Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 14.07.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
открито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ДИМИТРОВА
МЛ.С. ЮЛИАНА
ТОЛЕВА
при участието на прокурора МИЛЕНА РАДЕВА и при
секретаря С. В., като разгледа докладваното от А.ДИМИТРОВА
ВЧНД № 315 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
въззивно, по реда на чл. 163 от ЗЗ, във
вр. чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба на С.Г.К., срещу решение по
ЧНД № 691/2020 г. на РС-Сливен, с което е постановено настаняване на привлечената С.Г.К.
на задължително лечение в специализирана
психиатрична болница - ДПБ „Д-р Г. Кисьов” — гр. Раднево за срок от три месеца.
В жалбата се изразява
несъгласие с постановения съдебен акт, като незаконосъобразен. Привлечената счита, че е
привлечена под наказателна отговорност по обвинение на Т. Г. за дискриминация и по
обвинение на Р. П. – вещо лице психиатър на окултни техники и практики.
Депозирала е и допълнителна жалба в която по идентичен начин описва действията
на вещото лице, на Т.Г., както и на съда и съдебните заседатели /въпреки, че по
тези дела съдебни заседатели не се включват в състава на съда/.
В съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована се
явява лично и поддържа жалбата си.
Защитата на настаненото
на лечение лице поддържа жалбата и моли съда да отмени решението на СлРС, с което
привлечената е настанена на задължително лечение.
Представителят на ОП – Сливен моли съда да потвърди решението на
СлРС.
Окръжният съд, след
преценка на наведените в жалбата доводи, като взе предвид становището на
страните и доказателствата по делото и след проверка правилността на
обжалваното определение, намира жалбата за неоснователна.
Производството
пред СлРС е образувано по предложение на РП – Сливен за настаняване на лицето С.Г.К.
на задължително лечение, като в предложението се твърди, че същата страда от
„Параноидна шизофрения”, била е настанявана няколко пъти в ПБ – Раднево и ПО
към МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” – Сливен. След изписването й от Отделението по
психиатрия привлечената престанала да приема предписаните й медикаменти и
състоянието й започнало да се влошава. Станала агресивна към майка си Т.Г. и
сина си Г. В. В.. Чупела различни вещи и изгорила дрехите на сина
си, а своите изхвърлила. Оплаквала се от страхове за убийство, във фризера
съхранявала буркани с урина и превръзки от цикъла си. Поради изложените
обстоятелства РП – Сливен е поискала да бъде назначена съдебно-психиатрична
експертиза и ако се установи необходимостта от задължително лечение С.К. да
бъде настанена на такова.
СлРС след
като е изслушал привлечената и свидетелите, както и становището на вещото лице,
е назначил експертиза, която да даде заключение страда ли привлечената от
психично заболяване, опасна ли е за себе си и за близките си, налага ли се
настаняване на задължително лечение, за какъв срок и какво лечебно заведение и
в състояние ли е лицето да изразява информирано съгласие за лечението си.
Според изготвената съдебно-психиатрична експертиза К. страда от „Параноидна
шизофрения”. Непрекъснато протичане. Обостряне. Параноидно халюцинаторен
синдром, уврежда здравето си и е опасна за себе си и обществото, като под
въздействието на психотичната продукция е възможно да извърши престъпление. Въз
основа на това вещото лице е дало заключение, че се налага задължително лечение
в ПБ – Раднево за срок от три месеца и че лицето не е в състояние да изразява
информирано съгласие за лечението си.
Въз основа
на това заключение СлРС е постановил решение, с което е настанил привлечената
на задължително лечение в ПБ – Раднево за срок от три месеца, като е определил
лицето Т.И.Г., нейна майка да изразява информирано съгласие за
лечение.
Въз основа
на установеното от СлРС и въз основа и на личните впечатления, които въззивната
инстанция придоби от състоянието и поведението на лицето, СлОС намира решението
за настаняване на привлечената на задължително лечение за правилно и
законосъобразно.
Изградените фактически и правни констатации от страна
на СлРС са обосновани, тъй като
почиват на доказателствата по делото. От назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза е безспорно
установено, че С.К. страда от „Параноидна
шизофрения”. Непрекъснато протичане.
Обостряне. Параноидно халюцинаторен синдром. Освен посоченото психично заболяване е налице и кумулативно предвидената
предпоставка привлечената да е опасна за себе си и за обществото. Този извод е
базиран на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, според
които К. в случаите, когато става агресивна, започва да мери сина си, което при
всички случаи се явява заплаха за живота и здравето му. Посягала е и на майка
си, като единствено намесата на сина й е предотвратила по-тежки последици.
Застрашила е живота и здравето на сина си, принуждавайки го с поведението си да
напусне жилището в което живеят. Отделно от това по делото са приложени нейни
публикации във фейсбук, в една от които същата са интересува от къде може да си
закупи оръжие, което само по себе си /самото държане на оръжие/ се явява
престъпление. Изводът е базиран и на заключението на вещото лице, изготвено
след извършен преглед и предишни наблюдения на привлечената, според което
проявите на дисфория, склонността към агресивни прояви, нередовен прием на
храна е течности, както и липсата на критично отношение към болестния характер
на преживяванията я правят опасна за себе си, околните и обществото.
В този
смисъл, законосъобразно
районният съд е приел, че са налице регламентираните законови предпоставки за
настаняване на лицето на задължително
лечение в ПБ – Раднево за срок от три
месеца.
По изложените
съображения Окръжният съд преценява атакуваното решение за правилно, като
постановено в съответствие с доказателствата по делото, при правилното
тълкуване и прилагане на материалния закон, при стриктно съблюдаване на
процесуалните норми, гарантиращи правото на защита на привлеченото лице.
По изложените
съображения и на основание чл. 163 от ЗЗ, вр.чл.334, т.6 и чл. 338 НПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 231 от 01.07.2020г.,
постановено по ЧНД № 691/2020
г. по описа на Районен съд гр. Сливен, като законосъобразно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: