№ 48
гр. С., 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Ваня Димитрова Белева (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212200600297 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от подс. ХР. Б. Б. и допълнение
към въззивната жалба от адв. В.К. от АК – С. – служебен защитник на подс. Б. против
Присъда № 260046/20.04.2021 год. по НОХД № 247/2018 год. по описа на РС – С..
С посочената по - горе присъда съдът е признал подс. Б. за виновен в това, че
през периода от м. ноември 2015 год. до м. ноември 2016 год. в гр. С., при опасен
рецидив и в условията на продължавано престъпление набирал, транспортирал и
превел през границата на страната отделно лице ЗЛ. В. В. на 21 години от гр. С. с целта
по чл. 159а, ал. 1, предл. 1 от НК – да бъде използвана за развратни действия, а именно
– в гр. Брюксел, Кралство Белгия от м. ноември 2015 год. до м. януари 2016 год. и в гр.
Фоджа, Република Италия от м. октомври 2016 год. до м. ноември 2016 год.,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено при условията на чл. 159а, ал.
2, т. 4 и т. 6, предл. 3 от НК – чрез използване на състояние на зависимост и чрез
получаване на облаги – пари в размер на 1345 евро с левова равностойност 2 630,59
лева, поради което на основание чл. 159г, предл. 1 вр. чл. 159б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
159а, ал. 2, т. 4 и 6, предл. 3 вр. ал. 1, предл. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което да
изтърпи при първоначален строг режим, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не му е
наложено по – лекото наказание.
Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подс. Б. за виновен в
това, че на 23.03.2016 год. в гр. С. причинил другиму - на ЗЛ. В. В. на 21 години от гр.
1
С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на проксималната фаланга на
петия пръст на дясната ръка, довело до „Трайно затрудняване движението на
крайниците“ – на десен горен крайник, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив, поради което на основание чл. 131а, предл. 2 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2
вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
три години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Първоинстанционният съд е признал подс. Б. за невинен в това, че на 27.03.2016
год. в гр. С. се заканил с убийство на М.В.М. на 30 години от гр. С. и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което на основание
чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал.
3 вр. ал. 1 от НК
С присъдата първоинстанционният съд определил на основание чл. 23, ал. 1 от
НК едно общо наказание на подс. Б., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три
години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Освен това с присъдата подс. Б. бил осъден да заплати направените по делото
разноски.
Във въззивната жалба на подс. Б. първоинстанционният съдебен акт е оспорен,
като се твърди, че постановената присъда е незаконосъобразна, както и че обвинението
за извършените престъпления не било доказано по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В депозираното допълнение към въззивната жалба от адв. В.К. от АК – С. –
служебен защитник на подс. Б. са изложени подробни съображения по заявените
първоначално оплаквания относно първите обвинения. Иска се отмяна на присъдата в
обжалваните й части и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен по повдигнатите му обвинения, алтернативно – да бъде отменена присъдата
и връщане на делото на РП – С. за ново разглеждане, поради допуснати процесуални
нарушения в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, които
са съществени, но са отстраними, тъй като накърняват правото на защита на
подсъдимия и присъдата почивала на обвинение, което не било доказано по несъмнен
начин.
В с.з. пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура - С. заявява,
че подадената въззивна жалба е неоснователна и моли да се потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, както и че
наложеното общо наказание е справедливо и правилно определено.
В с.з. пред въззивния съд подс. Б., редовно призован, се явява лично и с
назначения си защитник адв. К.. Последният заявява, че постановената присъда на РС
– С. по първите две обвинения, е неправилна и недоказана, незаконосъобразна и
необоснована. Защитникът моли присъдата да бъде отменена изцяло и вместо нея да
бъде постановена нова присъда, с която подс. Б. да бъде признат за невиновен и
оправдан изцяло по всички повдигнати обвинения.
В личната си защита и последната си дума подс. Б., изразява съгласието си със
своя защитник и моли да бъде оправдан.
Настоящият съдебен състав констатира, че срещу присъдата, в частта, с която
2
подс. ХР. Б. Б. е оправдан по повдигнатото му обвинението за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, не е бил подаден въззивен протест от
прокурора. За да може съдът да се произнесе по оправдателната част на присъдата
следва въззивният съд да е надлежно сезиран. В настоящия случай няма подаден
въззивен протест от прокурора, поради което в тази част присъдата е влязла в сила и не
е предмет на въззивен контрол и проверка от въззивната инстанция.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената въззивна жалба и допълнението към нея, изслуша
явилите се страни в съдебното заседание, обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, прецени наличните по делото доказателствени материали и като
извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда
на чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че при разглеждане на делото в
първоинстанционния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, които не
могат да бъдат отстранени в хода на производството пред въззивната инстанция, но са
отстраними при ново разглеждане на делото в първоинстанционния съд.
По същество, нарушенията се свеждат до следното:
В проведеното разпоредително заседание на 23.05.2018 год. са се явили
прокурорът, подс. Б., неговият защитник, пострадалата З.В. и пострадалият М.М..
Съдът дал ход на разпоредителното заседание и е пристъпил към обсъждане на
въпросите посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, в което становището си са изразили
прокурорът и защитникът на подсъдимия. След изслушването им в протокола е
отразено следното: „Съдът намира исканията на страните за основателни“ и определил,
че отлага и насрочва делото за разглеждане по общия ред. Настоящия съдебен състав
намира, че при така проведеното разпоредително заседание не са спазени разпоредбите
на глава деветнадесета от НПК – „Предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание“. Съгласно разпоредбата на чл. 247в, ал. 1 и
ал. 2 от НПК лицата, които могат да участват в разпоредителното заседание и да
изразят становището си по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК са подсъдимият,
неговият защитник, прокурорът, пострадалият или неговите наследници и ощетеното
юридическо лице, както и техният повереник, като същите се уведомят за тези им
права със съобщението за насрочване на разпоредителното заседание. В настоящия
случай, след даване ход на разпоредителното заседание е била предоставена
възможност само на прокурора и на защитника на подсъдимия да изразят становището
си по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Видно от протокола на проведеното
разпоредително заседание подс. Б. се е явил в същото, но не е взел участие при
обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Допуснатото нарушение е
съществено, доколкото е ограничило правата на подсъдимия, а именно правото му да
участва лично в разпоредителното заседание.
Освен това такава възможност не е била предоставена и на явилите се лично в
разпоредителното заседание пострадали. Действително, съгласно разпоредбата на чл.
247в, ал. 3 и ал. 4 от НПК законодателят е посочил, че в 7-дневен срок от връчване на
съобщението пострадалите могат да дадат отговор по въпросите, които се обсъждат в
разпоредителното заседание и да направят своите искания, както и да направят искания
за конституиране като частен обвинител и граждански ищец. Този срок обаче не е
преклузивен, доколкото в разпоредбите на чл. 77 от НПК (относно конституирането на
частен обвинител) и на чл. 85 от НПК (относно конституирането на граждански ищец)
3
законодателят е посочил, че тези молби могат да бъдат устни или писмени, като
същите следва да бъдат направени най – късно до започване на разпоредителното
заседание пред първоинстанционния съд. Пострадалите са се явили лично в
насроченото разпоредително заседание и е следвало да бъдат изслушани относно
възможността им да бъдат конституирани в процеса като частни обвинители и
граждански ищци, както и относно въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
След като е изслушал прокурора и защитника на подсъдимия в
разпоредителното заседание съдът е отложил и насрочил делото за разглеждане по
общия ред. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 5 от НПК съдът след изслушване на
страните е следвало да се произнесе с определение относно въпросите по чл. 248, ал. 1
от НПК, което подлежи на обжалване по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК. Следователно
съдът на практика не е приключил разпоредителното заседание, тъй като не се е
произнесъл с определение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
В първото съдебно заседание проведено на 20.06.2018 год. бил даден ход на
делото, била свалена самоличността на подсъдимия и на явилите се свидетели, в тава
число и на свидетелите И.П. (вуйчо на подсъдимия) и Р. Б.а (майка на подсъдимия),
както и на вещите лица. Видно от протокола от това съдебно заседание свидетелите
били предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, а свидетелите И.П.
и Р. Б.а и за правото им по чл. 119 от НПК, след което били отстранени от залата. След
това в съдебното заседание свидетелите И.П. и Р. Б.а заявили, че не желаят да
свидетелстват, с оглед роднинските си връзки с подсъдимия и на същите не били
задавани въпроси от страните. Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на
свидетел Р. Б.а са били налице условията на чл. 119 от НПК да откаже да свидетелства,
но не и за свидетел И.П.. Съгласно разпоредбата на чл. 119 от НПК лицата, които могат
да откажат да свидетелстват са съпругът, възходящите, низходящите, братята и
сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство.
Свидетелят И.П. като вуйчо на подсъдимия не попада в кръга на изчерпателно
изброените от законодателя лица, които могат да откажат да свидетелстват.
Първоинстанционният съд е бил длъжен да проведе разпита на свидетел И.П. като
последният съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от НПК има задължението да
изложи всичко, което знае по делото и да отговаря на поставените му въпроси, както и
правото да не дава показания само по въпроси, отговорите на които биха уличили в
извършването на престъпление лицата посочени в чл. 121, ал. 1 от НПК, но не и да
откаже да дава показания. Още повече, че законодателят е предвидил и налагане на
глоба по чл. 120, ал. 4 от НПК за свидетел, който извън случаите по чл. 119 и чл. 121
откаже да свидетелства.
В съдебното заседание, проведено на 09.03.2021 год., се явили прокурорът,
подсъдимият, неговият защитник, както и адв. Т. от АК - С., която била упълномощена
от свидетел З.В.. Адв. Т. предоставила на съда писмени свидетелски показания на
свидетеля З.В. и е изразила становище по направено от подсъдимия искане относно
назначения му служебен защитник. На делото не бил даден ход и същото било
отложено за 20.04.2021 год.
В последното съдебно заседание, проведено на 20.04.2021 год., отново са се
явили прокурорът, подсъдимият, служебният защитник – адв. К. и адв. Т.. Видно от
протокола от проведеното разпоредително заседание, пострадалата З.В. не е била
конституирана в производството нито като частен обвинител, нито като граждански
4
ищец. Въпреки това съдът е дал възможност на адв. Т. да изрази становището си по
даване ход на делото, отговорила на въпрос на съда кои показания поддържа свидетел
З.В., изразила становището си по отношение на доказателствата. Освен това след като
приключило съдебното следствие и бил даден ход на устните съдебни прения, в
същите участие взела адв. Т., която пледирала относно размера на наказанията, които
следва да се наложат на подс. Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 291, ал. 2 от НПК,
съдебните прения започват с реч на прокурора, след това се дава последователно
думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия
повереник, на защитника и на подсъдимия. Участието на други лица в хода на
съдебните прения е недопустимо. Законодателят изчерпателно е определил кои са
лицата и в какъв ред следва да изразят становищата си при провеждането на съдебните
прения.
Посочените по - горе нарушения на процедурата при разглеждане на делото в
първоинстанционния съд са съществени и не могат да бъдат отстранени в хода на
производството пред въззивната инстанция, но са отстраними при ново разглеждане на
делото в първоинстанционния съд. Ето защо присъдата на РС - С. следва да бъде
отменена, с изключение на частта, с която подсъдимият е бил оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, и делото да бъде върнато
за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд от стадия на
разпоредителното заседание. Присъдата следва да бъде отменена и в частта й относно
направените разноски по делото, по които първоинстанционният съд, при новото
разглеждане на делото, следва да се произнесе в зависимост от крайния резултат от
същото.
Предвид изложеното въззивният съд счита, че е безпредметно и не следва да
излага в настоящото си решение мотиви по повод оплакванията по същество във
въззивната жалба, за да не повлияе със становището си върху решението на
първоинстанционния съд, който при разглеждането на делото ще следва да се
произнесе по вътрешно убеждение по повдигнатите срещу подсъдимия обвинения.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335, ал. 2, вр. чл.
348, ал. 3, т. 1 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260046/20.04.2021 год. по НОХД № 247/2018 год. по
описа на РС – С. в частта, с която подсъдимият ХР. Б. Б. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 159г, предл. 1 вр. чл. 159б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
159а, ал. 2, т. 4 и 6, предл. 3 вр. ал. 1, предл. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 131а,
предл. 2 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК и му е наложено на основание чл. 23 от НК
едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи
при първоначален строг режим, както и в частта, с която е осъден да заплати
направените по делото разноски по сметка на ОД на МВР – С. и по сметка на СлРС.
ВРЪЩА делото на РС - С. за ново разглеждане в отменените части от друг
състав от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6