Р
Е Ш Е Н И Е № 1205
гр. Пловдив, 29.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в открито съдебно
заседание на 29.09.2016г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА
БЕШКОВА
при участието на
секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия Бешкова гр. д. № 1621 по описа на съда за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435 и
сл. ГПК.
Постъпила е жалба Вх. №
14474/10.05.2016г
от К.М.Г. ЕГН ********** – трето лице по изп. д.
№ 20128250400939 по описа на ЧСИ Стефан Горчев рег. № 825, против действия на
ЧСИ, изразяващи се в налагане на възбрана върху следните недвижими имоти,
собственост на длъжника ТЕРМИКС – ИНГ АД ЕИК *********: двуетажна полупаянтова
жилищна сграда – къща със застроена площ от 56 кв.м. и стопанска постройка – 60
кв.м., построени върху УПИ ХІ, пл. № 5242 в кв. 48 по плана на гр. В., целият с
площ от 304 кв.м. ведно с учреденото право на пристрояване в гореописания ПИ на
нова пристройка на два етажа за жилищни нужди – сграда № 2, съгласно скица на
имота, припокривана на съществуващ калкан – изток, със застроена площ от 33.10
кв.м. към двуетажна полупаянтова жилищна сграда – къща със застроена площ от 56
кв.м.
Ответната страна по жалбата – ДЖИ ЕН ОФИС ООД
/взискател в изпълнителното производство/, не изразява становище.
Длъжникът в изпълнителното производство - ТЕРМИКС
– ИНГ АД, изразява становище за допустимост и основателност на жалбата.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд, като взе
предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Според чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва
действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху
вещи, които в деня на възбраната се
намират във владение на това лице.
Жалбата е допустима, доколкото третото лице –
жалбоподател твърди, че в деня на налагане на възбраната недвижимите имоти са
били негова собственост, което предполага и фактическото им владение. В тази
връзка следва да се посочи, че легитимацията на жалбоподателя налага доказване
на факта на владение при разглеждане на жалбата по същество, но допустимостта на сезирането зависи от излагането на
годни фактически твърдения във връзка с владението, като в практиката дори се
приема, че жалбоподателят е процесуално правно легитимиран и когато, без да
сочи владение, се позовава на конкретен придобивен способ – напр. покупко –
продажба, който заедно с прехвърлянето на собствеността регламентира и
предаването на фактическата власт върху вещта.
Разгледана по същество обаче, жалбата е
неоснователна.
Жалбоподателят не доказва в деня на възбраната
недвижимите имоти да са били в негово владение. По отношение на съществуващата
в имота сграда се оказва, че правото й на собственост е било прехвърлено на длъжника с договор за покупко –
продажба, оформен с НА № 195, том ІІІ, рег. № 3742, н.д. № 582 от 30.06.2008г,
сключен с третото лице – жалбоподател и съпруга му, като в жалбата не се
излагат каквито и да било твърдения за недействителност на договора /същият да
е нищожен, унищожен или развален по съдебен ред/, за да може да се направи евентуален
извод, че сделката не е породила вещноправен ефект или транлативното й действие
е отпаднало с обратна сила. Всъщност в жалбата не се й споменава за договора за
покупко – продажба, който обаче се намира в кориците на изпълнителното дело /л.
57/ и надлежно легитимира длъжника като собственик на съществуващата в имота
двуетажна жилищна сграда. Съответно за длъжника, който се легитимира като
собственик на сградата, следва да се приеме, че я и владее.
Колкото до
възбраненото право на пристрояване, учредено в полза на длъжника от третото
лице и съпруга му, за което се твърди, че не е реализирано в срока за това и
съответно е погасено по давност, то това обстоятелство води до единствения
възможен извод, че жалбоподателят не може да е във владение на нещо, което не
съществува.
Всички
останали въпроси, касаещи евентуален спор за собственост с длъжника, могат да
бъдат разгледани само по общия исков ред – чрез напр. отрицателен установителен
иск за несъществуване на учреденото право на строеж поради погасяването му по
давност, ако между страните изобщо е налице спор по този въпрос.
Предвид изложеното обжалваните действия на ЧСИ са
правилни,
а жалбата като
неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Взискателят
– ответник по жалбата не претендира разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх. № 14474/10.05.2016г от К.М.Г.
ЕГН ********** – трето лице по изп. д. № 20128250400939 по описа на ЧСИ Стефан
Горчев рег. № 825, против действия на ЧСИ, изразяващи се в налагане на възбрана
върху следните недвижими имоти, собственост на длъжника ТЕРМИКС – ИНГ АД ЕИК
*********: двуетажна полупаянтова жилищна сграда – къща със застроена площ от
56 кв.м. и стопанска постройка – 60 кв.м., построени върху УПИ ХІ, пл. № 5242 в
кв. 48 по плана на гр. В., целият с площ от 304 кв.м. ведно с учреденото право
на пристрояване в гореописания ПИ на нова пристройка на два етажа за жилищни
нужди – сграда № 2, съгласно скица на имота, припокривана на съществуващ калкан
– изток, със застроена площ от 33.10 кв.м. към двуетажна полупаянтова жилищна
сграда – къща със застроена площ от 56 кв.м.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: