№ 143
гр. Разград , 15.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500091 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 122 ГПК.
С определение № 251 от 29.03.2021 г., постановено по гр.д. № 664/2021
г. Районен съд – Разград повдига пред Окръжен съд – Разград спор за
подсъдност между него и Районен съд – Търговище за определяне на
компетентния съд, който да разгледа предявения иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШЪРНС
ГРУП“ против Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК *********, със
седалище гр. София, представлявана от Георги Терзийски.
Разградският окръжен съд намира, че компетентен да се произнесе по
искането е Районен съд - Разград по следните съображения:
Исковата молба е била подадена до Районен съд - Търговище.
С писмен отговор ответникът Агенция "Пътна инфраструктура" е
направил възражение за местна неподсъдност, като е посочил, че делото
следва да бъде прекратено пред РС – Търговище и изпратено на надлежния
съд - Районен съд-Разград. Изтъкнал, че описаното място на ПТП в исковата
молба – на път II-51, на около 500 м преди табелата за с. Мировец, посока към
гр. Шумен, попада под стопанисването, управлението и поддържането на
Областно пътно управление – Разград.
С Определение № 294 от 01.03.2021г. по гр.д. № 75/2021г. по описа на
РС - Търговище, влязло в сила като необжалвано, съдът намерил
възражението за основателно, поради което прекратил производството по
делото и изпратил делото по подсъдност на РС – Разград, на осн. чл. 118, ал.2
ГПК.
1
Настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК /в действаща редакция/, възражение за
неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се
прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В
разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК /в актуалната й редакция – приложима и
към момента на предявяване на иска/ е предвидено, че искове срещу
държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на
последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало
правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и
110. Законодателят е предоставил самостоятелно право на съда да следи
служебно за спазването на тази особена местна подсъдност /независимо от
това дали ответникът е направил в срока за отговор отвод за местна
неподсъдност на делото/.
В разглеждания случай статутът на Агенция "Пътна инфраструктура"
като държавно учреждение се извежда от Закона за публичните финанси
/ЗПФ/ и по-конкретно от нормата на чл. 42, ал. 1 закона във връзка със Закона
за държавния бюджет за съответната година. Според чл. 42, ал. 1 ЗПФ, в
държавния бюджет се включват централния бюджет, самостоятелните
бюджети на Народното събрание и на съдебната власт, бюджетите на
органите на изпълнителната власт, на другите държавни органи и на
бюджетните организации извън тези по ал. 2. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона
за пътищата /ЗП/, Агенция "Пътна инфраструктура" е юридическо лице на
бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и
благоустройството, със седалище София и специализирани звена: областни
пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и
мостове. В чл. 30, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и
организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" е установено,
че областните пътни управления са специализирани териториални звена,
които осигуряват изпълнението на определени функции на агенцията на
територията на една административна област, в т. ч. организират дейността по
текущия ремонт и по поддържането на републиканските пътища в
съответната област /виж чл. 30, ал. 2, т. 10 от Правилника/.
При искове, предявени на деликтно основание правоотношението се
счита за възникнало в мястото на настъпване на деликта. В настоящия случай
според твърденията в исковата молба мястото на настъпване на пътно-
транспортното произшествие /ПТП/ е на път II-51, на около 500 м преди
табелата за с. Мировец, посока към гр. Шумен, за поддържането на който
отговаря Пътно управление – Разград. Следователно РС - Разград е
компетентен да се произнесе по предявения иск. Такава е и съдебната
практика по сходни казуси намерила израз в Решение № 261737 от 15.03.2021
г. на СГС по в. гр. д. № 8333/2020 г. и Решение № 242 от 12.09.2018 г. на ОС -
2
Сливен по в. гр. д. № 328/2018 г.
Относно становището на РС Разград, че РС – Търговище след отговора
на ответника и направеното възражение за неподсъдност не е дал възможност
на ищеца, евентуално да предяви иска си срещу друг ответник, а изпратил
делото по подсъдност на РС - Разград следва да се посочи следното: Ищецът
е предявил иска си срещу Агенция "Пътна инфраструктура". Областното
пътно управление на Агенция "Пътна инфраструктура" не е страна по делото.
Същото няма самостоятелна юридическа правоспособност. Така и
Определение от 11.02.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 52/2019 г. на Окръжен съд –
Ямбол.
Воден от горното, съдът, на осн. чл.122 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ като КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искова молба с
вх. Рег. № 438 от 18.01.2021г. по описа на Районен съд – Търговище, по която
първоначално е образувано 75/2021г. по описа на РС - Търговище, е РС -
Разград, на когото делото да бъде изпратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3