Р Е Ш Е Н И Е
№ 4220 06.11.2019 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На шести ноември две хиляди и
деветнадесета година
В открито
заседание на девети октомври 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 18780 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.с
чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 и 2 чл.92 от ЗЗД.
Образувано
е по подадена искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ООД против В. П.Н..
Твърди се, че на 01.07.2017г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовото дружество, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
произтичащо от договор за паричен заем № ***/ 09.05.2016 г. е прехвърлено на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности и лихви. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
продажбата с писмо от цесионера, изпратено с известие
за доставяне. Цедентът е упълномощил цесионера от името на цедента и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. Изпратено е уведомително писмо до ответника за връчване чрез „Български
пощи“ с известие за доставяне на постоянния адрес, посочен в договора за
паричен заем. Писмото се върнало в цялост с отбелязване, че пратката е
непотърсена от получателя. До ответника е изпратено второ писмо чрез куриерска
фирма с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в
договора за заем. Писмото се върнало в цялост с отбелязване, че „пратката е
върната“.Представя уведомление за извършената цесия, което да се връчи на
ответника, ведно с препис от исковата молба.
Заявява,
че на 09.05.2016 г. бил сключен договор за паричен заем № *** между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответника Н., като дружеството му предоставило в заем сумата от 1000лв., като
редът и условията по кредита били уредени от договора и общите условия към
него. Заемателят се задължил да погаси кредита на 21
равни седмични погасителни вноски в размер на 51,75лв. всяка в срок до
04.10.2016 г., като падежът на първата погасителна вноска е 17.05.2016 г., а
падежът на последната погасителна вноска е 04.10.2016 г. С подписването на
договора за заем заемателят удостоверил, че е
уведомен за всички клаузи от договора, както и че е запознат с Тарифата за
таксите на заемодателя, както и че ако забави плащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва с повече от 30 календарни дни,
дължи на заемодателя заплащането на
такса за разходи за събирането на просрочени вземания в размер на 9 лв. Таксата
за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 –дневен период, през
който има погасителна вноска, чието плащане е забавено е повече от 30
календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски не може да надхвърлят 45лв. На длъжника е начислена такса
разходи в размер на 45лв.
Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията по договора – две физически лица –
поръчители, всяко от които да отговаря на определени изисквания, или банкова
гаранция с бенефициер заемодателя, която е издадена
след усвояване на паричния заем, която да е валидна 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора за заем. Предвид непредставяне на
обезпечение от заемателя, заемодателят е начислил
неустойка за неизпълнение в размер на 520,80лв., която страните уговорили да
бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 24,80лв., платими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
На
длъжника била начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода 13.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на лихвата е 98,79лв., съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала вноска, включваща главница и
договорна лихва. Срокът на договора е изтекъл на 04.10.2016 г. Длъжникът
погасил сумата от 671,55лв., с която са погасени неустойка за неизпълнение
212,55лв., такса разходи 45лв., договорна лихва 51,89лв. и главница 362,11лв.
В
настоящото производство се претендират сумата от 637,89лв. – главница, 34,86лв.
– договорна лихва за периода 12.07.2016 г. – 04.10.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 308,25лв. – неустойка
за неизпълнение за периода 12.07.2016 г. – 04.10.2016 г., 98,79лв.- обезщетение
за забава от 13.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
За
събиране на тези суми било подадено заявление по чл. 410 от ГПК. Образувано е
производство по гр. д. № 5504/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ
гр.с., с което е и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и е
допуснато изпълнение. Ответникът не е намерен на адреса, като връчването на
съобщението било направено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли да се установят
посочените вземания. Претендира разноски. Представени са доказателства.
В
предоставения му едномесечен срок, ответникът чрез особения си представител е
депозирал писмен отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове.
Заявява, че с отмяната на чл.291 от ГПК е налице отпадане на задължителното
приложение на практиката на ВКС. Договорът за цесия е валидно сключен между
страните, дори ако липсва уведомяване за цесията, отправено до длъжника. За да
може прехвърлянето да има действие по отношение на него и да му бъде
противопоставено, длъжникът следва да е уведомен за извършената цесия от
предишния кредитор – чл.99, ал.3 от ЗЗД. Не е вярно твърдението, че длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор. Дори в
цитираното от ищеца практика – определение № 987/ 18.07.2011 г. по гр.д. № 867/
2011 г. на ІV ГО, е посочено, че след като бъде известен за цесията, длъжникът
не може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Т.е. едва след като бъде
известен, длъжникът не може да възрази на претенцията на цесионера,
а по аргумент на противното – преди уведомяването може да възразява, че такова
липсва и затова новият кредитор не може да придобие това качество по отношение
на длъжника. В противен случай бихме се изправили пред хипотеза, при която един
самозван кредитор просто твърди плащане на едно съществуващо и валидно задължение,
чието изпълнение е възникнало първоначално в полза на друг кредитор, а
впоследствие е прехвърлено. Тогава, за да се освободи от дълга, длъжникът
трябва да изпълни точно и то на правилния кредитор, в противен случай е
изправен пред хипотезата, че поради лошото плащане ще плати втори, трети път.
Цитираното определение от ищеца, че длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор, касае изолирания случай, при който длъжникът вече знае за
цесията, тъй като е известен за цесията по друго дело, по което ищец е бил не цесионера, а цедента. Именно
затова законодателят е гарантирал на длъжника правната сигурност да бъде
уведомен за прехвърляне на вземането именно от стария кредитор.
Не е
допустимо новият кредитор да извършва фактическото уведомяване за извършената
цесия, дори когато старият кредитор го упълномощава за това. Допускането на
тази ситуация създава правна несигурност за длъжника, която го поставя в
положение да получи съобщение от лице, което твърди, че именно на него следва
да се плати иначе действително съществуващо задължение, т.е. от едно
заинтересовано лице. По този начин длъжникът би бил поставен в ситуация, в
която дори да плати на един самозван кредитор, не би се освободил от
задължението да плати на действителния кредитор, защото който плаща зле, плаща
два пъти. Законодателят е обърнал внимание, че в определени случаи има значение
кой извършва фактическото съобщаване на правнозначима
информация, тъй като в чл.46, ал.3 от ГПК е посочено, че не може страна в
съдебен процес да бъде уведомявана от лице, което би било заинтересовано по
правоотношението или по изхода на спора по него. Затова счита, че опосредственото съобщаване за извършената цесия не може да
се осъществява от новия кредитор, предвид правна сигурност на длъжника, дори и
при упълномощаване на новия кредитор от стария.
Уведомлението
може да бъде осъществено и с исковата молба. В настоящия случай обаче се касае
за заповедно производство. Посочената разпоредба на чл.235, ал.3 от ГПК не
касае случаи, при които заповедното производство е инициирано от цесионера. Предвид спецификата на заповедното производство,
ищецът надхвърля посоченото в заявлението, тъй като твърди да е нов кредитор
към датата на подаване на заявлението, а такъв той би станал, доколкото се
изпълни фактическият състав на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В заповедното производство
се връчва заповедта по чл.410 от ГПК, но не се връчват приложения, както с
исковата молба. Ако длъжникът бъде уведомяван за цесията, предмет на иска по
чл.422 от ГПК, с исковата молба, то той би бил поставен в неизгодно положение,
тъй като получава заповед за изпълнение в полза на лице, за което към този
момент не знае дали е действително негов кредитор. Резонно той би възразил
срещу заповедта, тъй като към този момент не е получил съобщение за цесията,
реализирайки защитата си срещу нея, но ставайки причина за завеждане на ново
дело. Ако се допусне уведомяване на длъжника от новия кредитор с исковата молба
по чл.422 от ГПК за прехвърлянето, то би се влошило положението на длъжника,
тъй като той ще понесе и разноските за ново дело, без реално да е станал
причина за това, тъй като, както посочва ВКС, този факт се е осъществил след
подаване на заявлението и след издаване на заповедта.
Уговорената
неустойка е прекомерна, която се прилага при неизпълнение на неравноправни
клаузи – заемателят да осигури две физически лица –
поръчители, които да получават трудово възнаграждение в размер на 1000лв., да
представи служебна бележка за това възнаграждение, да работи по безсрочен
трудов договор, да не е заемател или поръчител по
друг договор със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две
години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
такива – кредитната ме история да не е с по-лош статус от „401 Редовен“.
Налице
е свръхобезпечение, предвиденият размер за договорно
неизпълнение е прекомерен, тъй като неустойката е в размер на 520,80лв.
Кредитът е сключен при превишаване на ГПР, а именно в противоречие с
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която посочва, че ГПР не може да бъде по –
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения. През
2015 г. същата е в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта, което прави
10,1%. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя. Договорът е сключен за 21 седмици, а ГПР се изчислява на годишна
база, което означава, че общата сума от 751,34лв. надвишава сериозно
предвидения в закона процент. Следователно,
договорената неустойка е прекомерна, поради което нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Разпоредбите, уреждащи обезпечението, са неравноправни. ГПР е по
– висок от предвидения в закона максимум. Ето защо вече платеното, което е над
максимално допустимия размер на ГПР, следва да се удържа при следващо плащане
на кредита или да се прихване, като се редуцира размера на дълга и вече
платената неустойка следва да се прихване, като се редуцира размера на дълга.
С оглед
изложеното, моли съда да отхвърли исковата молба, тъй като ищецът не притежава
качеството кредитор, а при условията на евентуалност – частично да се отхвърли
поради прекомерност на предвидената в договора неустойка и поради превишаване
на ГПР. Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение. Моли да се възложат разноските на ищеца при отхвърляне на
исковете.
В молба, депозирана за съдебното
заседание, пълномощникът на ищеца заявява, че относно отговора на исковата
молба възразява на всички твърдения, възражения, оспорвания и доводи, изложени
от него, като счита същите за необосновани, неоснователни и недоказани, като ще
изложи съображенията си по съществото на спора. Във връзка с разпределяне на доказателствената тежест моли да се имат предвид следните
обстоятелства: Вземането на ищеца произтича от валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на договор за паричен заем, сключен между ответника и „Изи асет мениджмънт“ АД, което
впоследствие му е цедирано. По силата на заемния
договор за ответника е възникнало задължение за заплащане на претендираните суми, включващи главница, договорна лихва,
обезщетение за забава и такси-разходи, а след подписване на Приложение № 1,
индивидуализиращо ответника като длъжник към рамковия договор, сключен между „Изи асет мениджмънт“ АД и ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е възникнало и задължението на ответника
към ищеца, което е предмет на настоящото производство. В договора за паричен
заем се съдържа подробна регламентация на размерите на отделните компоненти на
това задължение, както и условията за настъпване на тяхната изискуемост.
Съгласно чл. 3 от него, с подписването му заемателят
е удостоверил, че е получил изцяло и в брой остатъчната сума по заема след
извършеното по негово искане рефинансиране на старо задължение към същия
кредитор, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно
получена заемна сума. Предоставянето в собственост на посочената в договора
сума от заемодателя на заемателя, след прихващането,
съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и
създава задължение на заемателя да заплати на
заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. С
подписването на договора за заем, ответникът в качеството си на заемател е удостоверил, че заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, че се е съгласил с тях и че е искал
договорът да бъде сключен. Изначално, още преди подписване на договора,
ответникът е бил известен за задълженията, както по основание, така и по размер,
които ще се породят за него след сключване на заемния договор и той се е
съгласил с всички тях, удостоверено с подписването му. Предвид липсата на
плащане от страна на ответника и настъпване падежа на последната дължима
вноска, вземанията по кредита са станали изискуеми. Налице е забава на
ответника, което не е опровергано от него в хода на процеса. Не са представени
доказателства за извършени плащания от негова страна за погасяване на цялата
дължима сума, които обстоятелства биха обусловили неоснователността на ищцовите претенции. Моли да се има предвид, че клаузите на
договора за кредит са индивидуално уговорени, такива, с които ответникът
изрично се е съгласил, подписвайки го, като доброволно се е задължил за връщане
на съответните суми. Те напълно съответстват на действащото българско и
европейско законодателство в този аспект и не противоречат на императивните
правни разпоредби и добрите нрави, залегнали в ЗЗД и ЗПК. Това, че клаузите му
са били предварително посочени в съставения договор за заем, не се отъждествява
с автоматичната невъзможност договорът да се приеме като двустранно уговорен
между страните. Представяне на потенциалния клиент на изначално изготвен
бланков договор не означава, че не е възможно въздействие от негова страна на
съдържанието му, което би могло да бъде променено с оглед неговите индивидуални
финансови възможности. Изготвянето и предоставянето на потенциалния клиент на
бланков договор му дава възможност да се запознае подробно с представените му в
писмен вид условия по договора, а освен това, така се постига процесуална и
времева икономия и за двете договарящи страни. При подписването на договора
ответникът е подходил с ясното съзнание, че ще дължи съответните суми така,
както са посочени в него. В случай, че е имал възражения срещу тях, както и
срещу всяка друга, заложена в договора клауза, е следвало да се откаже от
сключването му в този вид. Приемането на условията по него е недвусмислено
изразено чрез акта на доброволното му подписване. В противен случай при
несъгласие ответникът е следвало да се откаже от сключването на договора.
Възникналото въз основа на горепосочения договор вземане е прехвърлено на ищеца
на основание сключения между него и кредитора „Изи асет мениджмънт“ АД Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., както и подписаното към него
на 01.07.2017 г. Приложение № 1, с което се индивидуализира процесното
вземане. Тези обстоятелства обуславят материалноправната
легитимация на ищеца като цесионер на претенциите по
настоящото производство. Заявява, че от събраните писмени доказателства
безспорно се доказва качеството на цесионер на ищеца,
валидността на извършената цесия, както и надлежното уведомяване на ответника
за тях.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
От приложеното ч. гр. д. №
5504/2018 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с. се установява, че на 03.04.2018 г.
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против
ответника за процесните суми. Заявлението е уважено,
като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 3349/ 10.04.2018 г. за сумите по заявлението. Връчването на препис от
заповедта е извършено пореда на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което са дадени указания на заявителя да предяви искове за установяване
на вземанията по заповедта, предмет на настоящото производство. Исковете са
предявени в срок.
С оглед
заявеното от ответника оспорване на исковете по основание в отговора на
исковата молба, вкл. за неуведомяване на длъжника за извършената цесия, на
първо място следва да бъде даден отговор на въпроса дали прехвърлянето на
вземанията от страна на заемодателя в полза на ищеца е породило действие спрямо
ответника, като длъжник. Във формираната с редица решения на ВКС задължителна
практика /вж. решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др./, безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3,
пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3
от ГПК.
В настоящия
случай се установява, че на 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на продавач – цедент и ищцовото дружество в
качеството на купувач – цесионер е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В договора страните са
се уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които
не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в
Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на
неговото съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на електронен
документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Страните изразяват воля да прехвърлят
нови вземания при спазване условията на този договор на месечна база.
Следващите вземания се индивидуализират от страните по ново Приложение № 1 със
съответната дата, като с неговото съставяне, изпращане и
потвърждаване/съобразно правилата на т. 4. 3. и следващите, то става неразделна
част от договора/. Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно
Приложение 1 да има силата и значението на допълнително споразумение към него,
изменящо го съответно. В т. 2. 2. е договорено съдържанието на приложението по
отношение на характеристиките на прехвърляните вземания. В т. 4. 3. от договора
е предвидено, че електронните документи по смисъла на този договор са
електронни изявления на лице за контакт, които са записани върху магнитен,
оптичен или друг носител на информация, трансформирани в общоприет формат,
гарантиращ невъзможността от тяхното последващо
манипулиране от някоя от страните и изпратени посредством система за обмен на
електронни съобщения. В т. 4. 5. от рамковия договор е предвидено, че страната адресат
на електронния документ потвърждава получаването на документа чрез лицето си за
контакт. Потвърждаването се извършва в разумен срок – 3 работни дни след
постъпването в електронната съобщителна система на адресата. Потвърждаването на
получаването има освен значението по чл. 8, ал. 1 от ЗЕДЕП и значение на
постигнато съгласие по смисъла на този договор, което съгласие поражда прехвърлителния ефект досежно
собствеността върху вземанията, респективно потвърждава получаването на
документите за дълга, съобразно посоченото в Приложение № 2. В т. 4. 7 от
договора е предвидено, че след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът
придобива всички права върху тях, а купувачът има право да получава плащания,
извършени от длъжниците и/или поръчителите след датата
на прехвърляне, включително постъпили в резултат на предприето принудително
изпълнение. В т. 4. 8 от рамковия договор е уговорено, че след потвърждаване на
приемането на съответното Приложение № 1 от страна на Купувача, Продавачът се
задължава да предостави на Купувача писмено потвърждение за сключената цесия,
съгласно императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно т. 4. 9 от рамковия договор продавачът се е задължил
да изпрати писмени уведомления до длъжниците за
сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от
потвърждаване на съответното Приложение № 1 от Купувача.
С Потвърждение за сключена цесия,
издадено на основание чл. 4. 8. от рамковия договор, прието като доказателство
по делото, продавачът – цедент е потвърдил, че
кредитите, описани в Приложение № 1 от 01.07.2017 г. към договор за цесия от
16.11.2010 г. са цедирани от продавача „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищцовото дружество, съгласно договора за прехвърляне на
вземания. В извадката от приложение № 1 е описан договора за заем с ответника,
като са посочени договор за заем, дата, отпусната главница, общо дължимо по
кредита и остатък от дължимата сума към датата на засичане 01.07.2017 г. в размер
от 1035,03 лв., в т.ч. лихва за просрочие към
01.07.2017 г. в размер на 54,03 лв. Липсва описание на включените в общата сума
вземания т. е. какво се включва в общата сума – главница, договорна лихва,
неустойка и разходи за събиране на вземанията. В потвърждението на цесията също
не е налице пълно описание на процесния договор за
заем.
На 05.07.2017 г., на 30.10.2018
г. са изготвени и изпратени от цесионера уведомления
до ответника за сключения договор за цесия. Видно от първото съобщение, то е
изпратено до постоянния адрес, посочен в договора, като е върнато с
отбелязване, че съобщението е непотърсено. Второто съобщение към известието за
доставяне на уведомлението е изпратено на постоянния адрес на ответника, като е
върнато с отбелязване „върната пратка“. Препис на уведомлението е приложен към
исковата молба и редовно връчен на особения представител на ответника по
настоящето дело.
Цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощил ищцовото
дружество да уведомява всички длъжници по всички
вземания на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити,
които дружеството е цедирало, съгласно рамковия
договор от 16.11.2010 г.
Установява се по делото да са извършвани плащания
от ответника към цедента до 09.12.2016 г. в общ
размер от 626,55лв., което се установява от неоспореното и възприето от съда
като обективно изготвено заключение на съдебно- счетоводната експертиза.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове,
дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания
размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да
докаже изправността на цедента – наличието на сключен
договор за кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в това
число валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните
обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер,
включително и тези, касаещи начислените такси. Ищецът следва да докаже, че
кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е
предоставил сумата по кредита. С оглед възраженията на ответника за наличие на
неравноправни клаузи, ищецът следва да установи дали същите са договорени
индивидуално в случай, че се твърди такова договаряне. Ответникът следва да
докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т. ч. и възражението си за наличие на
законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен, т. е.
противоречие с национални и европейски нормативни актове, накърняване на
добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи.
На първо място, следва да се
разгледа направеното от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване
за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за
паричен заем. Видно от приетите по делото доказателства цедентът
е изпратил на ответника уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД два пъти на постоянния адрес, посочен в сключения договор за
паричен заем, като същите са върнати, като непотърсени. В договора е посочен и
настоящ адрес, на който ответникът не е бил търсен. Липсват както твърдения,
така и доказателства за наличие на уговорки между страните, касаещи връчването
на съобщения, поради и което не може да се приеме, че е налице и фингирано връчване. В случая не се установява да е налице
редовно връчване на уведомление за цесия на ответника преди подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, както се твърди от ищеца, както
в заявлението, така и в исковата молба.
Съдът намира, че няма пречка,
поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът
следва да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.). В този смисъл още е и
ТР ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., а също така и решение № 3
по т. д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78 по
т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т. о, всичките постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В случая обаче длъжникът не е
получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е
извършено надлежно по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното
производство процесното уведомление, следва изводът,
че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по
смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението
да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по
реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе
действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не
за договорни пълномощия. Представителната власт на особения представител се
изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско
дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с
разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5
вр. чл. 34, ал. 3
от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, а именно: заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.
Следователно към настоящия момент
цесията не е произвела правно действие по отношение на длъжника и не му е противопоставима. Ето защо и исковете на ищцовото дружество следва да бъдат отхвърлени. За пълнота
следва да се посочи, че сочената разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД не касае
действителността на договора за цесия, а единствено противопоставимостта
на същата на длъжника, която ще настъпи след надлежното му уведомяване за нея.
С оглед изхода на делото ищецът
няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производства, като
изричен диспозитив за това не следва да се
постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и по нея се дължи
изрично произнасяне, само когато е основателна.
Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски, а и такива реално не са направени, поради което не следва да му се
присъждат такива. Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, против В. П.Н., ЕГН **********,*** обективно
съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че В.
П.Н. дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********,
сумата от 637,89лв., представляваща неизплатена
главница по договор за паричен заем № ***/09.05.2016 г., сключен с „Изи Асет мениджмънт“АД,
вземанията по който са прехвърлени на
01.07.2017 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. на "Агенция за събиране на вземания“ООД; сумата
от 34,86лв.
– договорна лихва за периода 12.07.2016 г. – 04.10.2016 г.; сумата от 308,25лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 12.07.2016 г.
– 04.10.2016 г., сумата от 98,79лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 13.07.2016 г до датата на
подаване на заявлението в съда – 02.04.2018 г., както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на
заявлението – 03.04.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 5504 по описа за 2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр.с.,
като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД