Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.П., 06.02.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд в публично заседание на 11.01.2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Г.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 7459, по описа за 2016 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Искове с правно основание чл. 422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.
Исковата молба е подадена от ,,Топлофикация
П.” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против М.В.Б., ЕГН **********,
с предявени искове по чл. 415 ал.1 от ГПК за установяване на дължимост на
сумата от 639.12 лв., за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. № 5489/2016г. на РС П., по което съдът е издал
заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК
длъжникът е подал възражение. РС П. е указал на заявителя, че може да подаде
иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е
ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и
възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от
предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на
вземането, както следва: 555.73 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 83.39
лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. до 13.07.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 5489/2016г. на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Представени са писмени доказателства. Претендират се
разноски.
Препис от исковата
молба и доказателствата са връчени на ответника по делото, в едномесечния срок
след получаването им, по делото не е постъпил отговор. Във възражението в
заповедното производство са наведени възражения, че се счита за нередно да се
заплаща отопление за тръби, които не са желани в жилището. В първото по делото
съдебно заседание, ответницата заявява, че признава исковите претенции и не
оспорва техния размер. Възразява срещу юрисконсултското възнаграждение.
В съдебно заседание
на 11.01.2017г. ищецът е направил искане да бъде постановено решение при
условията на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за
установено следното: На 19.07.2016г. кредиторът е подал заявление до ПлРС, по
което е образувано ч.гр.д. 5489/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 3536/19.07.2016г. С
тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите – 2572.57 лв.,
главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2006г.
– 30.04.2016г. и 1476.81 лв., лихва за забава за периода 03.05.2006г. – 13.07.2016г.
По тази заповед ответникът е възразил в законоустановения срок. В изпълнение на
указанието на заповедния съд, ищецът е предявил иск срещу ответника за
установяване на своето вземане, като е направил корекция в претендирания размер
намалявайки го. В с.з. обаче ответникът
е направил признание на исковете, които са предявени само за част от лихвата и
главницата.
Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените
в заповедното производство и по делото препис-извлечение от сметка на абонатен
номер 21744 и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
,,Топлофикация П.” ЕАД , съдът намира, че признатите права не противоречат на
закона и на добрите нрави. С оглед на направеното признание на предявените
искове от страна на ответника, следва да бъде постановено положително
установително решение относно дължимостта на вземането по предявените искове. Т.к. е налице разлика
между предявените искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 5489/2016г. на
ПлРС, за разликата, за която иск не е предявен, Заповед за изпълнение № 3536/
19.07.2016г., следва да се обезсили.
На основание на чл.
78 ал. 1 от ГПК, на ищеца трябва да бъдат присъдени направените разноски в
исковото производство. В случая е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение/юрк. възнаграждение, възлизащо на 180.00 лв. за
заповедното производство и на 360.00 лв. за исковото производство Съдът счита,
че възражението се явява основателно, с оглед материалния интерес по делото –
под 1000лв. и липсата на фактическа или правна сложност на делото, произтичаща
от направеното признание на иска. При констатираната основателност на искането
на ответника по чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът редуцира юрк. възнаграждение на
ищеца до 100лв. за исковото производство и 50 лв. за заповедното производство.
При това положение, ищцовата претенция за разноски в исковото производство следва
да бъде уважена до размер на 175.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от
страните в заповедното производство. С оглед обезсилването на заповедта за сумите,
за които иск не е предявен и редуцирането на юрк. възнаграждение, съдът следва
да осъди ответника да заплати редуцирани разноски за заповедното производство в
размер на 17.44лв.
Воден
от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във вр. с чл.
124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление гр.П.,
Източна индустриална зона № 128, че ответницата М.В.Б., с ЕГН **********,***, му дължи сумите от 555.73 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до
30.04.2016г. и 83.39 лв. – лихва за
забава от 04.01.2014г. до 13.07.2016г., ведно със законната лихва от 19.07.2016г.
- датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 5489/2016г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 3536/19.07.2016г.
,. по ч.гр.д. № 5489/2016г. на ПлРС за сумите над 555.73 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 83.39 лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. до
13.07.2016г. .
ОСЪЖДА М.В.Б.,
с ЕГН **********,***, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– П.” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление гр.П., Източна индустриална
зона № 128, разноски по настоящото производство в общ размер на 175.00лв. и
разноски в производството по ч.гр.д. № 5489/2016г. на ПлРС в размер на 17.44лв.
Решението подлежи на обжалване пред П.скиОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: