Р Е Ш Е Н И Е
№1208
гр. П., 16.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 03197 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на Е.Б.И., че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 655,10 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „***** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 97,74 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 28.12.2016 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Пояснява се, че задълженията на ответника съответстват на притежавания обем от права върху имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба. Ответникът е направил възражение, че страните по делото не се намират в облигационна връзка. Пояснява се, че не е собственик на топлофицирания имот и не притежават вещно право на ползване върху него. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за част от претенциите.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Е.Б.И. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01604 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от Е.Б.И..
В първото съдебно заседание процесуалният представител на ответника признава, че до процесния имот е доставяна топлоенергия на обща стойност 3930,61 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и че правилно е изчислена сумата от 97,74 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 28.12.2016 г. В тази връзка са обявени за безспорни тези обстоятелства относно стойността на доставената топлоенергия за процесния имот и период, както и размера на лихвата за забава за горепосочения период.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
Спорът
е концентриран около обстоятелството дали ответникът притежава правото на
собственост или вещното право на ползване върху процесния топлофициран имот.
Представен е договор от 18.12.1991 г. за покупко – продажба на жилище, от който
се установява, че Л.С.С. притежава правото на собственост върху процесния
топлофициран имот с адрес гр. П., ул. „*****. Представена е декларация по чл.
14 ЗМДТ, която е подписана от трето неучастващо в процеса лице (Л.С.С.) и не
съдържа подпис на ответника. Същата представлява частен писмен документ, който
не се ползва с материална доказателствена сила, поради което от същата не може
да се установи, че ответникът притежава определни части от правото на
собственост върху имота. Важно е да се отбележи, че по делото не се представиха
никакви доказателства, че към 18.12.1991 г. (датата на договора за покупко –
продажба на процесния имот) Л.С.С. е имала сключен граждански брак с Б.И.С., т.
е. не се установява наличието на съпружеска имуществена общност по отношение на
имота, за да се приеме, че ответникът след смъртта на баща си Б.И.С. е придобил
чрез наследяване идеални части от процесното жилище. Действително от
поредставеното удостоверение за наследници става ясно, че Л.С.С. и Б.И.С. са
имали сключен граждански брак, но не става ясно датата, на която е сключен,
което е необходимо да се прецени дали наследодателят на ответника е притежавал
правото на собственост върху топлофицирания имот. Горното води до извод, че не
се доказа дали ответникът притежава 1/6 идеална част от правото на собственост
върху имот с адрес гр. П., ул. „*****.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Исковете са предявени за установяване съществуването на вземане
на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за
което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично
задължение, по която е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Предвид
изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, след като се установи
съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.
В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на
закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва
да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на
договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че ответникът притежава 1/6 идеална част от правото на собственост върху имот с адрес гр. П., ул. „***** или вещно право на ползване. Не са представени доказателства за наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. В тази връзка не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответника за процесния обект и за процесния период. Поради това предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част на исковете. Съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 300 лева - разноски в настоящото производство и сума в размер на 300 лева - разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу Е.Б.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за признаване
за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 655,10 лева, представляваща
стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П.,
ул. „***** за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 97,74 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 28.12.2016
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 01604 по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Е.Б.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата в размер на 300 лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство, както и сумата от 300 лева - направени
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 01604 по описа за
2018 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01604 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.