МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА, ПОСТАНОВЕНА ПО Н.Ч.Х.Д. №197/2020г. ПО ОПИСА НА РС- ЛЕВСКИ
Производството пред РС – Левски е
образувано по депозирана частна тъжба от А.К.А., ЕГН**********, с адрес: *** и
от К.А.Г., ЕГН**********, с адрес: ***,
против К.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за престъпление
по чл. 131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал.1, чл. 20, ал.2 от НК;
К.П.Н., ЕГН**********, с адрес: ***,
за престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал.1, чл. 20, ал.2 от НК;
и П.К.Н., ЕГН**********, с адрес:
***, за престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал.1, чл. 20, ал.2 от НК.
В
съдебно заседание процесуалните представители на частните тъжители поддържат
изцяло тъжбата, като считат, в хода на съдебното следствие са събрани
достатъчно доказателства, от които да се направи категоричният извод, че са
осъществили състава на престъплението.
Пледират
съда да ги признае за виновни, да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, да
уважи гражданските искове и да им се присъдят направените деловодни разноски.
Подсъдимите
се представляват от упълномощен защитник, който моли съдът да остави без
уважение тъжбата на двамата тъжители и да оправдае тримата подсъдими.Счита, че
по делото не са събрани безспорни категорични доказателства, които да водят до
извода, че е налице твърдяното престъпление и вината на подсъдимите.
Упълномощеният защитник пледира ако съдът
приеме, че К.К.Н. и К.П.Н. са извършили престъплението, следва да бъде приложен
институтът на реторсията и да бъдат освободени и двамата от наказателна
отговорност и да не им се наложи наказание.
При
определяне размера на гражданската отговорност, счита, че няма причинени големи
вреди, които да са довели до силни болки и страдания и в този смисъл присъденото
следва да бъде в минимален размер. Счита, че подсъдимият П.Н. следва да бъде
оправдан.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Образувано
било ДП ЗМ №122/2018г. по описа на РУ - Левски, пр.пр, № 631 /2018г. по описа
на РП-Левски, за това, че: около 19 часа в с. Асеновци, обл. Плевен, пред дом,
находяш, се на ул. Стадиона № 14 са извършени действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - пр. по чл. 325,
ал. 1 НК.
С
постановление на разследващия орган от 15.08.2018г. в качеството на обвиняем
бил привлечен А.К.А., за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК.
На
10.12.2019г. наблюдаващият по делото прокурор разделил делото на основание чл.
216, ал. 1 от НПК, от което произлезли още две досъдебни производства съответно
с предмет причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК на А.А. и
причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК на К.Г..
Прокурорът
е констатирал, че цитираните деяния са от частен характер и съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, последвало спиране на наказателното
производство по отношение на така разделените две производства. Преписи от
постановленията за спиране били връчени на двамата пострадали на 09.01.2020г.
С
присъда 260012/08.12.2020г. ОС Плевен е отменил присъда №21/27.07.2020г. на РС-Левски
по отношение на подсъдимия А.К.А. и е постановил присъда, с която е признал
подсъдимия А. за невинен в това на 06.07.2018г. около 19:00 часа в с. Асеновци,
пред дом на ул. Стадиона №14, чрез нанесен удар със сабя причинил на К.К.Н. от с.с. средна телесна
повреда, изразяваща се в порезна/посечна рана на лявото рамо, с нарушаване
целостта на два големи мускула на раменния пояс и израстък на лопатачната кост,
довели до трайно затруднение на движението на левия горен крайник, поради което
го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 129, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
На
06.07.2018г. следобед в центъра на с. Асеновци възникнал конфликт между
тъжителя А.А. и К.Н.. Разправията приключила и те се прибрали по домовете си. Късно
след обяд К., П. и К. се намирали в обитаваното от тях жилище в с. Асеновци, ул. Огражден № 4 и решили, че трябва да посетят
жилището на тъжителите и техни роднини - К. и А., за да упражнят над тях
физическо насилие и да им причинят телесни повреди.
В
резултат на така намисленото от тримата те
се снабдили с подходящи за целта предмети - вили и колове. Съгласявайки
се помежду си, че ще изпълнят намисленото те незабавно тръгнали към дома на
пострадалите - К. и А..
На
същата дата тъжителите А. и К., заедно с други близки били в дома си в с.
Асеновци, на ул. Стадиона № 14 и празнували рожден ден на последния. Около 19,
00 часа се чул силен шум и удари по гаражната врата и К. излязъл, за да види
какво става. В момента, в който излязъл, видял К., който му нанесъл силен удар
в лицето с дървената част на вилата, която носел, вследствие на което К. паднал
на земята. Опитвал се да се изправи, но тъй като имал физически проблеми в
резултат на множество заболявания, не успял. Докато бил на земята, съпругата му
/която веднага излязла след него/ се опитвала да го предпази от други удари, но
бащата на К. - К., който бил с вила в ръцете си успял да го прободе няколко пъти в областта на корема.
През това време навън излязъл и другият
тъжител - А., който се опитвал да спаси баща си К.. Поради това обстоятелство К.,
К. и П. започнали да нанасят удари с носените от тях предмети, както и с горни
и долни крайници и на него - в областта на гръдния кош и корема.
След
преустановяване на нападението пострадалите позвънили на телефон 112 и бил
изпратен екип на Спешна помощ и полиция.
От
изготвената съдебно медицинска експертиза се установява, че на А.К.Г. са причинени
следните травматични увреждания: гръден кош – групирани охлузвания и
кръвонасядания по лявата страна (с характеристика на контактен отпечатък);
охлузвания и кръвонасядане по предната коремна стена (в долния ляв квандрант);
крайници:
-оток,
кръвонасядане, охлузвания и охлузни рани по лявата предмишница;
-охлузвания
по лактите.
Вещото
лице пояснява, че уврежданията са в резултат на тъпи травми, може да са
получени по съобщения в свидетелските
показания начин: уврежданията по гръдния кош – от удар с метална част на
вила; увреждания по предна коремна стена – от мушкащ удар с кол, дръжката на
сечиво или подобен предмет; увреждането по лявата предмишница – при предпазване
с ръка от удар с твърд тъп предмет, възможно кол; охлузвания по лактите – най –
вероятно от падане.
Причинените
на А.А. увреждания са свързани с нарушаване на анатомичната цялост, при
нормално протичане на оздравителния процес зарастват и преминават за около 2-3
седмици, поради което са довели до временно разстройство на здравето, временно
неопасно за живота.
От
изготвената съдебно медицинска експертиза се установява, че на К.А.Г. са
причинени следните травматични увреждания:
-охлузвания
и кръвонасядания по лицето, гръдния кош, корема, горните крайници; три
повърхностни прободн ирани:
-
двете на предна коремна стена, непроникващи в коремната кухина;
-
една на лявото бедро.
Установява
се, че уврежданията са в резултат на действие на тъпи и остри предмети, може да
са получени по съобщения в свидетелските показания начин:
-кръвонасяданията
по лицето, гърба и горните крайници – от удари с издължен тесен предмет (кол,
дръжка на сечиво);
-
кръвонасядането охлузване по гърдите – от удар с предмет с ограничена
повърхност (възможно от мушкащ удар с кол, ритане с върха на стъпало..);
-
охлузвания по корема и прободните рани – от нараняване с металната част на
вила;
-охлузването
на кръста вдясно – от падане по гръб на земята.
Според
вещото лице, причинените на К.Г. увреждания са свързани с нарушаване на анатомичната
цялост, при нормално протичане на оздравителния процес зарастват и преминават
за около 2-3 седмици, поради което са довели до временно разстройство на
здравето, временно неопасно за живота.
Вещото
лице е дало отговор на въпроса за травматичните увреждания на К.К.Н. – посечна
рана в областта на лявото рамо с нараняване на левия голям гръден мускул,
раменния мускул и ставния израстък на лявата лопатка; прорезна рана на дясната
длан с нараняване на възглавничката и крайната фаланга на трети пръст. Уврежданията
са в резултат на действието на предмет с режещ ръб – раната в областта на
лявото рамо – от посичане със сабя;
раната
в дясната длан – предпазване с ръка от удар с режещия ръб на сабя.
На К.П.Н.
е причинена посечна рана по лявата мишница и гърба с нараняване на триглавия
мишничен и раменния мускул на ръката и мускула под гребена на лопатката.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение. Заключението като компетентно
изготвено, обективно, безпристрастно и неоспорено от страните по делото е
прието от съда.
Разпитани са свидетели.
Показания
в качеството на свидетел е дала Ж. З. Г. – съпруга на тъжителя К. и майка на А..
В показанията си посочва, че докато била ангажирана с подготовката за рождения
ден на съпруга си, се чул тропот. Излизайки навън, видяла как пред портата
„налагат“ съпруга й, докато се намирал легнал на земята, го бият с колове и
вили. Свидетелката се опитала да предпази съпруга си. Нападателите успели да влязат вътре. Свидетелката посочва,
че е разпознала тримата подсъдими, но пояснява, че хората са били много. Според
свидетелката синовете на подс. К. – К. и П. биели „като зверове“, като викали
„Сашо, сега ще те убием“. Разказва, че подсъдимите К. и П. удряли К..
Свидетелката
не е разбрала причината за случилото се, но разказва, че е чула, че синът й С. ударил два
шамара на сина на К. – К..
В
показанията си свидетелят А. С. А. посочва, че е минавал през центъра на с.
Асеновци и пред хранителен магазин „Алфа“, видял тъжителя А. да разговаря с
подсъдимия К.К.. Чул разправия, при която К. използвал нецензурни думи,
насочени към тъжителя. Вечерта свидетелят посетил дома на тъжителите, видял, че
тъжителят А. имал наранявания по ребрата, а баща му – следи по стомаха и
надрано.
Според свидетеля И. А. С. в
къщата на тъжителя К. се празнувал рожден ден. Дошли хора, които викали и се
карали. К. излязъл от вратата, бил съборен на земята и боят почнал оттам. Хората
отвън дошли с колове и вили.
По искане на тъжителите е
разпитан и свидетелят Р. И.. В показанията си той посочва, че са празнували
рожден ден на тъжителя К., когато са дошли хора с вила и колове и започнали да
хлопат по вратата на гаража и да викат на А. да излезе, че ще го убият. Първо
излязъл К., с голи ръце, след него и А.. Отвън са започнали да бият К..
Свидетелката Ж. Г., макар и в
родствени връзки – съпруга на тъжителя К. и майка на тъжителя А. дава
добросъвестно показанията си, които са последователни, логични, съответстват на
писмените доказателства и заключението на вещото лице, поради което съдът ги кредитира като
достоверни.
Съдът дава вяра и на показанията
на свидетелите А., И. и С., които са дадени добросъвестно, въз основа на
техните лични възприятия.
Разпитани
са и свидетелите Е.И.А. и Д.И..
Е.А.
разказва, че А. (тъжителят) спрял пред свидетелката и подсъдимия К., извадил
бухалка и започнал да го бие с нея. Причината за това била, че К. бил бащата на
А.. Отрича свидетелят Атанас Стефанов да е бил на място. Свидетелката дава
противоречиви показания. Същата твърди за нанесен побой на подсъдимия К. с
бухалка от страна на тъжителя А., каквито данни няма събрани по делото. Дори и
подсъдимият К. не сочи, че му е нанасян побой с бухалка от страна на А.. По
изложените съображения съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Е.А..
Свидетелката
Д.И. твърди в показанията си, че след като синът й се върнал окървавен от
нанесения от А. побой, предложила да отидат да видят да по какви причини е бил
така жестоко сина й. Отишли и почнали да ги викат да излязат да видят защо А. е
бил К.. Тъжителят К. излязъл със синджири и започнал да „налага“ съпруга й. Излезли
и жената на К. и нейния брат с дървета, а А. излязъл със сабя.
Свидетелката отрича да са носели
колове, мотики и вили в ръцете си.
Показанията на свидетелката
противоречат на писмените доказателства по делото и на показанията на
свидетелите, на които съдът дава вяра, поради което съдът не кредитира показанията
на свидетелката като достоверни.
Обяснения са дали и подсъдимите.
Подсъдимият К.К. сочи, че отишли
до дома на тъжителите за да проверят защо са му нанесли побой. Излезли първо К.
със синджира, след него А. със сабя. Отрича да е носел нещо в ръцете си, за да
се защитава. Не се кредитират обясненията на подсъдимия, които са защитна версия
и не се подкрепят от останалите доказателства.
Подсъдимият П.К. пояснява, че
отишли до дома на тъжителите, за да проверят защо са били брат му. Още при
пристигането им излезли А. и със сабята започнал да „налага“ брат му. К.
уточнява, че е бил с едно дърво, но не е правил нищо, не е удрял никого. Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като не се подкрепят от доказателствата
по делото.
Подсъдимият К.П. посочва, че първо
е излязъл К. със синджир. Излязъл е и синът му със сабята. В тази им част съдът
приема, че обясненията на подсъдимия са защитна версия. Самият подсъдим заявява,
че е подпрял с вилата тъжителя К. и той паднал.
С оглед на така приетата от съда
фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият К.К.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от частен характер, наказуемо по смисъла на 131, ал.1, т.4, вр. чл.130 ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, тъй като на
06.07.2018г. в съучастие като съизвършител с К.П.Н. и П.К.Н., причинил на
повече от едно лице телесни повреди - на А.К.А. – лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош и корема, оток,
охлузвания, охлузни рани по левия горен крайник, охлузвания по десния горен
крайник, които са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за
живота – разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК,
-на
К.А.Г.–лека телесна повреда, извразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по
лицето, гръдния кош, корема, горните крайници, повърхностни прободни рани – две
на предната коремна стена, непроникващи в коремната кухина и една на лявото
бедро, които са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за
живота – разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК.
Подсъдимият К.П.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от
частен характер, наказуемо по смисъла на 131,
ал.1, т.4, вр. чл.130 ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, тъй като на 06.07.2018г. в съучастие като съизвършител с К.К.Н. и П.К.Н.,
причинил на повече от едно лице телесни повреди - на А.К.А.
– лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по гръдния
кош и корема, оток, охлузвания, охлузни рани по левия горен крайник, охлузвания
по десния горен крайник, които са довели до разстройство на здравето временно и
неопасно за живота – разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл.
129 от НК,
-на
К.А.Г.–лека телесна повреда, извразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по
лицето, гръдния кош, корема, горните крайници, повърхностни прободни рани – две
на предната коремна стена, непроникващи в коремната кухина и една на лявото бедро,
които са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота –
разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК.
Подсъдимият П.К.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен
характер, наказуемо по смисъла на 131,
ал.1, т.4, вр. чл.130 ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, тъй като на 06.07.2018г. в съучастие като съизвършител с К.П.Н.
и П.К.Н., причинил на повече от едно лице телесни повреди: -на А.К.А. – лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и
кръвонасядания по гръдния кош и корема, оток, охлузвания, охлузни рани по левия
горен крайник, охлузвания по десния горен крайник, които са довели до
разстройство на здравето временно и неопасно за живота – разстройство на
здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК,
-на
К.А.Г.–лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по
лицето, гръдния кош, корема, горните крайници, повърхностни прободни рани – две на предната коремна
стена, непроникващи в коремната кухина и една на лявото бедро, които са довели
до разстройство на здравето временно и неопасно за живота – разстройство на
здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите К.К.Н., К.П.Н. и П.К.Н. чрез
действия – нанасяне на удари на А.А. с металната част на вила, мушкащ удар с
кол, дръжка на сечиво и нанасяне на удари с издължен тесен предмет – кол,
дръжка на сечиво, нараняване с метална част на вила.
По този
начин на пострадалите е причинено телесно увреждане, т.е. настъпил е
вредоносния резултат и деянието е довършено.
Деянието
от подсъдимия К.К.Н. е извършено в съучастие като съизвършител с К.П.Н. и П.К.Н.,
причинена на повече от едно лице телесни повреди.
Деянието
от подсъдимия К.П.Н. е извършено в съучастие като съизвършител с К.К.Н. и П.К.Н.,
причинена на повече от едно лице телесни повреди.
Подсъдимият
П.К.Н. е извършил деянието съучастие
като съизвършител с К.К.Н. и К.П.Н., причинена на повече от едно лице телесни
повреди.
Съдът прецени, че от
наказателно-правна гледна точка описаното в съдебно - медицинската експертиза
физиологично състояние на тъжителя А.К.А. следва да бъде квалифицирано като лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, със срок на възстановяване 2
– 3 седмици.
Описаното в съдебно -
медицинската експертиза физиологично състояние на тъжителя К.А.Г. следва да
бъде квалифицирано като лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, със срок на възстановяване 2 – 3 седмици.
Авторството на деянието е
установено по несъмнен начин. Доказателство за това са кредитираните показания
на свидетелите.
От субективна страна подсъдимият
К.К.Н. е действал с пряк умисъл, който съдът извежда от обективно установените
и извършени от него действия, с непосредствено целени и настъпили
общественоопасни последици.
От
субективна страна подсъдимият К.П.Н. е действал с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
противоправния характер на извършеното, предвиждал е, че с извършените действия
причинява телесни увреждания на пострадалите, но е целял постигането на този
противоправен резултат.
От
субективна страна подсъдимият П.К.Н. е извършил деянието при форма на вина пряк
умисъл с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. К. е
съзнавал противоправния характер на извършеното, като е целял и се е стремял
към постигане на забранения от закона резултат. Този извод се налага от
показанията на разпитаните свидетели и действията на К..
И тримата подсъдими са съзнавали участието на
останалите в извършването му. И тримата са се въоръжили с колове и вили и са
отишли в дома на тъжителите с намерение да им причинят телесни увреди.
С оглед на изложеното до тук съдът прие, че повдигнатото против
подсъдимите обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните в
това производство доказателства.
Съдът
съобрази, че по отношение на подсъдимия К.К.Н. са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по смисъла на чл.78 „а” ал.1 от НК, а именно – подсъдимият
е пълнолетно лице, което към момента на извършване на деянието не е осъждано за
престъпление от общ характер и не е освобождавано от наказателна отговорност.
За престъплението по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.130 ал.1 от НК, което е
умишлено, е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години, и с него не
са причинени имуществени вреди.
При горните констатации съдът
освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание - глоба.
При
определяне размера на глобата съдът съобрази обществената опасност на деянието
и дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не бяха установени. Предвид изложеното съдът наложи
на подсъдимия глоба в минималния
предвиден с приложимия текст размер от 1 000 лв., като счете, че с така
определеното по вид и размер наказание ще бъдат реализирани в пълна степен
целите както на специалната, така и на генералната превенция по смисъла на чл.36
от НК.
Подсъдимия К.П.Н. е пълнолетно
лице, което не е осъждано за престъпление от общ характер и не е освобождавано
от наказателна отговорност. За престъплението по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.130
ал.1 от НК, което е умишлено, е предвидено наказание лишаване от свобода до 3
години, и с него не са причинени имуществени вреди.
Поради посоченото съдът намира,
че са налице кумулативно изискуемите препоставки по смисъла на чл.78 „а” ал.1
от НК, поради което освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание - глоба.
При
определяне размера на глобата съдът съобрази обществената опасност на деянието
и дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението. Поради
изложеното съдът наложи на подсъдимия глоба
в минималния, предвиден размер от 1 000лв, като счете, че с така определеното
по вид и размер наказание ще бъдат реализирани в пълна степен целите както на
специалната, така и на генералната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
И по
отношение на подсъдимия П.К.Н. съдът намира, че са налице предпоставките за приложение
на разпоредбата на чл. 78а от НК. Към момента на извършване на деянието
подсъдимият не е осъждан. Подсъдимият е пълнолетен. За престъплението по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.130 ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до 3 години, и с него не са причинени имуществени
вреди.
Предвид
изложеното съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия П.К.Н. и му
наложи административно наказание глоба.
При определяне размера на глобата
съдът съобрази както обществената опасност
на деянието, така и на дееца. Поради изложеното съдът наложи на подсъдимия
минималния, предвиден в закона размер от 1 000 лв., като намира, че с така
определеното по вид и размер наказание ще бъдат реализирани целите както на
специалната, така и на генералната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Защитникът
на подсъдимите пледира, че неяснотата относно това кой от тъжителите е ударил
подсъдимите К. и К., на същото основание следва да се приеме, че двамата
тъжители в съучастие са нанесли леките телесни повреди, за които има
доказателства и изготвени експертизи, от които се установявало, че двамата
подсъдими също са претърпели леки телесни повреди, разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота. Защитникът сочи, че дори да се приеме, че подсъдимите
са нападнали тъжителите, на практика тъжителите са отговорили веднага със
същата лека телесна повреда, поради което следвало да се приложи института на
реторсията и да бъдат освободени и двамата от наказателна отговорност и да не
им се налага наказание.
Съдът
не споделя становището на защитника на подсъдимите.
В основата на реторсията е идеята
на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като на причинителя на
леката телесна повреда веднага е отвърнато от пострадалия със същата лека
телесна повреда. Този институт е приложим само с предвидените от закона четири
случая – чл. 130, ал.1, чл. 130, ал.2, чл. 146 и по чл. 148, ал.1, т.1 НК.
Съдебната практика приема, че
предвидената в чл. 130, ал.3 от НК възможност на съда за освобождаване от
наказателна отговорност на лицата, причинили лека телесна повреда, обективирана
в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, и
изразила се в болка и страдание, ако пострадалият е отвърнал веднага на дееца
със същото по характер телесно увреждане, е относима само и единствено за престъпленията по чл.
130, ал.1 и ал.2 от НК. Недопустимо е правоприлагането на визирания
институт при по – тежко наказуемите
престъпни деяния по чл. 131, ал.1 от НК, които очертават по – висока степен на
обществена опасност, с оглед обекта на посегателство /охраняваните обществени
отношения/.
Предвид изложеното съдът приема,
че в случая е неприложим институтът на реторсията.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ
ИСК:
С
тъжбата е предявен и в наказателния процес е приет за съвместно разглеждане
предявеният от тъжителя А.К.А. срещу К.К.Н. граждански иск за сумата от 1500 лв. – обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието;
-срещу К.П.Н. за сумата от 1500 лв. – обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието;
- срещу П.К.Н. за сумата от 1500 лв. – обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието.
При така приетата за установена
от съда фактическа обстановка и във връзка с признаване на подсъдимите за
виновни в причиняването на разстройство на здравето на пострадалия лека телесна
повреда, то предявеният от последния граждански иск за обезвреда на причинените
му неимуществени вреди, се явява доказан по основание. По отношение на размера,
в който същият следва да бъде уважен, следва да се отчете характера на
претенцията – репариране на причинените на А. болки и страдания. Съдът прецени
характера на причинените наранявания – гръден кош групирани охлузвания и
кръвонасядания, охлузване и кръвонасядане по предната коремна стена; крайници –
оток, кръвонасядане, охлузвания и охлузни рани по лявата предмишница,
охлузвания по лактите, отчитайки периода на възстановяване, преживените болки и
страдания във връзка с уврежданията, нанесени му от подсъдимите, изразяващи се
в чувство на дискомфорт и болка. Предвид изложеното, съдът намира, че в
конкретния случай справедливият размер за репариране на преживените от тъжителя
болки и страдания се явява сумата от по 500 лв.
Поради това подсъдимите К.К.Н., К.П.Н.
и П.К.Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на А.К.А. всеки от тях по 500 лв.
за причинените на последния неимуществени вреди от деянието, за което бяха
признати за виновни. В останалата част – за разликата над посочената сума до
пълния му претендиран размер от 1500 лв. гражданският иск срещу всеки един от
подсъдимите следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С тъжбата е предявен и в
наказателния процес е приет за съвместно разглеждане предявеният от тъжителя К.А.Г.
срещу К.К.Н. граждански иск за сумата от 2000 лв. – обезщетение за причинените
му неимуществени вреди в резултат на деянието;
-срещу К.П.Н. за сумата от 2000 лв. – обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието;
- срещу П.К.Н. за сумата от 2000 лв. – обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието.
След като взе предвид
произнасянето си с наказателната част на присъдата и съобрази законния принцип,
че гражданската отговорност следва деликтната, както и с оглед събраните в хода
на съдебното дирене доказателства, съдът прецени, че предявеният граждански иск
за претърпени от тъжителя К.А.Г. от деянието неимуществени вреди срещу К.К.Н., К.П.Н.
и П.К.Н. е основателен и доказан до размер от 700 лв.
Обсъждайки размера на
обезщетението, съдът прецени заключението на назначената СМЕ, данните за
нанесената телесна повреда, причинените кръвонасядания
по лицето, гърба, горните крайници, кръвонасядането с охлузване по гърдите,
охлузванията по корема и прободните рани, охлузването на кръста вдясно, периода
на отшумяване на последиците.
Поради тези съображения съдът
прецени, че обезщетение в размер на 700 лв. от всеки от подсъдимите в пълна
степен ще репарира претърпените от К.А.Г. физическа болка и степента на
неприятните психически изживявания. Съдът счете, че в останалата си част - за
разликата над 700лв до претендираните 2000лв, предявеният от тъжителя
граждански иск е неоснователен и недоказан по размер.
Поради това подсъдимите К.К.Н., К.П.Н.
и П.К.Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на А.К.А. всеки от тях по 700 лв.
за причинените на последния неимуществени вреди от деянието, за което бяха
признати за виновни. В останалата част – за разликата над посочената сума до
пълния ме претендиран размер от 2000 лв. гражданският иск срещу всеки един от
подсъдимите следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Поради това съдът постанови
отхвърлителен диспозитив относно гражданския иск в тази му част.
В
хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК и съобразно направените искания, съдът осъди: подсъдимия К.К.Н. да заплати д.т. върху уважения размер
на гражданския иск от 50 лв; подсъдимия К.П.Н. да заплати д.т. върху уважения
размер на гражданския иск от 50 лв.; подсъдимия П.К.Н. да заплати д.т. върху
уважения размер на гражданския иск от 50 лв.
Съдът осъди подсъдимите
К.К.Н., К.П.Н. и П.К.Н. ДА ЗАПЛАТЯТ на А.К.Г. и К.А.Г. направените деловодни
разноски в размер на 1627,26лв., или всеки от тях по 542,42 лв.
Осъди: подсъдимия К.К.Н. да заплати по сметка на РС –
Левски сторените от съда разноски в размер на 292,50 лв.; подсъдимия К.П.Н. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Левски сторените от съда разноски в размер на 234 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: