№ 118
гр. Кюстендил, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500098 по описа за 2022 година
Производство по реда на глава ХІІ ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№260312/21.01.2022г. подадена от адв.Бл.Б., като
пълномощник на В. СЛ. ДР., гр.Радомир, ул.“***“№62, с адрес за връчване на съдебни
книжа – гр.Радомир, пл.“***“№19 срещу решение №260490/22.12.2021г., постановено от
Кюстендилския районен съд по гр.д.№602/2021г.
С посоченото решение по иск с правно основание чл.108 ЗС предявен от „Туплекс“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл.***, общ.Столична, с.Казичане –
1532, Фармпарт №1 чрез адв.Т.Т. от САК съд.адрес: ул.“***“, №50, ет.2, ап.4 срещу В.С.
***, ЕГН ********** адрес гр.Кюстендил – 2500, ул.“***“№4 е признато за установено, че
дружеството е собственик на движими вещи: ватиран зимен комплект от промазан плат
ZETA 1, включващ един брой зимно яке размер L и един брой зимен гащиризон размер L,
на обща стойност 57.42 лв. без ДДС, както и зимни обувки SARDEGNA S3 SRC с размер
43 на стойност 46.25 лв. без ДДС., собственост на "Туплекс" ЕООД които са предоставени
на ответника на основание трудов договор №111/01.12.2018г., сключен между тях, като Д. е
осъден да предаде на ищеца владението на описаните вещи.С решението ответтникът е
осъден да заплати на дружеството сумата 820.00 лева, представляваща сторени от
последното по водене на делото разноски.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения
иск.Жалбоподателят се позовава на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
1
които според същия съдът не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност.Като
нарушение на процесуалните правила в осъществената от съда правораздавателна дейност е
посочено – необсъждането на разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК.Оплакването е, че
част от доказателствата ( преки и косвени) изобщо не са обсъдени в тяхната съвкупност,
друга са разгледани фрагментарно, а трета с повърхностно маркирано съдържание, не е
отчетено проведеното от страните доказване.Споменатите нарушения, са определени, като
процесуални нарушения и е даден пример с множество решения на ВКС, съдържащи
такава оценка – решение №1131 от 27.07.1994г. на ІV ГО, решение №2618 от 18.10.1974г. на
І г.о, решение №2419 от 13.10.1960г. на І г.о, решение №24 от 28.01.20210г. на вКС по гр.д.
№4744/2008г. І г.о, решение №89 от 20.04.2010г. на вКС по гр.д.№535/2009г. ІІ г.о, решение
№458 от 01.06.2010г. на ВКС по гр.д.№1299/2009г. ІІІ г.о, решение №451 от 15.07.2010г. на
ВКС по гр.д.№536/2010г.Оспорва се извода, че вещите не са върнати на ищеца, поради
липса на доказателства за този факт – невръщането на вещите.Заявено е, че вещите са били
предадени на служител на дружеството, с име“Люси“, на когото вещите, били предадени от
съпругата на ответника Г. Д.а.
Препис от жалбата е връчен на дружеството – ищец .В законоустановения срок е
подаден отговор, чрез адв.Т.Т. САК, преупълномощен от АД"Т. и П." в който се съдържа
становище за неоснователност на жалбата.Ответникът противопоставя становище, че
първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на
делото, нито пък е нарушен материалния закон.Събраните доказателства за ценени в тяхната
съвкупност, което е довело и до постановяване на правилен и законосъобразен съдебен
акт.Правоизключващите, правоотглагащи и правопогасяващи възражения, според ответинка
по жалбата, следва да бъдат доказани от оспорващия искът, който в случая не е представил
доказателства, че е предал вещите на ищеца.Това обстоятелство, е обстоятелство,
обосноваващо отхвърляне на предявения иск.С твърдението, че не е доказано, невръщане на
вещите според жалбоподателя се прави опит доказателствената тежест за бъде обърната, а тя
повелява ищецът да докаже само, че е собственик на вещите и че е предал вещите на
ответника.Предвид липсата на точна индивидуализация ( имена, пол и длъжност на
посоченото лице Люси) твърдението , както и соченото доказателство са оспорени.С оглед
установената в дружеството практика – за предаване и връщане на работно облекло да се
съставя протокол, доколкото такъв в случая не е съставен се оспорва твърдението за
връщане на вещите.
Подадена е жалба – в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Нови доказателства във въззивното производство страните не са ангажирали.
Чл.269, ал.1 ГПК указва, че въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на очертания с оглед посоченото в жалбата правен спор, на самостоятелна
преценка от въззивния съд подлежат доказателствата по делото, свързани с евентуално
2
връщане на предоставено във връзка със съществувало между страните трудово
правоотношение работно облекло.
Въз основа на представените доказателства, съдът прие за установено следното:
На 10.12.2018г. между страните е бил сключен трудов договор – трудов договор №111
от 10.12.2018г., по силата на който служителят е приел да изпълнява длъжността
склададжия, с място на работа гр.***, Казичане,ул.“Фармпарк“№1.Договорът е сключен със
срок на действие от 6 месеца, считано от постъпване на работа.
По делото е представена заповед за прекратяване на трудовия дотовор на служителя
В.Д. в „Туплекс“ ЕООД с дата 09.02.2009г.- прекратяването на трудово правната връзка не
се оспорва.
Писмен отговор на исковата молба не е бил подаден, но в хода на производството
факта на прекратяване на трудовия договор не е оспорен, както не е оспорен извършения от
първоинстанционния съд доклад с който е признат за безспорен и ненуждаещ се от
доказване факта, че процесното облекло, като работно облекло е било предоставено на
ответника, признание за което се съдържа във въззивната жалба, с оглед твърдението, че
вещите са върнати.
Фактура №**********/05.01.2018г. сочи „Туплекс“ ЕООД, като купувач на ватиран
комплект от промазан плат,Zeta,3011/15- D1 n.L,Zeta 1, Ватиран комплект от промазан плат
3011/15- D1 n.S, Sardegna S3 обувки, цели озит п.42 и Sardegna S3 обувки, цели комплект
№43, сочи ищцовото дружество, като собственик на основание договор за покупко
продажба на вещи от вида на процесните.
За получаването на такива вещи от В.Д. свидетелства, личен картон – съдържащ
подписи на получател, зимно яке, зимен гащиризон и зимни обувки – неоспорен в срока,
визиран в чл.131, ал.1 ГПК.
При липса на нови доказателства, единствения възможен извод при наличните
доказателства е, че предявеният иск е основателен.
Според чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което владее и
държи същата без правно основание.При липса на доказателства, че вещите са били
подарени, продадени или получени на различно от посоченото в исковата молба основание –
във връзка със съществуващо между страните трудово правоотношение и липса на
доказателства за връщане на вещите, следва извод, че те се намират във владение на
ответника.
Доказано е осъществяването на всички условия за уважаване на предявения
ревандикационен иск, посочени в първоинстанционното решеине, към което въвзивният съд
препраща като не намира необходимост от преповтарянето им.Целите за които е било
предоставено облеклото и разпоредбата на чл.14, ал.1 т.1 от Наредба за безплатното работно
и униформено облекло, според която работникът или служителят връща на работодателя
предоставеното му облекто, при прекратяване на трудовото правоотношение, изключва
извод за наличие на правно основание за владението.Съдът има предвид и,че друго
3
основание не се изтъква, признание за получаването на такива вещи се съдържа в
становището на ответника, че вещите са върнати.
В обобщение обжалваното решение съдът намира за правилно и потвърждава.
С оглед изхода от спора и разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК разноски на
жалбоподателя не се следват.На основание чл.78, ал.2 ГПК дължими на ответника са
разноски възлизащи на 1200.00 лв- - платено адв.възнаграждение за въззивното
производство( представено е пълномощно, договор за правна помощ и платежно нареждане
за плащане на адвокатски хонорар, на упълномоение адвокат възлизащ на 1200.00 лв.).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260490/ 22.12.2021г., постановено от Кюстендилския
районен съд по гр.д.№602/2021г.
ОСЪЖДА В. СЛ. ДР., ЕГН ********** адрес гр.Кюстендил – 2500, ул.“***“№4 да
заплати на „Туплекс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл.***,
общ.Столична, с.Казичане разноски за производството, възлизащи на 1200.00 лв.
На основание чл.280, ал.3 т. ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4