Присъда по дело №395/2022 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 26
Дата: 23 юни 2022 г. (в сила от 9 юли 2022 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20221630200395
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. Монтана, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ПЕПА В. ИЛИЕВА
и прокурора П. Ал. П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Наказателно дело от
общ характер № 20221630200395 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата З. В. ИВ. – родена на ХХХХХХХ в
гр.Монтана, с посочен адрес в гр.Монтана, ул.Неофит Бозвели № 40, вх.Б,
ет.4, ап.11, българка, българска гражданка, със средно образование,
неомъжена, работи, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че в
периода от месец ноември 2020г. до месец януари 2022г. в гр.Монтана, след
като е осъдена да издържа свои низходящи И.И.Л., родена на ХХХХХ и
И.И.Л. родена на ХХХХХХХ, с влязло в сила на 13.08.2019г. Определение №
1066/13.08.2019г. по гражданско дело № 1971/2019г. по описа на РС -
Монтана да заплаща месечна издръжка чрез техния баща и законен
представител ИВ. ЛЮБ. К., съзнателно не изпълнила това свое задължение в
размер на 15 (петнадесет) месечни вноски по 140 (сто и четиридесет) лева
месечно за всяко от двете деца на обща стойност 4200 (четири хиляди и
двеста) лева, като преди постановяване на присъдата подсъдимата е
изпълнила задължението си за издръжка в посочения по–горе размер и не са
настъпили други вредни последици за пострадалите И.И.Л. и И.И.Л. когато
1
подсъдимата И. вече е освобождавана от наказателна отговорност на
основание чл.183, ал.3 от НК поради несвоевременно изпълнение на
задълженията за издръжка с Постановление от 24.07.2020г. на РП – Монтана
за прекратяване на ДП № 215/2020г. по описа на РУ – Монтана, което няма
данни по ДП № 215/2020г., да е обжалвано, съответно е влязло в сила на
01.08.2020г. – престъпление по чл.183, ал.3, пр.1 и пр.2 вр. с ал.1 от НК.
На основание чл.183, ал.3, пр.1 и пр.2 вр. с ал.1 вр. с чл.78а, ал.1, б.”а” –
б.”в” от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимата З. В. ИВ. от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и й НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ -
ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева, която следва да се заплати от
подс.И. по сметка на МРС.
ОСЪЖДА подсъдимата З. В. ИВ. със снета по–горе самоличност да
заплати по сметка на ОД МВР - Монтана сумата 117 (сто и седемнадесет) лева
- възнаграждение на вещо лице за изготвена съдебно – икономическа
експертиза в рамките на ДП.
ОСЪЖДА подсъдимата З. В. ИВ. със снета по–горе самоличност да
заплати по сметка на РС - Монтана сумата 10 (десет) лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителни листове.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15 (петнадесет) дневен
срок пред Окръжен съд - Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
НОХД № 395/22г. по описа на Районен съд – Монтана

Подсъдимата З. В. ИВ. е обвинена в това, че в периода от месец
ноември 2020г. до месец януари 2022г. в гр.Монтана, след като е осъдена да
издържа свои низходящи И.И.Л., на 12 години и И.И.Л. на 10 години, с влязло
в сила на 13.08.2019г. Определение № 1066/10.08.2019г. по гражданско дело
№ 1971/2019г. по описа на РС - Монтана да заплаща месечна издръжка чрез
техния баща и законен представител ИВ. ЛЮБ. К., съзнателно не изпълнила
това свое задължение в размер на 15 месечни вноски по 140 лева месечно за
всяко от двете деца на обща стойност 4200 лева -престъпление по чл.183, ал.1
от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за приложение на чл.78а
от НК.
Подс.И. се признава за виновна в рамките на ДП, а също и в хода на
съдебното следствие. В рамките на ДП № 954/2021г. по описа на РУ -
Монтана, подс.И. е изплатила на св.К. сумата 4200 лева. В хода на съдебното
следствие подс.И. моли за минимално наказание.
Св.ИВ. ЛЮБ. К. поддържа заявеното в рамките на ДП, заявява, че е
приел сумата от 4200 лева и че не са настъпили други вредни последици за
децата. Св.К. посочва, че подс.И. забавя плащането на дължимата издръжка за
м.06.2022г. и е заплатила по – малко отколкото се следва за месеците март и
април 2022г.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изготвена е в рамките
на ДП № 954/2020г. по описа на РУ – Монтана съдебно – икономическа
експертиза.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Подс.З. В. ИВ. и св.ИВ. ЛЮБ. К. съжителствали на съпружески начала
и от съвместното си съжителство имат две деца - И.И.Л., родена на ХХХХХ и
И.И.Л. родена на ХХХХХХХ През месец март 2018г. З.И. и И.К. се
разделили. По силата на Определение № 1066 от 13.08.2019г. на РС -
Монтана по гражданско дело № 1971/2019г. по описа на РС - Монтана,
упражняването на родителските права по отношение на децата И.И.Л., родена
на ХХХХХ и И.И.Л. родена на ХХХХХХХ, е предоставено на св.ИВ. ЛЮБ.
К., а подс.З. В. ИВ. е осъдена да заплаща по 140 лева месечна издръжка, както
за И.И.Л., така и за И.И.Л.. Подс.З. В. ИВ. не е заплатила 15 месечни вноски, с
оглед изпълнение на задължението си за издръжка на децата си И.И.Л. и И.
ИВАЙЛОВА ЛЮБОМИРОВА.
С Постановление от 24.07.2020г., без данни да е било обжалвано, РП –
Монтана е прекратила производството по ДП № 215/2020г. по описа на РУ –
1
Монтана, водено за разследване на деяние по чл.183, ал.1 от НК спрямо
подс.И.. Поради това, че дължимата издръжка за времето от м.08.2019г. до
м.05.2020г. е била издължена от подс.И., РП – Монтана е прекратила
наказателното производство на основание чл.183, ал.3 от НК спрямо подс.И.
по ДП № 215/2020г. по описа на РУ – Монтана.
Впоследствие обаче подс.И. продължила да не плаща издръжка за децата
си, поради което св.К. депозирал нова жалба до РП - Монтана, за което е
образувано и процесното ДП № 954/21г. по описа на РУ - Монтана.
В рамките на ДП № 954/21г. по описа на РУ – Монтана е назначена и
изготвена съдебно – икономическа експертиза, съгласно чието заключение за
периода от м.11.2020г. до м.12.2021г. подс.И. дължи 14 бр. неплатени
месечни вноски по 280 лева на обща стойност 3980 лева, респ. по 1960 лева за
всяко от двете деца. За периода от м.06.2020г. до м.10.2020г. е установено от
вещото лице, че подс.И. е превела 26.90 лева в по – малко от дължимите
вноски.
Видно от приложените по ДП № 954/21г. по описа на РУ – Монтана,
разписка от 11.02.2022г. и свидетелките показания на св.К., дължимата сума в
размер на 4200 лева е била заплатена от подс.И., като св.К. потвърждава това
обстоятелство.
Подс.И. е заплатила дължимата процесна сума от 4200 лева още в
рамките на ДП № 954/2021г. по описа на РУ - Монтана, но съдът не може да
приложи чл.183, ал.3 от НК, тъй като с не обжалвано Постановление на РП –
Монтана от 24.07.2020г. вече тази разпоредба е била прилагана спрямо
подс.И. (аргумент чл.183, ал.3, изр.2 от НК).
Не са налице условията на обективна невъзможност да се плаща
дължимата издръжка от подс.И., респ. няма правно основание за
оправдаването й. Подс.И. е могла да заплаща дължимата издръжка тъй като е
в трудоспособна възраст. Подс.И. работи, поради което съдът приема, че
деянието е осъществено от субективна страна. Св.К., сам заедно с родителите
си се грижи за двете деца. Децата И. и И. не желаят да се срещат с майка си –
подс.И.. Когато ги посети, децата й казват „да си тръгва”, защото не искали да
я виждат.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намери, че
с деянието си подс.З. В. ИВ. е осъществила от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.183, ал.3, пр.1 и пр.2 вр. с ал.1 от НК:
- в периода от месец ноември 2020г. до месец януари 2022г. в
гр.Монтана, след като е осъдена да издържа свои низходящи И.И.Л., родена
на ХХХХХ и И.И.Л. родена на ХХХХХХХ, с влязло в сила на 13.08.2019г.
Определение № 1066/13.08.2019г. по гражданско дело № 1971/2019г. по описа
на РС - Монтана да заплаща месечна издръжка чрез техния баща и законен
представител ИВ. ЛЮБ. К., съзнателно не изпълнила това свое задължение в
размер на 15 (петнадесет) месечни вноски по 140 (сто и четиридесет) лева
2
месечно за всяко от двете деца на обща стойност 4200 (четири хиляди и
двеста) лева, като преди постановяване на присъдата подсъдимата е
изпълнила задължението си за издръжка в посочения по–горе размер и не са
настъпили други вредни последици за пострадалите И.И.Л. и И.И.Л. когато
подсъдимата И. вече е освобождавана от наказателна отговорност на
основание чл.183, ал.3 от НК поради несвоевременно изпълнение на
задълженията за издръжка с Постановление от 24.07.2020г. на РП – Монтана
за прекратяване на ДП № 215/2020г. по описа на РУ – Монтана, което няма
данни по ДП № 215/2020г., да е обжалвано, съответно е влязло в сила.
От субективна страна подсъдимата е действала с евентуален умисъл – И.
е съзнавала обществено опасния характер на деянието, предвиждала е
неговите обществено опасни последици и е допуснала тяхното настъпване.
Причини за извършване на престъплението се явяват - ниското правно
съзнание на подсъдимата пренебрегвайки основни родителски задължения,
както и задължението да издържа не навършили пълнолетие деца и
нежеланието на децата да се виждат с нея, което според подс.И. се дължи на
поведението на св.К. и неговата майка.
До приключване на съдебното следствие се събраха надлежни писмени и
гласни доказателства, от които е видно, че дължимата сума месечни издръжки
в размер на 4200 лева, съставляваща предмет на обвинението е заплатена,
като св.ИВ. ЛЮБ. К. изрично заяви, че е получил сумата и няма претенции
спрямо подсъдимата, респ. че не са настъпили други вредни последици за
децата им. За издържаните деца – И.И.Л. и И. ИВАЙЛОВА ЛЮБОМИРОВА
няма данни да са настъпили други вредни последици по смисъла на чл.183,
ал.3, пр.2 от НК.
Чл.183, ал.3 НК е прилаган по отношение на подсъдимата с влязло в
сила Постановление на РП – Монтана от 24.07.2020г. за прекратяване на ДП
№ 215/20г. по описа на РУ – Монтана. Предвид посоченото, съгласно чл.183,
ал.3, изр.2 от НК подс.И. повторно не може да бъде освободена от
наказателна отговорност.
Съгласно Постановление № 7 от 4.XI.1985г. по н. д. № 4/85 г., Пленум
на ВС т.2 - член 78а НК може да се приложи при деянията:
а) по чл.183, ал.3, пр.1 НК, когато от неплащането на издръжката са
настъпили и други вредни последици за пострадалия;
б) по чл.183, ал. 3, пр.2 НК, когато лицето вече е освобождавано от
наказателна отговорност поради несвоевременно изпълнение на задълженията
за издръжка, след това извърши ново престъпление по чл.183, ал.3, пр.1 НК,
но в предвидените срокове изплати издръжката.
Според настоящия съд е налице хипотезата по т.2, б.”б” от цитираното
Постановление, като подс.И. следва да бъде освободена от наказателна
отговорност и да й се наложи съгласно чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” от НК
3
административно наказание – глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, която да
се заплати по сметка на МРС.
В особената част на НК за престъплението по чл.183, ал.1 от НК са
предвидени наказания лишаване от свобода до една година или пробация,
подс.И. е неосъждана, по отношение на същата не е прилагано и
освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а НК. Не на последно
място имуществени вреди от престъплението в размер на 4200 лева са
възстановени и няма данни по делото да са настъпили вредни последици за
децата И. и И.. Имайки предвид горните данни и посоченото в т.2, б.”б” от
Постановление № 7 от 4.XI.1985г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС,
настоящия съд прие, че няма пречка спрямо подс.И. да бъде приложен чл.78а
НК. Съдът установява, че не е налице която и да е от хипотезите по чл.78а,
ал.7 НК, изключващи приложението на чл.78а, ал.1 – ал.6 НК.
При определяне размера на административното наказание - глоба
съгласно чл.78а, ал.1 НК съдът съобрази, че подс.И. макар и да работи, по
нейни твърдения получава месечно 750 лева, от които дължи месечна
издръжка на двете си деца, поради и което й наложи размер на глоба
предвиден в чл.78а, ал.1 НК при минимума. Съдът не определи по–голям
размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на
извършеното деяние от подс.И., като липсват данни по ДП № 954/21г. по
описа на РУ - Монтана и настоящето НОХД № 395/22г. по описа на МРС,
които да обосновават налагането на по–голям размер глоба.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът:
ОСЪЖДА подсъдимата З. В. ИВ. да заплати по сметка на ОД МВР -
Монтана сумата 117 (сто и седемнадесет) лева - възнаграждение на вещо лице
за изготвена съдебно – икономическа експертиза в рамките на ДП № 954/21г.
по описа на РУ - Монтана.
ОСЪЖДА подсъдимата З. В. ИВ. да заплати по сметка на РС - Монтана
сумата 10 (десет) лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителни листове.
На основание гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


4
Съобщи за изтекли лични данни