МОТИВИ по НОХД № 836/2020
С
обвинителния акт подсъдимият М.В.М. е предаден на съд за извършени
престъпления по чл. 124, ал. I, във връзка с чл. 130, ал. II от НК.
Производството по делото е по реда на глава
27, чл.371, т. 2 от НПК, тъй като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства
за тези факти и съдът констатира, че направените самопризнания, се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства.
По
делото е предявен граждански иск от М.Т.И., за сума в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева, като обезщетение
за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. чл.
124, ал. I, във връзка с чл. 130, ал. II от НК, ведно със законната лихва
считано от 9.VI.2020 г., като същата е конституирана в съдебното производство
като граждански ищец и частен обвинител.
По
делото е предявен граждански иск от И.Н. Н., за сума в размер на 100 000
/сто хиляди/ лева, като обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. чл. 124,
ал. I, във връзка с чл. 130, ал. II от НК, ведно със законната лихва считано от
9.VI.2020 г., като същият е конституиран в съдебното производство като
граждански ищец и частен обвинител.
Прокурорът поддържа предявеното
обвинение срещу всеки от подсъдимият, така както е повдигнато с обвинителният
акт. Счита, че деянията са доказани по несъмнен начин. Предлага подсъдимият да
бъде признат за виновен и да му се наложи наказание в средния предвиден размер
за престъплението при първоначален общ режим на изтърпяване, както и да му бъде
зачетено предварителното задържане. В подкрепа на това искане представителят се
позовава на факта, че всбедствие на извършеното деяние е настъпила смъртта на
пострадалия.
Процесуалните представители на
гражданските ищци и частни обвинители в съдебно заседание правят искане за
налагане на справедлИ. наказание и уважаване на предявените граждански искове в
пълен размер, ведно със законната лихва считано от 9.VI.2020 г.
Служебният защитник на подсъдимия
К.К.Ц.счита, че фактическата обстановка
се подкрепя от доказателствата по делото и е изяснена. По отношение на
наказанието моли съда да не надценява обществената опасност на деянията.
Акцентира на самопризнанието, доброто процесуално поведение на подзащитния му и
другия подсъдим, както и съдействието им за разкриване на престъпленията.
Представителят на подсъдимият М.В.
М., предлага размера на наказанието да е
в сравнително минимален размер, като изпълнението на наложенот наказание бъде
отложено с подходящ изпитателен срок на основание чл. 66, ал. I от НК.
Подсъдимият М., изразява
съжаление и за определяне на размера на наказанието предоставя на съда.
От анализа на
доказателствата, събрани на досъдебното
производство, които подкрепят направеното самопризнание от подсъдимият, съдът прие за установено следното:
Подсъдимият
М.В. М. е еднократно осъждан, впоследствие реабилитиран. Дружи с хора на
криминалния контингент и с такива, които като него редовно злоупотребяват с
алкохол.
Съдът като прецени представените
по делото доказателства, разпити на свидетели, обяснения на обвиняемия,
справка за съдимост, експертни заключения и останалия по делото доказателствен
материал намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М., свидетелката С.М. (негова сестра) и пострадалия Н.Н.били
в добри отношения. М. и Н.поддържали интимни отношения от около година. На 31.V.2020 г. вечерта,
около 18.00-19.00 часа тримата били пред магазина на В.Н., находящ се на ул.“***в
с.*** и се черпили с вино. М. и Н.употребили голямо количество алкохол. Докато
допивали последната бутилка вино, пострадалият и М. се скарали. Н.започнал да
вика по М. и да го псува. Започнала разправия между двамата, в която се
сдърпали. С.М. се опитала да ги раздели, за да да прекратят спора, но не успяла
и отишла в храстите по физиологична нужда. В този момент М. нанесъл внезапен
удар с юмрук в лицето на Н.Н.в областта на носа. В резултат на това Н.загубил
равновесие и паднал назад на пътното платно и си ударил главата, като останал
неподвижен. В резултат на падането и удара в пътната настилка на Н.била
причинена черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа в лявата
тилна област, излив на кръв под твърдата и меката мозъчни обвивки (т.н.
субдурален и субарахноидален хематоми) и контузии на мозъчното вещество. Н.изпаднал
в кома. Обвиняемият и сестра му хванали
пострадалия за двете ръце и го надигнали
от земята, като го поставили в седнало положение. Н.Н.обаче все така не бил
контактен. Тази ситуация била възприета от свидетеля Д., който преместил пострадалия на тротоара. Свидетелят
С.С., който също минавал оттам, видял Н.Н.. С.Д. повикал спешна помощ. Дошлият на място екип на спешна помощ
установил пострадалият Н.Н.в безпомощно състояние на улицата. Н.бил
транспортиран в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” - гр.Плевен, където постъпил в
20.57 часа на 31.V.2020г. Н.починал в 21,20 часа на
9.VI.2020 г. в резултат на
черепно-мозъчната травма(счупване на черепа, кръвоизливи, контузии), която
причинила тежък мозъчен отток като усложнение и последваща компресия на жизнено
важни центрове в мозъка.
Назначена
и изготвена е съдебно-медицинска експертиза № 77/2020 г. дала
заключение, че на Н.Т.Н.е причинена черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
счупване на черепа в лявата тилна област, излив на кръв под твърдата и меката
мозъчни обвивки (т.н. субдурален и субарахноидален хематоми) и контузии на
мозъчното вещество. Уврежданията са резултат от тъпи травми и механизмът на
тяхното получаване може да бъде обяснен с удар с ръка в областта на носа и
последващо падане на тялото назад и удар на главата върху настилката. Този
механизъм се потвърждава и от приложените разпити на свидетели, които съобщават още, че Н.Н.в този момент е бил в състояние
на алкохолно опиване и последното е повлияло
негативно върху равновесието,
походката, бързината на реакциите, речта, съобразителността, концентрацията и е
улеснило падането в подобна обстановка.
Изготвената съдебно-медицинска експертиза № 53/2020
г. дала заключение, че на Н.Т.Н.са причинени: черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в счупване на черепа в лявата тилна област, излив на кръв под
твърдата и меката мозъчни обвивки (т.н. субдурален и субарахноидален хематоми),
излив на кръв в страничните мозъчни стомахчета и четвъртото мозъчно стомахче
(т.н. интравентрикуларни хематоми), тежки, обширни и дълбоки контузии на
мозъчното вещество в дясната челна област до степен на размачкване, тежък
мозъчен оток и мозъчна компресия; данни за епистаксис (кръвотечение от носа) и
хемосинус (кръвоизлив в горночелюстните синуси на лицевия череп); състояние
след неврохирургична операция (трепанация на главата), състояние след
трахеостомия на шията (медицинска интервенция за осигуряване на дирижирано
апаратно дишане), начални декубитуси (пролежки) по кожата в областта на
опашната кост и телата на гръдните прешлени.
Смъртта
на Н. е настъпила в следствие на черепно-мозъчна травма (счупване на черепа,
кръвоизливи, контузии), причинила тежък мозъчен оток като усложнение и
последваща компресия на жизнено важни центрове в мозъка. Налице е пряка
причинна връзка между травмите, усложненията и смъртта. Установено е, че
уврежданията са резултат от тъпи травми. Механизма на тяхното получаване много
добре може да бъде обяснен с нанасяна на удар с ръка свита в юмрук в областта
на лицето (респективно носа и околоносните кухини- синусите), последващо падане
на тялото назад и удар на лявата тилна част на главата върху настилката.
От
обективна страна подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението по чл.
124, ал. I, във връзка с чл. 130, ал. II от НК както следва:
На 9.VI.2020 г. в гр.Плевен
причинил смъртта на Н.Т.Н. *** по непредпазливост, вследствие на умишлено
нанесена на 31.V.2020 г. в с. *** обл.Плевен, лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.
Постоянната
съдебна практика приема, че престъплението по чл. 124 от НК - причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на
умишлено нанесена телесна повреда обхваща следните обективни и субективни
характеристики - изпълнително деяние, пораждащо два вредоносни резултата -
по-близък /телесното увреждане, към което
същото е насочено/ и по-далечен /смъртта/, като причинната връзка между
неправомерния акт и леталния изход е косвена, опосредена от визираното междинно
състояние на пострадалия; и форми на вина - умисъл към непосредствените и
по-леки общественоопасни последици /телесната повреда/ и непредпазливост към
последващите и по-тежки вреди /настъпилата смърт/. Непредпазливото
причиняване смъртта във всички случаи трябва да се осъществи в резултат на една
от трите вида телесна повреда. От решаващо значение е определянето какви са
характерът и резултатът на външното въздействие на дееца върху пострадалото
лице, от което е настъпила смъртта на непредпазливост. Този
резултат трябва да настъпи като пряка последица от умишлено причиняване на едно
или повече увреждания, предвидени в чл. 128, 129 и 130 от НК. С оглед на това с
установяването признаците на телесната повреда като пряк резултат на умишлено
виновно деяние ще се определи и квалификацията на деянието. Съдебната практика е последователна и категорична
в разбирането, че деецът носи наказателна отговорност в зависимост от умишлено
причинената телесна повреда и нейния вид, а не съобразно тежестта на
настъпилите вредни последици, резултат от усложнения в състоянието на
пострадалия.
В
конкретният казус, подсъдимият М. е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето
на пострадалия, с което му е причинил лека телесна повреда, като умисълът му се
ограничава до този вид увреждане. В резултат на това Н.загубил равновесие и паднал назад на
пътното платно и си ударил главата, като останал неподвижен. От този втори удар в земната повърхност е
получена тежката черепномозъчна травма (счупване на черепа,
кръвоизливи, контузии), причинила тежък мозъчен оток като усложнение и
последваща компресия на жизнено важни центрове в мозъка. Предавид на изложеното
е установено категорично, че М. е извършил от обективна страна, деяние по чл. 124, ал. I, във връзка
с чл. 130, ал. II от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при смесена
форма на вината, като деецът действа умишлено за причиняване на телесна повреда
и едновременно с това по отношение на по-тежкия резултат – смъртта на
пострадалия, се изисква непредпазливост. Обстоятелството, че при удара в земята пострадалият е
получил по-тежко по вид увреждане, което е обусловило смъртта, следва да се
разглежда като част от причинно следствения процес на настъпване на вредоносния
резултат, като умисълът на дееца обхваща само по-лекия резултат, а не и
последвалото по-интензивно по тежест увреждане, като само го обуславя /Р № 8 от
20.III.1990 г. по н. д. № 85/89 г., ОСНК /.
За да се
квалифицира престъплението по чл.124 от НК не е необходимо умишлено причиненото телесно
увреждане да е пряката причина за смъртта, необходимо изискване е наличието на
причинна връзка между действията на дееца по умишленото му причиняване и
настъпването на вредоносния резултат.
В
конкретния случай умишлените действия на подсъдимия за причиняване на лека
телесна повреда на пострадалия са в пряка връзка с увреждането в областта на
главата, в резултат на което е настъпила смъртта, като за по-тежкото увреждане
и смъртта подсъдимият е действал при условията на непредпазливост под формата
на небрежност.
Последният
извод обективно се извежда от пияното състояние, в което се е намирал
пострадалият при нанасянето на удара в лицето, което е било възприето от
подсъдимия и е изисквало от него да предвиди като възможна последица падане
върху терена и последващо тежко нараняване с летален изход.
Описаната
фактическа обстановка съд прие за установена и доказана въз основа на
самопризнанията на подсъдимия и на доказателствата събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят: показанията на свидетелите Ц.М., С.С., И.Н., С.Д.,
А.Л., С.М., Т.Н., освидетелстване /оглед на лице/ на обвиняемия М.В.М. с
писменото му съгласие, дактилоскопна експертиза, съдебно-медицинска експертиза
за изследване на труп, съдебно-медицинска експертиза за изследване на
веществени доказателства, съдебна аудио-видео техническа и съдебна психолого-психиатрична
експертизи, протоколите за оглед на местопроизшествие.
Причини:
Ниската правна култура, изградения манталитет на безцеремонно отношение към
обществото, както и незачитане на обществените и правни норми свързани с
правата на физическата неприкосновеност на личността.
При
определяне вида и размера на наказанието,
което наложи на подсъдимия М. съдът взе предвид като следните
обстоятелства:
Изключително
високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, сравнително
висока степен на обществена опасност на извършителя, недобри характеристични
данни, редовна злоупотреба с алкохол, поддържане на контакти с хора от
криминалния контингент.
Съдът отчита направеното
самопризнание, но при така проведеното съдебно производство е взети от закона в
предвид, за да може подсъдимият да ползват привилегията за намаляване на
наказанието с една трета. При определяне на размера на наказанието следва да се
вземе в предвид и обстоятелството, че с направеното на досъдебното производство
признание М. е изразил съжаление за станалото.
Предвид
на изложеното съдът на основание чл. 124, ал. I, във връзка с чл. 130, ал. II
от НК, определи на подсъдимият М.В.М. наказание от 4 /четири/ години лишаване
от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
На
основание чл.58а, ал. І от НК, намали
така определеното наказание с 1/3 /една трета/, като подсъдимият М.В.М. слдва
да изтърпи наказание в размер на 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
На основание чл. 59, ал. І и ал. ІІ от НК, съдът приспада от определеното
наказание в размер на 2 /две/ години и 8 /осем/ лишаване от свобода времето от
4.VI.2020 г. до 23.VI.2020 г., през което подсъдимият М. е бил с мярка за
неотлонение „Домашен арест“, както и времето от 23.VI.2020 г. до влизане на
присъдата в сила, през което М. е с
мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Предвид изложеното по-горе съдът,
счете че така определеното наказание, не е несправедливи и ще изпълни целите на
наказанието посочени в чл. 36 от НК. Предвид високата обществена опасност на
извършеното от М. деяние, настъпилия вредоносен релзутат, а именно смъртта на
пострадалия Н.Т.Н., определеният за изтърпяване общ размер на наказанието
лишаване от свобода, ще въздейства предупредително върху тях и други членове на
обществото и ще отнеме възможността да вършат други престъпления. Освен това
ефективното изтърпяване на наказанието ще откъсне подсъдимия от лошата среда, в
която се намира и ще способства за
неговото поправяне и превъзпитание.
Предвид на горе изложеното съдът
намира направеното искане от процесуалния представител на подсъдимия М.
наказанието да бъде изтърпяно при условията на чл. 66, ал. І от НК за
неоснователно, поради което същото е оставено без уважение.
По делото е предявен граждански
иск от М.Т.И. и И.Н. Н., които са доказани по основание, но не и по размер. В
хода на съдебното производство е установено, че пострадалия е станал причина за
възникване на скандала довел до сбиването и неговата смърт, вследствие на
получената черепно-мозъчна травма, явяваща се следствие от причинената лека
телесна повреда. Предвид на това следва размерът на гражданските искове да бъде
намален.
Съдът, преценявайки психическите
страдания на гражданските ищци, вследствие на извършеното деяние и като
съобрази разпоредбите на чл. 45 и 52 от ЗЗД, осъди подсъдимият М.В.М., да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител М.Т.И., обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 35 000
/тридесет и пет/ хиляди лева, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата като за разликата до
50 000 /петдесет хиляди/ лева иска е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 45 и 52 от ЗЗД
съдът осъди М.В.М. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител И. Н. Н.,
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 75 000 /седемсет
и пет хиляди/ хиляди лева, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата като за разликата до
100 000 /сто хиляди/ лева отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
По тези
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: