№ 118
гр. Варна, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20223100502181 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:12 часа се явиха:
Въззивникът Г. М. Ч., редовно уведомена, явява се лично и с адв. А. П.,
редовно упълномощена и приета от първа инстанция.
Въззиваемата страна С. Й. П., редовно уведомен, се явява лично и с адв.
Вл. Д., редовно упълномощен и приет от първа инстанция.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ ВАРНА, редовно уведомени, не се представляват.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение № 4292/17.11.2022г., с което е
извършен доклад на въззивната жалба, на насрещната въззивна жалба и на
частната такава, както и на депозираните срещу жалбите писмени отговори.
АДВ. П.: Поддържам жалбите на доверителката ми, отговорите, които е
депозира и съответно оспорвам въззивната жалба на въззиваемия. Запозната
1
съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по доклада.
От момента на постановяване на решението и депозиране съответно на
жалбите и отговорите по настоящото производство и с оглед неговия
характер дотолкова, доколкото съдът следи служебно за интересите на детето,
считам че следва да бъдат допълнени нововъзникналите факти и
обстоятелства, които са се случили след депозиране на жалбите. Те са
свързани с това, че бащата С. П., както сме посочили във въззивната жалба,
освен че не спазва режима на личен контакт, който е определен от съда, на
02.01.2023г., освен че задържа детето и посочва, че няма да го върне, че
определя самият детето да живее при него, но и задържа учебниците на
детето. След задържането на тези учебници бащата казва, че няма да ги върне
на детето, докато то не отиде да живее при него, тъй като така се били
разбрали. След този случай се налага доверителката ми да разговаря с
учителите в училището, за да осигурява учебници на детето, докато
приключи спора. След около два дни разправии ответникът върна учебниците
на детето. По тази причина и дотолкова, доколкото ответникът желае
разширяване на режима на личен контакт, но същият, както сме посочили в
жалбата, на 15.06.2022г. упражнява физическо насилие по отношение на
доверителката ми и по отношение на детето, когато отправя заплахи в
присъствието на детето по отношение на майката и физически дърпа майката,
е образувано дело за извършено домашно насилие, което е висящо, пред ВОС
е насрочено за 07.02.2023г., считам, че следва да направя искания по
доказателствата и да бъдат допълнени тези факти и обстоятелства. Желая в
настоящото производство за установяването им да допуснете при условията
на водене двама души свидетели, както и да бъдат ангажирани доказателства
за развоя на делото за домашно насилие.
АДВ. Д.: Поддържам насрещната жалба, респ. частната жалба.
Оспорвам подадената въззивна жалба, срещу която сме депозирали отговор,
който поддържам. Запознат съм с определението в разпоредително заседание,
не възразявам по доклада.
Относно твърденията на насрещната страна считам, че фактите, които
изложи въззивницата, са неотносими към спора дотолкова, доколкото същият
се основава на фактите, заявени в исковата молба, респ. в отговора и до
момента на постановяването на решението на районния съд. В тази връзка
2
считам, че докладът не следва да се допълва, тъй като предметния му обхват е
посочен още в исковата молба, респ. в отговора. Независимо от това
оспорваме, че тези факти, които се твърдят, действително са се осъществили,
а ситуацията е била съвсем и коренно различна. Детето само е изявило
́
желание да остане при баща си за тези дни, поради което и е взело
учебниците си. Доверителят ми не го е задържал, нито е взел учебници, което
ние също може да установим със свидетели, в случай че съдът уважи
доказателственото искане на насрещната страна за допускане до разпит на
свидетели. Нещо повече, няма депозирана жалба в полицията от страна на
майката за това, че видите ли бащата задържал детето за един или за повече
дни извън режима на личен контакт, докато преди майката е подавала такава
жалба до полицията, въпреки че отново е била неоснователна, за това, че
бащата е задържал детето, като изрично детето при посещение от полицейски
органи е заявило, че то само желае да остане при баща си, за което е
́
уведомило съответно майката. Именно в тази връзка, с оглед
компрометиращото отношение на майката към детето и преди, и към
настоящия момент моля, в случай, че съдът намери, че следва да уважи
исканията на процесуалния представител на жалбоподателката, за да установи
тези факти, ние с цел да докажем това компрометиращо отношение към
интереса на детето от страна на майката, Ви моля в следващото с.з. да ни
предоставите възможност да ангажираме доказателства, а именно- да
установим, че по повод предишна подадена жалба от майката през месец
септември за това, че бащата задържа детето, има осъществено полицейско
присъствие на адреса, на който е било детето и детето изрично е заявило пред
полицаите, че то е уведомило майката, че ще остане при бащата, след което
полицаите са си тръгнали. В тази връзка считам, че така заявените
доказателствените искания на въззивницата, доколкото не са в предметния
обхват на делото, не следва да бъдат уважени. Нещо повече, считам, че не е
коректно да се твърди, че доверителят ми е извършил акт на домашно
насилие дотолкова, доколкото все още не е налице влязло в сила решение,
което да установи дали определено негово поведение, на първо място, е
доказано и на второ място, дали то покрива признаците на фактите, визирани
в хипотезите на чл. 2 ЗЗДН. Нещо повече, налице е решение на ВРС, с което
изцяло, категорично се отхвърля подадената молба за защита и в чиито
мотиви на решението е прието, че не само майката, а и нейният партньор са
3
имали провокативно отношение към доверителя ми и именно те са създали
тази абсурдна ситуация. С оглед на това, считам, че не следва да се уважават
тези доказателствени искания, както и да се допълва докладът с новите факти.
В условията на евентуалност моля да уважите така заявените от нас
доказателствени искания, както и възражения. Ако приемете, че докладът
следва да бъде допълнен, то моля да допълните същия и с нашите твърдения
срещу тези твърдяни нововъзникнали факти.
АДВ. П.: Молбата за защита е отправена от майката срещу бащата
лично за себе си и в качеството и на законен представител на детето Й.. На
́
02.09.2022г. майката е посетила адреса на родителите на бащата, където е
задържано детето и където няма адрес за упражняване на режим на личен
контакт. Действително е извикана полиция и е имало свидетели,
придружаващи майката, тъй като майката не се е разбирала с бащата, детето
извън режима на личен контакт да бъде на този адрес и да бъде осъществен
тогава контакта. Спорът, поставен от страна на бащата, е че той се бил
разбрал с майката. Няма такова нещо дотолкова, доколкото ответникът
упражнява по отношение на доверителката ми както физическо на
16.06.2022г. насилие, така и психическо такова. Двамата нямат комуникация,
с която той да се е разбрал за такова нещо. Напротив, тяхното разбирателство
е да се спазва стриктно режимът, определен от съда дотолкова, доколкото той
настройва детето и доверителката ми не желае това да бъде продължавано.
Делото за домашно насилие е насрочено пред ВОС за 07.02.2023г. и е с №
2443, ако не се лъжа.
АДВ. Д.: Ние сме твърдяли и заявихме току- що, че детето е уведомило
майката, че ще остане при бащата. Той е разговарял с нея и тя се е съгласила.
В нито един момент бащата не настройва детето срещу майката, а точно
обратното се случва и към настоящия момент, като бащата преди няколко
дни само е подарил калъф за телефона на детето и майката и новият и
́
партньор са го изгорили в камината, пред детето.
СЪДЪТ, предвид изразените от страните становища, намира следното:
Навеждането на твърдения за новонастъпили факти след подаване на
въззивната жалба съдът намира, че не е основание за допълване на доклада.
Докладът е такъв на депозираната жалба и на депозирания отговор. Предвид
горното и не са налице основания да бъде допълнен доклада, извършен в
4
разпоредително заседание. Новите твърдения биха могли да бъдат съобразени
от съда, ако същите са относими за изясняване предмета на спора. Съдът
намира, че наведените от въззивницата твърдения не са такива, които са
относими към предмета на спора, доколкото същите сочат инцидентни случки
и нови факти, които са свързани с вече наведените още в
първоинстанционното производство твърдения, че бащата възпрепятства
връщането на детето и не спазва режима. В този смисъл и не е необходимо
събиране на доказателства за установяването на нови инциденти и случки във
връзка с това твърдение на въззивницата. Наред с това и не се оспорва, че е
имало неразбирателство при приключване режима на лични отношения на
02.01.2023г., във връзка с невръщане учебниците на детето. Предвид горното
и съдът намира, че не следва да бъдат допускани исканите двама души
свидетели за установяване на обстоятелството, че бащата продължава да
създава пречки при осъществяване режима ни лични отношения и по- точно
при връщане на детето на майката.
Досежно искането да бъде дадена възможност да се представят
доказателства във връзка с образувано производство по ЗЗДН съдът намира,
че това искане също не следва да бъде уважено доколкото става ясно, че
влязло в сила решение по тази молба не е налице. Наред с това,
обстоятелството дали има извършено домашно насилие не е преюдициално
при определяне режима на лични отношения между бащата и детето.
Недопустимо е настоящото производство да бъде отлагано, с цел изчакване
влизане в сила на решението по ЗЗДН. Това е така, тъй като между двете
производства няма обуславяща връзка. Мерките се прилагат самостоятелно,
защото същите са наложени по друг ред и са независими от режима на лични
отношения, който би бил определен в настоящото производство. Предвид
изложените мотиви съдът намира, че следва да бъдат оставени без уважение
исканията на въззивницата за допускане до разпит на двама свидетели за
установяване на инцидента от 02.01.2023г., както и да бъде дадена
възможност на същата да представи доказателства за образувано
производство по ЗЗДН.
Предвид отхвърлянето на доказателствените искания на въззивника
съдът не се произнасяне по направените в евентуалност искания от
въззиваемата страна.
5
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за допускане до
разпит на двама свидетели за установяване наведените обстоятелства- че на
02.01.2023г. бащата е задържал учебниците на детето, в този смисъл е създал
пречки по връщането му на майката.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за следващото с.з. на
въззивницата да бъде дадена възможност да представи доказателства за
образувано дело по ЗЗДН.
АДВ. П.: Представям списък с разноски. Считаме, че настоящото дело е
спорна съдебна администрация, в която не следва да бъдат присъждани
разноски. Колегата Д. е на различно мнение, обаче, поради което обжалва
решението в тази част и дотолкова, доколкото той ви представя списък, като
оспорвам списъка и размера на заплатеното на колегата адвокатско
възнаграждение, считам, че е прекомерно и не следва да се прави. В тази
връзка, ако съдът счете, че не е спорна съдебна администрация, на адв. Д. се
дължат някакви разноски, присъдете и на нас, като оспорваме неговите.
Твърдим, че същите са прекомерни.
АДВ. Д.: Представям списък с разноски. Разноските се дължат по
настоящото съдебно производство. Дори и да се приеме, че е такова по
спорна съдебна администрация, а то не е такова, както в частната жалба, с
оглед на процесуална икономия заявявам, че поддържам съдебната практика,
която сме цитирали. Правя възражение за прекомерност на възнаграждението
на жалбоподателката, доколкото в договора за правна защита е записано, че
същото се отнася единствено и само до обжалване на решението на
първоинстанционния съд, като минималния размер е 600 лева, а в същото е
записано, че е 1200 лева. С оглед на правната и фактическа сложност считам,
че не следва да се присъжда в случай на уважаване на жалбата повече от
минимума. Нашето възнаграждение не е прекомерно, тъй като във фактурата,
която сме посочили, е записано, че по нашата насрещна жалба
възнаграждението е 600 лева; като защита срещу жалбата на ответната страна
също хонорарът е 600 лева и по частната жалба хонорарът ни е 150 лева. Т.е.
ние сме в границите на минимума.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените днес от
6
страните списъци с разноски, ведно с доказателства, че такива са направени,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото списъци с разноски, представени от
страните, ведно с доказателства за извършването им.
Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счита делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: От мое име и от името на доверителката ми моля да
постановите решение, с което да уважите въззивната жалба.
Заявяваме, че решението на първоинстанционния съд, с което се изменя
по иск на С. П. режима на личен контакт на бащата с детето, е неправилно.
Считаме, че разширяването на режима така, както е посочил районният
съдия, за времето от 18:00 часа в четвъртък и след приключване на учебните
занятия до 8:00 часа в понеделник не е в интерес на детето, като сме
изложили своите подробни доводи и съображения в своята въззивна жалба,
както и в отговора на въззивната жалба. Считаме, че всеки един момент, в
който бащата прекарва с детето, той го прекарва не за да възпитава детето.
Както вие сами виждате от неговите обяснения в протоколите пред ВРС, той
смята че с детето трябва да се забавлява, да му закупува скъпи вещи, по този
начин да се опитва да го купува. Той не съзнава, че детето навлиза в
тийнейджърска възраст и воденето на война чрез него по отношение на
съпругата му, бившата и закупуването на тези скъпи вещи и отнасяйки се с
детето като една играчка, която може да води до късно на заведения, да не
връща детето, да не се интересува какви са му оценките, да го води на
футболни мачове, да смята, че той трябва да ходи на футбол и не трябва да
ходи на училище, като смята, че трябва да освободи детето от учебни занятия,
за да отиде на мач ЦСКА- Левски в гр. София. Всички тези неща показват, че
С. П. няма съответния капацитет за отглеждане на детето в посочените дни,
също така и в празнични дни.
Оспорва се и иска от страна на ответника разширяването на режима,
7
като включването на този режим не само от четвъртък, а и както сте видели
още с исковата молба, той иска да му бъде разпределено съвместно
упражняването на родителските права, което също считаме, че не е в интерес
на детето. Ние сме представили доказателства с въззивната жалба какво се
случва с детето, когато е при баща си- ходи по заведения, ляга си по късни
доби, то не си е написало съответно домашните, получава ниски оценки,
детето се фокусира единствено не върху обучението, а върху това, какъв
велик футболист трябва да бъде и както сме посочили, че се твърди от първия
момент, че трябва да бъде детето. Майката, за разлика от бащата, е един
отговорен родител, има достатъчно събрани доказателства, включително и от
заключението на експертизата, от които е видно, че майката държи не само на
рамките, но държи детето да има режим, държи детето да ходи не само на
училище, да ходи и на занималня. Често пъти детето не посещава школата, в
която в събота трябва да е на математика, детето не се води на английски. За
всички тези курсове заплаща майката, бащата не участва. Той плаща само
една издръжка и не участва по отношение на останалите извънкласни
занимания на сина си. Да, обаче изключително сериозно участва да му купи
АТВ, както сте видели в протоколите, да му купи последния модел айфон,
защото според бащата детето трябва да живее при него, да бъде велик
футболист, тоест да не ходи на училище, да има последен модел айфон и да
кара АТВ. Това поведение е изключително застрашаващо по отношение
възпитанието на един подрастващ тийнейджър. Това, че по реда по други
мерки следва да бъде приложено евентуално ограничаване, с оглед
признаване на това, че бащата е имал такова поведение, в това дело майката
много подробно е посочила защо смята, че поведението на бащата е
застрашаващо. На въпросната дата 15.06. бащата дърпа не само майката,
дърпа детето, като го е върнал предния ден след като отново не е спазил
режима на личен контакт, задържал е детето повече от посоченото от съда.
Детето хуква да бяга към булеварда и само виковете „спри се, спри се“ и
гоненето от родителите не карат това дете да излезе на булеварда и да се
застраши живота му. Всичко това казва, че увеличаването на режима на личен
контакт е за родител, който е наясно какво значи да си родител и какви
качества трябва да имаш, да създаваш съответни граници, да можеш да
възпитаваш и да не усещаш детето си като една играчка, с която трябва да
бъдеш през почивните дни. Това е отговорното родителство и то следва да
8
бъде оценено по отношение на това дете, което така или иначе е в един
непрестанен конфликт на лоялност, поставен по отношение на бащата.
Същият в присъствието на детето непрестанно обижда майката заради такива
или други конфликти, които са създали техните отношения, поради което и
същите са прекратили брака си и доверителката ми, поне е продължила
напред.
Моля да имате предвид подробните ни съображенията, изложени в
отговорите на въззивната жалба и самата въззивна жалба. Практиката, която
сме посочили също много просторно илюстрира основателността на същите и
неправилността на решението на ВРС.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
АДВ. Д.: Направеният току- що анализ не почива на нито едно
доказателство по делото, поради което и няма да го коментирам в
подробности. То представлява една приказка, която от юридическа гледна
точка е неотносима. Във връзка с изявленията на колегата, че доверителят ми
бил дърпал детето и че то било побягнало, видно от мотивите на решението
на ВРС, до които съдът служебно може да извърши справка, е че самото дете
при даването на обясненията си пред първоинстанционния съд изрично е
заявило, че то е тръгнало с баща си доброволно, а майката е тази, която е
започнала да дърпа детето, съответно на това детето действително е
побягнало, защото се е уплашило, след като настоящият съпруг на майката е
ударил доверителя ми и затова детето е побягнало. Това твърди и свидетелят,
който е разпитан по делото пред ВРС във връзка със защита от домашното
насилие. Тоест, нито един от коментарите, които е направен, не почива на
факт, който е уставен дали по това, дали по предходното производство за
защита от домашно насилие.
Относно това, дали да се разшири режима на личен контакт. В исковата
молба са представени изявления от страна на ответницата по други
производства, където изрично е записано, че тя е предоставила възможност на
бащата да се вижда извън определения режим на личен контакт до този
момент и то многократно. В отговора на исковата молба се твърди нещо
коренно различно, отново като изявление от ответницата. Т.е., самата
ответница чрез процесуалния си представил съобразно изявленията, които са
подписани, твърди две различни групи факти. И след като твърди явно
9
неизгоден факт, то следва този факт да се третира, което между другото се
установи и от назначената, допусната и изслушана в първоинстанционното
производство експертиза, като вещите лица след събеседване с детето с
категоричност са установили, че то осъществява режим на личен контакт с
баща си и извън режима, който е по съдебното решение, естествено с
благоволението на майката. В един момент отношенията между страните се
усложняват, поради което майката ограничава детето въпреки неговото
желание да бъде с баща си. Това наложи подаването на искова молба за
разширяване на режима на личен контакт, като съдът детайлно и задълбочено
и в резултат на значителните обем от доказателствата, събрани пред районния
съд действително е навлязъл в дълбочина на спора и е установил правилно, че
са налице факти, които обуславят нуждата от разширяване на режима на
личен контакт, за да може бащата да обръща необходимото внимание на
детето, с оглед на неговата възраст, а именно- над десет години.
Нещо повече, в насрещната въззивна жалба на стр.2 сме обърнали
внимание на съда относно три части на решението, в които го обжалваме,
като най- съществената част според нас е обстоятелството, че считаме, че
следва да се измени решението в частта, в която съдът е определил първа и
трета седмица от месеца относно седмичния режима на детето, като моля да
го измените в тази част, съответно и в другите, които сме обжалвали, за всяка
нечетна седмица. Това е от значение, тъй като в календара за всяка една
седмица са посочени нечетните и съответно четните седмици, като първа и
трета седмица от всеки календарен месец се брои седмицата, която започва с
понеделник в месеца. В тази връзка са налице много месеци, която първа дата
не съвпада с ден понеделник от седмица, поради което първата седмица се
брои от следващата седмица на месеца, а именно- това се явява втората
седмица. В тази връзка това се получава в не малко месеци, тоест това са
преобладаващите месеци в една календарна година. На първо място, месецът
има три седмици, като по ограничение първа и трета седмица се изключва
петата седмица като режим на личен контакт между бащата и детето. И когато
следващия месец първата му дата не започва в понеделник, реално се
получава, че повече от две или три седмици бащата не може да осъществява
режим на личен контакт с детето. Обратно, когато седмиците са посочени от
ежеседмичния режим като нечетни, това ограничение се преодолява,
независимо дали първото число на следващия календарен месец започва с
10
понеделник или започва от вторник. С оглед на отношенията между страните
и поставяне на яснота, считам, че режима на личен контакт в тази част следва
да се измени, както и относно личните празници и официалните празници
така, както сме посочили в исковата молба, с оглед процесуална икономия
няма да го повтарям, както и относно ученическите ваканции.
Моля да ни присъдите сторените съдебноделоводни разноски.
Моля да уважите частната жалба. В нея сме цитирали практика на ВКС,
която считаме, че следва да се сподели, според която разноски в настоящото
производство се дължат. Моля за решение в този смисъл.
АДВ. П.: От подаване на исковата молба, образувана на 26.02.2021г.,
към настоящия момент са изминали две години. Следователно и
отношенията, и неспазването на режима на личен контакт, както сме
посочили, датират от над две години предвид обстоятелството, че това било
обстоятелство за завеждане на исковата молба.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11