Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 02.04.2015 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд
втори граждански състав
На тридесети март две хиляди и петнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: П.В.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.143 ал.1 и чл.149 от СК.
Ищцата Б.Д.Р. ЕГН **********, в
качеството и на майка и законен представител
на Г.Г.И. ЕГН **********,***, с исковата си молба, моли съда, да бъде
осъден ответника Г.К.И. ЕГН **********,*** , да и заплаща като на майка и
законен представител на малолетното дете, месечна издръжка в размер на 200,00
лева, считано от датата на напускане на семейното им жилище и семейство
01.09.2014 г. до законоустановена причина за нейното прекратяване или
изменение, ведно със законната лихва от датата на падежа до пълното изплащане на
сумата. Претендира за разноските по делото.
Твърди, че през 2007 г., след като
била останала вдовица, се запознала и заживяла на семейни начала с ответника Г.И.,
като той дошъл в дома й при нея и сина й Д.Р., в гр. Б.. Четири години след това от съвместното им
съжителство се родило детето им Г.Г.И., роден на *** г.
Радостта от раждането на детето им
бързо била изместена от огорчение и огромно притеснение от факта, че то се
родило с катаракта на очите, което на практика ограничавало зрението му почти
на сто процента. Заедно с това се установило, че също по рождение детето им
имало така нареченото „конско варусно криво ходило” и на двете крачета, което
пък правело придвижването му самостоятелно - невъзможно., поради което и било
освидетелствано от ТЕЛК - Пловдив и имало издадено експертно решение. Предвид
тези две заболявания детето им на практика не могло да прави самостоятелно
абсолютно нищо.
Първоначално и двамата с ответника
като родители полагали грижи за непрекъснатото му обслужване, като в един
момент установила, че само тя единствена правела всичко необходимо, независимо
заболяванията си детето им, то да се чувства пълноценно и да се интегрира с
останалите. Не просто го правела сама, но и била останала сама, тъй като през
месец август 2014 г. ответника напуснал дома им и заминал да живее в гр. В..
От тогава до настоящия момент тя
поела грижите по отглеждането, издръжката и възпитанието на детето им. Предвид
заболяванията си и общото състояние, в което то се намирало се изисквали освен
нормалните грижи, то и изключително много допълнителни грижи, но и много повече
средства от отглеждането на нормалните деца, като например за извършване на
операция на очите, за която изтеглила кредит и сама изплащала, както и за
закупуване на специални обувки. Това му състояние я принудило да остане в къщи,
след приключване на майчинството и и да не може да работи, като заедно с това
не могла да разчита по никакъв начин на някой от близките си или на родителите
си да и помага. Същевременно полагала сама грижи и за другото си дете, което
вече било на петнадесет години.
Не могла да отрече, че непрекъснато
търсела и се възползвала от различни социални услуги, предоставяни, като
например използвали Дневен център за деца с увреждания в гр. К. и ако за него
не заплащала суми, то ежедневното идване от гр. Б. до гр. К. с детето и било
изцяло за нейна сметка. В този център, обаче, детето и се чувствало добре под
грижата на специалисти и не могла по никакъв повод да прекрати ежедневните им
идвания.
За целия този период бащата на
детето им по своя преценка го взел само веднъж при себе си по новогодишните
празници и то за три дни, а във връзка с издръжката му по същия начин по своя
преценка от напускането на дома им до настоящия момент им бил изпратил общо 200
лв. От него самия знаела, че работи, освен това има и собствена фирма, т.е. има
възможности, за да подпомогне детето им в нуждите му.
Ответника с отговора на исковата
молба заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Твърди, че не оспорва факта, че от
2007 г. с ищцата и роденото от първия й брак дете, живяли на семейни начала в
нейното собствено жилище, находящо се в град Б., на улица „К.” **. Не оспорвал и факта, че от
съвместното им съжителство имали родено едно дете - Г.Г.И. с ЕГН **********.
По отношение на всички останали
факти и обстоятелства, твърдени от ищцата в исковата молбата, твърди че били
абсолютно неверни и не отговаряли на действителността.
В първите месеци от тяхната връзка
те живеели разделено, тъй като той работил в град П., във фирма за климатична техника, а
тя живеела в град Б., К. община, заедно с детето си от първия брак - Д.Р., за който
се грижила с помощта на родители си. Няколко месеца по-късно решили да се
съберат да живееят заедно на семейни начала в нейното жилище. От момента, в
който се преместил при нея, той започнал да се грижи за нея и сина й, помагал
във всичко, с каквото могъл. Закупил три климатика, който монтирал в жилището,
покрил гаражната постройка, тъй като същата била само на плоча, направил
градинка в двора на къщата, поставил хидрофорна система, от която се захранвала
цялата къща с питейна вода, подменил всички уреди в къщата - печка, съдомиялна,
сушилня, аспиратор. Грижил се за детето й като за негово собствено, купувал му
всичко, от което имало нужда, за да не чувства липсата на баща и да не се
чувства по различно от другите деца.
През 2008 г. напуснал работата си в
град П. и започнал нова работа в Месокомбинат „***” град К., където работел около два месеца,
но тъй като трудовото му възнаграждение не му стигало, за да издържа
семейството си, решил да напусне. Преместил се да работя в „***” - град К., но и там заплащането не било
достатъчно и след три месеца, напуснал и това дружество. Поради факта, че
разбирал от бяла техника и електрически уреди, решил, да се опитам, сам да
изкарвам прехраната си в сферата на услугите. В една от постройките в двора на
ищцата си направил малък сервиз, в който извършвал ремонт на хладилници и
всички видове битова техника заедно с един негов колега и приятел. Месечния му
доход достигал в размер на 700-800 лева, с който се грижел за семейството си,
тъй като към онзи момент Б. не работела никъде.
През 2008г. ищцата решила, че иска
да си отвори собствена фирма и тя също да започне да работи и поради тази
причина изтеглила кредит в размер на 1000 лева, които обаче и стигнали, колкото
да покрие всички разходи по регистрацията на същата в Търговски регистър и НАП
и да закупи и регистрира касов апарат. Сумата, която била изтеглила, се оказа
крайно недостатъчна, за да й стигне за започване на дейност на фирмата и той с
негови средства оборудвал помещението с всички необходими уреди, като кафе
машина, аспиратор, барплот, хладилник, бойлер, тостер и други.
През 2011г. се родил сина им Г.Г.И.,
който се родил преждевременно, в последствие се оказало, че има увредени лещи
на очите и изкривени крачета, наложило се и да остане в кувьоз 40 дни след
раждането. След изписването на сина им, започнало ходене по мъките, посещавали
ортопеди и очни лекари, оказало се, че трябва да се закупят специални обувки и
да му се сложат лещи на очите. Обувките поръчали от Англия, като сумата за тях
възлизала на 950 лева, част от парите взели от баща му в размер на 350 лева, а
другата част била получената от Община К.о помощ, за раждане на второ дете.
Детето им получило решение от ТЕЛК и му били отпуснати двойни детски надбавки
възлизащи на сумата от около 300 лева. Изплащането на тази сума се забавило с
три месеца и когато ги изплатили наведнъж и отново с помощ от баща му, събрали
около 1300 лева, които платили, за да имплантират лещи на детето им. След
констатиране на заболяването на краката на детето, лекарите ги посъветвали,
докато не порасне да не се натоварват, но точно в този период Б. се включила
към местна кукерска група и започнала да води и сина им с нея по мероприятия и
фестивали. Обличали детето с носия, без значение какво е времето на вън и какви
са температурите, на няколко пъти го виждал със замръзнали и посинели ръце от
студ, без шапка на главата, а навън валяло сняг. Слагали му звънци на кръста,
като цялото това облекло тежало около 10 килограма и това допълнително
натоварвало, кръста и краката на детето. Вместо детето да посещава лекари и
прегледи, за да му помогнат да проходи, да започне да говори и да вижда,
майката го използвала за атракция по кукерски фестивали и събори и да ходи по
екскурзии с кукерската група. Поради факта, че не бил съгласен с това което правела
със сина им, започнали проблеми и противоречия. На 17.09.2014г. след поредния
скандал, тя отново го изгонила, като този път го заплашила, че ако не напусне
жилището и доброволно, ще извика полиция и въпреки, че я молил да размисли, тя
отказала и той се изнесъл. От 20.09.2014г. се установил да живее в град В.,
където ползвал квартира и плащал месечен наем в размер на 350 лева. Живеел с
друга жена, която към настоящия момент била безработна. Работел към фирма „***” ЕАД - град В., като дата на
назначаване 05.12.2014г. до настоящия момент, съгласно условията на сключения с
фирмата трудов договор, все още бил на изпитателен срок.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
Видно от представеното в заверено копие
Удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на Акт за раждане № ****
от 19.12.2011 г., се установява, че
ответника по делото е баща на малнолетното дете Г.Г.И..
Представено е Експертно решение № 2099
от 16.09.2013 г. за детето Г.И., от което се установява, че същото е със
60% степен на увреждане за две години.
Представени са Социална оценка от 16.09.2013 г. на детето Г.И. и Договор за
предоставяне на социална услуга от 12.11.2014 г. на ищцата с Дневен център за
деца с увреждания.
Ответника е представил в заверени
преписи ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014 г. и
Служебна бележка издадена от дружеството на ответника, от която се
установява, че същото през 2014 г. не е извършвало дейност.
Представени са доказателства за платена
издръжка от ответника в размер на 100 лева месечно за периода от м. октомври
2014 г. до м. януари 2015 г.
Представен е и Договор за наем от
20.09.2014 г.
От показанията на свидетеля Н.П.Н., се установява, че същия знаел, че Б.
и Г. били разделени към настоящия момент. Знаел, че Г. давал пари за детето,
тъй като много пъти били коментирали, че има месеци в които не могли да изкарат
и той се чудел как да плаща. Твърди, че
средния доход който изкарвали докато работели в гр. Б. бил около 600 – 650 лева
месечно. Зависело от периода. Знаел, че в момента Г. се мъчел да създаде бизнес
във В., но не могъл да каже дали успява да изкара пари от това.
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
Съдът счита, че с оглед така изяснената
фактическа обстановка са налице условията за присъждане на издръжка по смисъла
на закона.
Установи се по делото от представените
писмени и гласни доказателства, че майката не работи, получава само детски
надбавки и съгласно Удостоверение изх. №11/0010 от 19.03.2015 г. на ДСП - гр. К., посочени в него. Установи се, че
същата полага всички грижи по отглеждането и възпитанието на малолетния Г..
Съгласно чл.142 ал.2 от СК минималният
размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, който към настоящия момент е 90,00 лева.
При съблюдаване изискванията на чл. 143
от СК за комплексна преценка на нуждите на издържаното дете и възможностите на
задължените лица за плащане на издръжка, и предвид горепосочения нормативно
определен минимум на размера на издръжката, съдът счита, че за отглеждането и
възпитанието на детето Г.Г.И. ежемесечно са необходими средства в по-голям
размер, с оглед заболяванията на същото и възрастта му, като на практика детето
не може да се обслужва само, а има и необходимост от специални грижи.
Ето защо съобразявайки и
обстоятелството, че майката получава социални помощи за отглеждането на детето
в общ размер на около 350,00 лева месечно, съдът намира, че бащата следва да
заплаща издръжка в размер на поне 150 лева месечно.
Следва да се има предвид и обстоятелството,
че майката за да полага грижите по детето, не би могла да работи, съответно да
получава доходи по трудово правоотношение, с които да издържа себе си и другото
си непълнолетно дете.
Представените по делото доказателства за
това, че ответника заплаща месечен наем, както и че фирмата, която е
регистрирал, не е осъществявала дейност през 2014 г., не е обстоятелство, от
което да се направи извод, че ответника не може да осигурява доходи, или че има
задължения, които са преференциални по отношение на задължението му за издръжка
към малолетното дете.
Не се сочат доказателства за невъзможност
ответника да осигурява доходи поради влошено здравословно състояние, неработоспособност,
или дължимост на издръжка на други низходящи.
Ищцата претендира издръжка в размер
на 200,00 лева, но с оглед възрастта на детето, възможностите на бащата, както и след като съдът съобрази размера на
получаваните социални помощи, намира, че следва да присъди такава в размер на
150,00 лева, като претенцията до пълната претендирана сума в размер на 200,00
лева ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Издръжката следва да се присъди от 13.01.2015
г. до настъпване на законно основание за нейното изменение и прекратяване.
По отношение на иска за издръжка за
минало време по чл.149 от СК, по делото не се спори относно това кога е настъпила
фактическата раздяла между страните. И двете страни са заявили, че това е
станало през м. септември 2014 г.
Установи се, че през този период детето
е живяло единствено и само при майката, която е полагала грижите за него. Установи
се, че ответника е изплащал издръжка за периода от м. октомври 2014 г. до м.
януари 2015 г. включително в размер на 100 лева месечно.
Не са представени доказателства за това
той да е полагал грижи за малолетното дете или да е компенсирал издръжката по
друг начин - с хранителни продукти или други. С оглед настъпилата фактическа
раздяла и с оглед обстоятелството, че се претендира издръжка към минал момент, съдът
намира, че следва да уважи предявения иск и следва да присъди издръжка за
периода от 01.10.2014 г. до 13.12.2014 г. Относно размера на същата, съдът
счита че следва да бъде определена в размер на 150,00 лева, като следва да се
отчете обстоятелството, че по-голяма част от нея вече е била изплатена, като за
този период ще следва да изплати само остатъка от сумата в размер на общо
150,00 лева.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, следва
да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка.
Следва да се осъди ответника да заплати
по сметка на КРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка по чл.
143 от СК в размер на 216,00 лева. Следва да се осъди да заплати по сметка на
КРС държавна такса и върху размера на присъдената издръжка по чл. 149 от СК в
размер на 50,00 лева.
Ищцата е претендирала заплащането на
направени по делото разноски, поради което на основание чл.78 ал.1 от ГПК,
съдът следва да осъди ответника да заплати направените по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената и отхвърлената част от
исковете в размер на 262,50 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК, Г.К.И.
ЕГН **********,***, да заплаща на Б.Д.Р. ЕГН **********, в качеството и на
майка и законен представител на Г.Г.И.
ЕГН **********,***, издръжка в размер на 150,00(сто и петдесет) лева месечно за
детето Г.Г.И., считано от 13.01.2015 г. до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, като до пълната претендирана сума в размер
на 200,00(двеста)лева, ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК, Г.К.И.
ЕГН **********,***, да заплати на Б.Д.Р. ЕГН **********, в качеството и на
майка и законен представител на Г.Г.И.
ЕГН **********,***, издръжка в общ
размер на 150,00(сто и петдесет) лева
месечно за детето Г.Г.И., за периода 01.10.2014 г. до 13.12.2014 г.
ОСЪЖДА Г.К.И. ЕГН **********,***, да заплати на Б.Д.Р. ЕГН **********,
в качеството и на майка и законен представител
на Г.Г.И. ЕГН **********,***, сумата от 262,50 (двеста шестдесет и два
лева и 50 ст.)лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.К.И. ЕГН **********,***, да заплати по сметка на КРС в
полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 266,00(двеста шестдесет и шест )лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
издръжката.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от 15.04.2015
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.