№ 27
гр. Силистра, 17.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500357 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК
Подадена е въззивна частна жалба от „БОЯНА” ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.Силистра, ул. „Велико Търново" № 39, срещу Определение №
690 от 30.09.2022г. постановено по гр.д. № 20213420101300 на РС - Силистра, с което
първоинстанционния съд е осъдил „БОЯНА” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Силистра, ул. „Велико Търново" № 39, представлявано от Желязко
Димитров Коев да заплати по сметка на СРС сумата от 255 /двеста и пет/ лева - заплатено от
бюджетната сметка на съда възнаграждение на вещото лице Николай Атанасов Николов,
както и сумата от 51.87 лв. – заплатени от бюджетната сметка на съда пътни разходи на
вещото лице Николай Атанасов Николов
Жалбоподателят не е доволен от първоинстанционното определение считайки, че е
налице нарушение на процесуалните правила от страна на Районния съд, поради което моли
въззивния съдебен състав да отмени Определение № 690 от 30.09.2022г. постановено по
гр.д. № 20213420101300 по описа на PC - Силистра, като по същество даде на страната
съответните указания и подходящ срок за изпълнението им.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателя се позовава на чл. 75 от ГПК, и чл. 160, ал.
1, изр. 1 от ГПК, според който текст когато за събиране на доказателства са необходими
разноски, съдът определя размер и срок за внасянето им, като указва на страните и
последиците от неизпълнение на дадените указания. Жалбоподателят приема, че неправилно
вместо да даде указания на страната и срок за внасянето на допълнително определеното
възнаграждение на вещото лице, съдът е постановил определение, с което е осъдил страната
да го заплати по реда на чл. 77 от ГПК.
Жалбоподателят сочи, че избраната от първоинстанционния съд правна
квалификация касае случаи при които страната не е внесла в определения срок дължимите
такси, а в настоящия случай, страната не е останала задължена за разноски, т.к. въобще не й
е дадена възможност да ги внесе по сметката на съда, поради което не е осъществен съставът
на чл. 77 от ГПК.
Ответникът по жалбата „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Г.М.
Димитров” № 1, уведомен за частната жалба не представя писмен отговорили становище.
ОС след, като прецени установеното по делото и изложените в жалбата доводи
намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
1
Действително с атакуваното определение първоинстанционния съд осъдил ищеца да
възстанови в държавния бюджет сумата платена за работата на експерта и сторените от него
пътни разходи без предварително да даде указания за доброволно изпълнение на
задължението, но имайки предвид, че в него процесуален момент първоинстанционното
производство още не е било приключило въззивния съдебен състав намира, че не е
осъществен състав на процесуално нарушение. От материалите по делото е видно, че
вещото лице е изготвило и предало заключението, отговорило е на поставените задачи, а
самото заключение е приобщено към доказателствения материал по делото. Въпросите
поставени на експерта са били определени и от двете страни в производството. В този
смисъл несъмнено сумата платена, като възнаграждение на експерта се дължи, а това
задължение не се оспорва от жалбоподателя.
Макар да не е бил определен срок за доброволно изпълнение налице е същия
резултата, а именно задължение от страна на ищеца и настоящ жалбоподател да плати
коментираната сума в приход на бюджета на съдебната власт.
В случай, че сумата бъде заплатено в срок в рамките на съдебното производство за
молителя няма да настъпят неблагоприятните последици от забава на изпълнението, като
натрупване на лихви и разноски по принудително изпълнение, което е допълнителен довод
в полза на тезата, че липсват предпоставки за накърняване на ищцовите права с атакуваното
определение.
Предвид гореизложеното ОС намира жалбата за неоснователна, което го мотивира да
я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно определение.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 690 от 30.09.2022г. постановено по гр.д. №
20213420101300 на РС - Силистра.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2