Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
02.10.2019 година.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І граждански състав, в ПУБЛИЧНО заседание на ДВАДЕСЕТИ
СЕПТЕМВРИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………Д. Г..…………и в присъствието на прокурора………………………………………като
разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 415 по описа
на съда за 2019година, и за да се произнесе, съобрази:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 423 от 06.03.2019г., постановено по гр.д. № 8094/2018г. Плевенският
районен съд, е признал за незаконно и е отменил уволнението на М.Х.М., извършено със заповед № **/09.10.2018г. на
Кмета на с.Б., с която на основание чл.328 ал.1 т.5 т.12 КТ поради липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и
обективна невъзможност е прекратено трудовото ѝ правоотношение.
Възстановил е М.Х.М. на заеманата преди уволнението длъжност „Изпълнител
дейности в клуб на пенсионера“, Кметство-с.Б., общ.Д.и е присъдил на основание чл.344,
ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, сумата 940.47лева обезщетение за оставането и без работа за
периода 10.10.2018г.-07.01.2019г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба-08.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил предявения иск за разликата до претендираните 1943.10лв. и за периода
08.01.2019г.-10.04.2019г., като неоснователен и недоказан.Присъдил е разноски
по компенсация в полза на М.Х.М. в размер на 353.18лева. Осъдил е на основание
чл.78, ал.6 от ГПК Кметство-с.Б., ул.“**“№**
да заплати по сметка на Плевенски РС държавна такса в размер на 50 лв.
за иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 КТ, 60 лева за двата неоценяеми иска по
чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, както и направените разноски за вещо лице в размер на
120 лв.
Срещу
така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените от М.а М. искове
и в частта за разноските, е подадена въззивна жалба от ответника Кметство с.Б.,
община Д., чрез пълномощникът му адв.К.Д.. В жалбата се правят оплаквания, че
постановеното решение в обжалваните му части е необосновано и незаконосъобразно
по съображенията, изложени в жалбата.
Въззивникът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено решението
на Плевенски РС и бъде постановено друго по съществото на спора с което исковете
бъдат отхвърлени изцяло, като бъдат
присъдени разноските направени от кметството и пред двете инстанции.
Въззивна
жалба е подадена и от ищцата М.М., чрез пълномощникът и адв.Ю.С., в частта, с
която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за разликата до претендираните 1943.10лв. за периода
08.01.2019г.-10.04.2019г. и в частта за разноските, като представя
доказателства за оставането си без работа и за този период. Въззивникът
моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено решението на Плевенски
РС в обжалваната му част и бъде постановено друго по съществото на спора, с
което иска бъде уважен изцяло, като бъдат присъдени направени и пред двете
съдебни инстанции разноски.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията
изложени в жалбата, прецени събраните пред двете инстанции доказателства,
съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбите са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
Безспорно
е между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че
ищцата е работила при ответника на длъжност „Изпълнител дейности в клуб на
пенсионера“ от 2010г., за неопределено време, при работно време четири часа
дневно.Със заповед №**/09.10.2018г. на Кмета на с.Б. е прекратено трудовото
ѝ правоотношение, на осн. чл.328,
ал.1 т.5 и т.12 от КТ, считано от 10.10.2018г. В мотивите на заповедта като
фактически основания са посочени: М.М. няма добри обноски с част от членовете
на пенсионерския клуб, срещу нея има постъпили писмени и устни сигнали, касаещи
поведението й; налице е нарушение при спазване на отговорност, свързана с
организацията на работа и основните задължения, записани в длъжностната
характеристика, като е извършила и нарушение на чл. 126, т. 5, т. 7, т. 8 и т.
9 от Кодекса на труда; с неизпълнение на задачите възложени от работодателя и
предвид изложените предходни нарушения в заповедта, е уронила авторитета на
работодателя. Безспорно е, че на 09.10.2018г. ищцата е уведомена с
предизвестие, че трудовото ѝ правоотношение ще бъде прекратено. Безспорно
пред настоящата инстанция е, че не е налице обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор и наличие на това основание не се поддържа от
работодателя, с оглед изявлението в жалбата на кметството. Изявлението е съпроводено със становището е,
че прекратяването на ТД е законосъобразно на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ
и то е достатъчно за отхвърлянето на исковете на работника.
Спорно е законосъобразна ли е издадената
заповед за прекратяване на трудовия договор с М.Х.М., претърпяла ли е вреди от
незаконно уволнение и дължи ли ѝ се обезщетение по чл.225 ал. КТ и в
какъв размер.
За
да се произнесе по спора, въззивния съд съобрази следното:
Пред
първоинстанционния съд е наведен довода, че не са налице предпоставки за
прекратяване на трудовия договор на посочените в заповедта на работодателя основание,
а именно, че работника не притежава необходимите за ефективното изпълнение на
работата качества. Не са посочени конкретни качества, които работодателят счита,
че обективно липсват и това пречи на ищцата да осъществява ефективно трудовата
си функция. Липсват мотиви на заповедта, което е прави незаконосъобразна.
За да уважи иска районния съд е приел, че
работодателят, който носи тежестта да докаже законосъобразност на уволнението
не е установил предпоставките за такова законосъобразно прекратяването на
трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, а именно да установи,
че уволненият работник или служител не притежава посочените от него в заповедта
за уволнение професионални качества, знания, умения, навици; че тези качества,
знания, умения, навици са необходими за ефективното изпълнение на
осъществяваната от работника или служителя трудова функция и да установи защо е
счел, че тези необходими качества, знания, умения, навици - в случая липсват.
Видно
от съдържанието на заповедта, в нея действително липсва нужната
конкретика.Единственото качество, което работодателят е посочил изрично е, че
липсват „добри обноски“ и то с „част от членовете на Пенсионерския клуб“, като
не е ясно с каква част и колко съществено е това за ефективно изпълнение на възложената работа. Не е ясно дали се касае за трайно
състояние или за инцидентни случаи. Не е отразено добрите обноски като умение
от коя част на изискванията за длъжността, посочени в длъжностна характеристика
е изведено. Още по-малко - липсата му да е довела до неизпълнение на конкретни
трудови задължения. Правилен и законосъобразен, в тази връзка, е довода на
районния съд, че наличието или липсата на това основание за уволнение би могло
да се установи единствено в случай, че актът за прекратяване на трудовото
правоотношение бъде мотивиран, а настоящата заповед е немотивирана. Тя не
препраща към друг акт на работодателя или документ, в който да са отразени
липсващите в заповедта фактически основания по чл.328, ал.1, т.5 от КТ.
Посочено е, че срещу нея има постъпили писмени и устни сигнали, касаещи
поведението на работника. От показанията на св. Лилия Пейчева-зам.кмет на
община Д., се установява, че в общината не са постъпвали писмени сигнали за
работата на ищцата. Що се отнася до заявлението до кмета на с.Б. от група
пенсионери при Пенсионерски клуб с.Б. от 20.09.2018г., прието от РС като
писмено доказателство и приложено на л. 20 от делото, освен че в него не са
посочени имената на подателите му, то не е документ, който да може да санира липсата на мотиви в заповедта. Представен
е и Сигнал от П.С. М.до кмета на селото от 20.09.2018г., в който е изложено недоволство
от поведението на ищцата. Тези писмени доказателства, съществували към момента
на уволнението не могат да допълнят липсващата в заповедта мотивна част, от
която да е ясно, какво от донесените му факти и обстоятелства работодателят е
възприел като липсващи качества за ефективната работа на ищцата. В изпратеното
до нея предизвестие/на л.29/, също не се съдържа повече информация каква е
преценката на работодателя и заради кои точно от качествата, необходими за
длъжността на изпълнител «Дейности в Клуб на пенсионера» и липсващи при ищцата
е прекратил договора ѝ.
Въззивният съд изцяло възприема изложените в
мотивите на районния съд правни и фактически доводи и ги възприема като свои
при условията на чл.272 от ГПК. Районният съд се е позовал и на съдебна
практика като е приел, че разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.5 КТ предоставя на работодателя възможност да
преценява всеки отделен случай, при който на работника липсват конкретни
качества за справяне с възложената му работа, но след тази преценка
работодателят е длъжен в самата заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение да посочи точно и конкретно какви качества липсват на работника.
Липсата на качества трябва да е установена и посочена, за да може и съда при
преценката за законосъобразност на заповедта да провери чрез събрания
доказателствен материал дали съответния обективен факт е установен в съдебното
производство за отмяната ѝ. Липсата на добри обноски с част от
пенсионерите от клуба, видно от събраните гласни доказателства, се изразява в
правене на забележки на тези от тях, които вдигат много шум докато играят
карти.Други липсващи качества и съответно доказателства за тях-няма. Липсата на
определено качество трябва да свидетелства за неспособността на работника да
изпълнява резултатно възложената му трудова функция, а в случая установените «недобри
обноски» към вдигащите шум в клуба пенсионери, не е такова качество, доколкото
се касае до единична негова проява.
Тъй като основанието за
уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ е безвиновно, то не може да се мотивира с
дисциплинарни нарушения, а посочените в т.3, 4 и 5 от заповедта причини за
прекратяване на трудовия договор, макар и също неконкретезирани, са с такъв
характер. Това според трайната съдебна практика прави уволнението на това
основание незаконно. Поради това не е необходимо да се обсъждат, тъй като са неотносими към спора, събрани гласни
доказателства за евентуални нарушения на трудовата дисциплина и неизпълнение на
задължения от страна на ищцата, които биха могли да послужат за прекратяване на
трудовото правоотношение на друго основание, но не и на това по чл.328, ал.1,
т.5 КТ.
В случая е
безспорно и се признава от въззивника, че не е налице обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор. Обективната невъзможност може да произтича
както от работника или служителя, така и от работодателя. Основното е да са
налице непреодолими причини за изпълнение на трудовия договор, които произтичат
от независими от работника или работодателя фактори. Такива не се сочат и не са
събирани доказателства за наличието на обективни пречки за изпълнение на
трудовия договор.
Поради изложеното, се
явява правилен изводът на
първоинстанционния съд, че оспорената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена, а предявения конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ -
уважен. Решението е правилно и в частта, с която е уважен иска
на работника, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване, като
последица от отмяна на уволнението, на заеманата преди уволнението длъжност при
ответника – Изпълнител дейности
в Клуб на пенсионера. Правилни са и
изводите на съда, а също и са съобразени с писмените доказателства и
заключението на СИЕ, че за периода 10.10.2018г. до 10.04.2019г., през който е
останал без работа, вследствие на незаконното уволнение, на ищеца се дължи
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, в размер от 1943.10лв., като е уважил иска до размера и
съобразно изтеклия към момента на приключване на съдебното дирене период,
приемайки, че са налице предпоставките на закона - уволнението да бъде признато за незаконно и поради него работникът да е
останал без работа, претърпявайки по този начин имуществени вреди.
Пред
настоящата инстанция се представиха писмени доказателства/копие на трудова
книжка/, а и този факт не се оспорва от работодателя, че и след приключване на
съдебното дирене в първата инстанция до края на шестмесечния период по
чл.225 ал.1 от КТ ищцата е останала без работа и не е получавала трудови доходи.
Поради изложеното, въззивната жалба на ищцата се явява основателна в тази и
част. Следва да бъде отменено обжалваното решение, в отхвърлителната му част,
като бъде постановено друго по същество, с което бъде уважен иска по чл.225,
ал.1 КТ за разликата над присъдените 940.47лева до претендираната сума 1943.10лв.
за периода 08.01.2019г.-10.04.2019г. или още за сумата 1002.63лв.
При
така установеното, решението на Плевенски РС следва да бъде потвърдено, в
частта, с която са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 и частично по т.3
и отменено само в частта, с която иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ
е отхвърлен, като бъде постановено друго по същество за уважаването съобразно
посоченото по-горе.
При
този изход на делото, следва да се присъдят в полза на въззивника М.Х.М. разноските
за настоящата инстанция в размер на 300лева за адвокатско възнаграждение,
съобразно списъка с разноските и договора за правна помощ с адв. Ю.С..
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА, на основание
чл.271, ал.1 от ГПК решение № 423 на Плевенския районен съд от 06.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 18094/2018г. по описа на съда, в ЧАСТТА, с която са
уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл.225, ал.1 КТ и в частта за разноските.
ОТМЕНЯ,
на основание чл.271, ал.1 ГПК, решението, в частта му, с която иска по чл.344,
ал.1 т.3 вр. чл.225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата до 1943.10лв. за периода 08.01.2019г.-10.04.2019г като вместо
него постановява:
ОСЪЖДА, на осн. чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, Кметство-с.Б.,
Плевенска област, ул. „**“№**, представлявано от кмета Н. В. Р., да заплати на М.Х.М., с ЕГН**********,***
сумата 1002.63лв., представляваща
разликата над присъдения размер от 940.47лева
до 1943.10лв.- обезщетение за оставане без работа за периода от 08.01.2019г. до
10.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба-08.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 вр. с чл.273 ГПК Кметство-с.Б., Плевенска област, ул. „***“№**,
представлявано от кмета Н. В., да
заплати на М.Х.М., с ЕГН**********,*** сумата 300лв., представляваща
разноски
по делото пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: