Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
Мл. съдия БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 13866 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 452115 от 17.07.2018 г., постановено по гр.дело № 48158/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 163 с-в, е признато за установено по предявените искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р.Д.Р. не дължи на „Т.С.“ ЕАД по
партидата на абонатен номер 213603 сумата от 2971, 18 лв., представляваща главница
за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2009 г. – 31.01.2014 г. и лихва
за забава върху тази главница в размер на 1817, 42 лв. за периода 31.12.2009 г.
– 17.07.2017 г.; сумата от 91, 80 лв., представляваща главница за дялово разпределение
за периода 01.05.2008 г. – 30.06.2012 г. и 63, 97 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.06.2008 г. –
17.07.2014 г. поради изтекла погасителна давност. С решението са отхвърлени
предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Р.Д.Р. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от
387, 55 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода 01.05.2016
г. – 31.05.2017 г., 20, 48 лв. главница за дялово разпределение за периода 01.05.2016
г. – 31.05.2017 г. и 1, 36 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 30.06.2016 г. – 17.07.2017 г. Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ответника „М.Е.“ ООД.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца Р.Р. чрез надлежно
упълномощен процесуален представител адв. Н., с която се обжалват
отхвърлителните части на първоинстанционното решение. Поддържа се, че
неправилно районният съд е приел, че по делото не се спори, че процесният имот
е собственост на ищеца, откъдето е направил и погрешния извод, че ищецът е
клиент на топлинна енергия и дължи заплащането й. Твърди се, че в проведеното
на 27.04.2018 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
е пояснил исковата молба като изрично е оспорил наличието на качеството
„клиент“ на топлинна енергия, тъй като не е собственик на процесния имот, в
който смисъл районният съд е допълнил доклада по делото. Същото становище
процесуалният представител е поддържал и в хода на устните състезания. Въпреки
изрично направеното оспорване, ответното дружество не е представило
доказателства за притежаване право на собственост от страна на ищеца върху
процесния имот, поради което е следвало предявените искове да бъдат изцяло
уважени. По изложените съображения се моли първоинстанционното решение да бъде
отменено в отхвърлителните части, а предявените искове да бъдат изцяло уважени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от „Т.С.“
ЕАД и третото лице-помагач.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо. Разгледано по същество, то е неправилно в обжалваната
част по следните съображения.
С исковата молба е направено изрично оспорване за липса
на доказателства за подаване от страна на ищеца на молба за откриване, промяна
или закриване на партида, за това той да е ползвател или потребител на топлинна
енергия за битови нужди. В първото открито съдебно заседание на 27.04.2018 г. процесуалният
представител на ищеца още веднъж е заявил, че оспорва ищецът да има качеството
„клиент“ на топлинна енергия, тъй като не е съсобственик и няма учредено вещно
право на ползване за процесния имот. Изготвеният по делото доклад е бил допълнен
с това изявление. Следователно основателно се явява възражението във въззивната
жалба, че районният съд неправилно е приел, че по делото не се спори, че
процесният имот е собственост на ищеца. В тази връзка следва да се посочи и че
в определение № 362136 от 15.03.2018 г. по реда на чл. 140 ГПК районният съд е
констатирал, че между страните няма безспорни факти. Обективираният в това
определение проектодоклад е бил обявен за окончателен в откритото съдебно
заседание на 27.04.2018 г., като е било допълнено и направеното в същото
съдебно заседание уточнение от процесуалния представител на ищеца, че същият
оспорва да има качеството „клиент“ на топлинна енергия, тъй като не е
съсобственик и няма учредено вещно право на ползване за процесния имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. По делото не е ангажирано нито едно доказателство във връзка с
правото на собственост върху процесния апартамент № 30, находящ се в гр. София,
жк „******. Приети са единствено съобщения към фактури, писмо от „Т.С.“ ЕАД до
ищеца и извадка от документ с отчетени показания, върху който ръкописно е
изписана датата 24.04.2017 г., от които се установява, че ответникът води
партидата за процесния имот на името на ищеца, но не и основанията за това. С
оглед изрично направеното оспорване в исковата молба, както и в първото открито
заседание по делото преди приемането на доклада за окончателен, в тежест на „Т.С.“
ЕАД по предявения отрицателен установителен иск е било да докаже, че ищецът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди, като ангажира доказателства, от
които да се установява, че същият е собственик или титуляр на вещно право върху
процесния апартамент. Такива доказателства по делото не са представени.
По изложените съображения и при прилагане на
неблагоприятните последици от разпределянето на доказателствената тежест,
въззивният съд приема, че предявените отрицателни установителни искове са основателни
и е следвало да бъдат уважени. Недоказването от страна на ответното дружество
на основната предпоставка за дължимост на процесните суми, а именно че ищецът е
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, е достатъчно за
уважаване на предявените отрицателни установителни искове. С оглед на
изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваните части,
вместо което исковете да бъдат изцяло уважени.
Поради уважаването изцяло на предявените искове в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени още 115, 32 лв. разноски за
първоинстанционното производство (разликата между пълния размер на признатите
за направени от него разноски пред районния съд в размер на 1108, 07 лв. и
присъдения размер от 992, 75 лв.).
При този изход на спора претенцията на въззивника за
заплащане на разноски за въззивното производство е основателна. Съгласно
направеното в приложения на л. 27 договор за правна защита и съдействие
отбелязване въззивникът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на
350 лв. Основателно е направеното от „Т.С.“ ЕАД с молба от 22.04.2019 г.
възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение. С оглед фактическата
и правна сложност на делото и извършените във въззивното производство
процесуални действия в полза на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минималния предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 300 лв.
Останалите възражения, направени от ответното дружество с молбата от 22.04.2019
г. относно основанието и реалното осъществяване на престацията, са
неоснователни. Направеното в договора за правна защита и съдействие отбелязване
за извършено плащане в брой е достатъчно, за да се приеме, че посоченото в него
възнаграждение действително е било заплатено съобразно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Основателно е искането за
присъждане на държавна такса в размер на общо 75 лв. за въззивното
производство, платежните нареждания за която са приложени на л. 10 и л. 25 от
въззивното производство. Следователно ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца общо 375 лв. разноски за производството пред
настоящата инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение
е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 452115 от 17.07.2018 г., постановено по гр.дело № 48158/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 163 с-в, в обжалваните части, с които са отхвърлени
предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Р.Д.Р., ЕГН **********, не дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, по партидата на абонатен номер 213603, сумата от 387, 55 лв.,
представляваща главница за топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. –
31.05.2017 г., 20, 48 лв. главница за дялово разпределение за периода
01.05.2016 г. – 31.05.2017 г. и 1, 36 лв. лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 30.06.2016 г. – 17.07.2017 г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу "Т.С."
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество по
партидата на абонатен номер 213603 сумата от 387, 55 лв., представляваща
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 31.05.2017 г., 20, 48
лв. главница за дялово разпределение за периода 01.05.2016 г. – 31.05.2017 г. и
1, 36 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.06.2016
г. – 17.07.2017 г.
ОСЪЖДА
"Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Р.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски за първоинстанционното производство в размер на още 115, 32 лв., както
и разноски за въззивното производство в размер на 375 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответното дружество „М.Е.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.