Присъда по дело №566/2021 на Районен съд - Димитровград
Номер на акта: | 16 |
Дата: | 16 ноември 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.) |
Съдия: | Иван Статев Маринов |
Дело: | 20215610200566 |
Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
Дата на образуване: | 5 ноември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
от РП-Хасково, ТО-Димитровград за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.18, ал.1 от НК, за това, че на 27.10.2021г. в
гр.Димитровград, при условията на опасен рецидив направил опит да отнеме чужди
движими вещи - чантичка, контактен ключ с дистанционно управление за л.а.„Хонда
Сивик“, мобилен телефон марка „Хуауей“, кожен портфейл, всичко на обща стойност от 214
(двеста и четиринадесет) лева, и парична сума в размер на 55 (петдесет и пет) лева, от
владението на Д. Г. З. от гр.Димитровград, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи
от него причини.
Подсъдимия Д.А. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, иска делото
да бъде разгледано при условията на съкратено съдебно следствие, като признава всички
обстоятелства, описани в обвинителния акт, декларира съгласие да не бъдат разпитвани
свидетелите и вещите лица. Изразява съжаление за постъпката си, моли за налагане на
предвиденото в закона наказание по преценка на съда.
Служебно назначеният защитник на подсъдимия поддържа искането за разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Пледира за налагане на предвиденото в
закона наказание „лишаване от свобода”, чийто размер на основание чл.58а от НК да бъде
редуциран с 1/3 и се получи размер на наказанието за изтърпяване от 1 година.
Прокурора при Районна прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград, поддържа повдигнатото
обвинение и пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание
„лишаване от свобода”, като счита, че в случая подсъдимият следва ефективно да изтърпи
предвиденото в закона наказание в размер- близък до минималния предвиден.
Съдът, като взе предвид искането на подсъдимия и неговия защитник- за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на фактите и
обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, прие
разглеждането на делото по този ред.
По този начин, съдът прие за установени фактите и обстоятелствата- описани в
обвинителния акт. Съпоставени със събраните доказателства на досъдебното производство,
съдът намира за установено следното:
Подсъдимия Д. Б. АНГ. е на 56г. от с.Криво поле, община Хасково, криминално проявен и
многократно осъждан, поради извършвани кражби.
На 27.10.2021г. следобяд, свидетелят Димитьр З.- на 75 год., отишъл в МБАЛ
„Св.Екатерина"гр.Димитровград с направление от личния лекар за рентгенова снимка.
Влязъл в рентгеновото отделение, съблякъл се в стаичката като на закачалката си оставил и
чантичката с намиращите се в нея контактен ключ с дистанционно управление за л.а. „Хонда
Сивик", мобилен телефон марка „Хуауей", кожен портфейл, лични документи и сумата от
55лв. Докато на св.З. му правили снимка, в отделението влезнал подс.Д. А., който видял
чантичката, взел я и излязъл обратно. След като била направена снимка на св.З., същият
отишъл да се облича и видял, че чантичката му я няма. В рентгеновото отделение се намирал
св. Н.К., който чакал на пейка в коридора, чул виковете от св.З., че била извършена кражба
и в това време видял и подс.Д.А. да бяга в опит да напусне болницата. Св. К. тръгнал след
него да го гони, като виждайки, че го гонят, подс.А. хвърлил чантичката и продължил да
бяга. Св. К. взел чантичката и продължил да гони подс.А., настигнал го, съборил го на
земята и успял да го задържи, като се обадил в полицията и съобщил за случилото се. На
1
место дошъл полицейския служител Б.М., който поставил белезници на подс.А. и с
чантичката го отвел в полицията, където бил задържан. С Протокол св.М. предал чантичката
с вещите и парите в нея, като последната била върната на св.З..
Видно от заключението на извършената по делото оценителна експертиза, стойността на
отнетата чантичка с намиращи се в нея контактен ключ с дистанционно управление за л.а.
„Хонда Сивик", мобилен телефон марка „Хуауей" и кожен портфейл, е общо 214лв.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на
подсъдимия, описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, както
и събраните на досъдебното производство доказателства, приобщени като такива в с.з. по
реда на чл.283 от НПК.
Така описаните по-горе доказателства са логични, пълни, последователни и
безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема изцяло. Като извод от събраните
доказателства може да се посочи непротиворечивостта на събрания доказателствен материал
и липсата на оспорване по установената фактическа обстановка. Както свидетелите (с
приобщените по реда на чл.283 от НПК показания от досъдебното производство), така и
подсъдимият потвърждава описаното последователно и пълно.
Безспорно е установено, че на 27.10.2021г. в гр.Димитровград, при условията на опасен
рецидив направил опит да отнеме чужди движими вещи - чантичка, контактен ключ с
дистанционно управление за л.а.„Хонда Сивик“, мобилен телефон марка „Хуауей“, кожен
портфейл, всичко на обща стойност от 214 (двеста и четиринадесет) лева, и парична сума в
размер на 55 (петдесет и пет) лева, от владението на Д. Г. З. от гр.Димитровград, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало
недовършено поради независещи от него причини.
Видно от показанията на свидетелите, са описани конкретно липсващите вещи, собственост
на св.Д.З.- а именно чантичка, контактен ключ с дистанционно управление за л.а.„Хонда
Сивик“, мобилен телефон марка „Хуауей“, кожен портфейл. Същите са открити и са върнати
на собственика им, като съвпадат и с неговите показания, в които описва отнетите му вещи.
Като цяло, Съдът не откри свидетелски показания, които да носят елементи на съмнение или
неясноти, още повече- противоречия помежду си. Така показания на всички разпитани
свидетели бяха приети като обективни и безпристрастни, без измежду тях да са такива-
водещи до противоречие. Още повече, тези свидетелски показания са подкрепени и от
обясненията на подсъдимия в с.з.- потвърждаващи всичко описано в обвинителния акт.
В цялост, заявеното от подсъдимия А. съвпада с показанията на разпитаните по делото
свидетели. При съвпадане на всички доказателства по делото в насока извършване на
гореописаните престъпления от подс.А., съдът прие обвинението за безспорно и
категорично доказано.
С така установената фактическа обстановка, безспорно се установи извършването на
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.18, ал.1 от НК,
и участието на подсъдимия Д.А. в него- като извършител, а именно, че на 27.10.2021г. в
гр.Димитровград, при условията на опасен рецидив направил опит да отнеме чужди
движими вещи - чантичка, контактен ключ с дистанционно управление за л.а.„Хонда
Сивик“, мобилен телефон марка „Хуауей“, кожен портфейл, всичко на обща стойност от 214
(двеста и четиринадесет) лева, и парична сума в размер на 55 (петдесет и пет) лева, от
владението на Д. Г. З. от гр.Димитровград, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи
от него причини.
2
От субективна страна, подс.Д.А. е осъществил престъплението умишлено, с пряк умисъл -
съзнавал е обществено-опасния характер на извършеното, съзнавал е, че отнема
противозаконно чужди вещи с намерение да ги присвои, без изричното или мълчаливо
съгласие на владелеца им, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните
последици - да установи своя фактическа власт върху вещите,
с цел последващо разпореждане без правно основание.
Деянието е останало недовършено поради независещи от подс.А. причини, а именно поради
своевременната намеса на св.К., който е тръгнал да го гони и задържи.
Подсъдимият Д. Б. АНГ. е роден на 30.08.1964г. в гр.Хасково, живущ в с.Криво поле, област
Хасково, български гражданин, без образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН
**********.
Същият е криминално проявен, многократно осъждан. Видно от справката за съдимост на
подс.А. се установява, че същият няколкократно е осъждан за тежки умишлени
престъпления от общ характер на ефективни наказания «Лишаване от свобода». С влязло в
сила на 30.06.2018г. определение по ЧНД №239/2018г. на ОС- Хасково е било определено
едно общо наказание на Д.А. по НОХД №448/2017г. на РС- Димитровград, по НОХД
№1206/2017г. на РС- Хасково, по НОХД №1457/2017г. на РС- Хасково и по НОХД
№830/2017г. на ОС- Хасково, а именно 4 години „Лишаване от свобода", като така
определеното общо наказание е било увеличено с 1 година. Наказанието „Лишаване от
свобода" в размер на общо 5 години е било изтьрпяно от подс.Д.А. на 18.10.2021г., коетo
прави и настоящото деяние извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б."а" от НК.
За извършеното от подсъдимия престъпление по настоящото дело, е предвидено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3 до 15 години. При определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства пълните
самопризнания (тъй като изискването на разпоредбите на чл.372 и следващите от НПК
изискват признание на обстоятелствената част на обвинителния акт, но не и на вината),
оказаното пълно съдействие на разследващите органите. Като отегчаващи такива съдът прие
множеството осъждания на обв.А.- извън тези, които обуславят извършеното престъпление
при условията на опасен рецидив, обстоятелството, че наложените досега наказания на
подсъдимия са изключително за престьпления против собствеността, факта че настоящото
деяние е извършено непосредствено след освобождаването му от затвора, като предишната
присъда очевидно не е изиграла своя възпитателен ефект, отрицателните характеристични
данни. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие невисокият размер на
отнетите вещи, изразеното съжаление и разкаяние.
В тази връзка, при съобразяване степента на обществена опасност на деянието, която е
висока и повишаващата се такава на дееца, с оглед и приетия ред за разглеждане на делото,
съдът определи размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода” при
приложението на чл.54 от НК, след като прие, че е налице превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, но не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи такива. Действително смекчаващи са налице, но съдът не може да ги приеме
нито като многобройни, нито като изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Единствено ниската стойност на отнетите вещи би могло да се приеме като изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, но това смекчаващо отговорността обстоятелство
се оказва недостатъчно в контекста на немалкото отегчаващи такива и очертаващият се и
затвърдяващ се престъпен начин на живот на подсъдимия.
Така съдът определи на подс.Д.А. размер на наказанието „Лишаване от свобода” (тъй като в
случая наказанието може да бъде само от този вид) , в минималния предвиден размер от 2
години, което е съобразено с приетият превес на смекчаващите отговорността
3
обстоятелства.
С оглед разпоредбата на чл.58а от НК и приетият ред за разглеждане на производството (по
реда на съкратеното съдебно следствие), съдът съобразно изискването на чл.58а, ал.1 от НК,
редуцира размера на наказанието с 1/3 и го определи като окончателен вариант на 1(една)
година и 4(четири) месеца ”Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален
„Строг” режим.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, Съдът приспадна от така наложеното наказание
времето, през което подс.Д. Б. АНГ. е бил задържан и е изтърпявал мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 27.10.2021г., като зачете един ден задържане за
изтърпян един ден от наказанието „Лишаване от свобода”.
Съдът счете, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и
генералната превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Като причини за извършване на престьплението съдът прие ниската правна култура на
подсъдимия, трайно изградените престьпни навици, стремежа за набавяне на средства по
лесен и незаконен начин.
След като го призна за виновен и му наложи съответното наказание, Съдът постанови
подсъдимия Д.А. да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски - сумата
от 97,50 лева (деветдесет и седем лева и петдесет стотинки)- произтичаща от
възнаграждение на вещо лице, извършило съдебно-оценителна експертиза по досъдебното
производство, която сума постанови да внесе по сметка на ОД-МВР-Хасково; - сумата от 25
(двадесет и пет) лева- произтичаща от възнаграждение на вещо лице по съдебното
производство, която сума постанови да внесе по сметка на РС-Димитровград.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
4