МОТИВИ по
АНД № 164/2020г. по описа на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на
чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура град Русе е внесла постановление,
с което се предлага обвиняемият З.Г.П., роден на ***г***, български гражданин,
българин, с постоянен адрес ***, със средно образование, неженен, безработен,
ЕГН:**********, неосъждан да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а НК, за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК, а именно, за това, че на 02.10.2019г. в село
Николово, област Русе, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Сеат Ибиза“ с рег. № Р 49 57 РМ в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ № 19-1085-000931/10.09.2019г на
Началник сектор към ОД МВР-Русе, сектор „Пътна полиция“- Русе, влязла в сила на
25.09.2019г.
В проведеното съдебно заседание, прокурорът, поддържа
повдигнатото обвинение при същата фактическа обстановка и правна квалификация
на деянието, както изложените в депозираното постановление. Пледира, че от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява по
безспорен и несъмнен начин, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен. Предлага се
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 НК, като при индивидуализацията
на същото да бъде отчетена липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и
наличието само на отегчаващи такива, а именно причиненото ПТП, налаганите на
обвиняемия административни наказания за нарушения на ЗДвП, обстоятелството, че
е управлявал, без да е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
както и да бъде отчетен факта, че същият е осъществил състав на престъпление,
във връзка с което е било образувано друго досъдебно производство, извършено
преди настоящото деяние като размерът на административното наказание „Глоба“ да
бъде ориентиран към средата на предвиденото и едновременно с това на
обвиняемия, на основание чл. 343г НК да бъде наложено наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от три години.
Обвиняемият упражнявайки правото си на лична защита и
на последна дума, заявява че се счита за виновен.
Съдът, след като обсъди
приобщените в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият З.Г.П. е роден на ***г***,
български гражданин, българин, с постоянен адрес ***, със средно образование,
неженен, безработен, ЕГН:**********, неосъждан към датата на извършване на
деянието.
Същият е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС,
което към инкриминираната дата е било отнето, с влязла в сила на 25.09.2019г.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №
19-1085-000931/10.09.2019г, издадена от Началник
Сектор „Пътна полиция“ – гр. Русе при ОДМВР – гр. Русе, връчена лично на
обвиняемия на 10.09.2019г., което обстоятелство последният удостоверил с
подписа си.
На 02.10.2019г. около 16.30 часа обвиняемият З.Г.П.,
привел в движение лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ Р 49 57 РМ, собственост на
С.З.А.от гр.Русе и управлявал същия в село Николово, област Русе, когато при
движението си по ул. „Васил Левски“ не съобразил скоростта си на движение с
радиуса на ляв завой и ширината на пътя, и изгубил контрол над управляваното от
него МПС, в резултат на което последното напуснало пътното платно вляво по
посока на движението му и последвал сблъсък в стената на гараж в частен имот,
собственост на Г.Д.Г.от село Николово. След получаване на сигнал, дежурен екип
на Сектор „ПП“ при ОД МВР-гр.Русе посетил мястото на настъпилото произшествие,
като именно обвиняемият е установен като водач на моторното превозно средство.
В хода на извършената документна проверка на водача било
установено, че свидетелството за управление на моторно превозно средство №
********* на обвиняемия е било отнето по административен ред със ЗППАМ № 19-1085-000931/10.09.2019г.
на Началника на сектор към ОД МВР-Русе, Сектор „Пътна полиция“-Русе, издадена
във връзка с констатираното с АУАН Серия АА №378430/10.09.2019г. нарушение на
ЗДП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за
това, че на 10.09.2019г. е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, за което е
било образувано Досъдебно производство пр.пр.№4879/2019г. по описа на Районна
прокуратура-Русе, което е приключило със споразумение № 307/11.11.2019г., по
НОХД № 1878/2019г. по описа на РсРС. Заповедта
за прилагане на принудителна административна мярка е била връчена лично на
обвиняемия на 10.09.2019г., не е била обжалвана от него и е влязла в сила на 25.09.2019г.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана от събраните в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства и писмените
доказателствени средства, съобразно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК.
Не са налице, каквито и да е
противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото
доказателствена съвкупност, което от своя страна да налага, съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, излагането на подробни мотиви, кои
доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени
източници, се намират в корелативно единство и напълно подкрепят приетата за установена
от съда доказателствено обезпечена фактология.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въз основа на приетата за установена фактическа
обстановка и извършената оценка на събраните в хода на производството
доказателства се налага единственият възможен от правна страна извод, а именно,
че обвиняемият З.Г.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна обвиняемият на 02.10.2019г. в село
Николово, област Русе е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Сеат Ибиза“ с рег. № Р 49 57 РМ, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ № 19-1085-000931/10.09.2019г на
Началник сектор към ОД МВР-Русе, сектор „Пътна полиция“-Русе, влязла в сила на
25.09.2019г.
Непосредствен обект на защита
са обществените отношения, в рамките на които се гарантира спазването на
установената със закон или съдебен акт забрана за управление на моторно
превозно средство.
Изпълнителното деяние е извършено от обвиняемия, чрез
действие, изразяващо се в привеждане в движение и управление на моторно
превозно средство.
Налице са кумулативно предвидените обективни признаци
на състава на това престъпление, а именно на обвиняемия със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка с № 19-1085-000931/10.09.2019г, издадена от
Началник Сектор „Пътна полиция“ – при ОДМВР – гр.Русе е била наложена принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, която е влязла в сила от 25.09.2019г. и в срока на същата, обвиняемият е привел в движение и
е управлявал моторно превозно средство.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. В съзнанието на
същия са намерили отражение представи, относно обективните свойства на
деянието, а именно, че по отношение на него е имало издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка с № 19-1085-000931/10.09.2019г, издадена от
Началник Сектор „Пътна полиция“ – при ОДМВР – гр.Русе, с която му е била наложена принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, която е влязла в сила от 25.09.2019г. и в
срока на забраната е привел в движение и
е управлявал моторно превозно средство. В съзнанието на обвиняемия са намерили
отражение представи относно общественоопасният характер на извършеното от него
деяние, а именно, че посредством същото ще бъдат засегнати обществените
отношения гарантиращи спазването на установената със закон забрана
за управление на моторно превозно средство и пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние.
По вида и размера на наказанието:
Съдът счете, че
са налице всички, предвидени от закона, предпоставки, за да бъде приложен чл.
78а от НК. Деецът е пълнолетен, към момента на извършване на деянието не е бил
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание до този момент, като същевременно от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди.
При индивидуализация размера на
административното наказание, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът
съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН и прецени тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При оценка,
тежестта на деянието, съдът намира, че същото разкрива по-висока степен на
обществена опасност, с оглед причиненото пътнотранспортно произшествие.
Подбудите за
извършване на деянието са ниско правосъзнание и незачитане на установения в
страната правен ред, касаещ правилата за управление на моторно превозно
средство.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства бяха отчетени причиненото
ПТП, наложените на обвиняемия административни наказания за нарушения на ЗДвП,
обстоятелството, че е управлявал, без да е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, както и предходното извършено от обвиняемия деяние,
осъществяващо състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Всички тези
обстоятелства обосновават извод за по-висока степен на обществена опасност на
конкретното деяние и дееца.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете признанието на вината.
Съдът съобрази
също и имотното състояние на обвиняемия, а именно че същият полага труд без трудово
правоотношение и реализира доходи в размер под минималната работна заплата за
страната, а именно 500 лева месечно, както и обстоятелството, че не притежава в
патримониума материални активи – недвижими имоти и моторни превозни средства.
С оглед на
изложените факти, релевантни при индивидуализацията на наказанието и
извършената оценка на същите, съдът достигна до извода, че на обвиняемия следва
да бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер над минимума и под
средата на предвиденото в разпоредбата на чл. 78а НК, а именно 2000 лева, като
един такъв размер на административното наказание, се явява напълно съобразен с
всички обстоятелства, имащи отношение при индивидуализацията на наказанието и
имотното състояние на дееца. Именно един такъв размер на наказанието, с оглед
конкретните обстоятелства, които разкрива деянието и личността на обвиняемия,
би оказал необходимото възпитателно и предупредително въздействие върху него и
способствал за най-пълното постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК, по
отношение на този обвиняем, а именно да се поправи и превъзпита и същевременно
с това така определеното наказание не би било несправедливо.
Неоснователно
е искането на представителя на държавното обвинение на обвиняемия да бъде
наложено и предвиденото в чл. 343г НК наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“
Разпоредбата
на чл. 343г НК,
препраща единствено към чл. 343в, ал.
1 НК, за извършването на което престъпление са предвижда и
кумулативна санкция лишаване от право по чл. 37, т. 7 НК. Няма спор, че от своя страна ал. 3, препраща към наказанието
предвидено в ал. 1 на чл.
343в НК, но това се отнася единствено за предвиденото в тази норма
наказание. Разпоредбата на чл. 343г НК,
посочва лимитивно случаите, в които се налага кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право или дейност и според съда, с оглед това, че се
касае за санкционна норма, е недопустимо разширителното й тълкуване.
По гореизложените мотиви,
съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ