, е бил сезиран с деликтен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови обжалването решение, първоинстанционният съд е приел, че от
представения брой на вестник „Телеграф” от 16.09.2016 г., с цветна обложка - „Факт
Телеграф”, със заглавие: „Лаборантът и неговата фабрика за грабежи” и подзаглавие -
„Ограбиха България с милиарди, искат пак” се установява, че на публикувания колаж
ищецът е изобразен заедно с 11 публични личности, като на втората страница е отпечатан
образът му, но карикатурно осмиващо носът му е удължен като човка, а отдолу е изписано
„Лабораторията на Командира и неговите чудовища”. Между страница 16-та и 17-та е
приложено изданието „Факт Телеграф” в 32 страници, номерирани с римски числа. На
страница II и III – отново колаж, наподобяващ почти средновековна лаборатория и образът
на ищеца, поставен в колба с течност. Името му се споменава няколко пъти, наред с изрази
като: „едното от двете най-успешни чудовища на лаборанта Ф. – енергийният олигарх И.П.”,
„разградския меринджей” и „жадните за дооглозгване на кокалите на държавата хора като
П....”. На 19.12.2017 г. на първата страница на в. „Телеграф” е известено: „Днес вземи
безплатно само с вестник „Телеграф”, подарък книгата „Яслата на ***”. Прието е, че както
във вестника, така и в книгата, са използвани обидни думи, целящи оклеветяване,
злепоставяне и сериозно увреждане на името, честта и достойнството на ищеца. В колажа
на заглавната страница образът му е използван, за да бъде показан в агнешка кожа, с копита
и уши, пред ясла с долари и левове, като част от стадо с овчар, което довежда до силно
внушение на гавра с личността. На 7-ма страница било написано, че: „П. се надява пак да е
на държавната хранилка и сънува как пада бордът, за да се събуди без милионите кредити,
станали за една нощ жълти стотинки”. СГС е приел за установено, че ищецът няма
необслужени и поставени под наблюдение кредити, а от публичния отчет на компанията и в
доклада на одиторите няма данни за „лош кредит”. В глава „Покровител на П.” от
приложената книга към вестника и на стр. 36 авторът използва епитети като: „безскрупулен,
алчен и високомерен”. Ищецът е описан и като „Задължително нехаещ за последиците; беше
тефлониран от политическия чадър”. Прието е, че на стр. 109, Раздел „Вятърните перки –
2
новата любов на П. и Н.” с подзаглавие „*** нахлуха в енергетиката” са изложени неверни и
позорящи обстоятелства личността: „агнешка главичка”, „червенобузото момче”, „сръчните
разградски крале на приватизацията владеят такива хватки”, „не си поплюват, злодействат”,
„всеки досег на И.П. с приватизация на българско предприятие завършва с призовка от
прокуратурата заради колосални нарушения”. В същия вестник - на 2-ра страница, е
публикувана отделна статия под заглавие: „Чрез завода си „Каолин” П. разболял хиляди
души от рак”, в която е обявено, че „Заводът на розовобузестия олигарх И.П. е затрил 2/3 от
жителите на градчето Меричлери”, че „още с придобиването на „Каолин” олигархът и част
от групата „Агнешки главички” идва в Меричлери и заграбват наред земите на жителите,
някои ги дават доброволно, а други – след редица заплахи”, „Ако наглостта имаше криле, П.
щеше да кръжи в небето. Меричлери е пример за вандализъм. След П. остава напълно
унищожена природа, отровено с арсен население, болни от левкемия поколения българи”.
СГС е приел за установено, че след извършения анализ на питейната вода от работна група
на Геологическия институт при БАН не е доказано въздействие в качеството на водата в
района, като наднормените стойности на арсен и флуор в питейната вода се дължат на
естествени причини. Тъй като в процеса на доказване ответникът, комуто принадлежи
процесуалното задължение за това, не е установил осъществяването в обективната
действителност на изложените в статията опозоряващи ищеца факти, а именно че е
отговорен за заболеваемостта и смъртността на жителите на гр. Меричлери, както и че е
„ограбил България с милиарди”, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че
служители на ответното дружество, които не са съблюдавали правилата, уреждащи добрите
журналистически практики, са публикували в процесния вестник материали, съдържащи
непроверени неистински данни, които по своето правно естество представляват
опозоряващи твърдения, накърнили доброто име на ищеца, като са му приписали и
извършването на закононарушения („всеки досег на И.П. с приватизация завършва по
обичайния начин – с призовка от прокуратурата заради колосални нарушения”), престъпни
деяния („Чрез завода си „Каолин” П. разболял хиляди души от рак”, „..напълно унищожена
природа, отровено с арсен население”, „Олигарх убива цял град”), поради което ответното
дружество – носещо обезпечително-гаранционна отговорност за извършените от неговите
служители противоправни действия, следва да заплати заместващо обезщетение на ищеца за
причинените му неимуществени вреди в размер на сумата общо от 40000 лв.
С Определение, постановено от САС в проведеното на 13.04.2021 г. о. с. з., е
допуснато уточнение в търговското наименование на ответното търговско дружество -
„Телеграф Медия” ЕООД-в ликвидация.
Предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди е с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като в
обстоятелствената част на исковата молба ищецът навежда фактически твърдения за
причиняване на неимуществени вреди (психическо напрежение, претърпян стрес, влошено
емоционално състояние) от публикуването във в. „Телеграф” на печатен материал (статия,
журналистическо разследване, колаж, карикатура), който съдържа позорящи обстоятелства,
с което е накърнено доброто му име в обществото и му е приписано извършването на
престъпление, а именно че унищожава околната среда и заразява жителите на гр. Меричлери
с арсен, което е довело до тежки злокачествени заболявания („рак”). За да обоснове
предявения деликтен иск, ищецът поддържа в исковата молба фактически твърдения, че не
отговаря на обективната действителност изложената в процесните статии информация, че
той има лоши, необслужвани и поставени под наблюдение кредити, че е „агнешка
главичка”, „алчен, безскрупулен и високомерен” и ограбва България с милиарди. Счита се,
че процесните публикации увреждат честта и унижават достойнството му чрез подбрани
позорни и обидни изказвания с осмиващи и подигравателни колажи.
3
Следователно, както е изяснено в извършения от САС доклад на въззивната жалба по
реда на чл. 267 ГПК, неоснователно се явява поддържаното от ответника правно съждение,
че исковата молба е била нередовна. Напротив, както в исковата молба, така и в
уточнителната молба от 20.08.2018 г. ищецът е изяснил, че твърдените противоправни
действия на служители при ответното търговско дружество разкриват едно общо
противонормено деяние, като от обективна страна второто се явява продължение на
първото, поради което чрез наведените фактически твърдения (описани по-горе) ищецът
ясно както за съда, така и за ответника е очертал спорното материално право и
юридическите факти, на които то се основава. Следователно, неоснователен се явява
поддържаният пред въззивната инстанция правен довод за нередовност на исковата молба,
което обстоятелство било обусловило недопустимостта на обжалваното решение. В този
смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение №
204/12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че
„неимуществените вреди, кумулирани от няколко последователни деяния, свързани
помежду си, подлежат на глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен да разграничи
какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Такова
разграничаване в повечето хипотези практически е невъзможно да бъде извършено, тъй
като всяко от деянията само по себе си може да не е от естество да предизвика сериозни
негативни последици, но кумулираният ефект от тях да има много по-голямо отражение в
емоционалната и психическа сфера на пострадалото лице. Ищецът може да поясни в
исковата си молба как оценява вредите от всяко от деянията, но това не е условие за нейната
редовност. Дори ищецът да е направил такова разграничение, когато съдът установи
наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди,
той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от
отделните деяния”. Само за пълнота на изложението е потребно да се изясни, че само по себе
си нередовността на исковата молба не би предпоставила недопустимост на
първоинстанционно решение, тъй като в правомощията на въззивния съд е да я отстрани,
ако я констатира. Но както е пояснено от САС в Определението по чл. 267, ал. 1 ГПК от
23.10.2019 г., дори и да са предявени два иска при първоначално кумулативно обективно
съединяване, с уточнителна молба от 20.08.2018г., препис от която е връчен на ответника
надлежно на 19.09.2018 г., ищецът е изяснил какви твърдени вредоносни последици са
настъпили за неговата психика и личен мир от двете действия, осъществени на 16.09.2016 г.
и на 19.12.2016 г., както и какво е претендираното заместващо обезщетение за причиняване
на твърдените неимуществени вреди от всяко едно от тях (18000 лв. – от действието на
16.09.2016 г., респ. 32000 лв. – от действието на 19.12.2016 г.). В този смисъл, ответникът е
бил наясно с исковите претенции и е могъл своевременно да организира своята процесуална
защита срещу тях.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в
обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения –
4
накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест); 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между
явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна, необходима, естествена,
присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на
възложената работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Не е спорно между страните правнорелевантното обстоятелство, че дружеството-
ответник е издател на вестник „Телеграф”, както и на приложената книга: „Яслата на ***”
от 19.12.2016 г. и статия с цветен колаж „Лаборантът и неговата фабрика за грабежи” от
16.09.2016 г.
Както бе изяснено, противоправността като обективен юридически факт, включен
във фактическия състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява
по своето правно естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни
или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца. Установява се,
че на 16.09.2016 г. във в. „Телеграф” е публикувана привличаща вниманието цветна обложка
„Факт Телеграф” със заглавие: „Лаборантът и неговата фабрика за грабежи” и подзаглавие
„Ограбиха България с милиарди, искат пак”. В журналистическия материал е поместен
колаж, в който образът на ищеца е поставен в колба с течност, наречен е „ едно от най-
успешните чудовища”, „енергиен олигарх”, „разградски меринджей” и „жадните за
дооглозгване на кокалите на държавата хора като П.”. Установява се и, че на 19.12.2016 г. е
приложена книга към „Телеграф” със заглавие „Яслата на ***”, в която се съдържат
изявления, че ищецът „иска да е на държавна хранилка”, назован с епитети „безскрупулен,
алчен и високомерен”, „агнешка главичка”, „червенобузото момче”, „всеки досег на П. с
приватизация на българско предприятие завършва по обичайния начин – с призовка от
прокуратурата заради колосални нарушения”, както и изрази като „Чрез завода си „Каолин”
П. разболя хиляди души от рак”.
Правото на свободно изразяване на мнението е едно от основните права на личността,
като то е закрепено както в чл. 39 ал. 1 КРБ, така и в чл. 10 от Конвенция за защита правата
на човека и основните свободи. Въпросът, който най-често се поставя и в практиката на
Европейския съд по правата на човека, е именно за пределите на свободата на словото и
съотношението му с другите основни права на личността. В този смисъл, това
конституционно регламентирано право не може да бъде упражнявано, когато се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена
промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към
разпалване на вражда или към насилие над личността (изрично в този смисъл чл. 39, ал. 2
КРБ). В чл. 10, ал. 2 ЕКЗПЧ е регламентирано ограничение при упражняване правото на
мнение и неговото свободно изразяване, когото би се накърнила репутацията или правата на
другите, като извън това ограничение всеки може да разпространява правомерно свои или
чужди оценъчни съждения.
Обида е налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на друго лице (макар и съответното оценъчно съждение да е обективно
вярно), и то възприеме непосредствено думите или действията, а клевета – когато деецът
5
разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише извършване на престъпление,
които не отговарят на обективната действителност. Обидата представлява оценъчни
твърдения, които засягат чувството на лично достойнство и самооценката на лицето, докато
клеветническите твърдения са посегателство срещу доброто име на лицето в обществото, на
обществената оценка за него. Както бе изяснено, за разлика от фактите, които имат
обективно изражение в действителността, мнението и оценката на обстоятелствата не
подлежат на проверка за истинност или не. Следователно, те не могат да бъдат средство за
осъществяване на изпълнителното деяние на клевета и не представляват противоправно
деяние. За разлика от мненията и оценките позорящите факти трябва обективно да са
заявени от дееца като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи,
ако са неистински, а не да се извеждат като форми на субективна психическа дейност на
лицето, което ги изразява. В този смисъл по същество е и формираната по реда на чл. 290
ГПК практика на ВКС с Решение № 369/26.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2015 г., IV
г.о., ГК: „Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения”; Решение
№ 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, Решение № 85 от 23.03.2012
г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV г. о. на ВКС. Това принципно становище е възприето и в
практиката на ЕСПЧ – напр. по дело Lingens v. Austria: „Трябва внимателно да бъде
направена разлика между фактите и мненията, които съдържат оценка. Съществуването на
фактите може да бъде доказано, докато верността на мненията, съдържащи оценка, не
подлежи на доказване”. Следователно не е противоправно поведението, при което едно лице
изразява негативна оценка за друго, която оценка обаче не може да се определи като
засягаща честта на личността.
Когато се определя дали е нарушен балансът между правото на свободно изразяване
на мнението и останалите основни права на личността, следва да се отчете основната
функция на медиите като начин за информиране и участие на гражданина в обществения,
респ. политическия живот, посредством което се гарантира демократичността на всяка една
държава. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свобода на печата и другите
средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност
да бъдат информирани по въпроси, които представляват интерес. Чрез информацията, която
се представя под формата на статии и телевизионни предавания от журналистите,
обществото се държи в течение относно политическия живот на държавата, схващан като
управление на обществените ресурси. Това високо обществено значение на дейността,
осъществявана от журналистите, налага по-широки граници на свободата на изразяване на
мнението за сметка на правата на личността. Това е и причината допустимите граници за
критика на публични фигури в сравнение с частните лица да са много по-широки. Това се
приема изрично и в практиката на ЕСЧП, като в мотивите на решение по дело Castells v.
Spain; Incal v. Turkey е прието, че ограниченията на критиката към политици и
общественици, особено когато действат в обществено качество са много по-несъществени
от тези по отношение на частни лица. Въпреки това в съдържанието на това право не се
включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични
граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст.
Следователно, за да може да се установи дали с публикуването на процесните статии
ответникът е действал противоправно, трябва в конкретния случай да се изследват
пределите на упражняване на правото на свободно изразяване на мнението. От представения
по делото като писмено доказателствено средство копие от вестник „Телеграф” от дата
16.09.2016 г. се изяснява, че авторът на статията е изложил определени фактически
твърдения, като е дал и своята лична оценка за описаните в публикацията факти. В нея са
изложени осмиващи личността на ищеца колажи с удължен нос със заглавие „Лаборантът и
6
неговата фабрика за грабежи” и подзаглавие „Ограбиха България с милиарди и искат пак”.
Назован е като „чудовище”, което е създал „Командира” в лицето на И. К.. Карикатурно е
нарисуван образът на ищеца в колба с течност и името му се споменава няколко на брой
пъти като участник във сделки за „източване на пари” от български търговски дружества.
Съдът намира, че част от изтъкнатите в материала обстоятелства не се отнасят до ищеца, а
до трети за процеса лица, но въпреки това начинът, по който е поднесена информацията и
оценката на твърдените факти, води до засягане по пряк начин неговото добро име. Самият
колаж с удължените носове на двама от персонажите (единият с лик на ищеца - той, като
публична личност, е известен на широката общественост, вкл. и на съда) следва да се
разглежда и като карикатура с подчертан политически и обществен контекст, която е
насочена към онагледяване на изнесени в статията фактически твърдения и оценъчни
съждения за извършената през 90-те години на миналия век в Република България
приватизация на активи на държавни предприятия или на преобразувани от държавни
предприятия търговски дружества, чийто принципал е била държавата. Следователно, тези
колажи нямат самостоятелно значение, а по илюстративен начин се цели непосредствено
въздействие върху читателя за възприемане на посланията, които са изложени в статията.
Тъй като както ищецът, така и останалите лица, изобразени на колажа, са публични
личности (политици, общественици и деятели в стопанския и финансов живот на Република
България), е допустимо в едно демократично общество техните прояви в обществото да
бъдат осмивани чрез способите на политическата сатира, която може да се прояви в две
форми - сарказъм (по-директната, буквална, жлъчна, язвителна подигравка с недостатъците
на личности или явления в политическия и социалния живот, целяща непосредственото им
изобличаване) и ирония (осмиването на недостатъците на личностите и явленията в
обществения живот предпоставя допълнителен анализ от страна на адресатите на
политическата сатира, които следва да достигнат до съответни умозаключения въз основа и
на други, предварително известни им факти). Но и тези две проявни форми сами по себе си
са обществено допустими при излагане на гражданска позиция чрез слово, графика и
картинни образи. Изобразяването на ищеца, който неминуемо е активна публична личност, с
необичайно удължен нос, се асоциира с литературния герой Пинокио и с неговото
натрапчиво желание да не казва истината, което обаче не е оставяло скрито за околните. И
макар че този образ на ищеца да е окарикатурен, осмиващ го - в подчертано негативна
конотация за неговата личност, използваната ирония в колажа е допустимо изразно средство
на политическата сатира, чрез която гражданите биха могли да достигнат до определени
изводи за управлението на икономиката, политиката и въобще на обществения живот в един
период на неговото развитие. Следователно, изобразяването на ищеца с удължен нос не е
само по себе си обидно, а сатирата като литературен похват е използвана за подчертаване на
посланието в статията, изразено чрез слово. По идентичен начин трябва да се разглежда и
вторият колаж-карикатура, визуализирана на челната страница на книжното тяло със
заглавие „Яслата на ***” - то е посветено на критичен анализ за начина на извършване в
Република България на приватизацията през 90-те години на миналия век. Но и в двете
карикатури централна роля е отделена не на ищеца, а на бившия министър-председател И.
К. и към него основно са насочени упреците за твърдяната в процесните статии обществено
несправедлива приватизация на държавните активи. Използването на нарицателни имена,
обозначаващи определени политически, финансови, икономически, социални кръгове и
членството им в тях, само по себе си не може да доведе до опозоряване личността на
отделния индивид. Още в т. нар. Предговор на книжното тяло се изяснява етимологията на
устойчивото словосъчетание „***” - „Събират се обикновено по обед, за да похапнат
агнешки главички... От този специалитет идва и името им - кръгът на „***”. Обективно,
наименованието „кръг „***” не е свързано с позорно обстоятелство - нито ястието е с
неприлично за обществения морал наименование, нито фактът, че определени хора имат
вкус именно към агнешки главички, може да ги злепостави в обществото. В социалната
7
среда и публичното пространство през годините след 1989 г. са назовавани определени
„средища”, на които се събират различни бивши и настоящи политици и други обществени и
държавни деятели, които споделят общи идеи, възгледи, ценности и цели (независимо дали
част или мнозинството от обществото одобрява тях, и техните намерения и възгледи), като
„кръг” - напр. Кръгът „Орион”, Кръгът „Олимп”, Кръгът „Монтерей” и пр. Без да е
установено, че тази група от хора се занимават задружно с противозаконни, вкл. престъпни
деяния, самото „членство” в такъв кръг не може да бъде квалифицирано като обидно
съждение или клеветническо твърдение.
Но когато определено лице е назовано с нарицателно име като „агнешка главичка”,
което да цели неговото характеризиране не просто като любител на такъв тип ястие, а в
целия пресъздаден негативен контекст на статията за членовете на „кръга „***” и техните
намерения този израз не е само осмиващ, но и подигравателен и унижаващ честта му -
неговата субективна оценка за ценността му като обществена личност в социалния и
икономическия живот на държавата. Този израз е използван с единствената цел да се
подрони авторитете на ищеца, да принизи и уязви неговото име като общественик, наред с
другите използвани в статиите обидни съждения и клеветнически твърдения, които ще
бъдат разгледани съвкупно в настоящото изложение.
В статията-анализ „Лаборантът и неговата фабрика за грабежи” с подзаглавие
„Ограбиха България с милиарди, искат пак”; „Лабораторията на Командира и неговите
чудовища” личността на И.П. е представена в изключително негативен обществен образ -
наречен е обидно с израза „едно от двете най-успешни чудовища на Лаборанта Ф. -
енергийният олигарх И.П.”; „разградският меринджей” и „жадните за дооглозгване на
кокалите на държавата хора като П.”; „Сделка с дявола” (ищецът е изобразен с негова
снимка в колба за химически реакции, с подтекст, че той е продукт на „Лаборанта”).
Наистина, предмет на статията представлява изключително важна за обществото тема - дали
приватизацията през 90-те години на миналия век е била извършена съобразно всички
нормативни правила, дали не е ощетила обществения интерес и дали от нея не са се
възползвали приближени граждани до управляващите през този период на социално-
икономическо развитие на държавата. Но използване на обидни квалификации („един от
най-успешните чудовища”; „енергиен олигарх”, „разградски меринджей”; жаден за
„дооглозгване на кокалите на държавата”; осъществил „сделка с дявола”) не допринасят за
обективно осветляване на фактите при този приватизационен процес (общоизвестен е
фактът, че приватизацията е започнала преди и е продължила и след периода, предмет на
анализа в статията), а към принизяване честта на ищеца, създаването на изключително
неприятен за обществото облик, като чрез тези обидни квалификации („чудовище” в
използваното преносно значение има смисъл на жесток, коравосърдечен, безнравствен
човек; „олигарх” - човек, приближен до управленския кръг в държавата, който се възползва
от това свое положение като преимущество, за да набави за себе си незаконни и неморални
облаги; „меринджей” - неподготвен, недостатъчно образован управител на икономически и
финансови институции) се цели не просто засилване на посланието в статията, а прякото,
директното злепоставяне на ищеца сред обществото, като „необходим виновник” за
нечестната, несправедливата, морално укоримата (според основното послание в статията)
приватизация в Република България при управлението на министър-председателя И. К. („К.
разпродаде 20 млрд. активи за жълти стотинки. Срещу това в хазната влязоха само 2 млрд.
лева”), при която, съобразно анализа в статията, приближени до него икономически,
политически и финансови кръгове са се възползвали.
Тази уронваща не само честта на ищеца (чрез обидни съждения), но неговото
достойнство (чрез клеветнически твърдения) линия на интерпретиране на фактите в
приватизационния процес през времето на управление на министър-председателя И. К. се
8
поддържа активно и в следващото процесно съчинение, поместено в изданието на ответното
дружество. В приложената книга със заглавие „Яслата на ***” към вестник „Телеграф” от
19.12.2016 г. ищецът е изобразен в агнешка кожа, с копита и уши, което, както бе изяснено,
е предмет на допустима политическа сатира (той е редом с още четирима политици и
обществени деятели, като в централния образ се откроява бившият министър-председател И.
К. като пастир на стадо овце пред ясла с банкноти). Но в словесната част на това съчинение
се съдържат редица обидни личността на ищеца и клеветнически твърдения, които му
приписват не само неморално, но и престъпно поведение - напр. „П. се надява пак да е на
държавна хранилка”, т.е. внушава се, че ищецът е ползвал неморално или незаконно
държавна подкрепа, от която е извличал материални облаги за себе си и за управляваните от
него търговски дружество, респ. в които той притежава значителен дял от капитала.
Фактическото твърдение, че „сънува как пада бордът, за да се събуди без милионите
кредити, станали за една нощ жълти стотинки”, разкрива позорящо обстоятелство, тъй като
аудиторията на книжното тяло се сугистира, че И.П. има намерение да съдейства за
преустановяване на валутния борд, вследствие на което националната валута да се обезцени
и предоставените на контролирани от него търговски дружества кредити да бъдат върнати
на нищожна стойност при настъпване на значителни инфлационни процеси. Но това
внушение не е включено в предмета на доказване от ищеца съобразно релевираните от него
в исковата молба фактически твърдения, обуславящи основанието на предявения иск.
Напротив, той счита, че с това съждение се подчертавало, че той имал необслужвани
кредити, което обстоятелство обаче не се установява от доказателствата по делото - както бе
изяснено, в процесната част от статията не се заявява, че И.П. и свързаните с него търговски
дружества имат лоши, необслужвани кредити, а че той се надявал („сънувал”) да „падне
бордът”. В този смисъл, поради тяхната неотносимост за правилното решаване на правния
спор, предмет на делото, не следва да се обсъждат свидетелските показания и съответните
отчетни документи, от които се изяснява, че всички усвоени от контролираните от ищеца
търговски дружества кредити не са били обявени за лоши, респ. не са необслужвани и не са
поставяни под наблюдение.
На страница 36 от книгата личността на ищеца е описана с думи като „безскрупулен,
алчен и високомерен”, както и „Задължително нехаещ за последиците... беше тефлониран от
политическия чадър”. В първата си част (относно квалификацията на ищеца като
„безскрупулен, алчен и високомерен”) тези изрази представляват унизителни за честта и
достойнството на П. оценъчни съждения, тъй като непосредствено засягат чувството на
лична самооценка и водят до увреждане на психическото състояние на лицето. Във втората
част обаче се съдържат клеветнически твърдения, тъй като му се приписват позорящи
неговото добро име в обществото факти, а именно че в своята стопанска и обществена
деятелност се е възползвал от неправомерна закрила на държавата - от „силните на деня” (И.
К., Й. С. и Н. Н.). Тези фактически твърдения, уронващи достойнството на И.П., обаче не
бяха установени до края на съдебното дирене и пред настоящото съдебна инстанция, поради
което въззивният съд приема, че те представляват клеветнически твърдения.
Авторът в процесната книга е внушил, че „сръчните разградски крале на
приватизацията ... злодействат” и всеки път когато И.П. придобие някое предприятие, то е
по някакъв незаконен начин и завършва с „призовка от прокуратурата”, заради нарушения в
извършваните от него действия - а щом определено деяние завършва с „призовка от
прокуратурата”, се приписва извършване на определено престъпно деяние, което обаче
трябва да бъде установено по несъмнен начин от ответното дружество, за да се освободи от
своята обезпечително-гаранционна отговорност за изнесеното от негов служител
клеветническо твърдение. Заявява се обидното съждение, че П. е енергиен вампир, съчетано
с недоказаното позорящо твърдение, че вследствие на неморалното, според автора, участие
на контролирани от П. търговски дружества в сектора на т. нар. зелена енергетика, довели
9
до неговото облагодетелстване, се е достигнало до повишаване цената на електрическата
енергия в Република България.
От друга страна, във вестника е поместена и статия, според която ищецът е извършил
престъпни деяния, свързани със замърсяването на питейната вода на гр. Меричлери,
вследствие на което е „разболял хиляди души с рак” - именно със заглавието на статията
„Чрез завода си „Каолин” П. разболя хиляди души от рак” се акцентира върху последващото
внушение, че „Заводът на розовобузестия олигарх И.П. е затрил 2/3 от жителите на
градчето Меричлери”. Посочва се и, че ищецът и част от групата на „***” разграбват
земите от жителите на града чрез заплахи. Тези факти за извършени престъпления от И.П.
не само не бяха установени от ответника чрез пълно доказване (несъмнено, по безспорен
начин), а и се опровергават от представените по делото официални свидетелстващи
документи, притежаващи обвързваща съда материална доказателствена сила (по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК), поради което въззивният съд следва да ги квалифицира като
клеветнически твърдения.
Именно от писмо с изх. № 94-00-769/22.02.2011 г. („Може да се направи категорично
заключение, че замърсяването на питейната вода не е технологично” ) и писмо с изх. № 91-
00-363/21.06.2011 г. на МОСВ („Работната група не установява въздействие от взривните
работи върху техническото състояние на надземната част на водовземните съоръжения...
Основното заключение на доклада е, че не се установява въздействие върху качествата на
минералната вода. Установените разлики в стойностите на някои от изследваните
показатели преди и след взривяването в кариера „Великан” са незначителни и се дължат на
естествени динамични и химични процеси на водоносния хоризонт”) се установява, че след
изследвания на питейната вода на гр. Меричлери завишените стойности на арсен се дължат
на естествени причини и не е налице замърсяване на водата, като още от 2004 г. се
наблюдава завишаване на допустимите норми на съдържание на арсен. Следователно,
изяснено е, че не е налице връзка между качеството на питейната вода и дейността на
„Каолин” АД. Тези факти, удостоверени в официални свидетелстващи документи, не могат
да бъдат опровергани от показанията на свидетеля Е. Г. - неговите субективни възприятия за
смесване на водата от естествените минерални извори, съдържащи високо ниво на арсен, с
водата от кладенците, чрез които гр. Меричлери се водоснабдява, поради разместване на
земните пластове вследствие увеличените взривни дейности, осъществявани от „Каолин”
АД, не са подкрепени от научни анализи и изследвания.
Наистина, формално в процесната статия се посочва, че източникът на информация
представлява документален филм „Капитал и смърт”, излъчен по Канал 3, но по делото нито
е представен този документален филм, за да се изясни дали коректно е пресъздадена
изнесената в него информация, нито се твърди, че в него журналист или заинтересовано
лице е направил заключението, че „Заводът на розовобузестия олигарх И.П. е затрил 2/3 от
жителите в градчето Меричлери”. Нещо повече, самият Е. Г., цитиран в тази статия, като
свидетел в настоящото исково производство изрично пояснява, че „в нито едно интервю не
съм заявил, че господин П. е отровител и убиец”, в какъвто смисъл са основните внушения
на тази публикация. Следователно, нарушен е основният принцип на добросъвестната
журналистика да се пресъздават точно данните, изнесени от други лица, като въз основа на
тяхната свободна интерпретация да не се внушава осъществяването на неистински факти.
От друга страна, с Решение № 138/22.01.2015 г., постановено по гр. д. № 3842/2014 г.
по описа на САС, ГО, 12 с-в (л. 532 от кориците на първоинстанционното дело), по
същество за идентична невярна информация, изнесена във в. „Телеграф”, бр. 2502/27.04.2012
г., по иск на И.П. е била ангажирана обезпечително-гаранционната отговорност на
ответното търговско дружество - с предходно търговско наименование „Телеграф” ЕООД
(заглавие „Олигарх убива цял град” и подзаглавие на първа страница „повечето с левкемия,
10
останалите с тумори”, отпечатано върху снимка на ищеца с посочване на името му;
подзаглавието на четвъртата страница е „арсенът във водата води до левкемия, 54-ма болни
в областта за три дни”, отпечатано върху друга снимка на ищеца и друго подзаглавие,
отпечатано върху снимка на други лица - „пием от водоноски като по време на чума”,
алармират хора; публикувана е снимка на лице, за което посочено, че преди дни е починало
от левкемия в Меричлери”). Не е спорно между страните, че по това исково производство с
влязло в сила решение е прието, че служители при ответното дружество са осъществили
този деликт. Следователно, ответникът е бил наясно, че тази информация е била неистинска,
но въпреки това съзнателно отново я е публикувал в своя статия, формално придавайки й
вид, че е пресъздаден документален филм, излъчен по Канал 3. Поради тези правни
съображения необоснован се явява правният довод, поддържан от въззивника, че „се касая
за класически пример на възпроизвеждане на информация от други лица”.
В този смисъл, в публикациите си авторът, въз основа на неверни твърдения, е
изградил изключително негативен образ за личността на ищеца, като по този начин е
засегнал неговото добро име, приписвайки му извършване на престъпления – разболяване на
населението с „рак” от замърсената питейна вода следствие дейността на завода „Каолин” и
насилствено придобиване на земите на жители на гр. Меричлери.
Както бе изяснено, фактическите твърдения, разпространени чрез медиите, подлежат
на доказване за истинност, докато оценъчните съждения са мнения и коментари и не могат
да се доказват, но следва да се преценява дали са налице достатъчно факти в тяхна подкрепа.
Следователно, оправдан би бил настъпателният, провокативният начин, по който
журналистите обсъждат в медийното пространство обществено значими въпроси, но това не
изключва задължението им да проверят точността и надеждността на информацията, на база
на която правят своите оценъчни съждения. Добрата журналистическа практика и етиката
изисква, когато се изнася информация в медиите, която е достъпна на неограничен кръг
лица, какъвто е настоящият случай, да се извърши необходимото предварително проучване
на въпроса, като информацията следва да изхожда от поне два достоверни източника. За да
може в още по-висока степен да се защити както общественият интерес, така и да се избегне
упражняване на правото на свобода на словото отвъд неговите законноустановени предели,
е било необходимо да се потърси мнението на лицето, по отношение на което се отнася
публикуваната информация, което не е сторено в настоящия случай.
Следователно, от събраните по делото доказателства се установи, че част от
изнесените в публикацията твърдения са неверни, а оценките на автора, доколкото почиват
и на неверни твърдения, също следва да се преценят като накърняващи основни права на
ищеца, каквито са правото му на добро име, чест и достойнство съгласно чл. 32 КРБ и чл.8
ЕКЗПЧОС. В процесния случай се изясни, че ищецът чрез „Каолин” АД не е причинил
замърсяване на питейната вода на гр. Меричлери. При така установените правнорелевантни
факти неверни се явяват твърденията за наличие на висока заболеваемост от „рак”,
причинен от ищеца, и заплахи към жителите на града, които отказват да продадат земите си.
Следователно, по този начин се създава грешната представа, внушението, че ищецът е
участвал в извършването на твърдените в материала злоупотреби и закононарушения, с
което съдът счита, че е засегната неговата професионална репутация и добро име, поради
което поведението на журналиста, който е съставил процесната статия, следва да се
определи като противоправно и нарушаващо генералната забрана, предвидена в чл. 45 ЗЗД,
да не се вреди другиму. В този смисъл е формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на
ВКС с Решение № 129/29.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7040/2014 г., III г. о., ГК, в което се
приема, че „принципите на отговорната журналистика в случая са погазени, изнесената
информация в публикуваните на 9.01.2009 г., 4.02.2009 г., 10.02.2009 г. и 12.02.2009 г.
материали не е подкрепена с факти, а се базира на преднамерени внушения за
11
неправомерно поведение. Така посочените негативни оценки по начина, по който са
изразени, явно засягат достойнството и доброто име на ищеца, съставляват обида, поради
което ангажират отговорността на ответника”.
Настоящата съдебна инстанция счита, че авторът на двете процесни публикации не е
изпълнил своето задължение да провери точността и надеждността на информацията, въз
основа на която е направил своите негативни оценъчни съждение по отношение на ищеца,
както предвижда добрата журналистическа практика и етиката. Следователно, публикациите
не представляват израз на свободата на изразяване на мнение и журналистическото право на
критична оценка по обществено значим въпрос, а има характер на увреждащо действие, вкл.
чрез приписване на престъпления (опасно замърсяване на вододайни зони за питейна вода,
набавяне на имотна облага за себе си или за другиго чрез сила или заплашване), което по
своето правно естество представлява клевета, обуславящо възникването на обезпечително-
гаранционната отговорност на ответното дружество за противоправното действие на нейни
служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
От показанията на свидетеля Г. П., работещ от 2007 г. като финансов директор в
„Алфа Финанс Холдинг”, се установява, че ищецът се е запозна с процесната книга към в.
„Телеграф” - точно преди Коледа на 2016 г. Негативните оценъчни съждения за неговата
личност и невярно поднесената информация предизвикали гняв у него - бил „извън кожата
си”, изключително изнервен, отменил срещи с партньори, защото не бил в състояние да ги
проведе.
От показанията на свидетеля Б. Б., отговарящ за корпоративните комуникации в една
от дружествата на И.П., се изяснява, че още при първата публикация от м. 09.2016 г. ищецът
видимо се ядосал и изпитвал неприятни чувства. Установява, че за една от публикациите за
отравянето на град Меричлери било водено дело срещу ответника, което било приключило с
осъдително решение („било спечелено”). Тази поредица от уязвяващи честта и
достойнството на ищеца публикации оказали негативно влияние върху него - на някои
срещи бил разсеян, асистентката му носела апарат за кръвно в някои моменти.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с
всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психическото състояние
на ищеца след прочитането от него на процесната статия и приложената книга към вестника
са непосредствени.
От приетите от СГС като компетентно изготвени СПЕ се установява, че в резултат на
процесните публикации при ищеца са констатирани в психологичен план интензивни
отрицателни преживявания, пораждащи негативни емоционални състояния (на гняв, обида,
напрегнатост, потиснато настроение, омерзение, чувство за безпомощност, нежелание за
контакти) и свързани с психосоматичен дискомфорт симптоми (чувство на умора, намалена
концентрация, нарушение на съня). Най-интензивна била симптоматика за около седмица
след първата публикации (16.09.2016 г.) и за около десет дни след втората (19.12.2016 г.).
Втората публикация във в. „Телеграф”, към която има приложена книга със заглавие
„Яслата на ***”, е възприета по-тежко и емоционално натоварващо, като е преживявана по-
дълго време - провалила е предстоящите Коледни и Новогодишни празници не само за него,
но и на неговите близки, за което ищецът е страдал.
При обсъждане на двете СПЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло
направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като те са изготвени след преценка
12
на всички събрани по делото доказателства, вкл. и свидетелските показания, като са
отговорили подробно на всички поставени релевантни въпроси. Между двете експертизи
липсват и противоречия относно констатираните негативните психически преживявания на
ищеца от злепоставящите го публикации.
Установява се, че през процесния период и в други масмедии са публикувани
интервюта, статии и анализи, които чрез обидни квалификации по отношение личността на
ищеца са изграждали негативен обществен образ, вкл. и като част от „Кръга на „***”.
Останалите събрани от първоинстанционния съд доказателствени средства са
ирелевантни за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, тъй като не са
свързани с него и не водят до изясняването му.
При така приетите за установени правнорелевантни факти настоящата съдебна
инстанция достига до следните правни изводи:
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, пред-
писани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че
от процесния деликт (двете процесни публикации) на ищеца са причинени отрицателни
емоции, изразяващи се в преживян силен шок, напрегнатост, гневност, липса на желание за
контакт с хора, които са се отразили на неговото психическо състояние. Клеветническите
твърдения и обидните квалификации по отношение на ищеца, които са изложени в
процесната статия и т. нар. анализ в книжното тяло, са достигнали до неограничен кръг от
читатели, като с оглед на големия тираж на печатното издание на в. „Телеграф” тази
информация обективно е допринесла за настъпване на по-тежки последици – накърняване
доброто име и достойнство на ищеца (на обществената оценка за него), което обуславя и по-
високият интензитет от неблагоприятното засягане на неговите неимуществени блага от
противоправното поведение на изпълнителя на възложената от ответното дружество работа.
Изяснява се, че на ищеца се е наложило да дава обяснение на своите близки и познати за
недостоверността на изнесената клеветническа информация. От друга страна, обаче през
релевантния период и други издания са изграждали негативен за обществото облик на
ищеца, вкл. и с използване на сходни изразни средства - по отношение на участието в
приватизацията през 90-те години на миналия век на членове на „Кръга „***”, поради което
не само процесните публикации са били в причинно-следствена връзка с неговото състояние
на гняв, раздразнение и липса на способност за преживяване на радост и удоволствие от
любими занимания. Но високият интензитет на напрегнато емоционално състояние при
ищеца не се отличава с трайност - продължило е около 10 дни след всяка една от
публикациите, поради което процесните журналистически материали обективно не са могли
да накърнят в дълбока степен неговото самочувствие като успешен обществен и стопански
деятел. Както бе изяснено, публичните личности са обект на множество критични анализи и
негативни публикации, поради което неминуемо попадат в полезрението на обществото,
поради което трябва да са психически подготвени да отстояват своите принципи дори в една
враждебна медийна среда. Следователно, настоящият съдебен състав, при преценка на
всички събрани по делото доказателства, счита, че с оглед на не голямата продължителност
при интензивността на засягането на психическото състояние на ищеца заместващото
обезщетение за причинените му неимуществени вреди е в размер на сумата общо от 10000
13
лв. Доколкото това обезщетение има за цел не да компенсира, а да замести преживените
болки и страдания, то съдът счита, че така определеното от СГС обезщетение в размер от
40000 лв. не отговаря изцяло на критериите за справедливост, установени в правната норма
на чл. 52 ЗЗД, поради което и присъждането на сума от 40000 лв. не би отговаряло на
развилите се към момента на извършване на процесното непозволено увреждане обществени
отношения, вкл. на социално-икономическите условия в страната, както и наложилите се
морални норми в обществото и съдебната практика.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, не
съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба
следва да бъде уважена частично, като първоинстанционното решение да бъде отменено над
сумата от 10000 лв. до присъдения размер от 40000 лв., като в тази част предявеният
деликтен иск да бъде отхвърлен.
Оспореният съдебен акт трябва да бъде отменен и в частта (представляваща по своето
правно естество определение), в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца е
присъдена сумата над 613 лв. до определения размер от 3652 лв.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство,
съобразно уважената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника „Телеграф Медия” ЕООД-в ликвидация трябва да се присъдят съдебни разноски в
размер на сумата от 167,50 лв. по компенсация (600 лв. заплатена държавна такса - 432,50
лв. заплатено адвокатско възнаграждение).
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4386/11.07.2020 г., постановено по гр. дело № 10263/2018 г. по
описа на СГС, ГО, 23 състав, в частта, в която е уважен предявеният от И. Г. П., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***” № ** срещу „ТЕЛЕГРАФ МЕДИЯ” ЕООД-в
ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша”, ул. „Ралевица” № 79 иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от
разпространени и публикувани клеветнически твърдения и обидни квалификации чрез
изданията на вестник „Телеграф” от 16.09.2016 г. с приложението „Факт Телеграф” и
вестник „Телеграф” от 19.12.2016 г. с приложението „Яслата на ***”, над сумата от 10000
лв. до присъдения размер от 40000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
16.09.2016 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която „ТЕЛЕГРАФ
МЕДИЯ” ЕООД-в ликвидация е осъдено на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на И. Г.
П. сумата над 613 лв. до присъдения размер от 3652 лв. (по компенсация), като
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. П. срещу „ТЕЛЕГРАФ МЕДИЯ” ЕООД-в
ликвидация иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от разпространени и
публикувани клеветнически твърдения и обидни квалификации чрез изданията на вестник
„Телеграф” от 16.09.2016 г. с приложението „Факт Телеграф” и вестник „Телеграф” от
19.12.2016 г. с приложението „Яслата на ***”, над сумата от 10000 лв. до присъдения размер
от 40000 лв., ведно със законната лихва от 16.09.2016 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
14
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Г. П. да заплати на „ТЕЛЕГРАФ
МЕДИЯ” ЕООД-в ликвидация сумата от 167,50 лв. (по компенсация) – съдебни разноски
пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15