ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ II - 1473 05.06.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: пети юни две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 961 по описа за 2020 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Първоначално е било образувано възз.гр.д.№ 1133/2019 г.
на БОС, което е прекратено с постановено по същото дело решение №
465/05.02.2020 г. на БОС и делото е върнато на БРС за отстраняване на очевидна
фактическа грешка в решение № 1294/27.05.2019 г. по гр.д.№ 1864/2018 г. по
описа на БОС, по реда на чл.247 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В.И.С. и Л.Л.С.,***,
със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник адв.Н.И., против Решение № 1294/27.05.2019 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 651/19.02.2020 г., постановени по гр.д.№ 1864/2018 г. по описа
на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на В.И.С.
и Л.Л.С. против Д.М.И., С.М.И. и Д.Г.И., за делба
на следните съсобствени недвижими имоти: приземен
етаж със застроена площ от 202.50 кв.м. – общ за сгради с идентификатори №
67800.502.366.1 и № 67800.502.365.1 по КККР на гр.Созопол, находящи се в
гр.Созопол, ул.“Люлин“ № 23 и 17, при квоти: за В.И.С. и Л.Л.С., в режим на съпружеска имуществена общност –
19616/99956 ид.ч. от ½ ид.ч. от партерния етаж, за Д.М.И. – 80340/99956
ид.ч. от ½ ид.ч. от партерния етаж, за С.М.И. – ¼ ид.ч. от
партерния етаж и за Д.Г.И. – ¼ ид.ч. от партерния етаж, и жилищна сграда с идентификатор № 67800.502.365.1 по КККР на гр.Созопол, находяща се в гр.Созопол, ул.“Люлин“
№ 23, на четири етажа, с площ на всеки етаж от 125.28 кв.м., при квоти: за В.И.С.
и Л.Л.С., в режим на съпружеска имуществена
общност – 19616/99956 ид.ч. от сградата, за Д.М.И. – 80340/99956 ид.ч. от
сградата.
Въззивниците изразяват недоволство от
първоинстанционното решение, като считат същото за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в несъответствие и неправилно тълкуване на
доказателствения материал и на отправеното до съда искане. Посочва се, че с
исковата молба е поискано допускането до делба на два отделни недвижими имота,
между различни лица, обособени в отделни позиции – за делба на приземния етаж
(общ на двете сгради), който е съсобствен между ищците и тримата ответници,
както и за делба на жилищната сграда с идентификатор 67800.502.365.1, която е
съсобствена между ищците и ответника Д.М.. В тази връзка се сочи, че в
обжалваното решение са изложени
разсъждения единствено по искането за делба на приземния етаж, като липсват
мотиви относно недопустимостта или неоснователността на искането за делба на
жилищната сграда. Счита се за неправилен извода на съда, че се иска делба на
идеални части от недвижим имот, като се сочи приземният етаж представлява
самостоятелен обект, което е установено от доказателствата по делото и от
приетата експертиза, като в тази насока не е направено и възражение от
ответниците. Според въззивниците, без значение е обстоятелството, че приземният
етаж не може да се индивидуализира с идентификатор, като същественото е, че
същият представлява самостоятелен обект, общ за двете сгради, съсобствен е между
няколко лица, като единственият способ да се прекрати съсобствеността и да се
обособят отделни дялове е настоящото делбено производство. При това се счита,
че евентуалните неясноти за съда е следвало да бъдат изяснени чрез даване на
указания в тази насока за събиране на допълнителни доказателства или
назначаване на експертиза, но не и направо да се постановява решение за
отхвърляне на предявения иск. Оспорва се като неправилен и извода на районния
съд за липса на доказателства относно квотите и за семейния статус на ответника
Д.М., тъй като тези данни се установяват от представеното по делото решение по
в.гр.д.№ 207/2013 г. на БАС, а за останалите ответници не са налице възражения
от тяхна страна по отношение на посочените в исковата молба квоти от
съсобствеността. Поради това, се счита, че ако за съда тези обстоятелства са
били спорни или неясни, е следвало да даде на страните указания за представяне
на доказателства, а не да отхвърля иска на това основание. Моли се въззивният
съд да отмени обжалваното решение и да допусне до делба заявените с исковата
молба имоти при посочените квоти. Не се правят нови доказателствени искания.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемите-ответници Д.М.И., С.М.И. и Д.Г.И., подаден чрез пълномощник адв.А.Т., с които въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Поддържа се заявеното с писмения отговор възражение за
нищожност на договора за замяна, от който ищците черпят правата си, като се
счита за неправилен извода на районния съд, че възражението не можело да бъде
релевирано от ответниците в рамките на делбеното производство, поради това, че
те били страни по този договор и неправилно БРС е отказал да се произнесе по
него. Излагат се пространни съображения относно нищожността на договора за
замяна поради симулация, обоснована с неравноценност на договорените насрещни
престации и поведението на страните по него, както и подробни доводи за
нищожност на същия договор поради противоречие с добрите нрави и за частична
нищожност на договора, която според въззивниците не може да се подведе под
хипотезата на чл.26, ал.4 ЗЗД. В тази връзка се сочи, че за доказване на
заявените в отговора на искова молба възражения за нищожност на договора за
замяна по делото е приета оценъчна експертиза на заменените имоти, която е
оспорена от ответниците като непълна и необоснована, като направените от тях
искания за извършване на нова експертиза за допълнителна оценка на имотите с
обзавеждането и оборудването в тях, съгласно договора, както и за допускане на
гласни доказателства за установяване наличността на това обзавеждане,
неправилно са оставени без уважение от съда с мотив, че не са необходими за
изясняване на правния спор, като БРС неправилно не е уважил и молбата им за
отмяна на този отказ по реда на чл.253 ГПК. При това, се счита, че съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за събиране на
поисканите доказателства във въззивната инстанция. В заключение се моли въззивния
съд да остави в сила обжалваното решение. Претендира се присъждане на
разноските по настоящото дело.
В отговора на въззивната жалба въззиваемите са
направили доказателствени искания при
условията на чл.266, ал.3 ГПК за допускане на съдебно-техническа експертиза с
посочени задачи и за допускане до разпит на един свидетел. Искането е
обосновано с отказа на първоинстанционния съд да допусне надлежно поисканата от
ответниците нова експертиза, след като е била оспорена приетата такава, както и
с отказа да събере посочените гласни доказателства, с мотива, че са неотносими.
В тази връзка, във въззивната жалба се сочи, че исканите доказателства са
относими, тъй като същите са пряко свързани с твърденията за неравноценност на
насрещните престации по договора за замяна с оглед заявеното възражение за
нищожност на договора.
С протоколно определение на БОС от 01.10.2019 г.,
постановено по настоящото въззивно дело, исковата молба е оставена без движение
с указания ищците да конкретизират исковата претенция за делба, като се посочи
по отношение на кои и какви недвижими имоти се иска да бъде извършена съдебна
делба – на сграда или на самостоятелни обекти, като недвижимите имоти бъдат
надлежно индивидуализирани; да посочат на какво основание е възникнала
съсобствеността между страните и основанията, на които е придобито правото на
собственост в общата вещ от всеки един от съделителите, вкл. и за ответниците С.И.
и Д.И., както и да представят доказателства в този смисъл; да уточнят дали
ответниците С.И. и Д.И. са съпрузи, както и да представят доказателства в този
смисъл; да представят доказателства за сключен между ищците граждански брак,
предвид изложените за това твърдения в исковата молба.
В срока за отстраняване на нердовностите, с
допълнителна молба-уточнение ищците са заявили, че исковата претенция е за
допускане до делба на два отделни недвижими имота – приземен етаж със застроена площ от 202.50 кв.м.,
който е общ за двете сгради, построени на калкан, находящи се в ПИ с
идентификатори 67800.502.366 и 67800.502.365 по КККР
на гр.Созопол, съсобствен между ищците и тримата ответници, при квоти: за В.С.
и Л.С., в режим на СИО – 19616/99956 ид.ч. от
½ ид.ч. от партерния етаж, за Д.И. – 80340/99956 ид.ч. от ½ ид.ч.
от партерния етаж, за С.И. и Д.И. – ¼ ид.ч. от партерния етаж за всеки
от тях, и жилищна сграда с
идентификатор № 67800.502.365.1 по КККР
на гр.Созопол, изградена в ПИ 67800.502.365 над описания по-горе партерен етаж,
състояща се от четири жилищни етажа, с площ на всеки етаж от 125.28 кв.м.,
която е съсобствена между ищците и ответника Д.И., при квоти: за В.С. и Л.С., в режим на СИО – 19616/99956 ид.ч. от сградата и за Д.И.
– 80340/99956 ид.ч. от сградата. Посочено е, че приземният етаж е построен по
стопански начин от приобретателите по учреденото право на строеж от страна на
Община Созопол в двата съседни поземлени имота с идентификатори 67800.502.366 и
67800.502.365, като двамата братя Д.И. и С.И.,
заедно с техните съпруги съответно Людмила И. и Д.И. са строили с намерение
приземният етаж да бъде общ за двете сгради и да се ползва съсобствениците на
двете сгради, каквото е реалното фактическо положение и към настоящия момент.
Твърди се, че партерният етаж е самостоятелен обект със самостоятелно
предназначение, установено от приетата пред БРС експертиза, както и от
изявленията на ответника Д.И. по делото за трансформация на имущество,
приключило с влязло в сила решение по в.гр.д.№ 207/2013 г. на БАС, с което
окончателно са установени правата в съсобствеността на този ответник и на
ищците (придобили правото на собственост върху имотите от бившата съпруга на Д.И.).
Уточнено е, че съсобствеността върху процесните имоти е възникнала по силата на
Нотариален акт за замяна № 612/10.12.2008г., нот.дело № 555/2008 г., сключен
между ищците и бившата съпруга на Д.И., с който Славкови й прехвърлили собствен
недвижим имот в гр.Бургас, а тя им прехвърлила ½ ид.ч. от гореописания
недвижим имот, като впоследствие с решението по цитираното в.гр.д.№ 207/2013 г.
на БАС ответникът е бил признат за изключителен собственик на 60724/99956 ид.ч.
от процесната сграда, а останалите 39232 идеални части от имота са били приети
за съсобствени с бившата му съпруга в режим на СИО, поради което тя като
праводател на ищците им е прехвърлила ½ от тези 39232 идеални части, или
19616 ид.ч., представляващи 19.624 % идеални части от съсобствеността върху
процесния недвижим имот. Изрично е заявено от ищците, че претенцията им е да
бъде допусната до делба цялата жилищна сграда с идентификатор 67800.502.365.1,
изградена над партерния етаж, а не отделни самостоятелни обекти от нея.
Уточнено е също, че по време на учредяването на правото на строеж и строежа на
сградата ответниците С.И. и Д.И. са били съпрузи, като гражданският им брак,
сключен на 11.12.1993 г., е прекратен на 27.11.2012. В тази връзка е направено
доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяването на
въззивниците с копие от съдебното решение за развода или по почин на съда
същото служебно да бъде изискано. Към молбата са представени и писмени
доказателства в изпълнение на дадените от съда указания.
В
дадения на въззиваемите срок е постъпило от тяхна страна становище, с което се
възразява по уточнението на иска с допълнителната молба на ищците. Изложени са
съображения, че партерният етаж, макар и общ за двете сгради, не подлежи на
делба като самостоятелен обект, тъй като е с обособени отделни складови
помещения, които би следвало да се допуснат до делба, но същите са прилежащи
към отделните самостоятелни обекти в двете сгради, поради което имат характер
на принадлежност към самостоятелните обекти в процесната сграда, вкл. и в
другата сграда, която не е предмет на делба. При това, въззиваемите сочат, че
принадлежностите не могат да се делят, без в делбата да е включена съответната
главна вещ, поради което в случая до делба следва да се допуснат само тези
отделни складови помещения, които като принадлежности ще се окажат формално
съсобствени между ищците и ответника Д.И., а за останалите складови помещения,
които принадлежат към обектите-еднолична собственост на ответниците С.И. и Д.И.
производството следва да бъде прекратено по отношение на тези ответници. В тази
връзка се счита, че по делото следва да се извърши СТЕ, която да съобрази
проектите за узаконяване на сградата и обяснителната записка към тях, да
определи кои складови помещения (кои идеални части от общия партерен етаж)
принадлежат към отделните две сгради, построени на калкан. Предвид това,
въззиваемите са направили доказателствени искания за назначаване на отделна
архитектурна експертиза, която да отговори на поставените в становището
въпроси. Към становището е представена и обяснителната записка към проекта за
узаконяване на сградите, която се моли да бъде приета като доказателство.
По
делото е постъпило и становище от въззивниците Славкови, с което се оспорват
доводите на въззиваемите в представеното от тях становище, че партерният етаж
представлява складови помещения с обслужващ характер, които принадлежат към
обектите в етажите над партерния, като сочат, че това са нови твърдения от тях,
които до този момент не са излагани и са в противоречие с твърденията им и
процесуалното им поведение по делото, както и с приетата пред районния съд
експертиза.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът констатира,
че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от
легитимирани лица с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
По доказателствените искания на страните, съдът
намира, че същите са относими и необходими за правилното решаване на спора,
поради което следва да бъдат уважени. Доказателственото искане на въззиваемите за
допускане на нова съдебно-техническа експертиза е основателно, тъй като е било
направено своевременно от ищците пред първата инстанция, но немотивирано е
оставено без уважение от районния съд, въпреки относимостта му за правилното
разрешаване на спора, поради което това искане следва да бъде уважено от
въззивния съд в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.
Предвид горното и след проверка
допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, съдът намира, че делото
следва да бъде разгледано в съдебно заседание, поради което и на основание чл.267,
ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 961/2020
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищците В.И.С. и Л.Л.С., както
и постъпилия писмен отговор от въззиваемите-ответници Д.М.И., С.М.И. и Д.Г.И..
ДОПУСКА ЗА ПРИЕМАНЕ представените от въззивниците В.И.С.
и Л.Л.С. с допълнителната им молба-уточнение писмени доказателства.
ДОПУСКА ЗА ПРИЕМАНЕ представените от въззиваемите Д.М.И., С.М.И. и Д.Г.И. към
допълнителното им становище писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на въззивниците В.И.С. и Л.Л.С. съдебно удостоверение, което да им
послужи пред РС-Бургас за снабдяване със заверено копие от решението за
прекратяване на гражданския брак между С.М.И., ЕГН ********** и Д.Г.И., ЕГН **********.
УДОСТОВЕРЕНИЕТО да се издаде след представяне на
доказателства за платена държавна такса по сметка на БОС в размер на 5.00 лв., платима от въззивниците.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на задачите, поставени в отговора и
становището на въззиваемите Д.М.И., С.М.И. и Д.Г.И..
ЕКСПЕРТИЗАТА да се извърши от вещите лица КАЛИНА
ЩЕРИОНОВА ПАШЕВА и ДОНКА ДИМОВА ПЕТРОВА, след внасяне на първоначален депозит в размер на 500 лв., платим от въззиваемите в
тридневен срок от съобщението по депозитната сметка на Бургаския окръжен съд.
ДОПУСКА до разпит един свидетел, при
режим на довеждане от въззиваемите.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.