РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000666 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260083 от 19.07.2022 година, постановено по т. дело №
38/2021 година по описа на Окръжен съд – С. З., е осъдено ЗД „Б. И.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л. бул. „Д. Б.“
№ **, да заплати на Д. Г. А., ЕГН **********, от село Н. М., община Н.,
област С., обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на пътно-транспортно произшествие от 10.01.2016 г,
станало около 00:30 часа на път **, **-ти км., общ. Г., обл. С. З., причинено
виновно от И. С. И. при управление на лек автомобил марка „Б.“, модел „**“,
с рег. № ****, в размер на 4 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 13 лева - разходи за такса за придружител, ведно със законната
лихва върху присъдените суми от датата на ПТП - 10.01.2016 г. до
окончателното изплащане.
Отхвърлени са като неоснователни исковете на Д. Г. А. за осъждане
1
на ЗД „Б. И.“ АД да му заплати обезщетение за неимуществени вреди над
уважения размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 35000 лева,
както и обезщетение за имуществени вреди за разликата над уважения
размер от 13 лева до пълния предявен размер от 96 лева, включващ сумата
от 70 лева заплатена такса за копие на ИЗ и запис на КО изследване и
остатъка от 13 лева разходи за такса за придружител.
Осъдено е ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на адвокат Р. И. М.
от АК-С., личен №*******, с адрес на упражняване на дейността гр.С., ул. „Ц.
А.“ №*, ет.*, сумата от 510,91 лева адвокатско възнаграждение за
предоставената на ищеца безплатна адвокатска помощ по делото.
Осъдено е ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ******, да заплати в полза на С.
окръжен съд сумата от 160,52 лева държавна такса по делото, както и 864
лева разноски за експертизи, поети от бюджета на съда,
Осъден е Д. Г. А., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК
******, сумата от 1689,60 лева разноски за адвокатско възнаграждение и
1334,08 лева разноски за експертизи.
Решението е постановено при участието на И. С. И., ЕГН **********,
от село Н. М., Община Н., област С. като трето лице - помагач на страната на
ответника ЗД„ Б. И.” АД.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Д. Г. А. а чрез процесуалния му
представител адвокат Р. М. в следните части: в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над уважения размер от 4 000 лева до 15 000 лева; в частта, с която
е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди за разликата над
уважения размер от 13 лева до размера от 26 лева разходи за такса за
придружител, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.01.2016
година и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ЗД „Б. И.“ АД
сумата от общо 3023,68 лева разноски. Оплакванията са за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваните части,
като се поддържа, че то е постановено в противоречие с материалния закон и
съдебната практика при прилагане на разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Във въззивната жалба се изразява становище, че определеният
размер на обезщетението за неимуществени вреди е значително занижен,
2
несъобразен с установените по делото телесни увреждания, които са
причинени на ищеца при ПТП, с вида и продължителността на лечението им,
с болките и негативните емоционални преживявания и състояния, които той
е претърпял и продължава да търпи и свързаните с тях промени в начина му
на живот и в психологическото му състояние. Определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението не бил съобразен със
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
ПТП – 2016 година. Не била взета предвид младата възраст на ищеца, на
която са му причинени уврежданията – 15 години. Решението не било
съобразено със задължителната съдебна практика – ППВС 4/1968 година,
свързана със съдържанието на понятието „справедливост“ при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди. В решението липсвали
изчерпателни и конкретни мотиви относно определения занижен размер на
обезщетението и критериите за неговото определяне. Във въззивната жалба е
посочено, че размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лева
е съобразен както с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, така и със
съдебната практика по сходни случаи.
Втората група доводи във въззивната жалба касаят неправилност на
изводите на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат в
размер на 50%. Становището на жалбоподателя е, че по делото не е
установено по категоричен начин със събраните доказателства такова
поведение на пострадалия, с което той да е допринесъл за настъпване на
вредите. Възражението на ответника за съпричиняване не било доказано.
Първоинстанционният съд освен че неправилно, без категорични
доказателства, приел, че е налице съпричиняване, неправилно приложил и
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, приемайки равен принос за настъпване
на вредоносните последици на водача на МПС и на пострадалия ищец и
несъобразявайки конкретната степен на приноса за настъпване на вредите на
всеки един от тях, свързан с тежестта на конкретните нарушения. Сочи се, че
основната причина за настъпване на ПТП е поведението на водача, който е
управлявал МПС под въздействие на алкохол, без да притежава необходимата
правоспособност и управлявайки автомобила с многократно надвишаваща
разрешената за съответния пътен участък скорост. По тези съображения се
иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново
решение по същество, с което на ищеца се присъди допълнително
3
обезщетение за неимуществени вреди в размера над 4000 лева до 15 000 лева
и обезщетение за имуществени вреди над 13 лева до 26 лева, ведно със
законната лихва върху тези суми от 10.01.2016 година до окончателното им
изплащане. С въззивната жалба се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат Р. М. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ведно с ДДС.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответника ЗД
„Б. И.“ АД с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за
потвърждаване на решението в обжалваните части като правилно,
законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния
закон. Оспорени са доводите за определен занижен размер на обезщетението
за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД. Изразява се становище, че
определеният от първоинстанционния съд размер е съобразен с
действителните болки и страдания, установени по делото с подробно
анализираните от съда доказателства и със съдебната практика в сходни
случаи. Взето било предвид пълното възстановяване на ищеца и липсата на
усложнения в здравословното му състояние, както и липсата на
доказателства за преживени интензивни болки и страдания. Липсвали и
доказателства, сочещи на причинна връзка между ПТП и затрудненията в
говора при ищеца и на изживян стрес, който да се е отразил върху
психическото и емоционалното му състояние. Нямало данни за проведена
медикаментозна психиатрична терапия или посещения при психотерапевт. Не
било установено влошаване на здравословното и битово положение на ищеца,
нито промяна в социалния му статус вследствие на получените телесни
увреждания и невъзможност да упражнява трудова дейност. Оспорени са
изложените във въззивната жалба доводи, касаещи липсата на съпричиняване,
евентуално значително по-ниския процент на такова. Посочено е, че с
доказателствата, по-конкретно с автотехническата експертиза е установено,
че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан и че при наличие на
такъв травмите не биха настъпили с оглед областите, в които са получени
уврежданията. Правилно бил определен и процентът на съпричиняване – 50%,
тъй като телесните увреждания на ищеца били получени изцяло в резултат на
обстоятелството, че е пътувал без поставен предпазен колан. Оплакванията за
неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД били
неоснователни. С писмения отговор се претендира присъждане на разноски
4
за въззивното производство.
Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу
отхвърлителната част на решението частично, като е спазен и предвиденият
в чл. 259 от ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/.
С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
с въззивната жалба оплаквания, отнасящи се до вида и продължителността
на болките и страданията на ищеца, причинени му при ПТП и справедливия
размер на обезщетението за тях, както и до наличието или липсата на
основания по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на това обезщетение
поради съпричиняване, евентуално до размера на съпричиняването.
В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
т. дело № 38/2021 година по описа на Окръжен съд – С. З., са изложени
следните обстоятелства:
Твърди се, че ищецът Д. Г. А. е пострадал при ПТП, станало на
10.01.2016 година, като пътник на задната седалка в лек автомобил Б. ** с
рег. № ****, управляван от И. С. И., който без да има необходимата
правоспособност и в пияно състояние при движение с несъобразена с
пътните условия скорост загубил контрол над автомобила, излязъл от
дясната страна на пътното платно по посока на движението си и се ударил в
крайпътно дърво. Посочено е, че след ПТП ищецът е транспортиран в **
отделение на болницата в град С. с оплаквания за силни болки в областта на
гърба, тялото и дясната ръка. Ищецът бил приет в Клиниката по **, където
5
след извършени изследвания и прегледи били установени контузия на
тялото и крайниците, травматична междуребрена невралгия, счупване на
десния страничен израстък на седми гръден прешлен, непълно счупване на
девето ребро вляво, изписана му била медикаментозна терапия, продължила
по време на болничното лечение до 14.01.2016 година и след това при
домашното му лечение. Посочено е, че при ПТП на ищеца е причинено
внезапно и неочаквано увреждане на здравето, с множество болки и
страдания, че е изпитвал затруднения при извършване на движения поради
увреждания по цялото тяло, не можел свободно да осъществява физическа
активност, което го правело затворен и тревожен, срамувал се от
нараняванията по тялото си, при натоварване симптомите се усилвали, той
страдал от нестабилност в походката и болки в областта на травмите.
Променило се и емоционалното му състояние, станал раздразнителен, с честа
смяна на настроенията, изпитвал безпокойство и притеснение, особено
когато оставал сам, както и страх при качване в МПС, избягвал да се среща с
хора, освен с най-близките си, не можел да спи спокойно, сънувал кошмари.
И до момента той не бил възстановен, все още бил объркан, тревожен, не
можел да спи, станал недоверчив и уплашен, като преживеният стрес на
млада възраст повлиял на психиката му и щял да има отражения и за в
бъдеще.
Въз основа на така изложените обстоятелства и на твърденията, че
единствено виновен за ПТП, при което са му причинени уврежданията, е
водачът на лекия автомобил И. С., ищецът е претендирал обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 226 от КТ / отм./ във връзка с § 22 от
ПЗР на новия КЗ първоначално в размер на 35 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 10.01.2016 година до окончателното му
изплащане. С въззивната жалба исковата претенция за неимуществени вреди
се поддържа до размера на 15 000 лева.
Обстоятелствата, касаещи настъпването на ПТП на 10.01.2016 година
и наличието към този момент на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество за автомобила, с който то е причинено,
както и за това, че автомобилът е управляван от И. С. И., признат за виновен
с влязъл в сила съдебен акт по НОХ дело № **/** година на Районен съд – К.,
а ищецът Д. Г. А. е бил пътник в този автомобил на задната седалка, са
6
безспорни между страните и са установени с неоспорените писмени
доказателства, представени по делото.
Във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди, по делото
със събраните доказателства – комплексна медицинска и автотехническа
експертиза – първоначална и допълнителна в медицинската част,
психологична експертиза, медицинска документация и свидетелски
показания, се установява следното:
В причинна връзка с процесното ПТП са следните физически
увреждания на ищеца: контузия на тялото и крайниците, включваща
изкълчване на близката междуфалангиална става на пети пръст на дясната
ръка и счупване на близката фаланга на четвърти пръст без разместване, на
които е направена мека превръзка, без гипсова имобилизация, както и
охлузване на гърба вляво от гръбначния стълб. Освен това ищецът е получил
травматична междуребрена невралгия, счупване на десен напречен израстък
на седми гръден прешлен и спукване на девето ребро вляво. Установено е от
вещите лица – лекари, участници в комплексната експертиза и в
допълнителната експертиза, касаеща медицинската част, че болките и
страданията, свързани с описаните физически увреждания отшумяват за
период от около четири седмици. При изслушването на вещите лица в
съдебно заседание е уточнено, че междуребрената невралгия, изразяваща се в
засягане на преминаващ наблизо нерв от съединително-тъканно срастване в
зоната на травмата, е причинявала болка на ищеца за период от около два
месеца, която в началото е била по-неприятна и постепенно е отшумявала.
Болничното лечение на ищеца е продължило пет дни – от 10.01.2016 година
до 14.01.2016 година, когато е изписан за домашно лечение. При
изслушването на вещото лице д-р К. в съдебно заседание на 19.04.2022 година
той е заявил, че в началото болките на ищеца са били най-динамични и тежки,
като се отзвучавали постепенно и след това се проявявали при физическо
натоварване, при висока влажност и при продължително седящо положение
на тялото, но са с по-ниска сила. Вещото лице допуска наличието на
епизодични болки при ищеца и към момента, но заявява, че поради липсата
на медицинско проследяване и дългия период от ПТП не може да се
отговори какъв е техният произход. Относно установената дискова херния
при извършените в хода на процеса изследвания на ищеца липсва
категорично заключение тя да е в причинна връзка с уврежданията, получени
7
при ПТП. Вещото лице е обяснило в съдебно заседание, че с оглед вида на
дисковите хернии при ищеца, а именно такива с деформация на централната
структура на диска, те по-скоро биха се получили при падане от височина и
хоризонтално подбиване, а не при пътник в автомобил, преживял челен удар,
при който обикновено се травмира периферията. Според вещото лице такива
дискови хернии биха могли да се получат при всеки човек, поради което и с
оглед дългия период – повече от пет години от ПТП и липсата на
проследяване, не би могло да се приеме, че те са във връзка с ПТП.
Освен физическите увреждания и свързаните с тях болки и страдания,
установени с комплексната експертиза и при изслушване на вещите лица в
съдебно заседание, по делото са събрани доказателства за преживени от
ищеца негативни психически емоции и душевни страдания. В тази връзка е
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно психологична
експертиза. От заключението на психолога е видно, че ПТП е причинило на
ищеца психотравма и стрес, чиито прояви непосредствено след катастрофата
са главоболие, тревожност, безпокойство, нарушен сън, нарушено социално и
личностово функциониране, както и заекване, започнало след случилото се.
Към момента на изготвяне на съдебно психологичната експертизата през
месец януари 2022 година, т.е. шест години след катастрофата, при ищеца все
още съществува личностова тревожност и нарушение на експресивната реч /
заекване/ като последица от стреса. Според вещото лице ищецът не е търсил
помощ от специалисти – логопед и психолог за преодоляване на описаните
проблеми, като се нуждаел от такава с цел отшумяване на симптомите.
Вещото лице не е установило при ищеца склонност към преекспониране или
преувеличаване на фактите, за да докаже собствената си теза, а всички
проведени тестове са показали достоверен резултат.
Установеното от медицинската документация и от приетите по делото
заключения на вещи лица е в съответствие с показанията на разпитаните в
качеството на свидетели Г. А. Ч. – ** на ищеца и Ж. А. Д. – негова **.
Въпреки възможната заинтересованост на показанията на свидетелите заради
близката им роднинска връзка с ищеца, съдът ги цени и обсъжда при
изясняване на фактическата обстановка по делото, доколкото те не
противоречат на останалите събрани доказателства. От показанията на двете
свидетелки се установява, че през целия период, докато е бил в болница и два
месеца след това, колкото е продължило домашното му лечение, ищецът не е
8
можел да се справя сам с ежедневните дейности като къпане и хранене и се е
налагало да разчита на помощта на родителите си, от което се чувствал много
неудобно. След ПТП се наложило ищецът да прекъсне учебните си
занимания за период от два месеца. Той се променил, станал сприхав и
избухлив, започнал да заеква, като заекването продължавало и в момента.
Свидетелката Ч. установява, че ищецът не е ходил на психолог за заекването,
ходил е на лекар, който му е изписал посочени от нея лекарства. И до сега
ищецът се оплаквал от болки в пръстите на дясната ръка и в плешката, от
невъзможност на стои прав и от болки при навеждане.
При така установените обстоятелства и съобразявайки се с критериите
за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
очертани в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. и в практика на ВКС, съдът намира, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца,
е в размер на 15 000 лева. Този размер е съобразен с вида на физическите
увреждания на ищеца и със свързаните с тях болки и страдания. Съдът отчита
обстоятелството, че ищецът е бил на 15 години, че в резултат на ПТП
животът му се е променил за период от около два месеца, през който той е
изпитвал болки, не е могъл да се обслужва сам, а се е налагало да разчита на
помощта на близките си, включително за тоалет и хранене, не е посещавал
училище, не е излизал, а дните му са минавали на легло в дома му в
изолация. Досежно болките, които ищецът изпитва и до момента, от
съвкупната преценка на доказателствата следва да се приеме, че има такива в
травмираната по време на ПТП дясна ръка и плешка, както установяват
свидетелите. Съдът не взема предвид болките в кръста, които са свързани с
установената дискова херния, без да има данни тя да е в причинна връзка с
уврежданията, които са причинени на ищеца при ПТП. Освен това ищецът е
преживял стрес и психотравма с нарушаване на социалното му и личностово
функциониране непосредствено след случилото се. И до момента той не е
преодолял тревожността си и заекването, което е започнало след ПТП и за
което вещото лице- психолог дава заключение, че е във връзка с
преживяното. Фактът, че ищецът не е потърсил специализирана помощ от
логопед и психолог, не е основание за намаляване на размера на дължимото
обезщетение. В случая става дума за липса на достатъчно житейски опит с
оглед възрастта на ищеца, както и на емоционална и социална
компетентност за справяне с проблемните житейски събития, като е
9
безспорно, че неговата тревожност и заекване са в причинна връзка с
негативните преживявания по време на ПТП.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобрази от друга страна обстоятелството, че травмите, причинени на
ищеца, не са тежки и с необратими последици и не са му попречили да
продължи своя живот и трудова реализация след изчитане на двумесечния
период на домашно лечение.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лева е
съобразен и с нормативно определените лимити на отговорност по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на
настъпване на ПТП -10.01.2016 година. Тези лимити, макар и да не са
абсолютен критерий при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са индиция за общественото разбиране за
справедливост. Размерът на тези лимити непрекъснато нараства. До
01.01.2010 година нормативно определените минимални размери на лимитите
са нараствали почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко събитие са
достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са определени
значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за застраховането /
отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и неимуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000 лева при едно
пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече пострадали лица.
Съгласно чл. 266 от КЗ / отм./, в сила от 11.06.2012 година, задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва за
следните минимални застрахователни суми: за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, който е приложим към
спора по настоящото дело, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Обезщетението от 15 000 лева се равнява на почти 36 минимални
10
работни заплати / размерът на МРЗ за периода от 01.01.2016 година до
31.12.2016 година е 420 лева/, т.е. на МРЗ за период от три години и в този
смисъл съответства на конкретните обстоятелства по делото – възраст на
пострадалия, вид на телесните увреждания, продължителност на болките и
страданията, отражение върху психическото и емоционално състояние и
изпитваните до момента физически болки, както и тревожност и заекване,
които не са преодолени за изминалите шест години след ПТП.
По отношение на имуществените вреди и съобразно очертания с
въззивната жалба предмет, по делото е установено с представените към
исковата молба писмени доказателства, по-конкретно с приложените фактури
с номера ** и ** от 12.01.2016 година, издадени от УМБАЛ „** АД, че
ищецът е заплатил две суми от по 13 лева, представляващи дължими такси за
придружител по време на болничния му престой. Тези доказателства не са
оспорени от ответника. Безспорно е, че заплатените такси за болничен
престой на придружител са във връзка с уврежданията, получени от ищеца
при ПТП и като такива имат характер на имуществени вреди, чието
заплащане се дължи от прекия причинител на вредите, респ. от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Другият спорен въпрос между страните по делото, въведен с
въззивната жалба, е свързан с наличието на основанието по чл. 51 ал. 2 от
ЗЗД за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди
поради съпричиняване и евентуално с процента съпричиняване.
В преклузивния срок – с отговора на исковата молба ответникът ЗД
„Б. И.“ АД е направил възражение за съпричиняване поради това, че
пострадалият А. Б. е бил без поставен предпазен колан към момента на ПТП,
в нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и по този начин е допринесъл за
настъпването на вредните последици.
Обстоятелството, че ищецът е бил без поставен предпазен колан като
пътник на задната седалка зад шофьора при настъпване на ПТП, е установено
по делото и е безспорно между страните. Липсват обаче категорични
доказателства, че уврежданията, които ищецът е получил, се дължат на
непоставения предпазен колан, респ. че те не биха се получили, или поне не в
този обем и вид, ако коланът беше поставен. В първоначалното заключение
на приетата по делото комплексна експертиза, след изследване на механизма
11
на ПТП и на инерционните сили, които са действали и движението на тялото
на пострадалия, в т.11 е посочено, че ищецът е получил увреждания в
области, които биха били недостъпни за контакт с детайли от купето, ако
тялото му е било фиксирано с предпазен колан, при което не би се получило
счупване на десния напречен израстък на седми гръден прешлен, спукването
на девето ребро вляво и охлузването на кожата на гърба вляво от гръбначния
стълб.
С изявленията на вещите лица д-р Б. и инж. В. В., изготвили
първоначалната комплексна медицинска и автотехническа експертиза, както
и на вещото лице д-р М. К., изготвил допълнението към медицинската част
от експертизата заедно с д-р Б., направени при изслушването им в
проведеното открито съдебно заседание на 19.04.2022 година, е уточнен и
конкретизиран изводът по т. 11 от комплексната експертиза. Видно е от
заключението и от изявленията на инж. В. в съдебно заседание, че в случая
става дума за челен удар между автомобил, движещ се със скорост от около
141 километра в час и дърво встрани от пътя, настъпил след като водачът е
загубил управлението над автомобила, напуснал е платното за движение и се
е ударил в ствола на дървото, след което е изминал разстояние от 5,64 метра и
се е установил в покой. Посочено е, че вследствие на челния удар, леко
изместен вляво по отношение на надлъжната ос на автомобила по посока на
движение, се е деформирала предната част на автомобила, като
деформациите не са достигнали вътре в купето с пътниците. Данни за
страничен удар, включително в зоната на задна лява врата, където се е
намирал ищецът, липсват. Вещото лице В. е посочило, че става дума за челен,
центричен кос удар с голяма скорост от около 141 километра в час, при който
силата на удара е от порядъка на над четири пъти земното ускорение, при
което има голяма кинетична енергия, която се погасява за много кратко
време. При този удар според него коланът би задържал тялото на пътника. И
двете вещи лица – лекари са изразили обаче становище, че при тази висока
скорост на движение коланът не би бил ефективен при челен удар като
настоящия и не би имало голяма разлика между уврежданията на ищеца с или
без поставен предпазен колан, тъй като контузия на гръдния кош и разкъсване
на вътрешните органи може да се получи и от самия колан. Те са посочили и
възможността при такъв удар тялото да се извърти в самия предпазен колан и
да се получат такива увреждания, каквито има при ищеца, свързани със
12
счупване на страничен израстък на гръден прешлен и на ребро. Уточнено е от
вещите лица, че изводът, че при правилно поставен предпазен колан ищецът
не би получил процесните травматични увреждания или би получил други
такива от самия колан, е само в теорията на вероятностите.
При тези доказателства и като се има предвид оспорването на т. 11 от
комплексната експертиза от процесуалния представител на ищеца, което е
установено от конкретизацията на отговора, направена от вещите лица при
изслушването им, съдът намира, че липсват убедителни доказателства по
делото на това, че с непоставянето на предпазен колан ищецът е допринесъл
за настъпването на описаните телесни увреждания. Възражението за
съпричиняване следва да бъде установено с категорични доказателства, а не с
такива, основани на вероятност, за каквато става дума в случая. По тези
съображения съдът счита, че не са налице предвидените в чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
предпоставки за намаляване на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди поради съпричиняване, свързано с непоставяне на
предпазен колан.
Другото възражение на ответника, въведено в процеса, за знание на
ищеца, че водачът на лекия автомобил, в който се е качил да се вози, е
употребил алкохол, е прието за недоказано от първоинстанционния съд и не е
уважено. При липса на подадена жалба от ответника въззивният съд не дължи
произнасяне по това възражение в настоящото производство. Отделен е
въпросът, че по делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се
приеме знание на ищеца за този факт.
По изложените съображения съдът намира, че следва да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните части, с които са отхвърлени
исковете на Д. Г. А. за обезщетение за неимуществени вреди над размера от
4000 лева до 15 000 лева и за обезщетение за имуществени вреди в размер на
13 лева, представляващи заплатена такса за придружител / наред с
присъденото с първоинстанционното решение обезщетение от 13 лева/.
Следва да се постанови ново решение по същество, с което на ищеца да се
присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 11 000 лева /
разликата над присъдените с първоинстанционното решение 4000 лева и
дължимите 15 000 лева/, както и допълнително обезщетение за имуществени
вреди от 13 лева. Двете обезщетения следва да бъдат присъдени ведно със
13
законната лихва от датата на ПТП – 10.01.2016 година до окончателното
изплащане на сумите.
С оглед изхода на спора следва да бъде изменено
първоинстанционното решение в частта за разноските.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна
такса върху присъдените обезщетения в размер на 440,52 лева за
първоинстанционното производство и държавна такса в размер на 220,26 лева
за въззивното производство.
Разноските, направени от ответника в първоинстанционното
производство, включват заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС в
размер на 1920 лева и разноски за вещи лица в размер на 1516 лева. От тях
съобразно отхвърлената част от иска ищецът му дължи разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1097,97 лева, като
първоинстанционното решение следва да бъде отменено над този размер до
присъдените 1689,60 лева. Дължимите от ищеца на ответника разноски за
експертизи съобразно отхвърлената част от исковете, са в размер на 866,93
лева, поради което решението следва да бъде отменено в частта над този
размер до присъдените 1334,08 лева.
Следва да бъде увеличен размерът на адвокатското възнаграждение на
адвокат Р. М., дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното
производство, ведно с ДДС, съобразно уважената част от исковете.
Искът за обезщетение за неимуществени вреди е с цена 35 000 лева.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл. 7, ал.2,
т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение
във варианта от преди изменението с ДВ бр. 88/2022 година, който е действал
към датата на приключване на първоинстанционното производство, е 1580
лева без ДДС, или 1896 лева с ДДС. Съобразно уважената част от иска
дължимото адвокатско възнаграждение е 812,57 лева с включен ДДС. По иска
за обезщетение за имуществени вреди с обща цена 96 лева минималното
адвокатско възнаграждение с включен ДДС съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1, е 120 лева. Съобразно уважената част от иска дължимото
адвокатско възнаграждение е 32,50 лева с ДДС. Или общо дължимото
възнаграждение на адвокат М. за първоинстанционното производство е
14
845,07 лева. При присъдени с първоинстанционното решение 510,91 лева, на
адвокат М. следва да се присъдят допълнително 334,16 лева адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Въззивната жалба е изцяло основателна, поради което право на
разноски има само жалбоподателят. Единствените разноски, които се
претендират, са адвокатското възнаграждение на адвокат М. с включен ДДС
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. То следва да бъде
определено съобразно обжалваемия интерес и разпоредбите на Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения след изменението,
обнародвано в ДВ бр. 88/2022 година, което е в сила към момента на
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. При интерес
по иска за обезщетение за неимуществени вреди от 11 000 лева, адвокатското
възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1, е 1390 лева без
ДДС, или 1668 лева с ДДС. При интерес по иска за обезщетение за
имуществени вреди от 13 лева минималното адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1, с включен ДДС, е 480 лева. Или
общо за въззивната инстанция на адвокат М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 2148 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260083 от 19.07.2022 година, постановено по т.
дело № 38/2021 година по описа на Окръжен съд – С. , В ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ, С КОИТО са отхвърлени предявените от Д. Г. А., ЕГН **********,
от село Н. М., община Н., област С., срещу ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. С., район Л. бул. „Д. Б.“ № **, искове за
обезщетение за неимуществени вреди в размера над 4000 лева до 15 000 лева
и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 лева, ведно със
законната лихва върху главниците от 10.01.2016 година до окончателното им
изплащане, както и в частта, с която Д. Г. А., ЕГН **********, от село Н. М.,
община Н., област С., е осъден да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ******,
разноски за първоинстанционното производство в размера над 1097,97 лева
до 1689,60 лева за адвокатско възнаграждение с включен ДДС и в размера над
866,93 лева до 1334,08 лева за експертизи, ВМЕСТО КОЕТО
15
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С., район Л. бул. „Д. Б.“ № **, да заплати на Д. Г. А., ЕГН
**********, от село Н. М., община Н., област С., сумата от 11 000 лева /
разликата между присъдените с първоинстанционното решение 4000 лева и
дължимите 15 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат на пътно-транспортно произшествие от
10.01.2016 г, станало около 00:30 часа на път **, **-ти км., общ. Г., обл. С.
З., причинено виновно от И. С. И. при управление на лек автомобил марка
„Б.“, модел „**“, с рег. № ****, както и сумата от 13 лева / разликата между
присъдените с първоинстанционното решение 13 лева и дължимите 26 лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за такса за
придружител при болничен престой, ведно със законната лихва върху
присъдените суми от датата на ПТП - 10.01.2016 г., до окончателното им
изплащане.
Осъжда ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на адвокат Р. И. М.
от АК-С., личен №*******, с адрес на упражняване на дейността гр.С., ул. „Ц.
А.“ №*, ет.*, допълнително сумата от 334,16 лева / наред с присъдените с
първоинстанционното решение 510,91 лева/ - адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна адвокатска помощ на ищеца Д. Г. А. в
първоинстанционното производство, както и сумата от 2148 лева –
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата за въззивното производство.
Осъжда ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ******, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт за производството пред С. окръжен съд допълнителна
държавна такса в размер на 440,52 лева / наред с присъдената с
първоинстанционното решение такава от 160,52 лева/, както и държавна
такса в размер на 220,26 лева за производството пред Апелативен съд –
Пловдив.
Решението е постановено с участието на И. С. И., ЕГН **********, от
село Н. М., Община Н., област С., като трето лице - помагач на страната на
ответника ЗД „Б. И.” АД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17