Р
Е Ш Е Н И Е № 276
гр. Хасково, 11.07.2018 г.
Окръжен
съд Хасково, ГО, III
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две
хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ПЕТКОВА
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря П.Д.,
като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 325 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
161 от 20.03.2018 г., постановено по гр. д. № 2261/2017 г. по описа на РС –
Хасково, на основание чл. 108 от ЗС е прието за установено по отношение на А.Ш.С.
*** е собственик на сления недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
77195.746.300 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково,
одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК – София, с
административен адрес: гр. Хасково, ***, с площ 1217 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, със стар идентификатор: няма, с номер по предходен план:
400, при граници /съседи/: 77195.746.498, 77195.746.299, 77195.746.302, 77195.746.301
и 77195.746.490, като А.Ш.С. *** владението върху имота.
Със същото
решение на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен като недействителен
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 41, том II, рег. № 4383, дело № 228/2014
г., съставен на 01.08.2014 г. от нотариус Владилена Сиртова с рег. № 079 по регистъра на Нотариалната камара на
Република България, с който А.Ш.С. е признат за собственик по давностно владение и наследство на гореописания поземлен
имот с идентификатор 77195.746.300.
Ответникът А.Ш.С.
*** направените по делото разноски в размер общо на 1137,73 лв.
Срещу
решението в срок е подадена въззивна жалба от адв. В.Л., като пълномощник на А.Ш.С., с
твърдение, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
Изтъква се, че първоинстанционният съд не е преценил и обсъдил събраните
доказателства и релевантните факти, от които произтича спорното право. Изложени
са съображения, че ответникът, настоящ въззивник, е собственик на процесния
имот по силата на наследствено правоприемство и давностно
владение, продължило повече от 10 години. Наред с това се сочи, че по делото е
представено като писмено доказателство писмо от Община Хасково, в което е
отговорила, че не е собственик на имота. Жалбоподателят счита за неправилен
изводът на районния съд, че владението не е било непрекъснато и
необезпокоявано, доколкото подадените във връзка с имота жалби не са от
естество да прекъснат давността по смисъла на чл. 116 от ЗС. С оглед изложените
във въззивната жалба доводи се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Претендират се направените по делото разноски.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. З.З.,
в качеството ѝ на процесуален представител на Община Хасково, с който се
оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Изложени са доводи, че
постановеното от първоинстанционния съд решение е в съответствие със събраните
по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка.
От въззивния съд се иска да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно и да присъди на въззиваемия направените по делото разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на
Министерско постановление № 21/31.01.1963 г. с решение № 24/13.05.1963 г. на
Изпълнителния комитет на ГНС гр. Хасково на И.В.Б. е отстъпено пустеещо място
от един декар земя, намиращо се в местност *** в землището на гр. Хасково,
записано под № 400, при граници: О.Ш., Т.Т. и М.Н..
До 1972 г. ползвателят Б. изчистил нивата от бурени, плевели, камъни и посадил
трайни насаждения от лозе и овощни дървета.
С договор за
покупко-продажба на имот, сключен на 10.04.1972 г. в обикновена писмена форма,
И.В.Б. продал на О.О.С. посадените от него трайни
насаждения заедно с целия имот за сумата от 1100 лв.
Въз основа на
договор за продажба на недвижим имот – лозе и градина, сключен на 07.01.1993 г.
в обикновена писмена форма, О.О.С. продал на Ш.С.С. ½ идеална част от нива в местност *** /бивша ***/
в землището на гр. Хасково, съставляваща парцел 400 по кадастъра на
земеделските имоти, при граници: път, О.Ш., Т.Т. и М.Н.,
като определил за ползване северната половина.
По делото е
установено, че процесният имот с пл. № 400 фигурира в кадастралния план на
местност ***, одобрен със заповед № 969/1988 г., като в разписния лист към
плана няма записан собственик. През 2000 г. в разписния лист към изработен
помощен кадастрален план процесният имот с пл. № 400 е записан като „остатъчен
общински фонд“.
Видно от
представеното по делото писмо с № 94-К-342-1/11.01.2005 г. Община Хасково е
уведомила Н.О.К., че във връзка с подадена жалба от съседи за монтирана ограда
от колове и мрежа, ограждаща имот пл. № 400 в м. ***, в землището на гр.
Хасково, посочен като общинска собственост, е била извършена проверка на място
и е бил съставен констативен акт № 180/25.11.2004 г. от специалисти при
общината.
Със заповед №
РД-18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК са одобрени
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково и имот пл. № 400 в
м. *** е отразен като поземлен имот с идентификатор 77195.746.300, с площ от
1412 кв. м., собственост на Община Хасково.
От изисканото
и представено по делото заверено копие от нотариално дело № 228/2014 г. по
описа на нотариус Владилена Сиртова
с рег. № 079 и район на действие – РС Хасково се установява, че същото е
образувано на 01.08.2014 г. въз основа на молба-декларация от А.Ш.С. за
признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка
върху ПИ 77195.746.300 в гр. Хасково, ***. В приложеното към това дело
удостоверение от Община Хасково е посочено, че имотът не е актуван като
общинска собственост. В хода на извършената обстоятелствена проверка са
разпитани свидетелите С.С.И., Д.С.С.
и Д.Д.С.. Въз основа на свидетелските показания и
представените пред нотариуса писмени документи А.Ш.С. е признат за собственик
по наследство и давностно владение на УПИ
77195.746.300, за което е на 01.08.2014 г.
е съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 41, том II, рег. № 4383, дело № 228/2014 г.
Във връзка с
подадена на 05.09.2014 г. жалба срещу А.Ш.С., Община Хасково е отговорила с
писмо от 10.10.2014 г., че след извършена проверка е
установено, че общината не е собственик на имот с идентификатор 77195.746.300 и
няма претенции за собственост към него.
По повод
сигнал на съседи на процесния недвижим имот е била образувана прокурорска
преписка № 1787/2014 г., а впоследствие и досъдебно производство № 5/2016 г. по
описа на ОД на МВР гр. Хасково срещу С.С.И. Д.С.С. и Д.Д.С. за престъпление по
чл. 290, ал. 1 от НК във връзка с нотариално дело № 228/2014 г. по описа на
нотариус Владилена Сиртова
с рег. № 079 и район на действие – РС Хасково и съставения на 01.08.2014 г.
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 41, том II, рег. № 4383, дело № 228/2014 г.
Представените материали от ДП № 5/2016 г., в частност протоколи за разпит на
свидетели и заключение на съдебно-техническа експертиза, не са приети като
доказателства по настоящото дело, доколкото са събрани в друго производство.
Прието е като писмено доказателство постановление на РП – Хасково от 08.12.2016
г., видно от което се образуваното наказателно производство е прекратено, а
материалите са изпратени на Община Хасково.
На 28.08.2017
г. на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 58 от ЗОС е съставен Акт за общинска
собственост № 9895 за поземлен имот с идентификатор 77195.746.300, находящ се в
гр. Хасково, ***, с номер по предходен план 400 и с площ от 1217 кв. м.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетели, ангажирани и от двете страни в производството. От показанията на
С.Н.Т., който живее в съседен на процесния имот, се установява, че дълго време
имотът е бил изоставен, буренясал и затрупан със строителни отпадъци, като бил
използван от съседите да паркират автомобилите си. Свидетелят споделя, че е запознат с историята
на имота, като в периода от 1963 г. до 1972 г. се е обработвал от И.Б., който
след това продал само насажденията на О.С. Разказва, че през 2004 г. Ш.К.,
съпруг на Н.К. и зет на С., разделил имота на две части, заградил го и изкоренил
повечето насаждения, като по повод подадена от съседите жалба общината
отговорила, че имотът е общински и го принудила да премахне оградата. През 2014
г. Т. разбрал, че имотът е бил придобит по давност от А.С., който на следващата
година го оградил с бетонни колове и оградна мрежа,
като започнал да обработва и засява около 100 кв. м. в североизточната част. В
същата насока са показанията и на свидетелите В. М.В. и Й.Г.А., също съседи на
процесния имот, които потвърждават, че до 2014 г. имотът не се използвал и
владял от никого. Напълно противоположни са показанията на свидетелите С.С.И и Д.Д.С., намиращи се в
роднинска връзка с ответника С.. Според свидетеля И., процесният
имот бил придобит от Ш.С. преди 25 години заедно с друг имот от лице на име М.С.
Свидетелят твърди, че е посещавал имота през годините, като през цялото време
същият е бил обработван и засаждан със зеленчуци от семейството на С. и не е
бил използван за паркинг. Тези твърдения се потвърждават и от свидетеля Д. С.,
който също рядко посещавал имота, но е категоричен, че е бил стопанисван
първоначално от Ш.С., а впоследствие от сина му - А..
За изясняване
на делото от фактическа страна, в първоинстанционното производство е назначена
съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че процесният
имот попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ, съгласно помощния кадастрален
план от 2000 г. Имотът не е бил заявен за възстановяване и доколкото в
разписния лист към кадастралния план, одобрен със заповед № 969/1988 г., е
нямало записан собственик, през 2000 г. имотът автоматично е придобил статут на
„остатъчен общински фонд“ съгласно чл. 19 от ЗСПЗЗ. Според разясненията на
вещото лице, дадени в съдебно заседание, в плана за земеразделяне и
възстановяване на земите всички имоти, които са останали без собственик, са
били записани като остатъчен общински фонд до потърсването им. В заключението е
посочено още, че в първоначалната кадастрална карта на гр. Хасково, одобрена
със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г., процесният имот е бил отразен като
собственост на Община Хасково, като през 2014 г. за собственик е бил вписан А.Ш.С..
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на настоящия правен спор е принадлежността на правото на собственост по
отношение на поземлен имот с идентификатор 77195.746.300,
находящ се в гр. Хасково, ***. И двете
страни в производството претендират да са носители на това абсолютно вещно
право, като се легитимират със съответни актове за собственост. Ищецът Община
Хасково основава ревандикационната си претенция на
Акт за общинска собственост № 9895, съставен на 28.08.2017 г.
В съдебната практика се приема, че актът за общинска собственост е официален
удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила
само по отношение на отразените в него факти, като наред с това има и легитимиращ
ефект, но единствено констатира правото на собственост на общината, без да го
поражда /в този смисъл Решение № 61 от 26.05.2014 г. по гр. д. №
7685/2013 г. на ВКС, Определение № 584 от 05.11.2014 г. по гр. д. № 4239/2014
г. и др./. Дори
и без наличието на изричното в настоящия случай оспорван на акта по реда на чл.
193 от ГПК, съдът формира своя правен извод относно принадлежността на правото
на собственост с оглед всички доказателства по делото и разпоредбите на закона.
От своя
страна, ответникът А.Ш.С., противопоставя на ищцовата
претенция Нотариален акт за собственост на недвижимия имот по наследство и давностно владение №
41, том II, рег. № 4383, дело №
228/2014 г., съставен на 01.08.2014 г. след извършена от нотариус
обстоятелствена проверка. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. №
11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, но същевременно има легитимиращо
действие, изразяващо се в задължението да се приеме, до доказване на
противното, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
В
контекста на изложеното, доколкото и двете страни в правния спор легитимират с
констативни по своя характер актове правото си на собственост, разпределението
на доказателствената тежест е по реда на общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, т.е. всяка страна следва да докаже фактическия състав на своето придобивно
основание.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на
приетата съдебно-техническа експертиза се доказва, че Община Хасково е носител
на правото на собственост по отношение на процесния поземлен имот. По делото е
установено, че през 1963 г. правото на ползване, но не и собствеността върху
имота, към онзи момент окачествен като пустееща земеделска земя, е било
отстъпено на И.Б. въз основа на Министерско постановление № 21/31.01.1963 г. По тази причина в разписния лист към
кадастралния план, одобрен със заповед № 969/1988 г. няма записан собственик. С влизането в сила
на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 17 от 01.03.1991 г., по силата на § 4 правото на ползване е било
прекратено, като с оглед липсата на предпоставките на § 4а и § 4б не е било
трансформирано в право на собственост. През 2000 г. е изработен помощен
кадастрален план, в който са били отразени заявените и подлежащи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи. Съобразно заключението на
назначената по делото експертиза, по отношение на процесния имот не е било
подадено заявление за възстановяване и такова не е било извършено, поради което
в разписния лист към този план имотът е отразен като остатъчен общински фонд.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската
земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, като след
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници тази земя става общинска собственост. От
разпитаните по делото свидетели, ангажирани от ищеца, също се установява, че
имотът е общински, като обстоятелството, че е бил актуван като такъв едва на
28.08.2017 г. не означава, че преди този момент правото на собственост на
общината не е съществувало, доколкото, както се посочи, актът за общинска
собственост има само констативен характер.
С оглед
изложеното и предвид събраната по делото доказателствена съвкупност настоящият
въззивен състав намира за неоснователно възражението на ответната страна за
придобиване на собствеността върху процесния имот въз основа на наследствено
правоприемство и давностно владение. На първо място
следва да се отбележи, че договорите, на които ответникът основава правото на
собственост на праводателя си нямат
вещнопрехвърлително действие. Това е така преди всичко поради липсата на
изискуемата от закона форма за продажба на недвижим имот. Освен това, както
вече беше посочено, И.Б. е бил ползвател, не и собственик на имота, поради което сключените договори от 10.04.1972 г. и 07.01.1993
г. не легитимират праводателя на ответника – Ш.С.
като собственик на ½ идеална част от процесния имот. Предвид изложеното
ответникът А.Ш.С. не е носител на правото на собственост по отношение на
половината от имота въз основа на наследствено правоприемство. На следващо
място, не се доказва и придобивното основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС. В тази
връзка събраните по делото гласни доказателства образуват две противоположни
групи от твърдения. След извършена съвкупна преценка на материалните по делото,
настоящият съдебен състав намира за достоверни показанията на С.Н.Т.,
В. М.В. и Й.Г. А. Същите са дългогодишни съседи с непосредствени впечатления за
процесния имот и са категорични, че същият е бил изоставен и единствено през
2004 – 2005 г. временно се стопанисвал от Ш. К. и Н.К./дъщеря на О.С./, като
ответникът А.С. установил свое владение едва през 2014 г. Техните показания се
потвърждават от представеното по делото писмо с № 94-К-342-1/11.01.2005 г., с
което Община Хасково е заявила, че имотът е общински и е уведомила Н.О.К. за
съставен констативен акт № 180/25.11.2004 г. по повод поставена в имота ограда.
Изложеното опровергава твърдението на ответника, че е упражнявал
необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния имот. Що се
отнася до другата група свидетелски показания, които потвърждават тези
твърдения, следва да се посочи, че същите се намират в роднинска връзка с
ответника и съответно са заинтересувани от изхода на делото, като наред с това
показанията им са хаотични и непоследователни. По тези съображения въззивният
състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява
ответникът А.С., лично и чрез баща си Ш.С., да е осъществявал постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно владение върху процесния имот в
продължение на изискуемия по чл. 79, ал. 1 от ЗС десет годишен срок, за да
придобие собствеността по давност. Безспорно установено е единствено, че
ответникът упражнява фактическа власт върху имота от 2014 г., като предвид
гореизложеното, не е налице правно основание за така осъществяваното владение.
По изложените съображения въззивната
инстанция споделя
становището на първостепенния съд и приема, че са налице предпоставките на чл.
108 от ЗС, кумулативната даденост на които обуславя основателност на предявения
ревандикационен иск. При това положение основателно се явява и направеното от
ищеца искане за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на издадения в полза на
ответника А.С. констативен нотариален акт.
С оглед
обстоятелството, че крайният правен извод, до който достигна въззивният състав,
съответства на този на първоинстанционния съд, постановеното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна
жалба следва да бъде оставена без уважение.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на Община
Хасково следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски в
размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 161 от 20.03.2018 г., постановено по гр. д. № 2261 по описа на за 2017 г. на
Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.Ш.С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, ***
да заплати на Община Хасково, с ЕИК *********, сумата от 600 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.