Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г въззивен
състав, в публично заседание на пети ноември
през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 7414 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 24.04.2019 г. на ответника
ЗД „Б.И.“ АД срещу решението от 02.04.2019 г. по гр. дело № 48516/2018 г. на Софийския
районен съд, 53 състав, с което е уважен предявения от
ищцата М.К.Й. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 4 000 лв./предявен като частичен от вземане в общ
размер на 26 000 лв./, представляващо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП,
настъпило на 28.01.2018 г., причинено по вина на водача Н.М., чиято гражданска
отговорност е покрита от застраховка „ГО“ към ЗД „Б.И.“ АД, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.07.2018 г. до окончателното
изплащане. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата разноски по
делото в размер на 1010,00 лв.
Въззивникът поддържа,
че решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът не
е взел под внимание всички установени по делото факти. Според него ищцата не е
установила при условията на пълно и главно доказване, че вредите са настъпили
изцяло в резултат на неправомерното поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответнито одружество. На следващо място се
твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, тъй като присъдения
размер на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е силно завишени с оглед характера на уврежданията и икономическата конюнктура към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени решението на СРС и вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ищца М.К.Й., чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
въззиваемата страна, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите
му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във
връзка с доводите в жалбата на ответника, следва да се добави следното:
Противно на доводите в жалбата обжалваното
решение е правилно и обосновано, като СРС не е допуснал нарушение на материалния
закон при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по реда на
чл.52 ЗЗД, на 8 000 лв., като е присъдил такова от 4 000 лв.
съобразно предявената част на вземането. Прилагайки законоустановения принцип
за справедливост при определяне на дължимото на ищцата обезщетение за
възмездяване на понесените от нея неимуществени вреди в резултат на настъпилото
на 28.01.2018 г. ПТП, първоинстанционният съд е отчел задължителните указания
по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.II
на ППВС № 4/1968 г., според които понятието „справедливост“ по смисъла, вложен
от законодателя и посочената норма, не е абстрактно, а всякога обусловено от
редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на извършване
на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения и техния интензитет. На следващо място
съгласно трайната съдебна практика, обективирана освен в ППВС № 4/68 г., а и в
решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК / решение № 749/05.12.2008
г., по т.д. № 387/2008 г. на II т.о., №
124/11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на II
т.о., № 66/03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г., № 31/25.03.2014 г. по т.д. №
1203/2013 г. на II т.о. и много други, понятието
„неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние. Критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава.
От
събраните в първата инстанция доказателства /медицинска документация,
заключение на СМЕ/ се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е
получила
травматични увреждания
- контузия в областта на гърба, кръста и дясната тазобедрена става и
повърхностна травма на корема, като оздравителният процес е
продължил около 2 месеца и към настоящия момент ищцата има оплаквания от болки в кръста и дясна тазобедрена става при
натоварване и при промени във времето. Същевременно, като
неимуществени вреди следва да се отчете и преживения от ищцата
стрес от самото ПТП, който предвид механизма на ПТП –
удар на пешеходна пътека, несъмнено е бил
значителен. От друга страна, при определяне размера на обезщетението,
първоинстанционният съд се е съобразил с конкретните социално-икономически
условия в страната към датата на увреждането /м.01.2018г./, обективен критерий
за които безспорно е и нивото на застрахователно покритие
при едно пострадало лице, установено в чл.492 КЗ, което към този момент е 10 000 000
лв. за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане, независимо от броя
на пострадалите лица.
С оглед
изложеното въззивният съд приема, че при определяне на обезщетение за
неимуществени вреди от 8 000 лв. за преживените от ищцата телесни и психически
увреждания, първоинстанционният съд се е съобразил изцяло с трайната съдебна
практика и правилно е възприел и отразил в съобразителната част на решението си
обема на претърпените от ищцата, както телесни болки и страдания, така и
емоционалните изживявания, дали отражение върху психиката й, и е обсъдил същите
в съответствие с посочените по-горе задължителни указания.
Неоснователни са и
доводите за допуснати от СРС нарушения при преценка на събраните по делото
доказателства , установяващи, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради
виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил. За да
достигне до този извод, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства –
констативен протокол с пострадали лица от 28.01.2018 г., документите, съдържащи
се в административнонаказателната преписка по съставения протокол срещу лицето Н.М.,
както и заключението на автотехническата експертиза относно механизма на
произшествието. Същевременно по делото от страна на ответника не са ангажирани
доказателства, установяващи възражението му, че вредоносният резултат е
съпричинен от пострадалата.
С оглед изложеното, решението на СРС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното
искане на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 620 лв. с вкл. ДДС, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 31.10.2019 г. Направеното от въззивника възражение за
прекомерност е неоснователно, тъй като уговореното възнаграждение е в размер,
близък до минимално установения такъв по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г.
Настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване предвид ограничението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК /до 20 000 лв. за
търговски дела/. Спорът има търговски характер, тъй като има основанието си в
застрахователен договор /абсолютна търговска сделка/, сключен от ответното
дружество като застраховател и последиците му.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.04.2019
г. по гр. дело № 48516/2018 г. на Софийския районен съд, 53 състав.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК********да заплати на М.К.Й., ЕГН **********, със съдебен
адрес *** –адв. Г.Х., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 620,00
лв.-разноски за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
предвид ограничението на чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.