№ 3450
гр. С., 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110166111
по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу “ф-ма”
ЕООД, с ЕИК: ****** и седалище и адрес на управление: гр. С., ул."Р." №, представляван от
М. И. М., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу за заплащане на главница в размер
на 261,62 лв. /двеста шестдесет и един лева и 62 стотинки/, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г. ,
ведно със законна лихва от 29.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 31.12.2018г. до 21.06.2021 г. в размер на 46,39 лв. /четиридесет и шест лева и 39
стотинки/, главница в размер на 26,98 лв. /двадесет и шест лева и 98 стотинки/,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 29.06.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 21.06.2021 г. в размер на 5,41 лв. /пет лева и 41
стотинки/. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 37878/2021г. по
описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От
“ф-ма” ЕООД било подадено възражение, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й
по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. Ищецът, твърди, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за периода, описан в ЗИ и
в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес - гр.С., ж.к. О. К., бл., вх., магазин №, с
абонатен № 428114. Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата
1
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е
ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена, с което
неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството. Посочва, че съгласно действащите
през този период общи условия срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия
на месечните дължими суми е 30 дни, след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди,
че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на
доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово
разпределение. Навежда, че е поканил ответника да заплати доброволно задължението си,
но последният не е сторил това. Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на ИМ. Оспорва иска при твърдението, че през
процесния период не е ползвал топлинна енергия и топла вода в имота, доколкото в същия
не са монтирани отоплителни тела, не минават и хоризонтални и вертикални щрангове,
които да са свързани към топлопреносната мрежа на ищеца. Поддържа, че през посочения
период – до м.февруари 2020г. обектът е бил необитаем. Сочи, че изрично е заявил, че не
желае да участва в топлофицирането на сградата, за което обстоятелство ищецът представя
доказателства. Навежда, че не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за
процесния магазин, поради което общите условия на ищеца не го обвързват. Твърди, че със
сключен индивидуален договор между етажната собственост и ищеца изрично като
потребители на топлинна енергия са изключени определни обекти, в това число и процесния
магазин 39, като е уговорено сумите за сградна инсталация и дялово разпределение да се
разпределят само между етажните собственици, които са клиенти по договора. Оспорва да се
е обогатил за сметка на ищеца. Оспорва основателността и на акцесорния иск. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: количеството на реално доставената
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; потребяването от страна на
ответника на топлинната енергия, както и обогатяване на ответника, изразяващо се в
спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период
енергия; а също така изпадането на ответника в забава за плащане на претендираната
главница, както и размера на дължимата лихва за забава.
Безспорно е между страните, че ответникът е собственик на обект – магазин №,
находящ се в гр.С., ж.к. О. К., бл., вх., считано от 10.05.2012г.
Не се спори, че между страните не е сключен договор за доставка на топлинна
енергия за процесния период.
От представения договор от 18.09.2011г. се установява, че ЕС на адрес: гр.С., ж.к. О.
К., бл., вх. А и Б е сключила с “ф-ма” ЕАД договор за присъединяване на сградата към
2
топлопреносната мрежа при условията на решенията на ЕС, неразделна част от договора. В
т.2 на същия изрично е прието, че няма да се считат за потребители на топлинна ененргия
определени самостоятелни обекти в сградата, като един от тях е именно процесния. С
договора контрола за неправомерно ползване на ТЕ от изключените обекти е на ЕС, като
именно ЕС се е задължила да заплаща потреблението и за тези имоти. Действително по
делото е представено последващо решение на ЕС от 20.02.2012г., с което считано от
1.10.2011г. дължимите суми за ТЕ за сградна инсталация, общи части и др. следва да бъдат
разпределяни между всички имоти, но по делото не е представен Анекс или някакъв друг
документ, който да сочи, че между страните по договор от 18.09.2011г. е постигнато
съглашение за изменение на договора, а още по-малко, че същия е действително изменен.
Поради наличието на изключение в договор от 18.09.2011г., то ответника няма
качеството потребител на ТЕ и не е обвързан от ОУ на “ф-ма” ЕАД.
От приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза, което
съдът намира за пълно, компетентно и обосновано изготвено, поради което на основание чл.
202 ГПК го кредитира, се установява, че към момента на огледа, извършен от вещото лице в
обект №-школа за бойни изкуства „О. К.“, във входното помещение на ниво терен и залата
на ниво сутерен няма монтирани отоплителни тела, няма монтирани уреди за дялово
разпределени на ТЕ или индивидуални топломери. Отоплението на залата е решено с
електрически излъчватели. Тръбите-подаваща/връщаща топлоносител от и към абонатната
станция са затапени, демонтирана е колекторната кутия още на етап строителство (при
полагане на подове и облицовки). В обекта не се ползва топла вода. Не е свързана
топловодната инсталация на сградата с консуматори в обект №. Обекта има вход от улицата
и не е свързан с общите части на сградата.
Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, страни по формалния писмен
договор за доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие (ищецът) от една
страна и небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а от ДР
на ЗЕ определя понятието "небитов клиент" като клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.
136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди,
присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се
изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от
Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна
експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на
техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.
От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент, който следва да
бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна енергия, е лицето, което ползва
енергията за технологични нужди за присъединения към присъединителния топлопровод
негов стопански обект. Сключването на формален договор за продажба на топлинна енергия
представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна енергия към
3
присъединения обект (чл. 22, т. 3 от НТ). Този договор обаче е срочен, тъй като съгласно чл.
6, ал. 1 от приложимите към процесния период ОУ на ищеца, договорите за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години. Следователно
лицето, което се обогатява неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие със
стойността на доставената топлинна енергия е това, което е присъединило обекта си към
топлопреносната мрежа без да сключи или без да поднови договора си за доставка на
топлинна енергия за небитови нужди. Това лице ползва топлинната енергия за вече
присъединения от него обект, без същевременно за него да съществува договорно
задължение за заплащане на нейната цена. В тази хипотеза на облигационно
правоотношение с извъндоговорен източник е важно да се установи, че имота е бил
присъединен към топлопреносната система, в него реално е доставена ТЕ и същата е
потребена.
Видно обаче от заключението на СТЕ, магазин № никога не е бил присъединяван към
топлопреносната мрежа. Всякаква възможност за осъществяване на връзка с мрежата, по
която се доставя ТЕ в сградата, е премахната още при строителството на процесния обект.
Видно от СТЕ в обекта няма възможност за доставка на ТЕ и такава не се ползва.
Обстоятелството, че магазина е част от топлоснабдена сграда не променя факта, че в него
няма никаква доставка на ТЕ, през него не преминават и щранговете на сградната
инсталация, за да отдават ТЕ, магазина има и отделен вход и няма никакъв достъп до
общите части, за да ползва отдаваната в тях ТЕ. Следователно не е на лице фактическия
състав на неоснователното обогатяване, доколкото от страна на “ф-ма” ЕАД не е извършена
никаква доставка за имота на ответника. при неоснователност на иска за цена на доставена
ТЕ, неоснователен се явява и акцесорния иск за лихва. Доколкото доставка не е извършвана,
то не са били на лице и основания за извършване на дялово разпределение за имота, поради
което и цената на тази услуга е недължима.
Предявените искове следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед отхвърляне на исковете, “ф-ма” ЕООД не дължи разноските по ч.гр.дело №
37878/2021г. по описа на СРС, 25 състав.
При този изход на спора право на разноски има ответника, като следва да му се
присъдят такива в размер на 100лв. за заплатен депозит за работа на вещо лице по СТЕ и
300лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД, за
признаване за установено, че “ф-ма” ЕООД, с ЕИК: ****** и седалище и адрес на
управление: гр. С., ул."Р." № дължи на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
4
управление: гр. С., ул. „Я.“ № сумата от 261,62 лв. /двеста шестдесет и един лева и 62
стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от 29.06.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 21.06.2021 г. в размер на 46,39 лв.
/четиридесет и шест лева и 39 стотинки/, главница в размер на 26,98 лв. /двадесет и шест
лева и 98 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от
29.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 21.06.2021 г. в размер на 5,41 лв. /пет
лева и 41 стотинки/, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
37878/2021г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати на “ф-ма” ЕООД, с ЕИК: ******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5