№ 1258
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.К.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110214226 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-015998 от 30.07.2021g.
издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на СТ. Д. СТ.,
ЕГН:**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и
наказание "лишаване от правоуправление на МПС" за срок от три месеца.
Недоволен от НП е останал С.С., който го обжалва в срок пред СРС.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, като след положени усилия от съда същият не е открит и делото е разгледано
в негово отсъствие.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 13.08.2020 г. в 20: 00 ч., жалбоподателят С.С. управлявал лек автомобил "Ауди
1
А5", с рег. ****** и се движил в гр. София, по ул. Околовръстен път, с посока на движение
от бул. "Черни връх" към бул. „Климент Охридски“. На П.В. Симеоново, при ограничение
на скоростта от 80 км/ч, въведено с П.З.В-263А, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да
се движи със 137 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при
измерване на скорост и същата се зачита като 133 км/ч. Нарушението било установено с
техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1 -M с радар TR4D с №
505, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер.
На 19.07.2021 г., след установяване собственика на автомобила, служители на
ОПП СДВР посетили жалбоподателя на адреса му, като С.С. декларирал в нарочна
декларация пред полицейските служители, че лично той е управлявал автомобила в този ден
и час. Така на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, като същият е връчен срещу подпис на същия веднага след съставянето му.
На базата на така съставения АУАН е издадено процесното НП № 21-4332-015998
от 30.07.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДВП, на СТ. Д. СТ., с ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 700 лева и наказание "лишаване от правоуправление на МПС" за срок от три
месеца. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 27.09.2021г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в съдебното заседание свидетел Ц.Р., както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: декларация за
предоставяне на информация във връзка с чл. 188 от ЗДвП; удостоверение за одобрен тип
средство за измерване; протокол №1-38-20 за последваща проверка на мобилна система за
видеоконтрол „TRF-1М“; протокол за използване на АТСС; 6 бр. снимки; справка картон на
водач на МПС- жалбоподателя С.С.; заповед от 29.10.2019г. на Министъра на МВР; заповед
№8121з-515/14.05.2018г. ; писмо от АПИ; копие на проект за организация на движението на
ул. „Околовръстен път“ в участъка между бул. „Климент Охридски“ и ул. „Симеоновско
шосе“; справка за собственост на МПС.
Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както
и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния
2
за това административен орган, при спазване на процесуалните правила за това. Същите
съдържат пълно и точно описание на извършеното нарушение, както и доказателствата, на
базата на които АНО е приел тези изводи.
Служителите на ОПП-СДВР са спазили процедурата по ЗАНН за съставяне на
АУАН, и в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН му е съставен и предявен лично АУАН.
Жалбоподателя С. е подписал декларация по чл. 188 ЗДвП, че именно той е управлявал
заснетото МПС на процесната дата, час и място. Следва да се посочи, че от момента на
попълване на декларацията от С.С., че той е управлявал автомобила, е установен
нарушителят. АУАН следва да се състави в срок до три месеца от установяване на
нарушителя или до една година от извършване на нарушението. В случая нито един от двата
срока не е изтекъл, поради което не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила в образуваното административнонаказателно производство.
Доколкото лекият автомобил е заснет като единствено МПС на пътното платно
към момента на отчитане на скоростта и липсват други МПС, следва да се приеме, че АНО е
доказал по безсъмнен начин констатациите в АУАН, инкорпорирани в процесното НП, тъй
като единствено възможно е само този автомобил да се е движил със засечената скорост.
От събраните по делото доказателства се установява, че използваното техническо
средство е било изправно към момента на установяване на нарушението и е било от групата
на т. нар "одобрен тип" устройства за измерване.
Съдът намира, че наличието на пътен знак, указващ максимално допустимата
скорост, а именно 80 км/ч е безспорно доказано обстоятелство предвид приложеният по
делото снимков материал и депозираното от АПИ писмо.
Досежно приложението на материалния закон, СРС намира следното:
Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП гласи, че при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от 50
km/h в рамките на населено място. В ал. 2 на посочената разпоредба е указано, че когато
скоростта, която не следва да се превишава е различна това се сигнализира с пътен знак. В
случая от всички събрани по делото доказателства се установи, че максимално допустимата
скорост в този пътен участък е била 80 км/ч. Така от доказателствата по делото безспорно
се установява, че жалбоподателят С. е допуснал превишение на скоростта, тъй като е
шофирал със 133 км/ч., при ограничение от 80 км/ч.
Съдът намира, че нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
доколкото водачът е можел и е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя със
законоустановените правила за движението на МПС, а не го е сторил. Движейки се с
превишена скорост жалбоподателят много добре е съзнавал, че извършва закононарушение.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се
достига до недвусмислен извод, че на посочената в наказателното постановление дата, час и
място с техническо средство радар било заснето движение на процесния автомобил със
скорост от 133 км. /ч. при ограничение от 80 км. /ч. в населено място, въведено с пътен знак
3
В 26, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е установено превишение с
53 км. /ч.
Допуснато е обаче нарушение в правната квалификация на деянието, като в НП е
посочено, че то е по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Но тази разпоредба въвежда ограничение на
скоростта от 50 км. /ч. в населено място. По делото е установено, че действително
ограничението в процесния пътен участък е било 80 км. /ч., като то е било въведено с пътен
знак В 26, видно и от снимковият материал приложен по делото. Това обаче води до извода,
че в случая нарушен е не чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а чл. 21, ал. 2 от същия закон, която указва,
че "Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. "
Като не е посочена правилната квалификация по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е опорочило цялото административно-
наказателно производство. Съдът обаче няма правомощия да изменя основанието за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Допуснатото нарушение е съществено и
влече отмяна на атакуваното наказателно постановление, доколкото е станало пречка лицето
да разбере какво нарушение и по каква правна квалификация му е вменено в отговорност.
Нарушено е правото на защита на лицето.
Поради изложеното и въпреки събраните доказателства за извършено от
жалбоподателя нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съдът
намира, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-4332-015998 от 30.07.2021г.
издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на СТ. Д. СТ.,
ЕГН:**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и
наказание "лишаване от правоуправление на МПС" за срок от три месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София –
град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4