Р   Е   Ш   Е   Н    И    Е 

                              № 260045

                       Б. 29.04.2021г.

 

            В   И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

    Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публичното заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.

при секретаря-Т. Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  Ц.

гражданско дело № 1731 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ.

         „П.”ЕООД, с ЕИК:********, с адрес: гр.К., ул.Р. №*, чрез пълномощник адв. Г.П.Б. ***, моли да бъде осъдено ”ТНП Г.”ЕООД, със седалище и адрес на управление:Б., ул.С. №*, с ЕИК: ******** да заплати сумата-главница от 4136.71лв., представляваща дължима сума по сключен неформален договор за търговска продажба на стоки и извършване на услуги от 21.11.2019г., за който е издадена фактура № *, на стойност 4136.71лв., с падеж 21.12.2019г.,   ведно със законната лихва  върху горната сума-главница, считано от  11.12.2020г. до  окончателното заплащане, както да заплати и направените разноски по делото.

         В с.з. ищецът, редовно призован не изпраща представител. Депозирал е писмено становище с вх.№261913 от 29.03.2021 година, чрез пълномощник адв. Г.Б. /пълномощно от 08.12.2020г.-л.3/, която поддържа така изменения по размер иск.

         Ответникът-”ТНП Г.”ЕООД с ЕИК: ********, не е направил възражение по иска и не е представил писмен отговор в предвидения в закона срок.

         В с.з. ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е писмена молба с вх.№261962 от 31.03.2021 година, чрез управител Ю. П., с която моли да бъде прекратено делото, поради погасени задължения към ищеца и за сумата от 4136.71 лева, за която е представила преводно нареждане от 31.03.2021г.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

             ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

             Страните са търговски дружества и между тях са възникнали облигационни взаимоотношения във връзка с приложените по делото фактури №№ */30.11.2019г., на стойност 2716.28 лв., с падеж: 30.12.2019г. и № *, на стойност 4136.71 лв., с падеж: 21.12.2019г., които не са оспорени от страните.

        Ищецът е направил признание, че ответникът е извършил плащане на сумата от 2716.28 лв. по втората от двете процесни фактури с № */30.11.2019г. в рамките на едномесечния срок по чл.131 от ГПК след получаване на съобщението на 05.01.2021г., а именно на 14.01.2021г., за което е приложил копие от платежно нареждане от 14.01.2021г.

           Във връзка с горното на основание чл.214, ал.1 от ГПК ищецът с молба / наречена становище/ с вх.№ 261913 от 29.03.2021г. е направил изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК до размера на издадената първа процесна фактура№ * за сумата от 4136.71 лв.

              Ответникът е представил писмено доказателство-преводно нареждане от 31.03.2021г., с което е удостоверил, че е заплатил на ищеца и сумата от 4136.71 лв., дължима по фактура № *

              ОТ ПРАВНА СТРАНА:

              Съдът намира, че така предявеният осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ е допустим, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки. Неоснователно е искането на ответника за прекратяване на производството по делото, тъй като няма процесуални предпоставки за това.

              Разгледан по същество главният иск за сумата-главница от 4136.71лв., представляваща продажната цена на закупени и получени стоки и услуги, подробно описани във фактура № № * е  неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като се установи от приложеното писмено доказателство- преводно нареждане от 31.03.2021г., че в хода на разглеждане на делото, а именно в деня на откритото съдебно заседание на 31.03.2021г. ответникът е погасил задължението си по описаната по-горе фактура чрез плащане на стойността й по банков път на 31.03.2021г.

              ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

          С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца съгласно чл.78, ал.1 от ГПК сумата от общо 1081.28лв. /хиляда и осемдесет и един лева и 28 стотинки/ за направени разноски по делото, включващи заплатена държавна такса /274.11лв./ и адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита/807.17лв/. Независимо, че исковете са отхвърлени, доколкото сумите-главници са заплатени в хода на делото, ответникът е дал повод за образуване на производството, поради което се дължат разноски в цялост. Съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК по тълкувателно дело № 6/2012г., Върховния съд, възприема, че разноските, сторени в обезпечителното производство се присъждат в производството, образувано по същество на спора, за което ответникът ще следва да заплати на ищеца и сторените от него разноски в обезпечителното производство, а именно сумата от 603.80лв. за заплатено адвокатско възнаграждение /563.80лв./ и държавна такса/40лв./ съгласно приложените за това писмени доказателства.  Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и  Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.

                Водим от горното съдът

 

                           Р   Е   Ш   И:

 

                ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „П.”ЕООД, с ЕИК:********, с адрес: гр.К., ул.Р. №*, чрез пълномощник адв.Г.П.Б. *** срещу ”ТНП Г.”ЕООД, със седалище и адрес на управление:Б., ул.С. №*, с ЕИК: ******** за заплащане на сумата-главница от 4136.71лв./четири хиляди сто и тридесет и шест лева и 71 стотинки/, представляваща дължима сума по сключен неформален договор за търговска продажба на стоки и извършване на услуги от 21.11.2019г., за който е издадена фактура № *, на стойност 4136.71лв., с падеж 21.12.2019г.,   ведно със законната лихва  върху горната сума-главница, считано от  11.12.2020г. до  окончателното заплащане поради направено плащане в хода на разглеждане на делото.

            ОСЪЖДА ”ТНП Г.”ЕООД, със седалище и адрес на управление:Б., ул.С. №* да заплати на „П.”ЕООД, с ЕИК:********, с адрес: гр.К., ул.Р. №* сумата от общо 1081.28лв. /хиляда и осемдесет и един лева и 28 стотинки/ за направени разноски по делото, както да заплати и сумата от 603.80лв./шестстотин и три лева и 80 стотинки/ за направени разноски в обезпечителното производство.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „П.”ЕООД, с ЕИК:********, с адрес: гр.К., ул.Р. №*, направено чрез пълномощник адв. Г.П.Б. *** срещу „ТНП Г.”ЕООД, със седалище и адрес на управление:Б., ул.С. №* за заплащане на сумата от 716.18лв./седемстотин и шестнадесет лева и 18 стотинки/  за направените разноски по изпълнително дело № 214/2020г. по описа на ЧСИ Васил Недялков  във връзка с извършени запори по банкови сметки на „ТНП Г.”ЕООД съгласно издадената за това обезпечителна заповед, като неоснователно.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                     /ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/