РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Пловдив, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20235001000652 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 38 от 12.07.2023 година, постановено по т. дело №
21/2022 година по описа на Окръжен съд – С., е осъдено „ з. Д.“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С. ***, район „И.“, бул „Г.“ № 1,
да заплати на О. М. М., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „Х.“ № 13, чрез
адв. Р.М., следните суми:
- сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, болки, страдания и психически стрес, причинени му
при ПТП, настъпило на 24.08.2021г. по вина на водача на автомобил „Л.“, с
рег. № ***, с валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.11.2021 г. до окончателното й изплащане;
-сумата от 1 026,40лв. обезщетение за имуществени вреди,
1
представляващи разходи за заключваща плака за медиална фрактура на
хумерус и потребителска такса, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 03.11.2021г. до окончателното й изплащане.
Предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен в
размера над 15 000 лева до претендираните 50 000 лева като недоказан и
неоснователен.
Осъдено е ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – С., дължимата за
производството държавна такса в размер на 641,06лв. и 251,26 лв. разноски по
делото, съразмерно с уважената част от исковете.
Осъден е О. М. М., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Д.“ АД, ЕИК
***, разноски за производството по делото съразмерно с отхвърлената част от
иска в общ размер на 102,93лв., от които 58,59лв. юрисконсултско
възнаграждение и 34,34лв. разноски за свидетел.
Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.
Ищецът в първоинстанционното производство О. М. М., чрез
процесуалния си представител адвокат Р. М., е обжалвал решението в частта,
с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева до 50 000 лева, ведно със
законната лихва от 03.11.2021 година до окончателното изплащане на сумата.
Изложени са доводи за неправилно приложение на материалния закон – чл.
52 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди. Поддържа се, че то е в занижен размер, несъответстващ на
действително претърпените от ищеца болки и страдания, поради което не е
постигната целта на закона за репариране на всички вреди. Поддържа се
също липса на мотиви в първоинстанционното решение за неоснователност и
недоказаност на иска в размера над 15 000 лева. Посочено е, че съдът не е
съобразил младата възраст на ищеца при получаване на травмите, вида на
травмите, включващи травматични увреждания в областта на лявата раменна
кост, свързани със задължително оперативно лечение, принудителното
обездвижване на ръката за период от 1,5-2 месеца, допълнително
провежданата рехабилитация, както трайните остатъчни последици от тях –
белези от операцията, намалена мускулна сила на лявата ръка. Не били взети
предвид и изкълчването на първи горен ляв зъб, трета степен, провежданото
2
лечение на зъба и свързаните с тях затруднения в храненето. Съдът не
съобразил в достатъчна степен и контузията на главата, значителната рана на
окосмената част, физическото неудобство и болка, както и психическия и
емоционален стрес от преживените травматични увреждания и
възстановяването от последиците от тях. Не били взети и лимитите на
отговорността по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
които към датата на процесното ПТП били 10 420 000 лева и икономическата
обстановка в страната, за която следвало да се съди по промените в размера
на средната работна заплата и инфлационните процеси. Справедливостта
изисквала и съобразяване със съдебната практика и с размерите, присъждани
от съдилищата в сходни случаи.
По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част
и постановяване на ново по същество, с което да се осъди ответното
дружество да заплати на О. М. М. допълнително обезщетение за
неимуществени вреди от 35 000 лева / разликата над присъдените 15 000 лева
до 50 000 лева/, ведно със законната лихва от 03.11.2021 година до
окончателното му изплащане.
Срещу въззивната жалба на О. М. е подаден писмен отговор от „з. Д.“
АД с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на
разноски. Посочено е, че дори присъденото обезщетение е изключително
завишено, несъобразено с действително претърпените от ищеца болки и
страдания и че същото не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия.
Ответникът в първоинстанционното производство „з. Д.“ АД,
представляван от юрисконсулт, е обжалвал първоинстанционното решение в
частите, с които на ищеца О. М. е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размера над 10 000 лева до 15 000 лева и обезщетение за
имуществени вреди в размера над 513,20 лева до 1026,40 лева, ведно със
законната лихва от 03.11.2021 година. Искането е да се отмени решението в
обжалваните части и да се постанови ново по същество, с което да се
отхвърлят исковете за обезщетения в посочените размери, като се присъдят на
жалбоподателя направените по делото разноски. Във въззивната жалба е
отразено, че след приключване на първоинстанционното производство, с
3
платежно нареждане от 16.08.2023 година застрахователното дружество е
изплатило на ищеца следните суми: 10 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди; 1923,27 лева - законната лихва върху тази главница за
периода от 03.11.2021 година до 16.08.2023 година; 513,20 лева обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху него в размер на
98,70 лева за периода от 03.11.2021 година до 16.08.2023 година. Посочено е,
че по този начин застрахователното дружество е погасило задълженията си
към ищеца за обезщетяване на причинените му в резултат на процесното ПТП
неимуществени и имуществени вреди. Оплакванията във въззивната жалба са
за незаконосъобразност, необоснованост и незачитане на съдебната практика
при постановяване на първоинстанционното решение в обжалваните части.
Нарушен бил чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, който изисквал да се присъжда такова само за
действителната, налична вреда. Освен това решението било с неясни, непълни
и противоречиви мотиви, което било равнозначно на липса на мотиви и
следвало да се отмени само на това основание. Оспорен е изводът на съда за
липса на съпричиняване, респ. на основание за намаляване на дължимите
обезщетения съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Налице били доказателства за
допуснато от ищеца нарушение на императивни разпоредби от Закона за
движение по пътищата, задължаващи го да пътува с поставен предпазен
колан. Неправилно съдът не обсъдил всички събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и не отчел липсата на усложнения в
оздравителния процес и пълното оздравяване на пострадалия, а извършил
едностранна преценка на доказателствата само в полза на ищеца.
Твърденията относно психическото състояние на ищеца останали
недоказани, тъй като те били установени само с разпита на свидетел, пряко
заинтересован от изхода на спора. Искането е за отмяна на решението в
обжалваните части и постановяване на ново по същество, с което да се
отхвърлят исковете в тези части. Претендират се разноски.
Срещу въззивната жалба на „з. Д.“ АД е подаден писмен отговор от
ищеца О. М. М., чрез процесуалния му представител адвокат Р. М., с
изразено становище за нейната неоснователност.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната
инстанция, освен писмените доказателства, приложени към жалбата на „з.
Д.“ АД, касаещи частично плащане на присъдените с първоинстанционното
4
решение обезщетения.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица,
имащи правен интерес да обжалват, а именно от ответника срещу
осъдителната част на първоинстанционното решение частично и от ищеца
срещу отхвърлителната му част, като при подаването им е спазен срокът
по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните части.
С представените по делото доказателства се установява, че ищецът
О. М. М. е сезирал ответното дружество с претенция от 03.11.2021 година
за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди, настъпили при ПТП, станало на 24.08.2021 година,
причинено от В. М. М. при управлението на лек автомобил марка „Л.“
с рег. № ***, за който към момента на произшествието е имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
дружеството-ответник.
Безспорно е между страните, че до изтичането на тримесечен срок от
предявяване на писмената претенция, както и след това – до подаване на
исковата молба на 11.04.2022 година, застрахователното дружество не е
определило и не е изплатило обезщетения на ищеца. Такива са изплатени едва
след постановяване на първоинстанционното решение – на 16.08.2023 година,
в посочените по-горе размери – обезщетение за неимуществени вреди 10 000
лева, обезщетение за имуществени вреди 513,20 лева и законните лихви
върху тези две главници за периода от 03.11.2021 година до деня на
плащането – 16.08.2023 година. При тези данни следва да бъде направен
извод, че исковете за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
пред съда са допустими съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото във въззивните
жалби, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма
или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по
5
делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на
ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените с въззивните жалби оплаквания, посочени по- горе, касаещи
справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди,
причинени на О. М. М., както и наличието или липсата на съпричиняване,
респ. на основание за намаляване размерите на обезщетенията поради
съпричиняване, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Неимуществените вреди, описани в обстоятелствената част на
исковата молба, които ищецът О. М. М. твърди, че е претърпял и
продължава на търпи в резултат на ПТП от 24.08.2021 година, са
следните: контузна рана на главата, шията и лявата мишница, фактура на лява
раменна кост, наложила оперативно лечение, с репозиция и фиксация с 12
отворна права заключваща плака, 12 заключващи и 3 свободни винта и
последваща имобилизация с указания за диетичен режим и медикаментозно
лечение, като болничният престой продължил от датата на ПТП до
01.09.2021 година. Посочено е също, че при катастрофата ищецът е получил
луксация трета степен на преден зъб. Уврежданията настъпили внезапно и
неочаквано за ищеца и му причинили множество болки и страдания. В
областта на лявата мишница болките били силни и довели до невъзможност
за извършване на движения с лявата ръка, което затруднявало всички
дейности - не само трудови, но и битови, като къпане и обличане. Ищецът
чувствал силно неудобство от факта, че някой друг трябва да се грижи за него
при осъществяване на ежедневните му дейности. Освен това той бил
временно нетрудоспособен. Луксацията на зъба затруднявала силно и
предизвиквала голяма болка и дискомфорт по време на хранене, изпитвал и
болки от множеството натъртвания и охлузвания, които нарушавали съня му.
Случилото се се отразило и върху емоционалното състояние на ищеца, той
непрекъснато се връщал към спомена за катастрофата и това силно го
депресирало, станал тревожен и напрегнат, страхувал се да се вози в
автомобил и се опасявал, че инцидентът може да се повтори. Травмата и
стресът от преживяното се отразили и на съня му, той заспивал трудно, спял
неспокойно, често се будел от кошмари, страдал от загуба на апетит.
Възстановяването на ищеца от физическите и психическите травми не било
приключено и щяло да остави траен отпечатък върху него и занапред.
Към исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства,
6
свързани с причинените му травми и проведеното лечение – епикриза от
МБАЛ „Д.“ град С., където е настанен веднага след ПТП и е проведено
лечението му, включително оперативното такова, както и амбулаторен лист
от 04.09.2021 година от лекар по дентална медицина.
От писмените доказателства и от приетата по делото
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., която
съдът възприема като компетентна, незаинтересована и неоспорена от
страните, се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП са
следните увреждания на ищеца: многофрагментно счупване на тялото на
лявата раменна кост с разместване на счупените фрагменти, което е
наложило тяхното оперативно наместване и фиксация с метална плака и е
довело до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник,
контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, изкълчване /
разклащане/ трета степен на първи горен ляв зъб. Вещото лице е определило
като тежко увреждане счупването на лявата раменна кост и като леки до
средни увредите на главата. Посочено е, че болничният му престой след
оперативната интервенция е продължил до 01.09.2021 година, като при
изписването му ищецът е бил с гипсова имобилизация за срок от 1,5 – 2
месеца. Непосредствено след ПТП пострадалият е изпитвал умерени, а на
моменти по-силни и интензивни болки и страдания, които постепенно са
затихвали в хода на оздравителния процес по пълното им изчезване или до
степен да са инцидентни при натоварване и при влошаване на времето.
Първоначално вещото лице е посочило, че оздравителният процес при ищеца
е продължил 3-4 месеца, без да има данни за усложнения в неговото
протичане. При изслушването си в съдебно заседание, след съобразяване с
писмени доказателства за провеждана рехабилитация, вещото лице е
посочило, че при ищеца възстановителният период е бил повече, от около
пет- шест месеца. Отразено е, че липсват данни от ръката на ищеца да е
премахната металната плака и че с оглед възрастта му това трябва да стане,
като е необходима оперативна интервенция и възстановяването му след тази
операция ще трае 15- 20 дни. Към момента ищецът изпитва физически болки
в лявата ръка при натоварване, преумора и при влошаване на времето, като
вещото лице е посочило, че може да изпитва болки в тези ситуации и за в
бъдеще. На лявата ръка, по външната повърхност на лявата мишница, в
средната и долна трета, има постоперативен белег с дължина 18 сантиметра,
7
на който личат следи от налагани 17 хирургически шева. Движенията на
лявата ръка са възстановени в пълен обем, но тя е с намалена мускулна сила
с около 20% в сравнение с дясната ръка / което е установено при изготвянето
на експертизата една година и десет месеца след ПТП/. За пълното
възстановяване на силата на лявата ръка, според вещото лице, е необходимо
повече движение – лечебна физкултура, упражнения, които трябва да се
изпълняват периодично, за да заякне мускулатурата.
Освен медицинската документация и обсъдената по-горе експертиза,
причинените неимуществени вреди на ищеца при процесното ПТП, техният
вид, свързаните с тях болки и страдания и тяхната продължителност се
установяват и от разпитаните по делото в съдебно заседание на 06.03.2023
година свидетели Г. М. – майка на ищеца и Р.Д. – без родствена връзка. Съдът
възприема показанията на свидетелката Г. М., въпреки близката й родствена
връзка с ищеца, доколкото те не се опровергават, а напротив са в
съответствие с останалите събрани доказателства, по-конкретно с
представената медицинска документация и със съдебно медицинската
експертиза. Освен това свидетелката М. има преки и непосредствени
впечатления за състоянието на своя син след ПТП и до момента.
От нейните показания е видно, че след катастрофата ищецът е откаран
в болница с голяма рана от лявата страна, в теменната област на главата,
счупен зъб и счупена лява ръка, оплаквал се и от болки в гърлото, бил много
уплашен, изпитвал силни болки. След операцията заради счупването на
рамото, при която бил сложен имплант и след това била гипсирана цялата
лява ръка от рамото до китката, свидетелката М. останала в болницата като
придружител, за да се грижи за сина си по време на престоя му от пет- шест
дни. През първите три дни по предписание на лекарите ищецът изобщо не
ставал от леглото и майка му се грижила изцяло за него - за тоалет,
обличане, хранене. След третия ден той започнал да става по малко и да ходи
до тоалетната. През това време ищецът имал силни болки в главата и раната,
бил на обезболяващи. След изписването му ищецът бил с гипс, лежал и чакал
да му помагат близките му. Ищецът бил безработен, като точно щял да
започва работа, когато се случила катастрофата. Още в болницата
свидетелката М. видяла, че той има счупен зъб. След изписването му от
болница ищецът посетил стоматолог. Около месец след излизането от
болница ищецът се разболял от корона вирус, поради което лечението на
8
счупения зъб било извършено едва след изтичането на карантината. През това
време зъбът го болял, дразнел го, било му неудобно, хранел се по-трудно.
Освен това свидетелката установява, че след ПТП ищецът не можел да спи
спокойно, стряскал се насън, събуждал се, бил нервен, не можел да работи
както преди, нямал сила като предишната, имал болки в ръката, казвал, че
усеща чуждото тяло, което много го дразнело и му пречело. Ищецът се
страхувал да се вози в автомобил. Свидетелката установява, че ищецът е
провеждал физиотерапии на счупената ръка в град Девин, след които се е
почувствал малко по-добре, но ръката му не е напълно възстановена.
От показанията на свидетеля Д., който се познава с ищеца и няколко
пъти го е посещавал още докато бил в болницата, се установява, че ищецът
имал от лявата страна на главата си голяма рана, на мястото на която
липсвала коса, лявата му ръка също била наранена, имал проблеми и с врата,
изпитвал силни болки. Той бил опериран, като няколко дни след това бил
само на легло, не можел да става и да се движи от болка и от лекарствата,
които му давали, не можел да ходи сам до тоалетната, лявата му ръка била
гипсирана от мишницата до китката. През целия престой в болницата за
ищеца се грижила майка му. Два месеца след изписването от болница ищецът
бил с изцяло гипсирана лява ръка, която го боляла, като изпитвал болки и в
главата и врата. И след изписването от болницата майката на ищеца му
помагала. Той ходел и на рехабилитация, но въпреки това болките не били
отшумели. Ищецът не бил добре и до момента, боляло го, опитвал се да
работи по-тежка работа, но болките го спирали. Този свидетел също
установява, че при катастрофата е счупен левия преден зъб на ищеца, който
впоследствие бил поправен от стоматолог, но се оплаквал от болки в него.
Поведението на ищеца също се променило, макар че бил силен характер и не
показвал много емоции. Той се обвинявал за случилото се, макар че не той
шофирал автомобила. Преди катастрофата ищецът бил общителен, а след
случилото се се затворил в себе си, почти не общувал, бил изнервен. Ищецът
чувствал огромно неудобство от това, че майка му трябва да се грижи за него,
шест-седем месеца след катастрофата той не можел да започне работа и
разчитал финансово изцяло на родителите си, което много го притеснявало.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобразява обсъдените по-горе увреждания, които са в пряка
9
причинна връзка с ПТП, продължителността на болките и страданията, вида
на проведеното лечение, отражението им върху начина на живот на ищеца,
върху душевното му състояние и върху отношението му към околния свят и
хората.
Счупването на раменната кост е тежка травма, наложила оперативна
интервенция. С нея е свързан сравнително продължителния възстановителен
период от около пет-шест месеца, през първите два от които цялата ръка на
ищеца е била гипсирана, като към момента на събиране на доказателствата /
почти две години след ПТП/ не е възстановена напълно мускулната сила на
тази ръка, необходимо е провеждането на рехабилитация и физиотерапия, има
голям белег от операцията на ръката, изпитва болки при промяна на времето
и натоварване. Всичко това, наред с обстоятелството, че става дума за мъж,
който към момента на ПТП е бил на 32 години, че получените травми са го
лишили от възможността да е трудово ангажиран за период от около половин
година и са го поставили във финансова зависимост от родителите му, че в
определен период от време ищецът е бил зависим от близките си, за да се
справи с ежедневните си нужди, като през първите дни след ПТП тази
зависимост е била пълна и той се е срамувал от това, че след случилото се е
нарушен съня на ищеца и възможността му да се храни за определен период,
че все още не е преодолял страха си да се вози в автомобил и че се е затворил
в себе си, изолирал се е от околните, дават основание на съда да приеме
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000
лева.
Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в размера над
30 000 лева до претендираните 50 000 лева е завишен при установената
възможност за пълно възстановяване на ищеца, включително на силата на
ръката му с времето, след провеждане на физиотерапия и изпълнение на
упражнения. Останалите увреждания, получени при ПТП и описани по-горе –
нараняването на главата и счупването на зъба, са причинили на ищеца болки
и дискомфорт за сравнително кратък период от време. Освен това е
установено, че и преди ПТП ищецът не е работел, поради което отражението
на случилото се върху трудовата му реализация е дотолкова, доколкото се е
наложило да отложи започването на работа с половин година, но не е довело
до преустановяване на вече съществуващо трудово правоотношение и до
невъзможност за изпълнение на работа, която той да е имал до момента.
10
Получените при ПТП травми не са довели до сериозно нарушаване на
социалното и личностово функциониране на ищеца, не се е стигнало до
болестно състояние, налагащо специализирано лечение.
Освен с обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания, размерът на обезщетението от 30 000 лева е съобразен и с
конкретните икономически условия в страната и с общественото разбиране
за справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тези лимити са
увеличавани многократно и почти ежегодно, като от 25 000 лева са
достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до
1 000 000 лева – при две или повече лица към 01.01.2010 година. След тази
дата, с отменения Кодекс за застраховането са определени значително по–
високи размери, надвишаващи в пъти посочените. Сега действащият Кодекс
за застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, приложим към
настоящия случай, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Лимитите, макар и само
индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия в страната и
обществено разбиране за справедливост, имат значение и следва да бъдат
съобразени при определяне размерите на обезщетението за неимуществени
вреди, което становище се застъпва и в съдебната практика.
Определеното обезщетение от 30 000 лева е съобразено с размерите,
присъждани от съдилищата в сходни случаи, настъпили през 2021 година. За
конкретните икономически условия в страната към датата на ПТП –
24.08.2021 година, може да се съди по размера на минималната работна
заплата - 650 лева / която е с 40 лева по-висока от тази за предходната
година и съответно с 60 и със 130 лева по-ниска от тези за 2022 година и
2023 година/. Към датата на ПТП в страната няма силни инфлационни
процеси. Видно от справката в НСИ инфлацията за целия период от началото
на 2020 година до август 2021 година е едва 2,3 %. Всички тези данни са
допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди в конкретния случай е
30 000 лева.
11
Вторият спорен въпрос между страните, по който въззивната
инстанция дължи произнасяне, е за наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия, изразяващо се в непоставен предпазен колан.
Твърденията на ответника, че ищецът е пътувал без поставен
предпазен колан като пътник на предната лява седалка на управлявания от
В. М. М. автомобил / с десен волан/, не са опровергани от събраните по
делото доказателства. Напротив, в показанията си свидетелят М. е заявил
първоначално, че и той, и ищецът О. М. М. са били без поставени предпазни
колани, след което е уточнил, че е сигурен за себе си, а за О. не знае. Вещото
лице Б. също е установило, че по тялото на ищеца липсват следи, от които да
се приеме, че той е бил с поставен колан към момента на катастрофата. Нещо
повече, самият ищец, макар с допълнителната искова молба формално да е
оспорил възражението, направено с отговора по чл. 367 от ГПК, не твърди и
не е установил по делото да е бил с предпазен колан в момента на ПТП, а
излага доводи, включително пред въззивната инстанция за това, че не е
доказана ефективността и възпиращата функция на предпазния колан при
конкретния механизъм на ПТП, респ. че няма доказателства с поведението си
пострадалият да е създал обективно предпоставки или възможност за
настъпването на увреждането.
При обсъдените доказателства и становища на страните съдът приема,
че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан в момента на ПТП,
в нарушение на чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП.
Само по себе си обаче това негово противоправно поведение не е
достатъчно, за да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат.
Необходимо е по делото да е установено при условията на пълно и главно
доказване, че без допуснатото нарушение от страна на пострадалия не би се
стигнало до получаване на уврежданията, за които той претендира
обезщетение, респ. че тези увреждания не биха били толкова многобройни и
тежки. В случая липсват доказателства за причинно-следствената връзка
между липсата на обезопасителен колан и вида и тежестта на получените
увреждания.
Напротив, в заключението на вещото лице д-р Б. и при изслушването
му в съдебно заседание е посочено, че с оглед на конкретния механизъм на
ПТП не може да се приеме, че обезопасителният колан би предотвратил
12
нараняванията.
От автотехническата експертиза е видно, че до ПТП се е стигнало след
движение на управлявания от М. М. автомобил с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост, при което е излязъл от пътното платно при десен
завой и за да се върне на него е предприел маневра рязко завиване на ляво.
При тази маневра автомобилът е загубил устойчивост и се е преобърнал на
дясната си страна няколко пъти, преди да се установи на място. Преди
преобръщането на автомобила не е настъпвал удар. В момента на ПТП
ищецът О. М. е бил на предната лява седалка до шофьора без поставен
обезопасителен колан. В автотехническата експертиза има снимки на
деформациите на автомобила, получени при преобръщането му.
Съобразявайки тези деформации, вещото лице д-р Б. е направило извод, че с
оглед тежестта на деформациите по покрива на автомобила над мястото, на
което се е возил пострадалият, той би получил същите увреждания и при
поставен предпазен колан, като дори те биха били по-тежки в областта на
главата.
И двете вещи лица сочат, че ролята на обезопасителния колан е да
ограничи движението на тялото вътре в купето при челен удар, какъвто в
случая липсва. При изслушването на автоексперта инженер Т. в съдебно
заседание той е посочил, че дори с поставен предпазен колан ищецът би
получил много наранявания при сблъскванията встрани с части от
автомобила при преобръщането, като дори са възможни и по-сериозни
наранявания. Вещото лице д-р Б. е описал движението на тялото на ищеца
при конкретния механизъм на ПТП – първоначално напред и наляво при
излизането на автомобила от дясната страна на платното, а в следващия
момент - надясно, изблъскан от центробежната сила към другия пътник,
след това при въртенето на автомобила нагоре и надолу. Посочено е, че ако
ищецът е бил с поставен предпазен колан, е можело да получи много по-
тежки, дори смъртоносни травми в главата, поради невъзможността да се
измести. При странични удари и преобръщане, каквото има в случая, коланът
според вещите лица не пази, няма никаква функция, а по-скоро би могъл да
навреди, фиксирайки тялото.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че травмите на ищеца не биха се
13
получили, или поне не в такава степен, ако беше с поставен предпазен колан.
Напротив, и двете вещи лица сочат, че предпазният колан е неефективен при
преобръщане на автомобила, за каквото става дума и че най-вероятно ако
ищецът беше с такъв, щеше да получи по-сериозни наранявания. Поради това
съдът намира, че липсват данни за съпричиняване. За да е налице такова,
следва да са установени по делото по категоричен начин, при условията на
пълно и главно доказване не само противоправното поведение на
пострадалия, но и причинната връзка между противоправното поведение и
настъпилия вредоносен резултат. В случая не е установена тази причинна
връзка, поради което възражението за съпричиняване не може да бъде
уважено.
По изложените съображения въззивният съд намира, че следва да
отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
15 000 лева до 30 000 лева и следва да постанови ново решение по същество, с
което да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца
допълнително обезщетение от 15 000 лева, ведно със законната лихва от
03.11.2021 година до окончателното му изплащане.
В останалите обжалвани части, касаещи присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от 10 000 лева до 15 000 лева и за
имуществени вреди за разликата над 513,20 лева до 1026,40 лева и
отхвърлянето на иска за обезщетение за неимуществени вреди над размера
над 30 000 лева до 50 000 лева, ведно със законната лихва върху посочените
главници за периода от 03.11.2021 година до окончателното им изплащане,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да разпредели и отговорността на страните за разноски
съобразно изхода на спора пред първата и пред въззивната инстанция.
Ответникът „з. Д.“ АД следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса за допълнително присъденото обезщетение
от 15 000 лева, в размер на 600 лева за производството пред ОС – С. / наред с
присъдената такава от 641,06 лева/ и 300 лева за производството пред АС –
Пловдив. Той дължи съобразно изхода на спора допълнително разноски за
експертизи, направени в първоинстанционното производство в размер на
235,18 лева / наред с присъдените такива от 251,26 лева/.
14
Разноските, които ищецът дължи на ответника за
първоинстанционното производство с оглед изхода на спора /при
юрисконсулско възнаграждение от 100 лева, определено от
първоинстанционния съд съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, към която препращат чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона
за правната помощ/ и 50,07 лева разноски за свидетел, е 58,82 лева.
Решението следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски над този размер от 58,82 лева до 102, 93 лева.
Във въззивното производство има две жалби. Обжалваемият интерес
по жалбата на О. М. е 35 000 лева, като тя е основателна до размера на
15 000 лева.
По въззивната жалба на „з. Д.“ АД общият обжалваем интерес е
5513,20 лева / 5000 лева по иска за обезщетение за неимуществени вреди и
513,20 лева по иска за обезщетение за имуществени вреди/, като тя е
неоснователна изцяло.
Разноски за въззивното производство са претендирали и двете страни.
Разноските на ищеца включват адвокатско възнаграждение с ДДС,
определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за
осъществената безплатна правна помощ от адвокат Р. М..
Съобразявайки пълната неоснователност на въззивната жалба на „з. Д.“
АД с обжалваем интерес по обективно съединените искове от 5000 лева за
обезщетението за неимуществени вреди и 513,20 лева за обезщетението за
имуществени вреди, както и частичната основателност на въззивната жалба
на О. М. / за 15 000 лева от общ обжалваем интерес от 35 000 лева/,
разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в частност на чл. 7, ал. 2, т.1, т. 2 и т. 4, приложими при
определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, към които следва да се прибави 20% ДДС на основание § 2а
от ДР на Наредба № 1, съдът с решението си следва да осъди ответното
застрахователно дружество да заплати на адвокат Р. М. за въззивното
производство адвокатско възнаграждение в общ размер на 3214,28 лева с
включен ДДС.
„з. Д.“ АД също е претендирало разноски за въззивната инстанция.
Такива не му се дължат по неговата жалба поради неоснователност. За
15
осъществената защита по въззивната жалба на О. М. съдът определя на
застрахователното дружество юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в общ размер на 200 лева.
От тях с оглед изхода на спора О. М. следва да заплати на ответника разноски
за въззивната инстанция, поради частичната неоснователност на въззивната
му жалба, в размер на 114,28 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 38 от 12.07.2023 година, постановено по т. дело
№ 21/2022 година по описа на Окръжен съд – С., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- в частта, с която е отхвърлен искът на О. М. М., ЕГН **********, с
адрес с. Б., ул. „Х.“ № 13, чрез адв. Р.М., против „з. Д.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С. ***, район „И.“, бул „Г.“ № 1, за
сумата от 15 000 лева / разликата между присъдените с първоинстанционното
решение 15 000 лева и дължимите 30 000 лева/, представляваща обезщетение
за неимущеуствени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане;
-в частта, с която е осъден О. М. М., ЕГН **********, да заплати на
„з. Д.“ АД, ЕИК ***, разноски за първоинстанционното производство в
размера над 58,82 лева до 102, 93 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „з. Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С. ***, район „И.“, бул „Г.“ № 1 да заплати на О. М. М., ЕГН **********,
с адрес с. Б., ул. „Х.“ № 13, чрез адв. Р.М., сумата от 15 000 лева /наред с
присъдената с първоинстанционното решение сума от 15 000 лева/,
представляваща обезщетение за неимущеуствени вреди - болки, страдания и
психически стрес, причинени му при ПТП, настъпило на 24.08.2021г. по
вина на водача на автомобил „Л.“, с рег. № ***, с валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва
16
върху главницата, считано от 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38 от 12.07.2023 година, постановено
по т. дело № 21/2022 година по описа на Окръжен съд – С. В
ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ , с които е осъдено „з. Д.“ АД,
ЕИК ***, да заплати на О. М. М., ЕГН **********, обезщетение за
неимуществени вреди в размера над 10 000 лева до 15 000 лева и обезщетение
за имуществени вреди в размера над 513,20 лева до 1026,40 лева, ведно със
законната лихва върху тези обезщетения от 03.11.2021 година до
окончателното им изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен
предявеният от О. М. М., ЕГН **********,1 против „з. Д.“ АД, ЕИК ***, иск
за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лева до
50 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 03.11.2021
година.
ОСЪЖДА „з. Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С. ***, район „И.“, бул „Г.“ № 1 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт следните суми: допълнителна държавна такса в размер на 600
лева за производството пред ОС – С. / наред с присъдената такава от 641,06
лева/ и държавна такса в размер на 300 лева за производството пред АС –
Пловдив, както и допълнителни разноски за експертизи, направени в
първоинстанционното производство пред ОС – С. в размер на 235,18 лева /
наред с присъдените такива от 251,26 лева/.
ОСЪЖДА „з. Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С. ***, район „И.“, бул „Г.“ № 1, да заплати на адвокат Р. И. М. от АК –
С., личен № ***от единния регистър при Висшия адвокатски съвет, с адрес
град С., ул. „Цар Асен“ № 1, ет. 4, сумата от 3214,28 лева – адвокатско
възнаграждение с включен ДДС, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата за осъществената безплатна правна помощ на О. М. М., ЕГН
***, пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА О. М. М., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „Х.“ № 13,
чрез адв. Ралица М., да заплати на „з. Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С. ***, район „И.“, бул „Г.“ № 1, разноски за въззивното
производство в размер на 114,28 лева юрисконсултско възнаграждение
съобразно изхода на спора.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
17
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18