№ 227
гр. Бургас, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря М. Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500350 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 350/2022 г. по описа на Апелативен
съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК .
Образувано е по въззивната жалба на П. К. П., чрез пълномощника
адв.А., против решение №124/05.07.2022 г. по гр.дело №57/2022 г. по описа на
Ямболския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от него
искове против Прокуратурата на Република България за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение и
следващата се законна лихва.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат
уважени в пълния предявен размер.
Навеждат се оплаквания, че макар да е установил правилно
фактическата обстановка, съдът не е изследвал събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, интензитет и съдържание и е тълкувал
същите превратно при определяне на следващото се обезщетение, като в
решението е приложено формално ППВС 4/68 г. на ВС, без да бъдат
изследвани посочените в него обективни критерии.
Не е отчетено на следващо място, че против ищеца е било налице
висящо наказателно производство в най – активната му възраст в социално,
професионално и семейно отношение. Не е оценена в достатъчна степен
1
продължителността на това производство и спецификите на протичането му ,
тъй като е прието неоснователно, в противоречие с практиката на ЕС, че се
касае за период, който не надхвърля разумния срок .
Съдът не е взел предвид, че значителната продължителност е
допълнителен стресов фактор, дал негативни отражения в личния и социален
живот на ищеца, който не може да бъде компенсиран със сумата от едва 80 лв.
месечно.
Неясен за страната е мотивът на съда, че тъй като ищецът не е публична
личност, осъществената медийна разгласа не е провокирала обществен
интерес и не е засегнала личността на привлечените лица. Счита, че по делото
са събрани доказателства, опровергаващи посочената констатация . Не е
отчетена и спецификата на населеното място и местните критерии за
„публична личност“ . Посочените доказателства неоснователно са
игнорирани от съда в нарушение на разпоредбата на чл.118 ГПК, на
практиката на ВКС и на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
По отношение на отхвърлената част на иска за имуществени вреди се
сочи, че разноските за процесуално представителство в наказателното
производство, претендирани по делото, са реално заплатени съгласно
представения договор за правна помощ между П. П. и неговия пълномощник.
Договореното между тях възнаграждение е определяемо съгласно
разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. В
съдебно заседание на 22.03.2018 г. е представен нов договор за правна помощ
, което е отразено, че е заплатено възнаграждение за 21 съдебни заседания, по
200 лв. за всяко. Предвид липсата му по делото, счита, че възнагражденията
следва да бъдат заплатени поне по минималната стойност, посочена в
Наредбата или по 100 лв. за всяко заседание.
Предявена е и молба за присъждане на направените в настоящото
производство разноски, съгласно приложен договор за правна помощ на
стойност 2 000 лв.
Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща становище по
въззивната жалба. В съдебно заседание поддържа становище за
неоснователност на въззивната жалба.
С жалбата не са направени доказателствени искания
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания
и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема
следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на
въззивника, депозирана пред Ямболския окръжен съд по обективно и
субективно съединените му искове против Прокуратурата на Република
България за осъждането за сумата от 70 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 9 568 лв. – обезщетение за
имуществени вреди – от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
2
за което е оправдан.
С обжалваното решение Ямболският окръжен съд е уважил иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 7 000 лв.
и за имуществени вреди – до размера от 2 576, 38 лв. В останалата част
претенциите са отхвърлени като неоснователни.
За да достигне до този извод, съдът е намерил, че съгласно
приложените по делото доказателства ищецът е бил привлечен към
наказателна отговорност за престъпление по чл.143, ал.2, вр. с ал.1 НК и
чл.20, ал.2, вр.с ал.1 НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила
присъда. Отчетено е обстоятелството, че на П. П. е повдигнато обвинение за
тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК престъпление, наложена му е мярка за
неотклонение „парична гаранция“ и макар наказателното производство да е
продължило шест години, този период не надхвърля разумния срок.
Отчетено е негативното влияние на това производство върху
професионалния, личния, здравословния и социален живот на ищеца и в
отношенията с неговото семейство. Прието е, че настъпилите негативни
последици имат обичаен характер, ищецът не е публична личност и
медийната разгласа не е засегнала съществено личността му и е определено
обезщетение за репарирането им в размер на 7 000 лв. В останалата част
искът е отхвърлен като неоснователен.
По отношение на имуществените вреди съдът е намерил за основателна
претенцията за заплащане на разноски за процесуално представителство в
съдебното наказателно производство против ищеца и направените от него
разноски за лично явяване пред въззивната и касационната инстанция,
представляващи разноски за гориво на личен автомобил и е оставил без
уважение искането за присъждане на разноски за процесуално
представителство в досъдебното производство като недоказани.
Не се спори по делото, че по ДП № 68/2013г. по описа на ОД на МВР гр.
Ямбол - пр.пр. №99/2013г. по описа на СП, П. К. П. е бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. с ал. 1, предл.1 и
предл.5, вр. с чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, което обвинение е било
прецизирано по чл. 143, ал. 2, вр. с ал.1, чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Спрямо
ищеца била взета и мярка на неотклонение „Парична гаранция" в размер на 2
000лв. По образуваното НОХД № 3063/2016г. по описа на Специализирания
наказателен съд с присъда №12/22.03.2018г. ищецът е признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение. Присъдата е била предмет на въззивен
контрол по ВНОХД № 108/2019г., на Апелативния специализиран
наказателен съд, но не и по отношение на ищеца. В това производство с
Присъда № 2 от 06.03.2020г. Апелативен специализиран наказателен съд
отменил първоинстанционната присъда в частта, с която други лица са били
признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения по чл.
143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като признал тези двама
подсъдими за виновни в извършване на престъпленията, а в останалата й част
3
първоинстанционната присъда била потвърдена.
Общата продължителност на наказателния процес - от образуване на
досъдебното производство до влизане в сила на присъдата на СпНС, с която
ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения надхвърля 6
години, което настоящият състав не приема за нарушение на изискването за
разглеждане на делото в разумен срок. Това е така, защото при съпоставката с
характера и правната сложност на разследването за престъплението, за което
е обвинен, с общата продължителност на процеса, не може да се направи
извод за неоправдано забавяне в извършването на задължителните по НПК
процесуални действия на органите на досъдебното производство и
прокуратурата в стадия на съдебния процес. В рамките на посочения срок е
проведено разследване за тежко престъпление и делото е разгледано на три
съдебни инстанции, което с оглед представените доказателства – материалите
по наказателното производство разкрива фактическа и правна сложност,
поради множество на деянията и обвинените лица.
Не се разкрива засилен интензитет на наказателното преследване - след
постановяване на първоинстанционната присъда, Прокуратурата не е
протестирала оневиняването на ищеца, а производството е продължило
спрямо него единствено във връзка с правомощията на въззивния съд по чл.
314,ал.2 НПК.
Не се доказва по делото ищецът да е понесъл неимуществени вреди в
обем, по- голям от приетите за понесени в първоинстанционно производство.
Въззивният съд намира за доказано по делото наличие на общо тревожно
състояние по време на наказателния процес, страх от възможно осъждане,
което предвид обвинение за участие н организирана група би могло да
включва ефективно изтърпяване на наказанието. Към момента на
повдигнатите обвинения ищецът е бил на *******. Разпитана по делото,
съпругата му потвърждава, че при задържането му през 2014г. не е
употребена сила, освободен е на следващия ден, взета му е мярка за
неотклонение парична гаранция. Останалите свидетели споделят, че изпитал
силна уплаха, набързо сменил работата си ,за да не му се случват други
подобни случки (ищецът е работил във фирма за бързи кредити).
Притесненията се засилвали, когато предстояло пътуване на гр.С. , за явяване
по делото.
Установено е общо здравословно неразположение – нервност,
раздразнителност, повишаване на кръвното налягане. Според вещото лице Й.
благодарение на високия си праг на устойчивост на стрес и семейната
подкрепа, ищецът не е отключил депресивни състояния, но е ограничил
социалния си живот, стеснил е кръга на общуване в ежедневието.
Доказано е по делото, че в електронните издания dnez.bg и delink.net са
направени съобщения за случай на рекет от организирана престъпна група, но
без споменаване на ищеца.
4
Несъмнено с оглед на събраните по делото доказателства следва извод за
доказаност на иска по основание. Налице са предпоставките за реализиране на
отговорността на ответника по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
въззивният съд, като съобрази характера и степента на увреждането-
незаконно обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода за продължителен срок, невисокия
интензитет на наказателно преследване- определена е мярка за неотклонение
парична гаранция в средно висок размер от 2 000лв., присъдата на
първоинстанционния съд не е протестирана по отношение на ищеца, обща
продължителност от около 6 години, което не разкрива нарушение на разумен
срок за разследване и разглеждане на делото, намира че на основание чл. 52
ЗЗД следва да бъде определено парично обезщетение за така понесените
неимуществени вреди в размер на 7 000лв.
В останалата част до предявения размер от 70 000лв. искът не е подкрепен
с доказателства за понесени вреди, обосноваващи обезщетение в подобен
размер. Въззивният съд дължи да поясни, че размерът на обезщетението по
чл. 52 ЗЗД не се определя от фактическите положения, при които е допуснато
увреждащото действие или бездействие, а от доказаните вреди върху
имуществената и неимуществената сфера на увреденото лице, които са в
пряка причинно-следствена връзка с увреждащото деяние.
Неоснователно е оплакването, че обезщетението е занижено, защото
ищецът не е публична личност. В случая окръжният съд е изложил
съображения за разгласяване на деянието, но е отбелязал, че не е разкрита
самоличността на ищеца, което сочи на ненакърнена публично репутация и
при това положение не може да се приеме наличие на репутационни вреди.
По отношение на оплакването за неправилно определен размер на
имуществените вреди въззивният съд приема следното:
На обезвреда подлежат всички имуществени вреди, които са настъпили
в резултат на увреждащото деяние. Доказването им е възложено в тежест на
ищеца. По отношение разходите за пътуване до гр.С. не се спори. Спори се
по отношение на размера на вредата, изразяваща се в заплатени разходи за
адвокатско възнаграждение.
Същностен белег на имуществената вреда е разместване на материални
блага, което е неблагоприятно за увредения. В контекста на настоящия случай
нуждата на ищеца от адвокатска защита е обусловена от повдигнатите и
поддържани незаконни обвинения. Правната защита и процесуалното
представителство от адвокат се осъществяват на договорно основание и
обикновено са срещу заплащане. Именно действително заплатените парични
средства формират паричната равностойност на обезщетението за
имуществени вреди. В настоящия случай с обжалваното решение са
присъдени в обезщетение всички доказани по делото заплатени от ищеца
5
разходи. При липсата на преки доказателства за понесени от него други
разходи не може да се обоснове извод за имуществени вреди в по- голям
размер от вече присъдените.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
съвпадащи с изложените в обжалваното решение и го потвърждава като
правилно
Мотивиран от изложеното Апелативен съд - Бургас, граждански състав
РЕШИ:
Потвърждава решение №124/05.07.2022 г. по гр.дело №57/2022 г. по
описа на Ямболския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6