МОТИВИ към Присъда № 22/30.01.2020г.
по НЧХД 1298/2019г. по описа на РС-***
Производството по делото е образувано по
повод частна тъжба на А.Х.Г. с ЕГН: **********, с която против С.В.С. с
ЕГН: ********** (с неправилно посочено към онзи момент първо име „С.“) е
повдигнато обвинение за това, че в периода от 23.10.2018г. до 22.11.2018г., в
гр. ***, при условията на продължавано престъпление с 4 деянията казала нещо
унизително за честта и достойнството на Г., в нейно присъствие, както следва:
На 23.10.2018г. й казала: „Ти
малоумна ли си? Каква си? Проста си, проста си, проста си. Ти си малоумна,
тъпа, малоумница“.
На 24.10.2018г. и казала: „Тъпанарка
проста, идиот мръсен, противен“.
На 20.11.2018г. й казала: „Кучко
мръсна“.
На 22.11.2018г. й казала: „Нахалница,
долна, мръсна, гадна туркиня. Нахална си в червата“ – престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
В първото съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане и
предявен от тъжителката граждански иск срещу подсъдимата, за осъждане на
последна да й заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
причинените с престъплението неимуществени вреди.
Пред съда, производството по делото
протече по общия ред, като съдът събра всички допустими, относими и необходими
доказателства, посочени от страните. Подсъдимата
С. се възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението.
В хода на съдебните прения частният
тъжител заявява, че счита, че подсъдимата е извършила престъплението, в което е
обвинена и следва да понесе отговорността си. Категорично отказва възможността
за постигане на помирение, като подчертава, че се чувства обидена и унизена от
поведението на С. и нейните колежки, поради което и счита, че единствено
налагането на наказание от съд би постигнало положителен резултат.
Повереникът на частния тъжител – адв. Н.
– БАК, също счита, че подсъдимата е осъществила признаците на вмененото й престъпление.
Излага подробни доводи в подкрепа на тезата си, като анализира приобщените по делото
доказателства и доказателствени средства и заключава, че престъплението е
безспорно доказано. Няма конкретни претенции по отношение на размера на
наказанието, което следва да се наложи на С.. По отношение на гражданския иск
пледира за уважаването му справедливост.
Защитникът на подсъдимата – адв. Николова - БАК
заявява, че обвинението не е доказано. Застъпва, че се касае за напрегната
работна среда, в която и двете страни имат вина за настъпилите усложнения.
Счита, че не следва да се дава безрезервна вяра на приложените видеозаписи,
доколкото те не отразяват контекста на събитията, а са целенасочено подбрани,
за да обслужват обвинителната теза. Застъпва, че тъжителката също е обиждала
подсъдимата, поради което и на основание чл. 146, ал.2 НК пледира за
освобождаването й от отговорност.
Подсъдимата С.
се придържа към тезата на своя защитник, като също заявява, че е била обиждана
от тъжителката. В предоставената възможност за последна дума моли за
постановяване на оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата С.В.С. с
ЕГН ********** е родена на ***г. в гр. ***, живуща ***7. Тя е българка,
българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана.
Подсъдимата
работила като администратор в „Център за рентгенова диагностика ***“, находящ се в гр. ***, ул. „***“. В съседство се
намирал офиса на „***“ ЕООД, към което дружество работила тъжителката Г.. Двете
дружества се занимавали със сходна дейност – изработка на зъбни снимки, като се
стремели да привлекат максимално много клиенти. Практиката била такава, че
когато стоматолог от града изпращал пациент за зъбна снимка, той му давал картонче,
на което пишело в коя от двете зъбни лаборатории следва да си направи снимка.
Поради близостта на двете лаборатории обаче, пациентите често били объркани, в
коя от двете съседни врати трябва да влязат, поради което и служителите от
двете лаборатории имали задача, когато видят пациент с картонче, да излизат и
да го насочват към правилното място. Случвало се и да идват пациенти, които не
били изпратени от стоматолога в точно определена лаборатория, при което
служителите се опитвали да ги привлекат да ползват техните услуги. В хода на
работата многократно възниквали конфликти между служителите на двете дружества,
защото всеки се опитвал да убеди пациентите да предпочетат неговата лаборатория,
като изтъквал предимствата й и посочвал недостатъците на конкурентите.
Гореописаната
дейност по набиране на клиенти от страна на
„***“ ЕООД се осъществявала предимно от тъжителката Г., а от страна на
„Център за рентгенова диагностика ***“ от подсъдимата С. и нейната колежка –
св. ***. Именно поради това най-често конфликти възниквали между тях. Във
времето събитията ескалирали, за да се стигне до периода 23.10. – 22.11.2018г.,
когато отново по повод конкуренция за клиенти подсъдимата отправила към
тъжителката следните думи и изрази:
На
23.10.2018г. й казала: „Ти малоумна ли си? Каква си? Проста си, проста си,
проста си. Ти си малоумна, тъпа, малоумница“.
На
24.10.2018г. и казала: „Тъпанарка проста, идиот мръсен, противен“.
На
20.11.2018г. й казала: „Кучко мръсна“.
На
22.11.2018г. й казала: „Нахалница, долна, мръсна, гадна туркиня. Нахална си в
червата“.
И при
четирите деяния подсъдимата се намирала на улицата пред врата на „***“ ЕООД,
като думите били адресирани към тъжителката, която въпреки че била влязла в
помещението на лабораторията, в която работила, ясно ги възприела и се
почувствала унижена и оскърбена от тях. И при четирите случая в самата
лаборатория се намирала св. Згурова – колежка на тъжителката, която също чула
изречените от подсъдимата думи, както и възприела, че те са насочени именно към
Г.. При нито един от случаите тъжителката не отвърнала на подсъдимата, нито си
позволила на свой ред да я обиди.
Въпросните
инциденти били записани от камера за видеонаблюдение, разположена над входната
врата на „***“ ЕООД. В последствие записите били свалени на оптичен носител
(диск) и предадени за нуждите на настоящето производство.
В
следствие на оправените обиди тъжителката Г. се почувствала унизена и
оскърбена, като дори обмисляла да напусне работата си, защото не можела да
понесе отношението към нея.
Доколкото
отношенията с подсъдимата не се нормализирали на 25.03.2019г. тъжителката
депозирала и процесната тъжба пред съда, по повод на която било образувано и
настоящето дело.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: от показанията на свидетелите: Р.З.(л. 98 гръб - 99), частично от показанията на св. И.Б.(л.99 гръб – 100) и частично от
показанията на св. Т.*** (л.100 гръб
- 101).
От писмените доказателства: удостоверение за раждане (л. 18); служебна бележка
(л.38); справка (л.93); служебна бележка (л.96); справка от РП-*** (л.103),
материали по преписка с вх. № 434000-12416/2018г. на 01 РУ-***.
От експертизите: съдебно-техническа експертиза (л.69-92), включително и от отговорите
не вещото лице в съдебно заседание (л.97 гръб - 98).
От веществените доказателствени средства: диск със записи от охранителни камери (л. 14) и диск
със записи от охранителни камери, приложен на л. 15 от преписка с вх. №
434000-12416/2018г. на 01 РУ-***.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени
източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно,
като достигна до следните изводи.
На първо място съдът кредитира изцяло вещественото
доказателство – видеозаписи от охранителна камера, записани върху веществено
доказателствено средство диск, самият той приложен на л. 14. Тук е мястото да
се посочи, че надлежно приобщения запис от охранителната камера, представлява
веществено доказателство по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като има
характеристиката на предмет, върху който са оставени следи от престъплението. В
свои решения ВКС е имал повод да отбележи, че този вид доказателства - записи
от технически средства са: „най-коректния
и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват
и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи”
/Решение № 368/11 г. по н. д. № 1778/11
г. на II н.о на ВКС/ и именно поради това, значението им за установяване на
обективната истина не следва да бъде омаловажавано от съда. Няма спор, че
записите от видеокамерата не са направени по реда на НПК и за целите на
наказателното производство. Несъмнено е обаче, че е налице значителна като обем
и последователна съдебна практика, че такива записи могат да бъдат годно
доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за
изхода му факти. Константно е схващането, че направени снимки/записи от
охранителни камери, съдържащи информация за инкриминираното деяние,
представляват годно веществено доказателство и трябва да бъдат ценени от
решаващите съдилища. Тези записи са т.нар. „случайни” - не са създадени с цел
да обслужват наказателното производство или да заместят извършени, при
нарушения на съответната разпоредба на процесуалния закон, действия по
разследването. Доколкото същите съдържат съществена за изхода на производството
информация и достоверността им може да бъде проверена чрез различни легални
процесуални способи те не могат, а и не бива да бъдат изключвани от
доказателствената съвкупност (в този смисъл вж. Решение № 170/19.07.2013 година на ВКС, ІІІ н.о., Решение 185/10.04.2012 година на ВКС, ІІІ
н.о. Решение № 384/22.12.2014 по дело №1103/2014
на ВКС, НК, I н.о., Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 116
по НОХД № 766/2009 г. на ІІІ н.о на ВКС и др.). В конкретния случай, записите са направени от
охранителна камера, монтирана и означена
преди инцидента (видно от показанията на св. Згурова), същата е била поставена
единствено с цел охрана на входа и не е снимала целенасочено конкретния случай.
Записът е надлежно приобщен по делото. В хода на съдебното следствие той беше
обект на оглед от състава на съда, при който непосредствено беше възприето
действието и думите на всяко едно от лицата, записани на него. Записът беше
обект и на експертно изследване, което даде заключение, че няма данни за
манипулации, а отделно от това, потвърди и възприетото от съда, относно
действия, реплики и заснети лица.
Във връзка с направените от защита възражения, съдът
следва да посочи, че не намира причина да се съмнява в достоверността на записа
или да не го кредитира само защото той не включва времеви отрязък от един час
преди инцидента и един час след него. Самият запис обхваща всички релевантни за
настоящия казус момент, поради което и съдът не намира за нужно да изследва
така посочените от защитата времеви рамки, още повече, че самата защита на
изтъква някакви конкретни твърдения за релевантни факти, които да са се случили
тогава. Съдът не споделя и подозрението, че записът е запечатал само репликите
на подсъдимата, но не е и тези на тъжителката, поради разположението на
камерата. Нито при огледа на вещественото доказателство, нито при експертното
му изследване се констатират каквито и да е реплики, които да са изречени от
тъжителката и които да не са записани само по технически причини. Действително
фоновият шум е много висок, но очевидно това не е пречка да се чуят и запишат
изразите, изречени от подсъдимата, поради което и съдът не споделя тезата, че разположението
на камерата е причината на записа да не се чуват репликите на тъжителката. В
действителност съдът приема, че такива реплики въобще не са изричани и именно
поради това отсъстват от записите, в която посока са и показанията на св.
Згурова.
Във връзка със свидетелските показания съдът следва да
отбележи, че кредитира изцяло показанията на св. Згурова. Нейните възприятия се
характеризират с изчерпателност, конкретност и последователност, като напълно
кореспондират с видеозаписите от охранителните камери. Тази свидетелка
добросъвестно заяви какви точно реплики е чула да изрича подсъдимата на всяка
една от датите, които реплики напълно съответстват с отразеното във
видеозаписа. Нещо повече – от показанията на тази свидетелка се установява,
както че репликите на С. са били насочени към тъжителката, така и че последната
ги е възприела и се е почувствала унизена и оскърбена от тях. Съдът не намира
основателна причина да не се довери на изложеното от св. Згурова, като не
споделя доводите на защитата, че свидетелката е гледала записите преди
съдебното заседание и само за това възпроизвежда с такава точност събитията.
Действително св. Згурова посочи, че след
инцидента е гледала записите от камерите, но само това не е достатъчно
основание да се дискредитират показанията й още повече, че както стана дума
същите са подкрепени от вещественото доказателство, както и косвено от
приложената справка от работодателя, доказваща, че действителност на тези дни
Згурова е бил на работа.
По отношение на свидетелските показания на св. *** и
св. Богданова, съдът констатира, че показанията на св. *** са неконкретни и
неясни. Въпросната свидетелка общо заявява, че тъжителката също е обиждала подсъдимата
и нея, както и че между двете дружества има конфликт. Заявява обаче, че тя
лично не е възприела обидни думи на нито една от инкриминираните дати, а само
че на 23.20.2018г. е чула вик и в последствие от подсъдимата е разбрала, че е
била обиждана от тъжителката, както и че на 24.10.2018г. също е имало ситуация,
но отново тя не е възприела непосредствено събитията. При това положение
очевидно показанията на тази свидетелка не са значим източник на информация
относно процесните събития, доколкото самата *** не твърди, че ги е възприела
лично. Нещо повече – видно от записите от видеокамери от 26.06.2018г.,
приложени по полицейската преписка на 01 РУ-***, които бяха предмет на оглед в
съдебното заседание от 30.01.2020г. – св. *** на свой ред преди инкриминираните
дати е отправяла обиди и закани към тъжителката Г., поради което и
достоверността на изложеното от нея е силно дискредитирано.
По отношение на св. Богданова съдът също констатира,
че за три от датите самата тя заяви, че не е свидетел-очевидец на деянията, а в
последствие е чула от подсъдимата, че е била обиждана от Г.. Доколкото в тези
им части показанията представляват производно доказателство – преразказ на
възприятията на подсъдимата (която възползвайки се от правото да не дава
обяснения, не изложи сама възприятията си пред съда), което на всичкото отгоре
се оборва от приложения видеозапис и от показанията на св. Згурова, то и съдът
не му дава вяра. Единствената дата, за която св. Богданова твърди, че лично е
чула обидни думи от страна на тъжителката по адрес на подсъдимата е 22.11.2018г.,
за която дата свидетелката заявява, че е чула Г. да нарича С. „злобна мишка“.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката в тази им част. На първо място,
видно от справката от работодател (л.38) въобще няма данни на 22.11.2018г. св.
Богданова да е била на работното си място. На второ място, видно от приложения
запис – такива реплики от страна на тъжителката към подсъдимата не са изричани,
като съдът приема за недостоверно обстоятелството, че св. Богданова е успяла да
чуе репликите, стоейки във вътрешността на лабораторията, а същите не са били
фиксирани от видеокамерата. На последно място в тези им части показанията на
свидетелката се оборват и от изложеното от св. Згурова, за кредитирането на
чиито показания вече бяха изложени мотиви, поради което и съдът не се доверява
на показаният на Богданова в тази им част.
В останалите части, в които св. *** и Богданова
възпроизвеждат факти, относно влошените отношения между двете конкурентни фирми
и лошата работна среда, в която работят подсъдимата и тъжителката, съдът им
дава вяра и ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение.
Съдът кредитира и всички писмени и веществени
доказателства приложени в процеса. Те не са оспорени по предвидения за това ред
от страните и са приобщени надлежно по делото, като изложеното в тях намира
подкрепа във вече обсъдените и кредитирани свидетелски показания, поради което
и съдът ги цени като достоверни.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по приложената
СтЕ. Експертизата е изготвена от доказан експерт в областта, отличава се със
задълбоченост и изчерпателност на отговорите, поради което и съдът не намира
причина да не се довери на заключенията на експерта.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да
постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както
авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия
състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което е предадена на съд.
От обективна страна на посочените по-горе четири дати
подс. С. е казала нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката, а
именно:
На 23.10.2018г. й казала: „Ти
малоумна ли си? Каква си? Проста си, проста си, проста си. Ти си малоумна,
тъпа, малоумница“.
На 24.10.2018г. и казала: „Тъпанарка
проста, идиот мръсен, противен“.
На 20.11.2018г. й казала: „Кучко
мръсна“.
На
22.11.2018г. й казала: „Нахалница, долна,
мръсна, гадна туркиня. Нахална си в червата“
Подсъдимата е извършила изпълнителното деяние на
престъплението с активни действия като е изрекла по адрес на пострадалата
думите: „проста, малоумна, тъпа, тъпанарка проста, идиот, мръсен, противен,
кучко мръсна, нахалница, долна, мръсна, гадна, нахална си в червата”. Всички
изречени думи и изрази еднозначно се възприемат от господстващото обществено
мнение, като груби, оскърбителни и с подчертано негативно значение и несъмнено
са от естество да засегнат чувството за собствено достойнство и положителната
самооценка на тъжителката, която в конкретния случай не е дала какъвто и да е
повод на подсъдимата да я обижда. Няма съмнение, че горните думи и изрази се
възприемат като такива с цинично и негативно значение изричането, на които
безспорно цели унизяване на адресата и засягане на достойнството му.
В конкретния случай е налице и другият изискуем
признак от обективна страна – деянието да е извършено в присъствието на
пострадалия и той да е възприел непосредствено изреченото. Видно от изложеното
в тъжбата и от показанията на св. Згурова – всеки път думите и изразите са били
възприемани от тъжителката Г., непосредствено след тяхното изричане, поради
което и този признак от обективна страна е налице.
Четирите деяния, за които подсъдимата беше призната за
виновна, правилно са били квалифицирани от частното обвинение като едно
единствено „продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26, ал.1 НК. Това е
така, защото са извършени през непродължителен период от време - в рамките на
около месец и осъществяват състава на едно и също престъпление, а именно
„обида“. Извършени са при една и съща форма на вината - умисъл. Обстановката,
при която са извършени и четирите деяния също е сходна. И при четирите деяния
подсъдимата е действала по един и същи модел, като всяко следващо деяние се
явява от субективна и обективна страна продължение на предходното.
От субективна страна, деянието е извършено виновно,
при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от страна на подсъдимата,
че думите и изразите, оправяни по отношение на тъжителката са обидни, както и
че чрез изричането им същата ще засегне достойнството на Г., но от волева
страна подсъдимата е искала обидата да достигне до адресата си и по този начин
да засегне достойнството на тъжителката. В съзнанието на подсъдимата преди и по
време на осъществяване на деянието са съществували конкретни представи, че
използваните думи и изрази са цинични, груби и унизителни за достойнството на
човек, че съдържанието им ще бъде незабавно възприето от тъжителката, присъстваща
на мястото на деянието и с положителност тъкмо в това се е състоял желаният от
подсъдимата ефект от избраното поведение.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението по чл.146, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК законът предвижда наказание „Глоба“ в размер от хиляда до три хиляди лева,
като съдът може да наложи и „Обществено порицание“. В същото време по отношение
на подсъдимата С. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване
от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години, когато е умишлено;
2. с извършеното престъпление не са причинени
съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата подсъдимата е неосъждана и не е
била освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV
от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на
власт; в пияно състояние, нито е свързано с употреба на наркотични вещества; не
е причинена тежка телесна повреда или смърт; нито са налице множество
престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са
налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Доколкото в случая се касае за продължавано
престъпление, в чийто обхват са включени четири деяния по един престъпен
състав, а не за множество престъпления, в случая не е приложима ограничителната
разпоредба на чл.78а ал.7 от НК, в който смисъл е и Тълкувателно решение №2 от 21.10.2010г по тълкувателно дело №2 от
2010г. на ОСНК на ВКС.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено
наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на подсъдимата следва да се оцени фактът, че за същата
няма данни за предишни противоправни прояви, както и че до голяма степен
причина за извършване на престъплението е напрегнатата работна среда, която
неминуемо е оказала негативно влияние и върху нея. Става въпрос за жена в
средна възраст, която полага общественополезен труд, което също следва да се
отчете в нейна полза.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчита, че се касае до четири деяния, обединени в едно единно продължавано
престъпление.
С оглед всичко гореизложено, а и отчитайки
имущественото състояние на подсъдимата, съдът счита, че размерът на наказанието
следва да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства, в минималния
предвиден в закона, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева. Същевременно,
въпреки наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
няма как да приложи разпоредбата на чл. 55 НК. Това е така, доколкото още с т.6 на ППВС № 7/1985г. е дадено
задължително тълкуване, съгласно което при приложение на чл.78а НК не се
прилагат разпоредбите на чл. 55 НК.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното
наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би
допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимата към спазване на законите
и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху нея и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По
гражданския иск:
По отношение на предявения срещу подс. С.
граждански иск за обезвреда на причинените на пострадалата неимуществени вреди
в следствие извършеното престъпление по чл. 146, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК,
съдът намери тази претенция за безспорно установена и категорично доказана по
основание, предвид решението по въпросите за извършеното престъпление, неговото
авторство и вината на дееца.
При индивидуализация размера на
обезвредата за неимуществените вреди причинени от престъпното деяние, съдът по
реда на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните указания, дадени в ППВС 4/1968г., съобрази интензитета на
засягане на душевната сфера на пострадалата, както и причинения стрес, дискомфорт,
омерзение и болка. Безспорно отправянето на обиди в период от около месец е
довело до негативни преживявания у пострадалата, свързани със засягане на
честта и достойнството й и накърняване на собствената й самооценка. В тази
връзка св. Згурова посочва, че Г. е била разстроена, плачела е и дори е
обмисляла вариант за напускане на работа. Всичко това сочат на неправомерно засягане на неимуществената й
сфера, което следва да бъде справедливо обезщетено от подсъдимата. Същевременно
съдът отчита и че причина за душевните терзания на пострадалата са не само
инкриминираните деяния, а и други случаи, извън процесния, които са довели до
сезиране на 01 РУ-*** - т.е. негативният резултат не се дължи само на
противоправното поведение на С., очертано в настоящата тъжба, а и на други
фактори, които няма как да й се разгледат и обезвъзмездят в настоящето
производство. В този контекст съдът намери гражданския иск за обезвреда на
неимуществените вреди в следствие извършеното престъпление по чл.146, ал.1, вр.
с чл. 26, ал.1 от НК за основателен и доказан, но само до размер от 1000 лева,
поради което и намери претенцията за горницата над 1000 лева, до пълния размер
на предявения иск от 3000 лева за недоказана.
Съдът счита, че с така уважената
претенция в пълнота биха могли да се обезвъзмездят причинените на пострадалата
неимуществени вреди, поради което и размерът се явява справедлив.
По
разноските:
По делото има сторени разноски, като с оглед
обстоятелството, че подсъдимата е призната за виновна в извършване на вмененото
й престъпление, както и беше уважен гражданския иск срещу нея - на основание
чл. чл. 88, ал.1 от НПК, вр. чл. 78, ал.6 от ГПК, подс. С. следва да бъде
осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд - ***
следващите се по делото държавни такси, а именно: 50 лева - държавна такса
върху уважената част от гражданския иск, както и на основание чл. 189, ал.3 НПК
– сумата от 400 лева – разноски за възнаграждение на вещо лице, а на основание
чл. 190, ал.2 НПК - държавна такса в размер на 5,00 лева за служебно издаване
на изпълнителен лист.
На
основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимата следва да заплати на тъжителката и
сторените и доказани от последната разноски по делото, в размер на общо 502,00
(петстотин и два) лева, от които – 12,00 лева държавна такса за образуване на
дело; 10,00 лева – държавна такса за издаване на две съдебни удостоверения и 480,00
лева – доказано и платено възнаграждение за повереник.
По веществените доказателства:
По
делото има приложени веществени доказателства – един брой диск, съдържащ записи
от видеокамери, който предвид характеристиките си следва да остане приложен по
делото в срока на неговото съхранение, след което да се унищожи, заедно с
унищожаване на делото по предвидения в ПАС ред.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.