Мотиви към Присъда № 174, постановена по НОХД № 4095/2016 г. по описа на БРС
Производството в
БРС е образувано по повод внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура–гр.Бургас, с който срещу И.В.А. с ЕГН ********** *** са повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 150 ал.1 от НК за това, че на 01.08.2014г., в гр.Б., ул.”А.” № ...,
извършил действия, с цел да възбуди полово желание, без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14 годишна възраст – В.А.Е. с ЕГН **********, чрез
употреба на сила;
и обвинение за
извършено престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК за това,
че в гр.Б., ул.”А.”, пред дом № ..., в условията на съвпкупност с посоченото
по-горе престъпление, чрез нанасяне на удар с нож, причинил на Г.О. Г. ЕГН **********
средна телесна повреда изразяваща се в счупване на ос писиформе (граховидна
дланна кост) на лявата длян, което увреждане е довело до трайно затруднение
движението на лявата ръка за срок от около 1,5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес.
За открито съдебно заседание съдът призова пострадалите В.Е. и Г. Г.,
но същите не се явиха и не представиха доказателства, сочещи обективни причини
за неявяването си.
По инициатива на подсъдимия
и неговия защитник и след като съдът намери, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, с
определение одобри провеждането на съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция по реда на глава 27 от НПК, в частност по реда на диференцираната
процедура по чл.371 ал.1 т.2. НПК. Подсъдимият потвърди, че е съгласен да не се
разпитват от съда всички свидетели и призна изцяло фактите и обстоятелствата по
начина, по който са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не поиска
да се събират доказателства по фактите в обвинението.
Прокурорът поддържа обвиненията от фактическа
и правна страна. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и по двете
повдигнати му обвинения и да му определи наказание лишаване от свобода за срок от
три години по първото обивенение за престъплението по чл.150 ал.1 от НК, като след редукцията по
чл.58а ал.1 от НК да наложи две години лишаване от свобода. По второто
обвинение предлага на съда да определи наказанието от една година и шест месеца
лишаване от свобода и след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да наложи
наказанието от една година лишаване от свобода за извръшено престъпление по
чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК Предлага да се кумулират двете наказания на
основание чл.23 ал.1 от НК и да се определи едно общо в размер на най-тежкото
от тях, а именно две години лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1
от НК да бъде отложено за срок от три години. На основание чл. 53 ал.1 б.”а” от НК да бъдет отнети в полза на държавата приложените по делото веществени
доказателства, като с оглед незначителната им стойност след това да се унищожат.
Наложената още в хода на досъдебното производство мярка за неотклонение
„Подписка” с оглед предложеното наказание да се отмени изцяло.
Защитата на подсъдимия адв.Н. предлага на съда
да наложи по първото обвинение наказание, определено с приложението на чл.55
ал.1 т.1 от НК. Аргументи, в подкрепа на това искане сочи различни причини, например,
че деянието по чл.150 ал.1 от НК не е било довършено по собствени подбуди от
страна на подсъдимия, извршените блудствени действия се отличавали с далеч по-нисък
интензитет на насилие и посегателство над личността от други действия от същия
вид и дори е налице маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК. По
отношение на второто обвинение защитата счита, че е налице неизбежна отбрана от
страна на подсъдимия и в тази връзка за деянието да се счита че му липсва на
обществената опасност поради, което подсъдимият следва да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият А. е съгласен с тезата
на своя защитник. Съжалява за стореното и се признванва за виновен.
След съвкупна преценка на събраните в
производството доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият И.В.А., ЕГН **********
*** е български гражданин, със средно образование, работи в строителството
полага изолации, неженен, неосъждан.
Подсъдъмият А. живеел заедно с
брат си свидетеля В.А. в къща с двор, находяща се в град Б., ул.”А.” № ...
На 31.07.2014 г., около 21,30
часа свидетелката В.Д.Х. на 17 години и свидетелката В.А.Е., също на 17 години,
отишли в дома на подсъдимия И.А., с когото се познавали отпреди . Плановете им
били да се съберат, да хапнат и пийнат като приятели. Обадили се на свидетеля А.
А. за събирането и той пристигнал в дома на подсъдимия около 23,00 часа. Купили
ракия, мезета и салата. Свидетелят А. донесъл и пико. Подсъдимият, свидетелите
А. и Е. смъркали пико и пиели алкохол. Свидетелката В.Х. също употребявала наркотици,
но тази вечер не употребила. Всички в компанията употребили алкохол, но
подсъдимият и неговият приятел свидетелят А. употребили доста.
Малко преди полунощ се прибрал
братът на подсъдимия свидетелят В.А. Той поздравил компанията и си легнал в стаята
си, където веднага заспал, тъй като бил уморен.
Малко преди 02,00 часа, на
01.08.2014 година свидетелката В.Х. и В.Е. решили да си тръгнат. Подсъдимият и
свидетелят А. обаче им казали, че няма да ги пуснат да си ходят докато не
правят секс с тях. Свидетелят А. загасил лампите и заключил вратата на стаята.
В стаята имало две легла. На едното се оттеглили свидетелите А. и Х. и след
уговорки относно вида на секса Х. се съгласила да му направи фелацио.
Подсъдимият също искал от
свидетелката Е. да му направи фелацио, но тя категорично отказала. Тогава
подсъдимият А. я съборил на другото легло и хванал ръцете и краката й. Тя се
съпротивлявала и викала, но А. я държал здраво и не я пускал. През това време
той успял да си свали панталоните. Показал члена си и започнал да я опипва по
гърдите и дупето, като правил и опит да я съблече. Е. успяла да се отскубне за
момент и тогава А. отново я хванал и започнал да я удря. Казал й: ”Ще ме
накараш да свърша или няма да си ходиш от тука!”. В този момент подсъдимият не
е бил в състояние на ерекция. Всички действия А. извършвал с цел да възбуди
полово желание. От ударите и стискането Е. получила синини и кръвонасядания,
които по-късно били установени от съдебен лекар.
Аладжов и Х. поискали да
излязат от стаята, намерили ключа отключили вратата и си тръгнали. А. не
позволявал на Е. да си тръгне и продължавал да настоява да го накара да свърши.
Е. седнала на стол и започнала да плаче. Тогава А. започнал да й се извинява и
да я моли да спре да плаче и че може да си ходи. Още докато било в стаята,
преди да тръгне свидетелката Х. се
обадила от мобилния апарат на Е. на своя познат свидетеля Г., който по това
време се намирал в гр.Б. Разказала му,
че двете с приятелката си са в беда и го помилила да пристигне незабавно в гр.Б. и да ги вземе. Г. се
съгласил и потеглил с лек автомобил „Фолксваген Голф 3” с рег.№ ...,
собственост на неговата приятелка Ц.В., с която живеел на съпружески
начала. Свидетелката Х. се обадила
свидетелката Е. и й казала, че Г. пътува към град Б. и ще ги вземе от центъра
на града. Е. тръгнала незабавно натам. Не била спряна от подсъдимия А.
Не след дълго свидетелят Г.О. Г. пристигнал в
Б. с лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф” с рег.№ ... Е. и Х. изчакали
Г. в центъра на града. Двете свидетелки разказали на свидетеля Г., че А. се
опитал зда изнасили Е. и тримата с автомобила потеглили към дома на подсъдимия.
Било вече около 04,00 часа. Свидетелките останали в автомобила, който свидетелят
Г. паркирал на отсрещната страна на улицата, пред дома на подсъдимия. Г. пресякъл улицата и влязъл в двора на къщата
на Г., чията пътна врата била отключена. На кръста му висяла синджир, който свалил
и увил около дясната си длан. Г. застанал пред външната врата на къщата и
почукал, извикал подсъдимия на малко име и поискал да излезе. Тъй като нямала
никаква ответна реакция, за да предизвика подсъдимия, Г. започнал да хвърля камъни
по къщата и по керемидите. Един от камъните, обаче счупил стъклото на входната
врата на къщата. Щетата, която нанесъл била оценена на стойност от 50,00 лева.
В това време се събудил брата на подсъдимия -свидетелят В.А. Същият погледнал
навън и видял свидетелят Г., както и спрелия на отстрещната страна на улицата
лек автомобил. Веднага телефонирал на ЕЕН 112, като този разговор се осъществил
в 04,18 часа. В разговора разказал на оператора, че наркомани разбиват къщата
му и че хвърлят камъни. Разказал, че вижда двама, от които едно момиче и
съобщава модела, марката и регистрационния номер на лекия автомобил.
След този разговор подсъдимият
взел от дома си нож с кафява дръжка и острие с дължина от 30 см и излязъл от
къщата си. След него излязъл и свидетелят В.А. Виждайки това, свидетелят Г. се
уплашил, напуснал веднага двора на къщата и се доближил до автомобила си. Седнал
на предната лява седалка и понечил да потегли. Виждайки подсъдимия с ножа в
ръка двете свидетелки Е. и Х. изскочили от автомобила и се скрили някъде в
улицата. Свидетелят Г. не успял да запали двигателя и тогава подсъдимият А. се
приближил, замахнал с ножа и Г., за да предпази главата си, повдигнал лявата си
ръка и получил срязване на лявата си длан изразяващо се в счупване на ос
писиформе (граховидно дланна кост), което увреждане довело до трайно
затруднение на движението на лявата му ръка за срок от около 1,5 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес. Получавайки това нараняване свидетелят Гроздев
уплашен прескочил предната седалка в купето на автомобила и се озовал на
задната. В това време подсъдимият и свидетелят В.А. започнали да му нанасят
удари по лицето и тялото. Подсъдимият започнал да нанася удари по автомобила,
собственост на Ц.В., като вследствие на тези удари счупил предно и задно десни
стъкла и стъклото на врата на багажника. Причинил щети на стойност от 194,00
лева.
Виждайки кръвта по ръката на
свидетеля Гроздев, В.А. помолил подсъдимия да донесе хавлия, за да покрият с
нея раната. Подсъдимият донесъл хавлия и тогава свидетелят В. А. казал на
свидетеля Г. да не се опитва да тръгва с колата, а да изчака пристигането на Спешна
помощ. В 04,41 часа свидетелят В.А. отново се обадил на ЕЕН 112 като обяснил на
оператора, че има нужда не само от полиция, но и от Спешна помощ.
При пристигането си полицаите
извършили оглед на местопроизшествието, при който иззели ножа както веществено
доказателство, както и кръв от лекия автомобил марка Фолксмваген Голф 3 с рег.
№ ..., която се оказала че е от свидетеля Г.
Горната фактическа обстановка
се доказва по несъмнен и категоричен начин от събрания в хода на досъдебното
производство доказателствен материал: показанията на свидетелите В.Е., В.Х., А.
А., В.А., Ц.В., протоколи от проведени очни ставки между свидетелите Е. и Х., очни
ставки между А. и Х., между А. и Е., от приложените писмени доказателства –протокол
за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, епикриза издадена на Г.О.
Г., справка за съдимост на подсъдимия И.А., договор за правна защита и
съдействие от адв.Н., писмо от Районен център 112 –Бургас, съдебно-оценъчни
експертизи, съдебномедицински експертизи, протокол от съдебно-техническа експертиза,
протокол №14/ДНК-168 за изготвена ДНК експертиза, две на брой комплексни
съдебнопсихиатрични и психологически експертизи на свидетелките Х. и Е.,
протоколи за назначаване на особени представители.
Съдът не кредитира
възражението на защитата, че не е налице извършено престъпление по чл.129 ал.2
вр. ал.1 НК, тъй като е била налице неизбежна отбрана и деянието не е общественоопасно.
Като аргумент за тази защитна теза се сочи, обстоятелството, че свидетелят Г.
нападнал и увредил собственост на подсъдимия, държейки в ръката си верига и
отвертка. Това обстоятелство относно отвертката се твърди от свидетеля В.А. и
от подсъдимия. Съдът не кредитира в тази им част показанията на свидетеля В.А.
като ги смята за пристрастни. Нито една от присъстващите свидетелки Х. и Е. не
споменават в показанията си, че Г. е държал отвертка. Това се твърди само от
подсъдимия и от неговия брат свидетеля В.А. Според съда това, че подсъдимият е
взел със себе си нож е оправдание за това, че е видял отвертката в ръката на
свидетеля Г. Институтът на неизбежната отбрана е приложим само срещу налично
непосредствено и противоправно нападение, когато същото е започнало и все още
продължава. Недопустимо е позоваването на неизбежна отбранителна дейност в
момента, в който е увреден окончателно обектът на посегателство или нападението
е преустановено, както е в конкретния казус. Съобразно константната практика на
ВС и ВКС на РБ, при прекъсване на нападението, при неговото окончателно
преустановяване, категорично отблъскване и предотвратяване, и последваща
съответна реакция, следва да се анализират обективните и субективните признаци
на престъпно деяние, извършено при физиологичен афект и при тяхната набличност
да се ангажира отговорността на извършителя, съобразно консумирания престъпен
състав. Следователно, в настоящия казус, нападението е било преустановено от
нападателя Г. още в мига, в който е видял подсъдимият да излиза от дома си с
нож в ръката и веднага след него да излиза и неговия брат. Г. уплашен се е
скрил в автомобила си, но е бил нападнат от подсъдимия и му е била нанесена
прорезна рана с нож, вследствие на която претърпял средна телесна повреда изразяваща
се във временно затруднение движението на левия горен крайник за срок от 1,5
месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Освен това нараняване, Г. е бил
удрян от подсъдимия и от неговия брат. Счупени били стъклата на автомобила му.
Съдът е категоричен, че в настоящия казус не е възможно позоваването на
подсъдимия на института на неизбежната отбрана.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От изложената по-горе фактология е видно, че И.В.А. с
ЕГН ********** *** е осъществил от обективна страна
престъплението по чл. 150 ал.1 от НК за това, че на 01.08.2014г., в гр.Б., ул.”А.” № ... извършил действия, с цел да възбуди полово желание,
без съвкупление,
(показал е члена си, опипвал е гърдите и дупето й) по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст –В.А.Е. с ЕГН **********, чрез
употреба на сила-съборил
я на леглото, държал и ръцете и краката, удрял я.
От субективна страна деянието е извършено от А. виновно, при форма
на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК-съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал и целял настъпването им. Деецът А. е знаел, че извършва блудствени действия с лице
навършило 14 години, но все още непълнолетно. Налице е и необходимата за това
деяние цел -да възбуди полово желание, като за съставомерността на дението не е
необходимо целта да е била постигната реално.
От обективна
страна подсъдимия И.В.А. е извръшил и престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.23 ал.1 от НК за това, че в гр.Б., ул.”А.”, пред дом № ..., в условията на реална
съвпкупност с посоченото по-горе престъпление, чрез нанасяне на удар с нож,
причинил на Г.О. Г. ЕГН ********** средна телесна повреда изразяваща се в
счупване на ос писиформе (граховидна дланна кост) на лявата длан, което
увреждане е довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от
около 1,5 месеца при обичаен ход на оздравитления процес.
От субективна страна деянието е извършено от А. виновно, при форма на
вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал и целял настъпването им. Ударът е бил насочен към главата и
торса на пострадалия и благодарение на реакцията на последния се е стигнало само
до това нараняване.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При
индивидуализация на наказанияета за извършените от подсъдимия престъпления съдът
съобрази следното:
Подсъдимият И.В.А.
е 26-годишен български гражданин, неженен и работи в строителството при полагане
на изолация.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост на А. с рeг. №
3166/11.10.2016г. на БРС (л.40 от делото) се удостоверява, че е подсъдимият не
е осъждан към датата на извършване на деянията, нито към настоящия момент.
При определяне на наказателното
отговорност на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.150 ал.1 от НК съдът съобрази състоянието, в което се е намирал по време на извършване на
престъплението, отношенето му към пострадалата Е. и изказаното съжаление и
съобрази, че при определяне на размера трябва същият да е към минималния в закона.
Според настоящата инстанция не са налице нито многобройни, нито едно
изключително смекчаващо вината обстоятелство. Не са налице предпоставките на чл.55 от НК. С оглед изложеното определи
наказанието към минималния предложен от законодателя размер, а именно три
години лишаване от свобода. След това така определеното наказание от три години
лишаване от свобода го редукцира на основание чл.58а ал.1 от НК с 1/3, наложи
остатъка от 2/3, в размер на две години лишаване от свобода. С това наказание по
мнение на съда ще бъдат постигнати целите на чл.36 от НК.
При определяна на наказателната отговорност за второто деянието съдът взе
предвид следното:
Пострадалият Г. и подсъдимия вероятно са се познавали. Аргумент в
подкрепа на този извод е съобщението изпратено до ЕЕН 112 на 01.08.2014 г. в
04,18 часа от свидетеля В.А., в което описва пострадалия Г. като „наркоман от Б.,
к-с „С.”. Подсъдимият е очаквал при пристигането на Г. да последват
неприятности. Затова първо се е обадил за помощ на полицията на ЕЕН 112.
Забавянето на полицията и счупването на стъклото от пострадалия са станали
причина подсъдимият да вземе ножа и заедно с брат си да излязат от дома си и да
се саморазправят. През това време вече са знаели, че Г. е сам и това обстоятелство
ги е мотивирало да отблъснат атаката му. Виждайки, че пострадалият напуска
очертанието на двора им и влиза в автомобила е станало ясно, че нападението е
отблъснато. Вместо да прекрати атаката подсъдимият стига до там, че замахва с
нож към невъоръжено лице в областта на уязвими места по тялото му - главата и
торса, и единствено навременната реакция на Г. го е спасила от по-тежко
нараняване. Подсъдимият е били в нетрезво състояние и под въздействието на
упойващо вещество. След нанасянето на удара той не спирал и продължил да нанася
удари върху автомобила като счупил стъклата му. Подсъдимият не е могъл сам да
преустанови атаката, ако не се намесил неговият брат-свидетелят А. След
намесата раната на Г. е била превързана и е потърсена Спешна помощ. Това, обаче
е заради действията на свидетеля В.А., а не от действията на подсъдимия, които
според съда са особено дръзки и яростни.
С оглед изложеното съдът намира, че и при определяне на наказателната
отговорност за това деяние отново не следва да се приложи нормата на чл.55 НК,
тъй като не счита, че е налице нито едно смекчаващо вината обстоятелство. По
тази причина определи наказанието доста под средния размер, а именно една годин
и шест месеца. След като го редуцира на основание чл.58а ал.1 от НК с 1/3 съдът
наложи остатъка то 2/3, а именно една година лишаване от свобода.
Налице е нормата на чл.23 ал.1 от НК. Съдебният състав кумулира определените
две наказания и определи едно общо в размер на най-тежкото от тях, о именно две
години лишаване от свобода. С оглед добрите характеристични данни на подсъдимия
съдът счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на дееца не следва да изтърпи ефективно определеното общо наказание. Поради
това отложи на основание чл.66 ал.1 от НК определеното общо и най-тежко
наказание от две години лишаване от свобода за срок от три години.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На
основание чл. 53 ал.1 б.”а” от НК отнема приложените по делото веществените
доказателства, като следва: един брой нож с кафява дръжка и с метално острие с
размер 30 см., собственост на подсъдимия, послужил за извършването на
умишленото престъпление, както и един брой тампон с червеникава течност и един
брой тампон с биологичен материал. Отнетите
веществени доказателства следва да бъдат унищожени като предмети с незначителна
стойност.
ОТНОСНО
НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
Осъди
подсъдимия И.В.А. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР-Бургас направените в хода на досъдебното производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 535, 25 (хиляда петстотин тридесет
и пет лева и 25 стотинки) лева за изготвените експертизи.
Осъди на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимия И.В.А.
с ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд – град Бургас направените
по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи възнаграждения за вещи лица и 10,00 (десет) лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителни листи.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова